България над всичкИ!

Print

There are no translations available.

Емине Гюлестан

България над всичко! Любимият лозунг на националистите - кънтящо ехо на една мрачна епоха в човешката история. С тази реплика завършва винаги националистът Валери Симеонов изказванията си от трибуната на парламента. Заедно с войводата Красимир Каракачанов са съпредседатели на Патриотичния фронт, коалиция която се създаде преди парламентарните избори през 2014 г. Тя се състои от две основни партии - Националния фронт за спасение на България (НФСБ) и ВМРО, а с подписването на коалиционното споразумение между тях е създадено и Обществен съвет, към който могат да се присъединяват и други партии, споделящи национализма като идеология.

Коалицията на ПФ е подкрепена от следните партии и граждански организации: Гражданско обединение за реална демокрация (ГОРД), с лидер Слави Бинев; Национален идеал за единство (НИЕ), с лидер Борис Ячев; Средна европейска класа (СЕК), с лидер Георги Манев; Сдружение „Патриот“, с лидер Валентин Николов; Целокупна България, с лидер Григор Велев; Национално движение „БГ патриот“, с лидер Петър Харалампиев; Съюз на патриотичните сили „Защита“, с лидер доц. д-р Йордан Величков; Национално сдружение на запасното войнство „За честта на пагона“, с лидер о.з. ген.-лейт. Петър Илиев; Национално движение за спасение на Отечеството (НДСО), с лидер Тодор Рашев; Национал-Демократична партия (НДП), с лидер Димитър Стоянов; Свобода, с лидер Павел Чернев; Възраждане на отечеството, с лидер ген. Йордан Мутафчиев;

12 са общо партиите, които подкрепят ПФ. Всеки е с ясен националистически профил и оглавяван в голямата си частност от лидери с богат политически опит, особено впечатление прави “партията - майка” на повечето от тях - “Атака”, що се отнася до най-новата ни българска история. За някои от тях има доста информация в медийното пространство, други имат само “едни” фейсбук страници, но и малкото е достатъчно, за да се разберат, както политическите послания, така и политическото им битие.

Несъмнено един от най-известните имена е архонтът Слави Бинев, бивш евродепутат от листата на партия “Атака”, основава обединението Гражданско обединение за реална демокрация (ГОРД) след отцепването си от партията на Волен Сидеров. Участва в предсрочните парламентарти избори през 2013 година, като според него “ГОРД няма да е партия в тесния смисъл на думата, а обединена платформа, в която да се обединят партии, граждански сдружения, НПО, синдикати и работодатели” (http://www.mediapool.bg/slavi-binev-povezhda-gord-v-bitka-sreshtu-gerb-news192116.html) Пред своите съпартийци тогава той заявява, “в политиката всичко е възможно, само не и това ние да се коалираме с ГЕРБ, който е носител на този стил на управление, срещу който ние се противопоставяме.” (http://www.mediapool.bg/slavi-binev-povezhda-gord-v-bitka-sreshtu-gerb-news192116.html) Слави Бинев е избран от листата на ПФ от 29 МИР-Хасково, след като през 2014 г. напуска ГОРД и става член на Национален фронт за спасение на България (НФСБ). Но като противник на първото управление на ГЕРБ, е сред двамата депутати от НФСБ, които гласуват против избирането му за втори мандат като министър-председател. Неуспешно се оказва предложението той да оглави културната комисия в парламента, след като се налага да бъде отстранен поради протести срещу назначаването му.

Аналогичен е случаят и с Димитър Стоянов, доведен син на Волен Сидеров, както и 7 години евродепутат избран от листата на партия “Атака”. Разривът между него и Волен Сидеров е под предтекст, че Стоянов иска оставката на лидера на “Атака” заради слабия резултат от изборите, същевременно обаче майка му и Волен Сидеров се разделят. Медийната шумотевица около семейните разпри дава косвен резултат с учредяването на нова партия - Национал-Демократичната партия през 2012 г. Партията успява да събере едва 0,1% подкрепа на вота през 2013 г. Като част от коалицията на Патриотичния фронт Димитър Стоянов е на 5-то място в листата на 23 МИР Софияи не е избран.

Борис Ячев, който подкрепя ПФ със своята партия Национален идеал за единство (НИЕ) също е отдавна в политиката. Бил е народен представител в 40-то Народно събрание от Български Народен Съюз, което е коалиция от партиите : Съюз на свободните демократи; БЗНС - Народен съюз; ВМРО - Българско национално движение. През 2013 година се явява на изборите като част от партия “Лидер” на небезисвестния бизнесмен Христо Ковачки, тогава е бил и зам.-председател на ВМРО-НИЕ (партията е сформирана през 2010 година, след като се отделя от ВМРО-БНД). В началото на 2014 година структурите на партията постепенно се вливат в НФСБ. По настоящем Борис Ячев е народен представител избран от 17 МИР-Пловдив.

Партия Средна европейска класа “обявиха, че ще подкрепят програмата на фронта "безкористно", но ще остане самостоятелна.” (http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2013/08/22/2127284_sredna_evropeiska_klasa_obiavi_bezkoristna_podkrepa_za/) Лидерът на партията Георги Манев е добър познайник на съпредседателя на ПФ Валери Симеонов още от общинския съвет в Бургас. Георги Манев е местен строителен предприемач, който също е имал политически флирт с други формации, така например през 2009 година е мажоритарния кандидат за парламентарните избори на РЗС във 2 МИР- Бургас. Основава своята партия в Бургас през 2011 година, като се кандидатира за кмет на община Бургас, а партията издига кметове още в три населени места. През 2013 година партията участва и в извънредните парламентарни избори със своя листа. На пресконференцията, където Манев обявява своята подкрепа, заявява: “Засега партията дава подкрепата само за парламентарните избори без да се прелива напълно в редиците на патриотите. В Бургас в момента СЕК има позиции, неслучайно вкара двама общински съветници на последните местни избори – Георги Манев и откритието на този местен парламент Константин Бачийски.” (http://www.cek.bg/news/sek_i_nfsb_se_obedinikha_za_izvnredni_izbori/2013-08-08-20#sthash.Mqejex1c.dpuf”) Но така или иначе партия СЕК остава опозиция в местния парламент на Бургас, където мнозинството се държи от ГЕРБ. С наближаването на местните избори по-интересното тепърва предстои.

Още един бивш депутат изкача от тази толкова многобройна коалиция и това е Валентин Николов. Той е лидер на Гражданско сдружение „Патриот”, което се появява на хоризонта след напускането му на парламентарната група на “Атака” в 41-то Народно събрание. Той е един от съучредителите на партията на Димитър Стоянов, но в последствие я напуска. Като част от лидерите на гореспоменатите партии и обединения влива своите структури в НФСБ; избран е за народен представител от 08 МИР-Добрич.

След силното присъствие на бивши атакисти, прави впечатление и присъствието на бивши военни. Така например ген. Йордан Мутафчиев, лидер на “Възраждане на отечеството”, учредена през 2009 година е бил преди това и сред съучредителите на обединението на българските националисти “Целокупна България”, основано на 3 март 2006 г. На 22 юли 2006 г. Националният политически съвет на ОБН “Целокупна България” издига кандидатурата му за вицепрезидент заедно с кандидат-президента проф. д-р Григор Велев, същият понастоящем е предстедател на ОБН “Целокупна България”. Ген. Йордан Мутафчиев, който вече е покойник е бил 2 мандата министър на отбраната, съответно в правителството на Андрей Луканов и Димитър Попов.

Има още двама лидери минали през Атака и това са Павел Чернев - председател на партия “Свобода” и доц. д-р Йордан Величков - лидер на Съюз на патриотичните сили „Защита“. И двамата са народни представители в 40-то Народно събрание, избрани с листата на коалиция “Атака” през 2005 година. Павел Чернев къса връзките си с “Атака” година по-късно след пътния инцидент с Волен Сидеров на автомагистрала Тракия. Само няколко дни след влизането си в парламента доц. д-р Йордан Величков се обявява за независим депутат. Същият дълго време е бил в системата на Министерство на външните работи, сътрудник на държавна сигурност.

Откроява се и още един лидер, на още една патриотична формация, а именно Петър Харалампиев, който понастоящем е “новият зам.-областен управител на София (и) е лидер на Движение „БГ патриот“, част от Патриотичния фронт, но е по-известен в качеството си на организатор на концертите на Лепа Брена, Цеца Величкович, Неда Украден и прочие чалга мероприятия.” (http://reduta.bg/v2/article/чалга-патриоти-турбо-реформатори) Въпреки, че справка в сайта на продуцентската компания показва, че старателно са заличени следите от тези концерти. И въпреки всичко, едва ли това засяга предизборната платформа на ПФ, където е записано, че “възраждане и утвърждаване на основните български добродетели – любов към родината, трудолюбие, скромност, честност и взаимопомощ” е сред основните цели на коалицията. Изконните български ценности не са под заплаха, когато говорим за маанетата, защото те по презумпция са патент на всички онези, които не са като нас и са по-низши от нас (справка: многобройната неприемлива риторика на мнозина от представителите на ПФ) или просто бизнес и политика са две различни неща.

Всички изброени личности и партийки обаче, засенчват дългия политически живот на ВМРО. Две са видните войводи, а именно Красимир Каракачанов и Ангел Джамбазки. Ех, този Джамбазки, който прескача от студио в студио и коментира всякакви теми, свързани я с бежанци, я с роми, я с турци. Как се съчетава работа като евродепутат и също така народен представител в българския парламент не е ясно. Но явно Европа бе тясна за неговата душа. Звездата на Джамбазки изгрява, когато влиза като общински съветник в столична община и прави познатото ни: говори срещу всичко, което може да привлече внимание, основно срещу ромите и гейовете. Но каква е това, което е толкова явно и неизричано. Именно тясното сътрудничество между ВМРО и крайни-фашистки организации като “Кръв и чест.” Все пак те крачат бодро заедно на забранения “Луков марш”. А като се разровим още малко изплуват имена и на бивши протежата на Павел Чернев, който също подкрепя коялицията ПФ. Именно Симеон Костадинов, който оглавява “Националистическа партия на България”, в която влиза “Кръв и чест” всъщност “е бил в “Атака” до 2006 г., а впоследствие израства като политик под крилото на Павел Чернев, е обявил, че НПБ има вече над 3500 членове” (http://www.blitz.bg/news/article/232599?utm_source=flip.bg). Именно с тази организация се свръзва побоя над Метин до ул. “Пиротска”, както и издигнатият кандидат за евродепутат, който е в ареста по обвинение за смъртта на ромски активист в следствие на поставена бомба пред офиса на “Евророма” в Сандански. Цялата съвкупност от това в момента е част от българското правителство. Стабилността, както твърдят управлявящите се оказва доста мрачно и мръсно твърдение. Реформите трябва наистина да започнат от самите партии, а защо не от една нова конфигурация в рамките на този парламент. Защото никак не е модерно и реформаторско да си подкрепен от явни подстрекатели към саморазправа и побойща.

Бивши атакисти, генерали от запаса, ДС сътрудници, са само част от трудовите им характеристики на лидерите на националистическите партийки сформиращи ПФ. Този тюрлюгювеч от малки националистически партийки, част от които са заявявали откритата си неприязен към първото управление на Бойко Борисов, сега крепят властта, много повече - те са част от четворната коалиция. Но както много често се случва и мъдро е отбелязъл народът: “Много баби, хилаво дете.” Местните избори ще бъдат голям тест за цялостта на коалиция, особено след новината, че “ВМРО и НФСБ ще се явят разделени на местния вот… Патриотичният фронт (ПФ) няма да има единна регистрация в ЦИК за изборите и коалиционните партньори ще се изправят един срещу друг в страната.”(http://www.standartnews.com/balgariya-politika/patriotite_se_tsepyat_za_mestniya_vot-297888.html)