Митът „ДПС е етническа партия”

Сайтът ни започва поредица от статии, посветени на митовете около ДПС, които вече по брой и количество наближават тези от старогръцката митология. Къде свършва истината и къде започва лъжата? Това ще се опитаме да потърсим в тази поредица от публикации.

Какво е мит? Това е обикновено разказ за историята, „обрасъл” с толкова много „украшения”, че трудно маже да се познае първоначалния му вид. Нещо подобно на това, в образа на един старец да познаеш момчето като първокласник. Трудна работа. Та така и истинската случка от разказ на разказ, обраства с небивалици и ето ти готов мит.

Как обрасна митът ДПС е етническа партия? Много просто – като се роди ДПС имаше за цел да защитата правота и свободите на човека в България. А тези права и свободи, по това време, бяха ограничени за всички граждани (например жителство – малцина можеха да се местят от град на град и то с разрешение на съответната партийно-държавна структура), свободи на изразяване и мнение и т.н. Но наред с тези всеобщи ограничения, имаше и за турското малцинство допълнителни – да не говорят на родния си език, да не носят рождените си имена, да не спазват семейните си традиции. Точно поради това, сред най-ограничените беше естествено да се роди такава партия. И тя се роди точно сред българките турци и това е факт. Но всяка партия търпи естествено политическо развитие. А развитието на ДПС като либерална партия беше факт през периода 1990-1995 година. Минало, свършило време от преди 21 години.

И от тук нататък започват измислиците – ДПС не е турска партия, защото в нея няма никакви ограничения да членуват и роми и българи и арменци и англичани. Каквито ограничения няма впрочем и в нито една от другите български партии. ДПС се роди като създадена от етнически турци, но се разви като либерална партия, припозната и от всички други съществуващи до сега български либерални партии. ДПС беше в коалиция с партията на д-р Желю Желев, с партията „Нова избор” (на Димитър Луджев) и Радикалдемократическата партия не само по време на изборите през 1997 година, а и след това, докато те съществуваха. ДПС беше в коалиция с НДСВ (и управлява с нея), точно защото беше либерална партия. Сега НДСВ практически се разпадна. Т.е. – през целия период на съществуването си, ДПС е била признавана за либерална партия от всички други либерални партии в България. Всички закони които Д ПС прокара в парламента бяха чисто либерални. Законът за плоския данък беше трън в очите на социалистите, но остана в действие. Правилото за индексация на пенсиите по швейцарски образец беше прокарано от ДПС, независимо че беше трън в очите на десните партии. Ами тогава, какви доводи повече от тези каква работа върши ДПС в парламента?

Да оставим настрана не ДПС е член на Либералния интернационал и има свой заместник председател неизменно вече повече от 12 години. Тогава какъв е проблемът, че основно националистическите партии не припознават ДПС за либерална, а виждат в нея етническа партия. Дали проблемът не е в смисъла на съществуването на националистическите формации, чиято единствена питателна среда е наличието на враг, на омраза, на черен дявол, който да пречи на техните идеи, които по обективни причини няма как да се реализират?

Има една приказка „Интересът клати феса” и тя обяснява лъжата. Всяка крайна националистическа партия се гради върху принципа на търсенето на национален враг. Това, логично, не могат да бъдат от същия етнос и е най-добре да се от друг. Така се роди и партията на Хитлер в Германия. Там враговете бяха евреите. Сега, за нашите крайни националисти си набелязаха ДПС, защото тя представляваше преди 25 години предимно българските турци. Ако нямаше ДПС щяха да набележат ромска, арменска или еврейска партия, стига да имаше такава в парламента. Съществуването на националистическите парти се гради върху опозицията „свое-чуждо” и в случая те е намериха в лицето на ДПС. Това е необходимия дявол за да могат да минат те за праведни светци. И това е повече от очевадно.

Тогава защо някои други партии го повтарят? Кой други - т - най-вече ДСБ, като част от Реформаторския блок. Проблемът там е друг – донякъде и личностен. Иван Костов има органическа нетърпимост към Ахмед Доган, просто защото така иска да се оразличи от него. Все пак, с подкрепата на Ахмед Доган Иван Костов стана лидер на протестите .през 1994 година, с негова подкрепа стана министър председател и – като всеки неблагодарник – бързо се опита да изтрие „това петно” (по негово мнение от биографията си. И го наложи като поведение на новия лидер на ДСБ – Радан Кънев. Който пък, поради еврейския си произход, така най-добре се харесва на националистите, на които разчита във властта. А е известно, че националистите не долюбват всички малцинства. Негова, на Радан Кънев, е и идеята ДПС да се саморазпусне, понеже била изчерпала смисъла на своето съществуване. Глупостта е очевидна, поради факта, че разширяването на правата и свободите на гражданите е безкраен процес, което е много различно например от връщане на рожденото име, което е еднократен акт.

Друга неистина, паразитираща върху този мит, че ДПС е етническа партия е че ДПС със съществуването си пречи на развитието на другите партии в общините със смесено население. Тази теза много ми напомня алегорията на създателя на КТ „Подкрепа”, Константин Тренчев, който често споменава, че на калпава ракета космосът й пречи. Ако е така, то защо ГЕРБ има депутат общински съветници от Кърджали и защо една малка, парламентално непредставена партия на Илияна Раева спечели изборите в община, считана за бастион на ДПС. Или пък защо на местните избори в град Видин ДПС има трима съветници, докато етническите турци в цялата област са 86. Т.е. – над 95% от избралите ДПС са етнически българи.

Факт е, че върху гърба на ДПС се опитаха да се създадат наистина турски етнически партии. Като се започне от Гюнер Тахир, Касим Дал и сега Лютви Местан. Първите два опита не успяха. Със сигурност и третият на Маестан няма да успее. Причината е проста – не успяха, защото така и не проумяха, че ДПС не е етническа, о либерална партия. А и трите опита бяха да се създадат етнически партии на базата на отцепници от една либерална партия. Това, както е видно, няма как да стане. Идното, турската идентичност е етническо, а не политическо начало, докато при ДПС основното е либералното – т.е., политическото начало, което определя и отношението към етническите малцинства, което не е така при дубликатите. Няма как да подмениш знаменателя с числителя на една задача и да получиш верен резултат. Да дубликатите бяха опит за създаване на етнически партии.

Проблемът с митовете е че те не се възпират от фактите. Понеже те самите се градят върху безпочвени твърдения, те няма как да се оспорят от фактите. Фактите просто достигат до тях и се обезсмислят, защото те много напомнят средновековният спор колко дявола могат да се съберат на върха на една игла. Според едни теолози – двадесет, според други – над петдесет. Но никой не е и посмял да си помисли, че въпросът е толкова глупав, че всеки отговор е безпредметен. Същото е и положение с мита „ДПС е етническа партия”. Колкото и да се обяснява на вярващите в митове, че ДПС е класическа либерална партия от европейски тип, възприета като такава във всички световни либерални структури, то това няма как да се приеме от вярващите в съществуването на дяволи. Или в днешно време – на онези, на които им се иска да има дяволи, за да минават те самите за светци приживе. Е, такива живи няма.