Йозлем Садкова
С края на летния сезон идва време и за равносметка. Време е всички сезонно наети работници да изчислят какво са заработили в замяна на 13- 14- часовите си работни смени.
Днес ще бъде обърнато внимание на младежите в този сектор. Разбира се, страната ни е на едно от челните места по брой на безработни младежи до 29 годишна възраст.
Процентът на безработните до 24 г. възраст е 28.1%. Това са били показателите в началото на летният сезон. Традиция е през летните месеци много млади хора да се отправят към морето, но не на почивка, а силно мотовирани да си намерят работа, било то и за 3-4 месеца, а конкуренцията е жестока. Първо, защото в останалите 8-9 месеца от годината, на тази тема са общували единствено със служителите на бюрото по труда, без каквато и да било надежда да си намерят работа.Второ- отчаян млад човек в къщи, може да се разглежда като трагедия.
И така, стига се до там, че висшисти, владеещи по два чужди езика, са в люта битка за така желаната позиция “викач” на морето. За хората, които не са идвали скоро по българското черноморие, пояснявам : “Викач” е онова симпатично момче/момиче, облечено, като шут, росалка, с рогца, с крила и т.н., което прекрасно владее английски, немски, руски и по всякакъв начин се опитва да во накара да посетите дадено заведение. Това се повтаря не от сутрин до вечер, а от сутрин до полунощ, без почивен ден, в името на заветните 450 лв. в края на месеца или в края на сезона, а в края на краищата стават по около 300 на месец, защото работодателя е забравил да поясни, как стоят нещата с осигоровките.
Другата много желана длъжност е сервитьор. Освен умения с таблата, разбира се, другото важно изискване е да разговарят свобоно на руски, немски или английски език. И ако това е практика в повечето курорти по света (служителите им да владеят чужд език), то там едва ли е практика, служителя, в случая сервитьора да признава, че не разчита на заплата, а предимно и само на бакшиши, защото често се случва да не му бъде изплатена цялата заплата, заради удръжки и други похвати на работодателите.
Ето това работят децата ви. Със средно или с висше образование, учащи или не, те правят всичко възможно за да се почувстват полезни, самостоятелни, за да се почувстват значими.
„50% от безработните младежите са с общо, начално или без образование, което, разбира се, ще създаде трудност за тяхната реализация на пазара на труда.''- каза зам.-социалният министър Росица Янкова. Това изречение звучи повече от страшно. Първо, защото се подразбира, за големият брой безработни, образовани млади хора. Тогава какъв е смисълът от всички жертви, които прави семейството, за да може тяхното дете да получи една по-добра образователно квалификационна степен? Къде остават и услията на преподавателите? А надеждите на студента за професионална реализация?
През 2007 г. една от препоръките отправена към страната ни от европейските ни партньори бе драстично да се увеличи броят на вишистите у нас. Въпросът е, България има ли нужда от такъв голям брой вишисти? Другото страшно е, че половината от безработните у нас млади хора са слабограмотни. Това е сериозен проблем, с който Бълагария трябва да се справи. Ако такъв голям процент от младите граждани на една страна са слабограмотни, това вещае крах за страната, като в икономически, социален план, но също така и тази неподготвеност ще се отрази разбира се и на здравната култура на обществото.
Като страна членка на ЕС, България има възможността да се възползва от някои Европейски програми свързани с образованието, като по точно трябва да се обърне внимание на тези, които осигуряват възможност за образование за възрастни, за да може да се прекрати потока от финкционално неграмотни граждани.
А какво се случва с тези, които въпреки всички трудностти са избрали да получат своето образование, тук в България. Как страната ни поощрява тези смели младежи.
Преди години за учениците имаше безплатна закуска, с така нарицателното ''чаша топло мляко''. Факт е, че тази програма успя да върне много деца в училище, именно защото чрез нея бяха мотивирани рисковите групи от учениците, тези които напускат училищната скамейка най-рано. Този проект обхваща както социалната страна на проблема, така и образователната, защото несъменно едното води рефлектива върху другото. Преди години тази инициатива беше спряна. Подобна бе и ситуацията в Великобритания, когато като министър на образованието в правителството на Хийт (1970-74) Маргарет Татчер спря безплатното мляко в учлищата и спечели прозвището си Maggie Thatcher the Milk Snatcher (Маги Тачер-Крадеца на мляко).
Отдавна образованието в България не е безплатно, въпреки че се твърди така. За да бъде подготвен един ученик са необходими множество и най-различни учебни пособия, чията стойност често се оказва непосилна за родителите. От социалното министерство подадоха ръка, както на просветното министерство, така и на родителите на първокласниците, като увеличиха еднократната помощ за първолак от 150 на 250лв, но това разбира се не е достатъчно, тъй като в по-горните класове учениците или по-точно родителите, са длъжни сами да закупуват учебниците и учебните пособия.
А студентите ?
Отдавна в България висшето образование е просто бизнес. Всичко започва с кандидат-студенските изпити - ненужен никому прах в очите. Необхходимо е само да покриеш минимума от нужните знания, т.е. от “Среден 3”, за да получиш студентска книжка, защото през последните години местта в университетите са повече от кандидат-студентите.
Ролите се обърнаха, не студента прави всичко възможно за постъпи висше учебно заведение, а самото заведение прави и непосилното за да привлече колкото се може повече ''клиенти''. Да, клиенти, защото всички тези студенти плащат за да учат. Цените са в зависимост от това дали ВУЗ-а е частен или държавен.
Частният университет - по-модерната форма на обучение, по-квалифицирани преподаватели, гост преподаватели от чужбина, по-добра база и разбира се по-висока такса в порядака на 1000-2500 лв. Нека да приемем, че този вид учебни заведения; частни детски градини, частни училища, частни университети се избират от хора, чийто семейства могат да си позволят разходите по обучението на своите деца, но какво се случва в държавните?
Нека да започнем с настаняването – общижитията. Наред с култовия нощен живот в Студенски град в столицата, наред с битовата престъпност, наред и с криминалните прояви на бъдещите вишисти, би трябвало да се отбележи и недостига на местта в тях. През тази академична година желаещите са над 30 000 младежи и както всяка година много от желаещите няма да получат стая в общежитията, защото местатата не достигат. Напливът е толкова голям не заради условията (на някои корпуси не е извършван ремонт от 25 г.), нито заради многото библиотеки или пък заради нощният живот, примамливи са наемите – около 50 лв. Поредната експлоатация в името на таксата - щом няма възможност да бъдат подсигурени студентите, защо всяка академична година се откриват нови специалности, т.е. свободни позиции студенти?
Държавен университет, т.е. получава държавна субсидия, за да е в полза на общесвтото (както БНТ, БНР и т.н.), в случая на студентите. Като една европейска държава в България се отпускат държани стипендии, а нейните размери в Софийския университет са между 50 лв.-120 лв. За успех “Много добър 5” – 50 лв, за “Отличен 6,00”- 120 лв. или иначе казано, ако полагаш много услия, със стипендията си ще можеш да покриеш наема си в общижитието (ако имаш късмета да си там), а ако полагаш неимоверни усилия освен наема, ще можеш да си купиш един учебник (около 30 лв.) и да си платиш месечната такса за интернет. Храна, транспорт, дрехи остават грижа на родителите, които след като са събрали пари за семестриалната такса, трябва и да се погрижат и за битовите разходи на своите студенти.
В европейска България дори и да си в стипендиянт в държавен университет (който получава държавна субсидия, заради това, че създава услувия за твоята бъдеща професионална подготовка) е необходимо да заплатиш и семестриална такса. Суверена на страните-членки на ЕС, позволява те сами да определят собствената си държавна политика в сектора образование.
В Дания, обучението е безплатно, в Англия не е, но за сметка на това пък, студентите имат възможността да работят в корпусите на университетта, като освен намаление в размера на таксата, те получават и заплата, а всичко това е в унисон с учебната им програма. Но нека да приемем, че това се случва в развити страни с висок социален статус, а как ли стои въпроса в една развиваща се страна, в непосредствена близост до нас, която няма приоритетите, които България има като член на ЕС. Сърбия. В Сърбия, ако имаш “Много добър” успех, дори не е задължително да е отличен, обучението ти е напълно безплатно плюс стипендия.
Такава е образователната политика в Латвия и Унгария - при “Много добър” успех, наред с безплатното обучение получаваш и стипендия.
По време на обиколкоата из между всички сайтове на университетите в страната, едно нещо присъства на всяка една главна страница - студенско кредитиране.
По принцип на всяка една главна страница на сайт, освен основна информация за предназначението на въпросният сайт, стоят реклами на рекламодатели и спонсори. Въпросът е рекламни сайтове на банките ли са ВУЗ-те , щом така примамливо ни приканват още на входа? И така най-малко 4 години. Заради развилнялата се икономическа криза, често пъти студентите и техните семейства изпадат в финансов колапс. След изкараната тежка зима в университета, студента е трърдо решен да стане ''супер викач'' на морето,за да може със ''супер заплатата си'' да покрие поня разходите за наема, част от таксата и евентуално да му останат някакви средства, за да може да облекчи семейството си.
В този момент идва ред на некоректните работодатели, които волно и неволно се възползват от тези младежи.
Необходимо е цялосттно преразглеждане на политиката, отностно младежката заетост. Сериозността на този проблем бе дискутирана, както на европейско, така и на държано ниво.
Традиция е в европейските страни и съседна Турция, фирми, които отпускат стипендии на учащи се, да получават данъчни облекчения.
В края на юли т.г., чрез промени в Закона за корпоративното подоходно облагане и осигуряващите стипендии у нас, ще ползват данъчни облекчения. Промените в закона влизат в сила от 1 януари 2014г.
Стипендианта трябва да отговаря на следните условия
1. Да е в последните два курса на редовно обучение;
2. Да не е навършил/а 25-годишна възраст;
3. Бъдещата му професия да има приложение в съответното предприятие. Стипендиите ще се отпускат за за период 12 -24 последователни месеца.
А облагаемата печалба на фирмите ще се намалява според размера на изплатените стипендии.
Бързо изтичат 4 - 6г. и вече дипломираният бакалавър/магистър се изправя пред най- страшният за него проблем, с които вече са се сблъскали неговите връсници -
Как да си намери добра работа?
Три са бариерите, които трябва да бъдат преминати за да се достигне до желаната работна позиция:
1. ниско квалифициран;
2. прекалено високо квалифициран;
3. липса на стаж;
От Евростат алармират за високите нива на младежка безработица както в ЕС, така и у нас.
„Гаранция за младежта” (2014-2020) – инициятива на Европейската Комисия.
Всички държави-членки на ЕС ще бъдат гаранти на младежите до 25-годишна възраст, да получат добро предложение за работа или стаж, а на не квалификациованите да се осигури обучение в продължение на 4 месеца.
Мерките са насочени изцяло към младежи от 15 г. до 24 г., които са безработни и не са в образователната сфера.
Тук е важно да се отбележи, че няма да се финансират системи и структури,
сумите ще са за създаване на схеми за гаранция за младежта, осигуряващи информираност, обучение, предприемачество. За целата България ще получи България ще получи 100 млн евро от ЕС, а общият размер на програмата е 6 млрд.
Отново в края на юли 2013 г., от своя страна народните представители направиха съществени поправки в Закон за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, касаещи безработицата сред младежите:
~ чл. 36б. (1) За всяко разкрито работно място, на което е наето безработно лице до 29-годишна възраст, завършило средно или висше образование и без трудов стаж, насочено от поделението на Агенцията по заетостта за заемане на длъжност съобразно придобитата степен на образование или квалификация, на работодателя се предоставят суми съгласно чл. 30а, ал. 2 за времето, през което лицето е било на работа, но за не по-малко от 6 и не повече от 18 месеца.
(2) Сумите по ал. 1 се предоставят в размер 30 на сто за първите 6 месеца, 50 на сто за периода от седмия до дванадесетия месец включително и 75 на сто за оставащия период.
Много е важно да се вникне в същината на проблема и да се осъзнае колко сериозен е той. Престижа на България в найчно-изследователските среди пада главоломно, защото от години няма същесвени научни-открития.
Някои запитвал ли се е - Какво става с нашите децата, които печелят международни олимпиади и конкурси още докато са в училище и как след това никои нищо не чува за тях. Къде са те? Какво стана с техният потенциал и амбициозност, с техният хъс за победа? Някой от тях са в чужбина, реализирани немски доктори, английски инжинери и т.н. Други, с не толкова голям късмет си стоят обезкуражени в жилищата на родителите им. А останалите ли – те ви продават чанта, сервират ви кафе и ви канят в поредното заведение.
Реализацията на младите хора, било те с основно, средно или висше образование е липсващият стълб, чрез които може да се стабилизира икономиката ни. Затова моля, не експоатирайте децата си, а им дайте шанс за реализация.
< Önceki | Sonraki > |
---|