Skip to Menu Skip to Content Skip to Footer

Убедителен успех за политическата бурлеска!

ПечатЕ-мейл

(рецензия за уникален спектакъл)

Фели Таджер

След като в три поредни парламента се радвахме на повтръсналото ни шоу „Атака”, сега към него ще се радваме на едно още по-атрактивно шоу с работно заглавие „Коалиционни партньори”. В него участват познатите ни актьори от пародиите „Патриотичен фронт” и „Реформаторски блок”. Промо клиповете, които ни демонстрираха, са уникални, зашеметяващи и спиращи дъха – екшъни, фентъзи, крими и комедийни сюжети ни подсказват за нов и модерен парламентарен спектакъл, който още от сега заявява убедителните си претенции за безспорен фаворит и вече е сигурно – ще донесе на актьорите си дъжд от награди „Оскар” в областта на политическото изкуство.

А и актьорите сами по себе си са забележителни – честният бизнесмен Валери Симеонов (значително по-добър в ролите си дори и от безспорния комик Луи дьо Финес), Красимир Каракачанов (по-успешен от незаменимия Стивън Сегал в гонитбата на малцинствата, гейовете и друговерците), при това гарнирано с участието на госта Джамбазки (Жан-Клод Вандам е направо аматьор). Така че Сидеров ряпа да яде. Отвяха го като презрял домат куца кокошка. Още от сега е ясно, че ако му оставят някоя второстепенна роличка ще е направо на върха на щастието си.

Великият Валери Симеонов не е нов в професията. Той играеше поддържаща роля около създаването на шоуто „Атака” още при самата му премиера. Нещо повече – Сидеров му отреждаше второразредни ролички в сериалите на телевизия СКАТ и Симеонов се утвърди – като второразреден актьор, но все пак – на сцената. По-късно Сидеров го уличи в корупция, двуличие и некомпетентност и го изгони от своето шоу. Но Валери не се предаде. Плака пред Слави Бинев, мърка пред Марешки и достигна звездния си миг – да получи главната роля, и то не и къде, ами нещо като да получиш ролята на Тартюф в едноименната пиеса на Молиер поставена в „Комеди франсес”. Ролята на управляващ депутат в парламента! Лелеяната мечта на всеки комедиант! И засега Симеонов се справя блестящо дори и само в трейлъра. Обясни на големия европейски политик – лидер на АЛДЕ Ги Верховстат, че е „голям праз”, разгърна и даде живот на идеята си за зоопарк от роми и демонстрира забележителни познания в геополитиката, като обясни как „Южен поток” бил всъщност клопка, за да не си направим наш „Български поток”. Актьорската интерпретация беше направо зашеметяваща. Смехът на публиката беше уникален, удивителен и наистина естествен. Жалко че дьо Фюнес не доживя да види най-добрият си последовател!

Наред със забележителния комедиен персонаж в шоуто „Патриотичен фронт” има и достоен екшън. Краси Каракачанов (като екшън актьор) е направо ненадминат. Помните че той първо се изявяваше в ОДС на Иван Костов като поддържащ актьор при земеделците в големия спектакъл „Гибелта на синята идея”, после се събра с постановчика на „Георгьовден” Любен Дилов – син, с бърз скок прескочи при шоуто на Бареков „Без цензура” и накрая - с уникална каскада на която би завидял и Жан Клод Вандам се приземи в обятията на Симеонов и Бинев. При това – без драскотина! Въпреки, че громеше Борисов, оплюваше Костов, беше най-лютия враг на Реформаторския блок, той оцеля. Екшънът в „Умирай трудно” е направо детска песничка с изпълненията си в новото шоу господин Каракачанов!

Гостуващият актьор в лицето на Ангел Джамбазки (не се подвеждайте по турската фамилия, чист българин си е) е свежо допълнение към артистичния дует Симеонов – Каракачанов. Внася нови творчески нюанс – на евроскептицизъм, на принципа „От Искъра по-дълбоко нема”. Утвърждавайки уникалността на нашенската политическа гилдия, той я обогатява с дъха на прясна оборска тор, добре превтасало кисело зеле и загнила маруля. Свежите му изпълнения на тема КТБ и ДПС са сериозен и фундаментален световен принос към черния хумор и бурлеската*.

Към букета от звезди на новото шоу трябва да прибавим и актьорите от „Реформаторски блок” – забележителния двойник на Роуън Аткинсън, влазъл в ролята на историческия чичо Скруч – Радан Кънев (по-извисен като Рамадан Кунев) ни прегъва от смях с всяка поява на политическата сцена - остроумните му хрумвания, бързо променящите се настроения, смехотворните му монолози придават един по-интелектуален профил на инак елементарната бурлеска и внасят естетски и по-изтънчен европейски финес в бойните способности на Каракачанов.

Да не забравяме и отличаващият се с комедийните умения Божидар Лукарски, значително по-впечатляващи от тези на Бъстър Китън. Браво, едва ли режисьорите биха могли да направят по-добър избор! (Бъстър Китън с каменната си физиономия е направо първолаче пред нашия комик). Неговото участие е блестящо свързано с една уникална любовна афера със секретарката на друга звезда в шоуто – Миглена Кунева (помните ли недоволната келнерка от бар „Наздраве” Риа Пърлман?). Последната така дълбоко се е вживяла в ролята си на сервитьорка на властта, че просто ни е невъзможно да си я представим извън нея. Ролята е нейната кожа и духовна същност. Браво, едва ли режисьорите биха могли да направят по-сполучлив кастинг за по-услужлива и своеобразна сервитьорка, така чаровна като келнерката „йес” (много по-успешна и различна от познатата ни „мадам йес”).

Единственото по-слабо звено в звездния състав на актьорския подбор е второстепенният герой – тип Иванчо Глупака, в изпълнение на Корман Исмаилов – слаб, неубедителен и жалък в невъзможността да предаде реалния образ на ренегата – продажник. Безспорно обаче режисьорите са предусетили неуспеха в подбор на второстепенен актьор и още в трейлъра има индикации, че участието му ще е само епизодично и ограничено в началото на първото действие.

Да не забравяме и блестящата изява на доктор Петър Москов в ролята на Конан Варварина, изпълнение на което би завидил и Брус Уилис и Чък Норис. Актьорът налага присъствието на своя герой с такава стръв, че на моменти си склонен да забравиш, че става дума за един посредствен анестезиолог в столична болница. Актьорът така дълбоко се вживява в ролята си, че изцъкленият поглед, френетичните жестове издават чувството за изпаднал в религиозен транс герой, за когото ликвидирането на лявата кауза е съдбовното му призвание.

Усещането се засилва от внесената от актьора роднинска връзка със социалиста със същото фамилно име – Атанас Москов (участвал в деветосептемврийския преврат 1944 година), който би трябвало да му е дядо. Така вече екшъна плавно и успешно минава в границата на бурлеската. Внукът громи дядо си. Всъщност същата линия е застъпена успешно и у другите актьори – Кунева-Пръмова громи бащата на децата си и техния дядо, Каракачанов – наред с баща си и собственото си битие като виден офицер от Държавна сигурност, а вкупом – всички срещу всички, щом са различни от тях. Режисьорското хрумване за роднинските обвързаности е направо блестящо и засилва интригата, предвещава много и драматични емоции на парламентарната сцена и вероятно – извън нея. Сюжетните линии тепърва ще се разгръщат, така че всички сме застинали в трепет. Какво ли има да става, какво ли предстои да се случва? Какви ще са новите герои?

За съжаление, шепа критици, чийто художествен поглед не надхвърля този на ослепял прилеп, решиха да окачествят шоуто като пошла постановка на неуспешен спектакъл от театър на абсурда. Дори някой отидоха дори и по-далеч – нарекоха го скодоумен и кретенски, а изпълненията – плод на болен мозък. Нищо такова господа, това е нова проява на върховна творческа изява, изкуство, което е нов върх на модернизма в политическото шоу. Само слабо образовани и незапознати критици с най-новите тенденции в театрално-политическа демокрация в първия, втория и третия свят могат да критикуват този звезден актьорски състав в неговото върховно и особено успешно художествено усилие. Но тези критици дори и не заслужават мастилото (както се казваше на времето), което им отделихме. За тях – един съвет: като не разбирайте модерността – не плюйте.

Да се върнем към нашия спектакъл. Точно сега да се коментират и рецензират още неразгърнатите сюжети за метаморфозата (преобръщането на позицията, пораждаща смеха на ситуацията), за творческото развитие на екшън-бурлеската с елементи на трагикомедия и любовна мелодрама като сюжетно събитие, е невъзможно. И точно поради това, че ни държи в такова трепетно очакване, много по-завладяващо от обикновена сполучлива драма, добра комедия или дори завладяваща древногръцка трагедия. Заради тези си качества на актьорския подбор още от сега е ясно, че пред нас е едно уникално произведение на политическото модернистично изкуство, поднесено ни от относително не нови, но добре познати ни от доскоро само с второстепенни роли актьори, чийто уникален талант предстои да опознаем по-цялостно в това народно събрание (не случайно първоначалното име на театъра у нас е „сборище”).

Приятно гледане – и не забравяйте – вземете си много кърпички за еднократна употреба – ще ви трябват!

----------------

*Бурлеската е литературно, драматично и/или музикално произведение, което се стреми да предизвика смях като окарикатурява стила (формата) или духа на по-сериозни творби, или като проявява абсурдистко отношение към субектите си. Думата произлиза от италианската дума burlesco, която произлиза от италианската burla със значение шега, присмех, или подигравка.