Престъплението, наречено „Възродителен процес“

Татяна Ваксберг

(по Дойче Веле)

Навършиха се 32 години от най-масовото престъпление на българския комунизъм – насилственото преименуване на 840 000 български турци, извършено в условията на военен режим и пропагандирано като доброволен акт.

32 години е дистанция, която си струва стъписването: защо продължаваме да не разказваме на децата за случилото се тогава – въпреки всички публикувани книги с изследвания и спомени, въпреки отворените архиви и въпреки документалните и игрални филми, които бяха направени по темата? Защо в учебниците няма нищо от фактите, описани в тези документи?

Историята накратко

На 24 декември 1984 година силите на армията и милицията обкръжават тогавашния Кърджалийски окръг – района с най-много български турци, чиято обща площ е около 3 000 квадратни километра. „За няколко дни налагаме, дето се вика, военен режим“, казва тогавашният министър на вътрешните работи Димитър Стоянов на заседание на ръководството на МВР. В първия ден от операцията са изградени четири КПП, въведен е вечерен час, влизането и излизането от окръга е възможно само с пропуск, телефонните връзки са прекъснати, пощите не работят, в окръга навлизат неустановен брой БТР-и и 15 машини с водни оръдия, дислоцирани са 1 400 въоръжени мъже, а милицията раздава оръжия и на цивилни. Прекратено е издаването на паспорти на останалата част от населението, служителите от паспортните служби са пренасочени към Кърджалийски окръг. В условията на военна блокада жителите са принудени да сменят имената си със славянски. Новото име се вписва в моментално издадения нов паспорт.

По данни на МВР, документирали първите дни на операцията, в протестите срещу насилствената смяна на имената са участвали 11 000 души. От тях са били иззети следните оръжия: няколко ножа и… клони. Най-активните протестиращи са откарани на остров Белене – в бившия политически затвор, който официално е закрит още през 1968 година. Заради българските турци отново е отворен през януари 1985 година. По същото време МВР се сдобива и със собствена армия – това са така наречените „вътрешни войски“, наброяващи 2 000 души, които са предоставени на милицията, за да подпомагат „работата ѝ“ срещу българските турци.

До януари 1985 година целият този процес се пази в тайна – както в останалата част от България, така и пред външния свят. До началото на януари подробности не знае дори СССР, както се вижда от документите в архива на МВР. В средата на януари 1985 година френският президент Франсоа Митеран отменя планираното си посещение в България именно заради насилствената асимилация. Тази новина почти съвпада със заседание на Политбюро, на което преименуването е обявено за успешно приключило в Кърджалийски окръг. Насрочва се провеждането му и във всички останали части на страната, където живеят български турци. На 31 март 1985 година процесът по издаване на паспорти с нови имена е обявен за приключил в цяла България.

Името на престъплението

Половината български турци са вече преименувани, когато пропагандната машина изобретява името на това престъпление. То е кръстено „Възродителен процес“ – израз, който отразява официалната версия на режима от онези дни. Според тази версия, българските турци не са принуждавани с оръжие да се преименуват, а го правят по собствено желание, тъй като са открили „истинските си родови корени“ и автентичната си „българска идентичност“.

Ударът, който пропагандният израз „Възродителен процес“ нанася на реалността, е двоен: първо – това, което се случва, не е някакъв плавен „процес“, а тъкмо обратното – внезапен щурм. И второ – това, което държавата извършва с българските турци, не е „възраждане“ на някаква българска идентичност, а тъкмо обратното – погребване на истинската идентичност.

Този сблъсък между същността на престъплението и името, с което се обозначава това престъпление, е и до днес основна пречка пред разказа за това минало. Парадоксално, но факт: най-недостъпните тайни на насилствената асимилация бяха разкрити от изследователи и надлежно разказани, но най-достъпното – официално използваното име „Възродителен процес“, така и не беше анализирано, преосмислено и обяснено на следващото поколение.

Мълчанието на учебниците

В един от учебниците по история за 10-и клас, който е получил одобрението на МОН, изразът „Възродителен процес“ е поставен в кавички, но нито е разяснен, нито илюстриран с някакъв факт. Ето цитат: [Екологичната криза на 80-те години] „е допълнена от спад в раждаемостта и етническо напрежение поради „възродителния процес“ („История и цивилизация. 10-и клас“, изд. „Даниела Убенова“, 2012 г.). В текста няма нито дума за историята с преименуването. Читателят така и не получава възможност да разбере кое е историческото събитие, за което се говори.

Друг учебник („История и цивилизация 10-и клас“, изд. „Анубис“, 2012 г.) не обелва нито една дума за насилствената асимилация. Нито една.

Трети учебник („История и цивилизация за десети клас“, изд. „Просвета“, 2012 г.) е единственият, който пояснява, че „възродителен процес“ означава „насилствено преименуване на българските турци“, но и той не разказва самата история. Нито пък обяснява защо нещо, определено като „възродително“, е всъщност нещо, което е „насилствено“.

Нищо чудно, че в България нараства броят на хората, неспособни да разграничат историческия термин „Възраждане“ (в смисъла на Ренесанс) от пропагандната присъда „Възродителен процес“. Направете си експеримент и потърсете книги за „възродителния процес“ в книжарниците – веднага ще Ви насочат към рафтовете с история на националния подем от 19-и век.