АЕЦ - Белене – заплаха или изход

Йозлем Садкова

След края на Студената война ние ставаме свидетели на един нов вид подялба на световните сили. Днес ключов фактор за богата страната на ресурси, далеч не е само находищата на нефт, газ и други природни ресурси. В епоха, когато националните проблеми са тясно преплетени с глобалните процеси, в прагматизма на регионалните параметри се крие решението на глобалните проблеми.

За страна като България, решението, което се крие в географските й параметри, е именно геоенергетиката. Геополитическата, геоикономическата и геоенергийната стратегия, очертава етапите за преструктурирането на света. Всеки един от представените в енергийната стратегия параметри е амбициозен и впечатляващ. Енергетиката и сигурността са основните аспекти определящи ролята на всеки един политически субект в света.

Силите в световен план вече се поделят на база енергийни източници. За този факт може да се съди най-реално от политиката на Япония. След претърпените катастрофални бедствия и въпреки продължаващата криза в страната, която бе предизвикана от изтичане на радиация от електроцентралата Фукушима, Токио заяви ясната си позиция, че няма да се откаже от ядрената си енергетика. Японското правителство преразглежда нивото на сигурност на 54-те ядрени реактори на територията на държавата от както земетресението от 11 март предизвика изтичане на радиация във Фукушима.

Асоциацията на европейските ядрени регулатори започва тестовете за безопасност в европейските ядрени централи. В момента се изготвят критерии за стрес тестовете, които ще бъдат извършвани от националните регулатори.

Атомна електрическа централа (АЕЦ) е съоръжение за производство на електричество с използване на енергия, отделяна при разпад на атомното ядро, при условията на контролирана верижна реакция. В основата си представлява ТЕЦ, който използва ядрен реактор за производство на топлинна енергия, от която се произвежда електричество.

Контролът за опазването на околната среда се реализира с комплекс от засилени мерки за мониторинг. Контролират се изхвърлянията от АЕЦ в атмосферата и хидросферата, на преработката и съхранението на радиоактивните и конвенционалните отпадъци. Непрекъснат радиационен мониторинг в 3-километровата зона се реализира чрез автоматизираната информационна система на централата, интегрирана с аналогичната национална система.

“АЕЦ Козлодуй” ЕАД е единствената атомна централа в България. На площадката на АЕЦ “Козлодуй”, по руски проект, (“Топлоелектропроект” – Москва, и “Енергопроект” – София) са изградени 6 енергийни блока, оборудвани с реактори с вода под налягане. През 90-те България придобива такова свръхпроизводство на електроенергия, че резервът й достига 27-30%, докато обичайно той следва да е около 14-15%. Глава Енергетика бе една от най-важните по пътя ни към Европейския съюз, а в нея основна точка е спирането на блокове от 1 до 4. На 31 декември 2006г. започна поетапното спиране на двата блока на АЕЦ Козлодуй. Това бе последвано от прекратяване износа ни на ток, за да може да бъде компенсирано вътрешното потребление. България спря износа на ток за Македония, Гърция, Турция, Сърбия и Албания. В изпълнение на поетите ангажименти, свързани с присъединяването на страната към Европейския съюз, АЕЦ “Козлодуй” прекрати експлоатацията на първите четири енергоблока преди изтичане на проектно предвидения им ресурс. Според експерти загубата на месец от спрения износ е около няколко млн. евро. Действащите в момента пети и шести блок на АЕЦ - а са с подновени лицензи за експлоатация от 2009г., със срокът на валидност на разрешителните за работа е съответно осем години за V блок и десет години за VІ блок. Поради редица причини от разнороден характер, били те от безопасност, икономически, и политически, подновяването на лицензите на V и VІ блок остава химера във времето.

Амбициозните ни съседи ежедневно демонстрират грандиозните си проекти с такава насоченост. Как и кой съумя да превърне от България безспорен лидер на Балканите в енергийния сектор през близкото минало, а днес тя да е една дестабилизирана геоенергийна страна?

Румъния се интересува от европейската ядрена технология за изграждането на втора АЕЦ в страната. Втората АЕЦ ще бъде построена в Трансилвания. Тя трябва да осигури 35% от общата електроенергия, необходима за страната, и вероятно ще бъде завършена през 2020 г. За разлика от АЕЦ "Черна вода", която е с капацитет 2400 мегавата, втората атомна централа ще има мощност от 1200 мегавата. През следващото десетилетие Румъния ще разчита основно на въгледобива при реализиране на енергийната си стратегия. Над 1,17 млрд. евро бяха разпределени в Румъния за реализиране на енергийни проекти. Това стана в рамките на бизнес програма за конкурентоспособност и заетост. 40% от средствата се отпускат от министерството на икономиката. Общият бюджет на програмата е 3 млрд. евро. На лице са също така и реализирането на 27 от 35 проекта от първата част на програмата. От икономическото министерство потвърждават повишения интерес на инвеститорите към енергийния сектор.

Русия и Турция подписаха договор на стойност 25 милиарда долара за строеж на атомна централа до Аккую. Турция разработва общо 3 проекта за строителството на атомните централи Аккую, Синоп и Игнеада (на 5км. от границата с българската държава – Резово). Всичките проекти за нови атомни електроцентрали са включен в рамките на Програмата за строежа на атомни централи в Турция. Тя възнамерява да изгради три атомни централи с обща енергийна мощност от 15 000 мегавата до 2023 г. Ключова роля изиграе руския инвеститор. С тези мащабни проекти в областта на енергетиката, двете страни показват завиден толеранс една към друга. Въпреки различията си в миналото, които не са малко, днес Анкара и Москва си сътрудничат в инициатива, която е в състояния рязко да промени облика на света в геоенергийно и геоикономическо естество. В унисон с енергийните си проекти, Русия и Турция заздравяват и политическите си отношения. За това може да се съди и от промяната във визовите режими, касаещи населенията на двете страни.

От географска гледна точка, България е една от най- удобните алтернативи за осъществяването на енергийната стратегия на Руската федерация, тъй като голяма част от мащабните проекти на руската страна се нуждаят именно от стратегическият кръстопът на който се намира българската държава. Съществуват значителни възможности за разширяване на търговско-икономическото сътрудничество в международните отношения, които все още не се използват пълноценно.

Факт е, че Руската Федерация е на челни позиции в енергийната област. „Атомстройекспорт” - е водеща руска компания, която изпълнява задълженията на Руската Федерация в рамките на междуправителствените договорености за строителството на атомни централи в чужбина. Компанията се занимава с управлението на строителството и реконструкцията на съвременни, отговарящи на всички международни изисквания атомни електроцентрали. Тя е единствената компания в света, имаща половин вековен опит в строителството на АЕЦ в 11 страни и в настоящия момент, строящи се в чужбина 5 енергоблока за атомни централи. Заемайки устойчиви позиции в световното атомно машиностроене „Атомстройекспорт” разполага с поръчки, на стойност около 20% от обема на световния пазар. В чужбина руските организации са построили 30 енергоблока за АЕЦ, с обща инсталирана мощност 14,6 млн. КВт.

България се нуждае от ядрена стратегия, за да може да отговори адекватно на задоволяване на националните и регионални нужди от електроенергия при очаквания ръст на потребление на Балканите след стабилизране на финансово-икономическата ситуация, както и   надеждност и сигурност на доставките на гориво.

За да работи с  предсказуемост на цените на ядреното гориво в дългосрочен план, ограничаване на емисиите, предизвикващи парников ефект и замърсяване на околната среда при използване на конвенционалните горива и високото ниво на безопасност на съвременните ядрени технологии българската страна трябва да е реален участник на геоенергийната сфера. Също така съществува и  социална и икономическа изгода за страната чрез създаване на нови работни места.

Първата крачка към енергийното бъдеще бе поставена с АЕЦ Козлодуй, сега на път е да се постави втората. Много по- модерна, без опасната и аспект в разминаване на мнението на управляващ елит и население - АЕЦ Белене.

Площадка „Белене“ е утвърдена за изграждане на втора АЕЦ у нас с Постановление № 9 от 20 март 1981 г. на Министерския съвет. Полагането на основите на бъдещата електроцентрала през 1987 г. по проект на „Атомстройекспорт “ — Киев и „Енергопроект“ — София, предвиждащ изграждането на 4 блока. В периода 1988 — 1990 г. са изпълнени около 40% от дейностите по изграждането на първи блок и е доставено 80% от основното оборудване. През 1990г. проектът е замразен. На 20 декември 2002г. Министерският съвет взима решение за продължаване работата по изграждането на АЕЦ „Белене“ През декември 2006 г. АЯР утвърждава площадка Белене за строителство на АЕЦ върху нея.

На 24 април 2007г. проектът получава сертификат за съответствие с техническите изисквания на европейските експлоатиращи организации(EUR) за леководни реактори от трето поколение.

На 3 юли 2008г. АЕЦ Белене получи разрешение за строителство от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. На 30 юли 2008 г. започва подготовка на площадката за строителство на бъдещите ядрени съоръжения. На 3 септември 2008 даде официален старт на строителните дейности на площадка Белене. Срокът за построяването на първия блок съгласно графика е 6,5 години, а на втория - 7,5 години при отчитане на специфичните срокове за лицензиране съгласно българското законодателство. Очаква се първи блок на централата да бъде пуснат в експлоатация през 2013, а втори – през 2014 година.

Участници

• Възложител – НЕК- ЕАД;
• Главен изпълнител –„ Атомстройекспорт”- Русия;
• Подизпълнители - 30% български фирми;
• И др.

Като реактори от трето поколение, А 92 предвижда и специален уловител за разтопената активна зона за случаи на тежки аварии. По този начин се предотвратява възможността за нарушаване целостта на херметичната обвивка и попадане на силно радиоактивна маса в околната среда. Благодарение на тази система вероятността от изтичане на радиоактивност извън границите на централата е не по-голяма от веднъж на един милион години. За образуващите се в процеса на работа на централата ядрени отпадъци е предвидено плазмено изгаряне на твърдите отпадъци и разделно третиране на течните отпадъци в зависимост от активността.

Руската страна в проекта, дава възможност за баланс във влиянието на ЕС, САЩ и Русия. Поради спецификата на темата за енергийните ресурси в изложената разработка, става ясно, че сме свидетели на нова подредба на световно влияние. Време е българската страна да направи ясна визия за недалечното си бъдеще, за да бъде готова да поеме последствията от действията си. Не е ясно защо трябва да се тълкува, че щом управляващият елит в страната се промени, следва да се промени и цялостната политика на страната. Напротив. Пример за това може да черпим, както от нашите съседи, така и световните сили, каквито са САЩ и Русия. Независимо от личностните различия между политиците, всички те се борят за осъществяване на политика, водена от националния интерес.

Факт е, че остана доста спорен въпроса за затварянето на III и IV блок на АЕЦ Козлодуй, дали управляващите тогава са имали друга перспектива, дали са могли да отклонят тази тематика от предприсъединителните актове към Европейския съюз или това е било на практика невъзможно - не става ясно. Не става ясно, защото именно „голямата дипломация се води в кулоарите”, както се е случвало и с подялбите за влияние на страните след Втората световна война – имена на няколко държави, написани на листче. Дали имат основание европейските ни партньори да наричат бившият ни еврокомисар „Madam Yes” – отново не става ясно.

България е богата страна, богата благодарение на географското си разположение, заради което тя е ухажвана от много страни. Но за да не загуби очарованието си, тя трябва да запази позицията си с „широко отворени очи” към глобализиращият се свят. Такива усилия правеше предишното правителство, което съумя да разбере, че бъдещето на българската страна е именно енергийния баланс.

Сегашното правителство, незнайно поради какви съображения, подхожда към енергийните проекти с участието на България, с „балетна стъпка - пет назад, една напред”. На първо място това звучи не сериозно, както за външните ни партньори, така и за населението на страната. На второ място на фона на разрастващата се безработица, населението на Плевенска област се готвеше за стартирането на проекта АЕЦ Белене преди около десетина години, с надеждата, че след като никакви предприятия не работят вече там, а безработицата е в плашещи размери, то след като започне работата по АЕЦ – а, икономическият им статус ще се подобри.

В началото на мандата на сегашното правителство, дали от некомпетентност или от лоши съветници, управляващите бяха (и все още са, тъй като в това управление няма нещо сигурно) повлияни от тезата на една две малки партии (ползващи се с незавидно одобрение от българския народ), че ако се даде ход на АЕЦ Белене, Русия ще има изключителен монопол над българска страна.

Много е лесно да се задържи погледа на обществото в една директива, но историята сочи, че това няма да е за дълго. Ако не се предприемат мерки, касаещи разнообразяването на енергийните проекти на територията на България, то наистина ще последва монопол. Монопол, който няма да е с руска насоченост.

Светът е добре запознат с дипломатичните ходове на руската страна. На България бе дадено известно време да определи ориентацията си, но безсрочни срокове няма. Също така въпрос на време е да изтече лиценза на V и VI реактор на АЕЦ Козлодуй и когато този момент настъпи, руската страна, която отговаря по отношение контрола за експлоатацията на реакторите, е напълно възможно да не поднови техният лиценз.

Докато политическият елит се лута в решенията си за енергийните проекти, касаещи бъдещето на страната, на практика в България ще останат единици енергийни източници (чийто капаците е недостатъчен) и „Мини Марица- изток” ЕАД. Любопитен факт е, че ТЕЦ "Марица -изток” е собственост на американска енергийна компания - American Energy Systems (AES), което всъщност означава, че ако не се реализират колкото се може повече проекти и енергийната ситуация не претърпи адекватните си за времето реализации, то монопол ще има. Ще има и то не руски, а американски.

Изводът, който се налага е, че в момента отделни личности се борят за монопол на Русия или Америка. Решението на този проблем е именно в правилното и балансирано разпределение на капитала, инвеститорите и най-вече създаване на нормална среда за живеене на българските граждани. Среда, в която всеки да чувства пълноправен гражданин на света - без монопол от страна нито на Русия, нито на САЩ; пълноправен гражданин на Европейския съюз - без монопол от страна на Франция и Чехия и др., и най-вече пълноценен гражданин на родината си. Родина, в която неговите интереси ще бъдат защитавани. Трябва добре да бъдат обмисляни решенията днес, за да живеем с чувство за удовлетвореност утре.

И в крайна сметка държавата, която е благоприятно решение за много чужди амбиции, като че ли все още не си е взела поука и от участието си във двете Световни войни, а имено да има ясна перспектива. Не е за пренебрегване факта, че дори участието й в международни световни организации е по покана или със съгласието на точно определени държави.

България има потенциал, важно е, в чий ръце е този потенциал.