Илхан Кючюк*

(Авторът на материала не е имал за цел да прави политически изводи, а безпристрастно да изложи факти от международни медии, анализатори и политици.)

Нека преди всичко да погледнем фактите.

Факт 1. Резултатите от изборите съответстваха на тези, посочени от наблюдателите. Това, което породи дискусии сред европейските анализатори бе ниската избирателна активност - 48,66%.

Факт 2. Това е най-ниската  избирателна активност в историята на българските национални парламентарни избори след 1989г. Това е важен показател за нивото на доверие на гражданите в политическите институции като цяло. От друга страна нараства и подкрепата за популистките партии. Всичко това поставя стабилността на демократичния модел на управление на страната ни под заплаха.

Факт 3. Влизането на три националистически, популистки партии в парламента Атака, ПФ и ББЦ, първите две от които водеха открита антиевропейска и антинатовска политика, доведе до незабавна реакция от страна на европейски лидери, медии и анализатори.

» Продължение...

Фели Тадежер

Преди дни видният политик и държавник Мартин Димитров, зам. председател на парламентарната група на Реформаторския блок, в едно свое интервю пред национална телевизия изясни смисълът на съществуването на реформаторите. Обратно на общоутвърдената представа, целта е не реформи в икономиката, правосъдието, здравеопазването или друга сфера, а ликвидирането на ДПС от политическия живот на страната. Не от управлението, а прекратяване на съществуванието на тази политическа сила. С други думи – ДПС е онази сатанинска сила, която ликвидира възможностите на боговете от РБ да реализират своите велики дела и за това те не могат все още да се разгърнат с пълна сила. Понеже представите на г-н Димитров са като на всеки протестант, образът на ДПС е като този на Луцифер, подгонен от Бога (на реформаторите, в това число и Мартин Димитров).

» Продължение...

Емине Гюлестан

Мнозина смятат, че противоположностите се привличат. Говори се, че за една стабилна връзка, колкото по-различни са участниците в нея, толкова по-добре ще се допълват. Винаги има изключения от правилото, особено в политиката. В политиката идеологическите войни не са пречка за съюзяване, или в нашия случай, по скоро съглашение. Управляващата коалиция, съставена от четири партии ГЕРБ, РБ, АБВ и НФСБ, са представители на взаимно изключващи си идеологии. ГЕРБ и Реформаторският блок са част от голямото европейско семейство на Европейската Народна Партия, които се определят като консервативни и християндемократи. АБВ или Алтернатива за Българско Възраждане имат амбицията да се представят като новата лява формация, които в своята програма отстояват позицията, че: “Доходите на българските граждани трябва да бъдат в центъра на политиката на държавата.

» Продължение...

Изминаха 30 години от началото и 25 години от края на т.н. „възродителен процес”. Четвърт век след това настъпва пълно мълчание, сякаш нищо не се е случило. Нито има осъдителни присъди, нито завършили разследвания, нито един осъден. Въпреки убийствата. Въпреки безчинствата. Въпреки унижаването на 1.5 милиона от българския народ. Нищо! При това нищо, загърнато в удобно мълчание. Въпреки че още от 1990 година ДПС постави този въпрос, още докато „героите” бяха живи – онези секретари, членове на пролитбюро на БКП, които са подписали това решение. Областните секретари на БКП, които изпълняваха заповедите „отгоре” с особена жестокост.

» Продължение...

Йозлем Садкова, Исмаил Кабак

От край време българският народ, бива противопоставян със самия себе си, вътре в себе си, ала дали чрез тази противопоставеност, той се преоткри или по-скоро, дали успя да намери целостта си? А бил ли е някога народ, обединен и сплотен или по-скоро група хора, разделени от социални, етнически, верски и какви ли не показатели? И така от векове, та чак до днес: хората живеещи в България са: богати, бедни, българи, турци, цигани, евреи, християни, от които православни, католици, евангелисти и т.н.; мюсюлмани: сунити, суфисти, алиани, шиити и т.н.; юдеи…, просто много различни и отчуждени хора, живеещи в България.

» Продължение...

П. Павлова

Две трети от гарантираните влогове на КТБ бяха изплатени, и очевидно това трябваше да играе ролята на ръкостискане между данъкоплатеца и управляващите, в един изключителен театър. Казвам думата „театър”, защото всеки изигра ролята, която му беше отредена от фалита на КТБ . Идеята, отново едни пари да бъдат взети, след дълга игра на нерви в чиято основа стояха спестяванията на хората, други едни хора хората, допуснали това да се случи.

» Продължение...