Пазарна икономика

Print

Friday, 07 August 2009 15:27

There are no translations available.

От страх да не изпаднат в политическа неточност, много хора използват термина “пазарна икономика” само с определението “социална”. За либералите няма причина да отстъпват пред натиска на погрешните представи за политическа точност, защото за разлика от пропагандата, разпространявана от апологетите на държавата, поддръжниците на социалната държава и опонентите на глобализацията, пазарната икономика няма нужда от определения, за да бъде социално приемлива – тя е социална.

“Дори и ренесансът на пазарно-икономическия ред не може да осигури пълна заетост за едно денонощие, което пък в етичен план е сериозна причина да съберем кураж и да поощрим пазарната икономика точно сега.”

Ото граф Ламбсдорф, 1994

Още от самото начало интелектуалните създатели на пазарната икономика в Германия са убедени в тази нейна социална функция. Германският икономист Алфред Мюлер-Армак пръв изковава термина “социална пазарна икономика”, съзнавайки добре, че думата “социална” е излишна, но пък може ефективно да се използва против антипазарната полемика на “социалистите във всички партии” (Хайек). Според Вилхелм Рьопке – изтъкнат немски икономист и архитект на свободата, “пазарната икономика” и “социалната пазарна икономика” са едно и също нещо. Кръщават германският икономически ред “социална пазарна икономика” (“Soziale Marktwirtschaft”) – название, което спечелва доверието на хората и насърчава износа на този термин.

“Ако проследим теоретическите корени на социалната пазарна икономика, ще открием че идеята произхожда от неолибералната икономика, с други думи, от новото изследване на икономиката, което насочва вниманието към важната функция на конкуренцията, като същевременно се опитва да създаде конкурентен ред, произтичащ от палеолиберализма и отговарящ на идеите на Валтер Ойкен и Франц Бьом.” (превод)

Алфред Мюлер-Армак, 1959 г.

 

Азбука на пазарната икономика

В Титова Югославия антитеза на пазарната икономика е “социалистическата пазарна икономика” – един от многобройните опити да се открие “трети път”. Тя е хибрид между управляващия елемент на свободния пазар при децентрализирано планиране и социалистическия елемент на колективната собственост. Този хибрид се оказва също толкова безплоден, колкото и една друга комбинация, а именно централното планиране, доминирано от частната собственост, популяризирано от националсоциалистите в Германия. Най-накрая след 1989 г. не остава никакво съмнение и провала на третата комбинация – централното планиране с колективна собственост. След неуспеха на тези три социалистически икономически модела, нищо чудно, че социалистите се нахвърлят с критиките си върху четвъртия модел – за разлика от всички социалистически модели, пазарната икономика съчетава децентрализираното вземане на решения от отделни лица с частната собственост върху средствата за производство.

Пазарната икономика = ред в условия на свобода

Индивидуалното вземане на решения в координация с пазарните цени, съчетано с доминиращата частна собственост са основните елементи на онази система, която наричаме пазарна икономика или “свободен пазар”. През май 2002 г., когато ЕС подкрепи твърденията на Русия, че е пазарна икономика, може би това бе ловък политически ход със заявено в аванс доверие, за да се подготви почвата за влизането на Русия в Световната търговска организация (СТО). Вероятно Русия е на път да се превърне в пазарна икономика, която наистина да отговаря на критериите. Освен на минимално ниво, степента, в която се задоволяват условията за функционираща пазарна икономика в един вечно несъвършен свят, не е от основно значение, но строгата взаимозависимост между отделните условия е важна. Това означава например, че бързата приватизация не може да компенсира недостатъците на наистина конкурентните цени, които предоставят координиращия механизъм за пазарите. Освен това демокрацията и пазарната икономика са тясно свързани, за да подкрепят свободата и индивидуалната отговорност.
Основната идея е проста – няма икономически ред, който да е по-хуманен, по-икономичен по отношение на ограничените ресурси, по-динамичен, гъвкав и устойчив на кризи от онзи, в който свободните индивиди определят какво да се произвежда, кога, къде и как, а после решават как да се разпределят стоките. Либералите-основатели на германския икономически ред нарекоха това “пазарна икономика” или “конкурентен ред” (Валтер Ойкен, 1950)

“Толкова желаната гъвкавост на свободния пазар е всъщност гъвкавост на индивида, който поема отговорността”.
Вилхелм Рьопке, 1958 г.

Самата същност на пазарната икономика е социална, със или без предхождащото я определение “социална” – не във всички случаи, но със сигурност, когато са осигурени съставните принципи на “конкурентния ред” (Ойкен), които са в основата на пазарната икономика. В един период, когато “социалната справедливост” не се свежда само до “шикалкавене” (Хайек), Ойкен в 1950 г. твърди, че социалната сигурност и социалната справедливост са основните грижи на онова време. Решението му е пазарната икономика; нейните съставни принципи са:

“Очевидно, на ниво отделни държави и на ниво международни отношения свободният пазар е най-ефективният инструмент за използване на ресурсите и за ефективно откликване на нуждите.”
Папа Йоан Павел ІІ, Енциклика Сентезимус Аннус (1 май, 1991 г.)

1. Парична стабилност. Относителните цени не бива да се изкривяват от инфлация или дефлация, така че отделните индивиди да могат да насочват търсенето и предлагането според реалната и относителната ограниченост на ресурсите.
Като най-несоциалната форма на скрита експроприация, не бива да се позволява на инфлацията да подкопава правата на частната собственост.
2. Конкуренция на свободните пазари. Управлението на предлагането и търсенето от отделни лица в съответствие с относителната ограниченост на ресурсите за грижливо използване на околната среда, налага цени, произтичащи от конкуренцията на свободните пазари. Отворените пазари са също така най-добрият контрол на властта в пазарите и в политиката. Те насърчават социалната функция на частната собственост – конкуренцията е най-добрата процедура за откриване на многобройни социални възможности (Хайек).
3. Частната собственост е най-мощната движеща сила на динамичната икономика, индивидуалната отговорност и дългосрочното планиране.
4. Свободата на договаряне и отчетността вървят ръка за ръка, както свободата и отговорността.
5. Дългосрочно ориентирана политика. Производителите и потребителите имат нужда от надеждни данни за планиране, още повече когато им се налага да бъдат гъвкави и бързи в реакцията си спрямо новите пазарни ситуации – не бива да има тясно фокусирани политически намеси или пък политика, базирана върху постулата , че “всеки икономически ред върши работа”.

Допълнителна литература