Васил Маргаритов

Епохите обикновено се сменят в историческа тишина. Съпътстващите събития са бавни и тъжни, понякога кърваво-трагични. Не се чуват радостни викове и никой не свири фанфарна музика. Затова и хората закъснявят с проумяването на новото време.

Нещо подобно се случва и с нас, жителите на европейския континент. Сгромолясването на няколко икономики бе придружено от безмислени политически заявления, които трудно прикриваха факта, че сме неспособни да управляваме подобен род кризи. Напечатаха се милиарди нови банкноти, смениха се няколко правителства, подписаха се десетки споразумения – но системните проблеми в еврозоната си останаха непокътнати. Безработица, свито потребление и отпадане на гаранциите за банковите депозити – това е постижението на еврокрацията за последните пет години.

» Продължение...

Емине Гюлестан

Шахът е персийска игра, където „пат е ситуация, в която играчът на ход не може да извърши никакъв позволен ход, но царят му не е под шах.”[1] Така общо взето може да обобщим ситуацията в Украйна. Какви са причините, на първо място имперските амбиции на Путин, на второ място дезориентираната позиция на Европейския съюз, а комбинацията от тези двете доведе и до смяна на мястото на конфликта - от Майдана до Крим. Анализаторите се надпреварват да обясняват историческата обвързаност между Русия и Украйна и по-специфично Крим, а никой не казва как въобще стигнахме до тук. Наблюдаваме нова студена война или сблъсък на цивилизации, кой ще надвие кого: дали западната демокрация или авторитарния капитализъм?

» Продължение...

Репортаж от Сърница

Исмаил Кабак

Както в град Сърница, така и в Рудозем и Пазарджик, мюсюлманите споделиха притесненията си, че от 2010 г. (тогава започна досъдебното производство срещу 13 имами) недоверието и отчуждението на християните е станало по-силно осезаемо за последните 4 години. Като основополагащ фактор за това капсулиране, те изтъкват процеса срещу 13-те имами, които са действащи духовни водачи, именно в този регион.

» Продължение...

Вилдан Байрямова

Настоявам да ми бъде казано и то аргументирано – защо турските и ромските деца в България нямат правото да изучават майчиния си език. И защо това конституционно право им се отказва гръмогласно и едва ли не под заплаха за националната сигурност, а когато на българчетата по света не им е дадена тази възможност, ние тук полудяваме и се чудим как протестът ни срещу тази грозна рестрикция да разтърси света. Докато високата вълна на национализма не спре да внушава, че турският става задължителен за всички дечица в школата, че ордите идат и ще ни превземат, и ставаме турски вилает…

» Продължение...

Фели Таджер

Уилям Сароян има един великолепен разказ, озаглавен „Нещо като нож, нещо като цвете, изобщо нещо като нищо на света”. Разказът има малко общо със заглавието. То просто е една чудесна метафора, която много ми напомня за съдбата на нашия президент – нещо като нож за правителството и управляващото мнозинство, ама не съвсем, нещо като цвете за една икономическа групировка и нейната партия, ама по-инак, изобщо нещо като абсолютно политическо нищо на света, но не съвсем.

» Продължение...