Истината за “царските имоти” не трябва да се забравя и избледнява във времето

Проф. дюн Владимир Петров

Бях решил да не се занимавам повече с царските имоти. С колегата Любомир Денев, като адвокати на държавата по делото за двореца “Кричим”, свършихме, засега, нашата работа. С решение на Пловдивския окръжен съд, претенциите на Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза Хробок, като наследници на бившите царе Фердинанд и Борис ІІІ, за собственост на двореца “Кричим”, бяха отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Решението на Пловдивския окръжен съд беше потвърдено и оставено в сила от Пловдивския апелативен съд. Симеон Сакскобургготски и Мария-Луиза Хробок, чрез своите адвокати Ели Христова и Росен Томов, са подали касационна жалба до Върховния касационен съд, по която съдът предстои да се произнесе. В делата, които други колеги адвокати и адвокатски кантори водят от името на държавата, за многобройните други имоти, владението върху които незаконосъобразно е предадено от кметове, общински управи и областни управители на двамата наследници - Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза Хробок, ние с адвокат Любомир Денев не взимаме участие.

По един съдебен спор, когато единственият, който трябва да се произнесе е съдът и след много ненужни, по-скоро за да услужваме на журналистите, в усилията им да пълнят съответните медии със злободневни материали статии и интервюта, адвокатите на страните по спора е най-добре да запазят дистанцирано мълчание, докато съдът не се произнесе с решението си. Струва ми се, че общо взето спазвах успешно тази линия на поведение и прекратих всякакви вестникарски и телевизионни изяви по тази, станала досадна и на българската публика, поизтъркана тема. Такова поведение спазва и колегата ми по делото за двореца “Кричим” – адвокат Любомир Денев.

Такова поведение от друга страна предполага, резистентност към ухажванията с покани за статии и интервюта от страна на медиите и от процесуалните представители на наследниците - Симеон Сакскобургготски и Мария-Луиза Хробок, адвокатите Ели Христова и Росен Томов. Впрочем, адвокат Росен Томов, изглежда подобно на нас с Любомир Денев, е убеден в безполезността на журналистическите баталии по средствата за масова информация, защото може и да съм пропуснал, но ми се струва, че той от четиримата представители на двете страни, най-стриктно спазва подобаващото мълчание, не само в изчакване на произнасянето на Върховния касационен съд по касационната жалба за двореца “Кричим”, но и решенията на останалите съдилища, пред които има образувани и се водят дела за връщане на собственика – българската държава, на владението върху имотите, неоснователно и незаконосъобразно предадено по силата на Решение № 12 от 04.06.1998 г. на Конституционния съд на Република България по конституционно дело № 13 от 1998 г. (Обн., ДВ., бр. 66 от 10 юни 1998 г.) на Симеон Сакскобургготски и Мария-Луиза Хробок.

Колегата му адвокат Ели Христова обаче, доста активно използва медиите, за да внушава “царската истина”, за имотите, предмет на делата и липсата на какъвто и да било отзвук на нейните журналистически изяви, поражда, в склонното да вярва на всякакви небивалици и измишльотини българско народонаселение, убеждението, че изнесеното от Ели Христова отговаря на истината. От където пък тръгва недоверието в държавните институции, съда, прокуратурата и споделяното по кръчми, учреждения, кафенета, глуповато философско-юридическо обобщение, че “няма държава”, “няма право”, “няма закони”, “съдът и прокуратурата бездействат”, всеки да се оправя, кой както може.

Бях пропуснал интервюто на адвокат Ели Христова от 19 юли 2011 г. във вестник “24 часа”, затова се учудих, че тази предана и вярна юридическа защитница на делата на “Негово Величество”, е намерила сили и в непосилните юлски горещини, да води, пък макар и журналистически, битки за отстояване имуществените интереси на “Величеството”. За тези й усилия, както се казва – чест и хвала!

Интервюто й обаче, е пълно с неверни неща, с инсинуации и открити заплахи за българската държава, които далеч не богатите български граждани, всеки за себе си, транспонира в любимото ругателно отношение към държавата и всички управници – “има си хас, заради некадърни и безотговорни юристи на наш гръб да легнат милионите, които – по заглавието на интервюто в “24 часа” “държавата ще плати на царя, ако му вземе имотите със закон”.

И защото на колегата Христова са й мили имуществените интереси на царя и на сестра му, а на нас с колегата Любомир Денев, са ни присърце интересите на българската държава и общество, реших, че отново трябва да наруша мълчанието, за да отговоря на тези несъстоятелни и празнословни твърдения.

В началото на интервюто, с по-едър шрифт е изведено твърдението на колегата Христова, че “частни лица имат апетити към дворците на Симеон. Сигурно си мислят, че като влязат в тях, ще облагородят себе си”. Кои са тези частни лица тя не посочва. До нея достигнало информация за апетити на частни лица. Иди проверявай и търси, ако си нямаш работа. Достоверност, колкото в известната с шеговития си характер махленска информационна служба или агенция – “една жена каза”, “на опашката в магазина чух”, в “кафенето обсъждаха”, “съобщи го радио Ереван”. Само че толкова евтини уловки, ако са достатъчни за обикновения гражданин, не подхождат като аргумент за високо квалифициран юрист, какъвто е адвокат Ели Христова. Тя много добре знае, че това са имоти, които вероятно всички са със специален юридически статус – публична държавна собственост. Ако приемем, че Решение № 12 от 04.06.1998 г. на Конституционния съд на Република България по конституционно дело № 13 от 1998 г. има реституционно действие по отношение на отменения с това Решение, Закон за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници, трябва да се съгласим със разсъжденията на Конституционния съд, че Закона да обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници, е отчуждил за държавна и общинска нужда имотите на бившите царе. Тогава, тези имоти са станали несъмнено публична държавна собственост, по силата на изричния текст на чл. 33, ал. 4 от Закона за държавната собственост. А съгласно чл. 7, ал. 1 от Закона за държавната собственост, имотите и вещите – публична държавна собственост, не могат да бъдат обект на разпореждане и да се придобиват по давност.

Колкото се касае до злобничката забележка, по отношение на тези “които си въобразяват, че ако се настанят в царските имоти, по някакъв начин ще облагородят себе си” – съгласен съм с Ели Христова. Животът в царските имоти не е могъл да облагороди, в първите седем години, самия български цар от раждането му (14 юни 1937 г.), до Референдума от 1946 г., с който България е обявена за Народна Република. Животът в дворците не е облагородил и сестрата на бившия цар – Мария-Луиза Хробок. Не е облагородил и самия бивш български цар – Симеон Сакскобургготски, който вече повече от десет години, от както отново е в България и живее в тези дворци, с нищо не е показал признаци за облагородяващото им въздействие. Няма да облагороди и тези, на които Ели Христова неоснователно се опасява, че могат да бъдат продадени “бившите” царски имоти. Тези дворци, разбира се, никога не са били собственост нито на Симеон, нито на баща му - бившият цар Борис ІІІ, нито на дядо му – бившият цар Фердинанд. Те винаги са били само и единствено собственост на държавата. Стопанисвани са от нарочно юридическо лице – Интендантство, което ги е поддържало със средства от държавния бюджет и са обслужвали царя и семейството му, но не като частно, физическо лице, а в качеството му на държавен глава на Царство България. И днес съществуват такива държавни имоти, някои от които са бившите “царски дворци”. Те са обслужвали тогавашните държавни ръководители на Народна република България – Георги Димитров, Васил Коларов, Вълко Червенков, Антон Югов, Тодор Живков и много други знайни и незнайни бивши комунистически велможи. И абсолютно сигурно може да се каже, че никого от тези лица бившите “царски дворци” не са облагородили. Има ги и при демокрацията, за да обслужват публични личности, като държавния глава – Президентът на Република България, Председателят на Народното събрание на Република България, Министър председателят на Република България, но никой от тях не смята, че след като са живели в тях, те са станали тяхна собственост.Едва ли тези публични личности са живели в бившите “царски дворци”, но и да са живели, надали са изпитали облагородяващото им действие – поне никой от тях не е споделил, че е почувствал такова въздействие.

Благородството е нещо, което не се придобива по рождение. Него или го имаq или го няма. И по свой собствен смисъл може да бъде благороден, както царят, така и пъдарят. Може да се подражава. И така постепенно да се култивират едни или други черти, характерни за благородния човек. Въпрос на осъзнат и целенасочено развиван цял живот процес, на самовъзпитание. По моя лична преценка, която не смятам, че е необходимо да мотивирам в тези кратки бележки, бащата на Симеон Сакскобургготски и Мария-Луиза Хробок – покойният цар Борис ІІІ, е бил действително благороден, умен и мъдър държавен глава. Докато дядото – бащата на цар Борис ІІІ, покойният цар Фердинанд, е бил всичко друго, но не и благороден. Образът му и в българската история и в литературата е на човек лукав, двуличен, алчен, безскрупулен, нравствено покварен. Ако кажем, че е приличал в лошите си черти на един старомоден “чикагски гангстер”, няма да сбъркаме, разбира се, ако гангстерът не се обиди, от това сравнение с бившия български цар - Фердинанд Сакскобургготски.

Никаква опасност не съществува от приемането на закон, за повторното отнемане на “царските имоти” и обявяването на актовете за реституцията им за нищожни. От интервюто на Ели Христова научих, че е подготвен такъв законопроект. Такъв закон обаче, нито ще противоречи на Конституцията, както твърди в интервюто Ели Христова, нито на “всички принципи на правото, които гарантират частната собственост”, и това тя много добре го знае. Да, действително Конституцията на Република България в чл. 17, ал. 3 прогласява частната собственост за неприкосновена, но само и когато си действителен собственик. А Симеон Сакскобургготски и Мария-Луиза Хробок не са собственици на имотите, за които адвокат Ели Христова твърди, че са техни. Владението върху тези имоти е върнато въз основа на споменатото вече Решение № 12 от 04.06.1998 г. на Конституционния съд на Република България, по конституционно дело № 13 от 1998 г., което няма реституционно действие. Угодливи, сервилни областни управители и общински управи са ги “върнали” без много да мислят, че ги предават на лица, които не са техни собственици – нали тогава “Негово Величество” беше Министър председател на България. Държавата не може да заличи никакви актове, които законосъобразно е издавала. Само че, актовете с които на бившия цар и сестра му е предадено владението върху имотите, не са издадени законосъобразно. Те са издадени в полза и услуга на частни лица и във вреда на държавата и българското общество, от длъжностни лица, които вместо в изпълнение на служебните си задължения да пазят и разумно, в рамките на закона, да стопанисват и управляват тези имоти, са ги предали най-безотговорно на хора, които нямат абсолютно никакви права на собственост върху тях.

Непонятно е възмущението на Ели Христова, от възможността да бъде издаден такъв закон. Та това беше най-логичният и конституционно съобразен начин, да се защити държавната и общинска собственост още в далечната 1998 г., непосредствено след влизане в сила на Решение № 12 от 04.06.1998 г. на Конституционния съд на Република България, по конституционно дело № 13 от 1998 г.

Едно от правомощията на Конституционния съд, съгласно чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България е, да се произнася по искания за установяване на противоконституционност на законите и другите актове на Народното събрание, както и на актовете на президента. Чл. 151, ал. 2 от Конституцията предвижда, че решенията на Конституционния съд се обнародват в “Държавен вестник”, в петнадесет дневен срок от приемането им и влизат в сила три дни след обнародването им. В тази алинея на чл. 151, трябва да отбележа като особено важно, правилото на изр. 3, според което “актът обявен за противоконституционен не се прилага от деня на влизането на решението в сила”. Така стана и със Закона за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници, обявен за противоконституционен с Решение № 12 от 04.06.1998 г. на Конституционния съд на Република България, по конституционно дело № 13 от 1998 г., който и без това не се прилагаше, защото беше закон с еднократно действие и това действие беше породило своите правни последици още тогава, в далечната 1947-а година.

Разпоредбата на чл. 151, ал. 2, изр. 3 от Конституцията повтаря и чл. 22, ал. 2 от Закона за Конституционния съд – “актовете, обявени за неконституционни не се прилагат”. Той обаче логично отива и по-нататък и предвижда правило, което сочи как следва да се уредят обществените отношения, които са били предмет на уреждане от обявения за противоконституционен закон. В чл. 22, ал. 4 Законът за Конституционния съд постановява, че възникналите правни последици от обявения за неконституционен акт, се уреждат от органа, който е постановил неконституционния и отменен като такъв от Конституционния съд, акт.

Минаха тринадесет години от влизането на Решение № 12 от 04.06.1998 г. на Конституционния съд на Република България, по конституционно дело № 13 от 1998 г. в сила и съгласно чл. 22, ал. 4 от Закона за Конституционния съд, Народното събрание, което е приело обявения за противоконституционен закон, отдавна трябваше да приеме друг закон, с който да уреди въпросите с т.нар. “царски”, а всъщност само и единствено държавни имоти.

Затова, нито парични, нито каквито и да било други санкции не грозят българската държава от това, че най-сетне е решила да приложи собствената си Конституция и Законът за Конституционния съд. Сакскобургготски и сестра му не са собственици на имотите, владението върху които им е върнато неправомерно. Възстановяването на това владение от държавата върху нейните имоти, не е акт на нарушение на Конституцията и посегателство върху частната собственост, а акт на разбираема и съществуваща във всички държави грижа от страна на държавата, за запазването на имотите, които са нейна собственост.

Проблемът е друг. Че българските граждани се наситиха на “закани” от политически и държавни дейци, че ще уредят най-сетне със закон, този срамен за цивилизована и демократична държава, случай на търпимост, към с нищо несравнима по безобразност, безотговорност към държавното и на цялото българско общество имущество, каквито са т.нар. “бивши царски имоти”. Всякакви мерки допустими от Конституцията на Република България и действащото законодателство, трябва да бъдат предприети, този болезнен за правната ни система, отдавна гноясал цирей, най-сетне да намери своето бързо и законосъобразно лечение. Колкото и това да се вижда противоконституционно и недемократично на самите заинтересовани лица – бившият цар и неговата сестра и на юридическите им консултанти и процесуални представители по делата за собственост върху тези имоти.