Skip to Menu Skip to Content Skip to Footer

Защо не сме шарлита и мразим терора

ПечатЕ-мейл

Един мой познат разправяше на жена си: Ти имаш свободата да пазаруваш, да готвиш, да переш, да гледаш детето, да чистиш в къщи. Срещу тези множество свободи, които ти получаваш от мен, аз от теб искам само една – да правя каквото ми се иска. Логически погледнато – прав е. Толкова много свободи срещу една-единствена. Да, ама не. Защото първите изброени свободи са чисти отговорности, а единствената свобода, която той иска за себе си е чиста проба безотговорност. Така се получава, винаги, когато се смесват понятията. Свободите не могат да бъдат отговорности, а отговорностите са ограничения на свободата.

Така практически най-свободните (например упълномощените с голяма власт) трябва да приемат това не като свобода да правят каквото им се иска, а като максимум отговорности, които са задължени да съблюдават. Тази норма е абсолютно съотносима и към свободата на медиите, които често я забравят. Нека това да го пренесем върху събитията в Париж.

Така погледнато, незачитането на религиозните чувства на едни доведе до крайно и абсолютно опасно престъпление, създадено от други. Да, свищина е да се рисува Мохамед. Държа да отбележа, че не съм мюсюлманин. Да свинщина е да се рисува Светата Тройца като гей тройка. Държа да отбележа, че не съм християнин. Свнщина е да се рисува и Онзи, чието име не бива да се казва, а само се нарича Адонай (господар), та камо ли да се рисува образът му. Държа да отбележа, че съм бил в синагога не повече от два пъти откак съм се родил (т.е. – повече от половин век). Независимо от това, всички тези свинщини бяха сътворени нееднократно от „Шарли Ебдо”. За това няма как да ги харесвам, още повече че хуморът им е просташки, типичен и допадащ само на аутсайдерите в обществото. Да, и карикатурите им не страдат от особено високо художествено качество. Много далеч са от блестящия хумор в сатиричното пак френско „Канар Аншене” (с десет пъти по-голям тираж) например – и като изпълнение и като замисъл. Напротив, в сравнение с „Канар Аншене” са си направо дилетатски. По-просто казано: Списанието обърна свободата си да осмива в безотговорност да окарикатурява морални ценности. И това е факт. Но това повод ли е да се убият безотговорните карикатуристи? Това повод ли е да се убият пет заложници евреи и полицай – мюсюлманин (който впрочем едва ли са чели весничето), а и още 12 християни, които са го списвали? Това повод ли е да се заплашват журналистите на „Канар Аншене”? Не, това вече не е и просташка безотговорност, тероризъм и значи то е чисто углавно престъпление срещу човечеството. И това ясно трябва да се каже.

Терорът не решава проблеми, то само ги задълбочава и то така, че да стават възможно най-трудно решими. Няма как да приемем безотговорната простащина, родена от жадни за слава художници, а в неин отговор да получим престъпления срещу човечеството от ужасяващи човеконенавистници. Осъдително е и едното и другото. Прав е папа Франциск, който заяви: „Вярата на хората не може да бъде обиждана, не може да се подиграваш с вярата. Има граница. Всяка религия има своето достойнство... свободата на изразяване има ограничения." и осъди, заедно с това порицание, действията на терористите.

Защото кретените братя Куаши (мисля, че напълно заслужават тази квалификация) са най-гнусни престъпници спрямо човечеството, защото те не са защитили свободата да изповядват религията си, нито моралните си ценности (ако въобще са имали такива), като са избили мюсюлмани, християни и евреи. Напротив, те са дискредитирали религията си и е факт, че точно така се приема престъплението им от света. В какво бяха виновни пазаруващите в магазина за кашер в Париж, та помагачът на братята изби четирима от тях? Колко от тях са чели „Шарли Ебдо” или дори знаят че има такова вестниче? Какво общо с вестничето имаше убития полицай, извън сградата на редакцията (между впрочем – също мюсюлманин)? И той ли се е подигравал с Мохамед? И тези факти доказват, че не става въпрос за отмъщение, а за налудничав тероризъм, оправдан под религиозни причини, за целенасочен стремеж към масови убийства под прикритието за защита на верски ценности.

На мирния поход в Париж срещу терора не видях нито един от повече от 50 държавници от Европа, Азия, Африка и Америка да носеше табела „Аз съм Шарли”. Те не бяха Шарли, защото много добре знаеха, че дори и митичният Шарли (всъщност Чарли Чаплин – впрочем – най-вероятно той е евреин или ром по рождение) не би приел този просташки хумор. Точно пък той – никога! Въпреки, че никога и по никакъв начин Чаплин не е демонстрирал религиозна принадлежност е безспорен факт, както и фактът че никога и по никакъв начин не е харесвал фашизма и убийствата. Въпросът беше, че политици, които няма как взаимно да се харесват (там бяха Лавров и Меркел, Олан и Ердоган) крачиха един до друг, за да заклеймят терора. Гордост за страната ни е че до тях беше и нашия министър-председател (онзи, който олицетворяваше единството на нацията ни обаче не беше там). Нито един от политиците в похода не участваше за да одобри простащината, поне не и тази, представяща се като „свобода на словото”. И това, комуто не е ясно, толкова по-зле за него. Нито един от тях не беше „Шарли”, но беше там, защото не понасяше терора и така декларира готовността на страната си да сде бори срещу него.

Хуморът не бива да убива, не бива да оскърбява интимни чувства, не бива да наранява. Той трябва да осмива. А как го осмиваш светци, без да засягаш чувствата на някого? Допустимо е да окарикатуряваш живите, но дали е така с мъртвите? Това е границата, която е пристъпило мърлявото вестниче с нищожен за Франция тираж. Но още по-недопустимо е да избиеш двадесетина човека, за да наложиш твоята (определено неприемлива) престава за свобода на словото. Да, тези шарлита не са герои, а безотговорни личности, които нямат нищо общо с човека, чието име са си избрали. Определено тези „Шарлита” са повече завладени от желанието да оцелеяти да печелят, като се гаврят със светини, т.е. – да преживяват като не съблюдават моралните норми. Но дали са хора въобще онези, които са ги убили, а покрай тях и други, при това абсолютно невинни?

Преди месеци групировката „Боко Харам” залови двеста деца – момичета. За да ги омъжи по мюсюлмански обичай. Никой не пита тези момичета дали са мюсюлманки и дали те искат толкова малки да се омъжват. Насилиха ги. Преди десет години група кретени, точно като братя Куаши, избиха стотици на гара Аточа в Мадрид. Със сигурност не са станали по-мили на Мохамед или на който и да е друг Господ. Преди две години и половина престъпници, представящи се за защитници на вярата, избиха на аерогара Бургас евреи от Израел и мюсюлманин от България. Чия вяра защитиха те? Във всеки случай не тяхната, а внушената им от престъпни шарлатани-духовници представа за възмездие. Във всички религии – в християнската, в еврейската, в мюсюлманската, в будистката не е дадено правото на живи човеци да дават възмездие. Това не е тяхна работа. Дори погледнато строго теологически – такива действия са престъпление срещу вярата. Това е положението.

Тероризмът няма и не може да има нищо общо с вярата, както и гаврата с божества не може да има и нищо общо със свободата на словото. Едното е подигравка с правата на различие на вярата, а другото – престъпление с правото на живот. За това походът в Париж не беше защита на шарлитата от вестничето, а отрицание на терора, не само в Париж.