Агонизира ли образователната ни система?

Йозлем Садкова

Над 40% от българските ученици - неграмотни, а качеството на образование в страната непрекъснато пада. Българските ученици не разбират добре съдържанието на текстове. Според европейските ни партньори, причината за това е липсата на квалифицирани експерти, които да изготвят адекватни учебни програми.

По данни на международните оценявания, учениците в българските училища са на последни места по грамотност, но по данни от провежданите вътре в страната оценявяния образователната ни система се „стабилизира“.

Почти 90% от учениците в централните европейски държави се дипломират. С изключение на България и Румъния. В новите страни членки има повече хора с добро образование от западноевропейските държави.

„Причините за това са комплексни, като вероятно основно трябва да се потърсят в учебното съдържание, които определено са прекалено академизирани”, заяви зам.-министърът на образованието Милена Дамянова, но дали това, че учебното съдържание е прекалено академизирано е основният фактор, който води просветната ни система до колапс, не става ясно от думите на зам.-министър Милена Дамянова, но действителността е ясна и конкретна - над 80 000 българи са неграмотни или слабо грамотни.

От просветното министерство също така, не могат да дадат адекватно обяснение за нарастващия брои на „студентите от ново поколение - без дипломи за средно образование“.

Разминаването в резултатите от матурите и резултатите от кандидат студентските изпити са в изключително големи размери. Напълно възможно е зрелостник, който е получил слаба оценка на матурите, успоредно с това, да е оценен с отлична оценка в кандидат студентските кампании. Така във вишите учебни заведения се появяват студенти без диплома за средно образование. Както е възможно и обратното – отличници на матурата да получават чиста двойка на приемните изпити пак по същия предмет. Дори това е толкова често явление, че не прави впечатление.

На какво се дължи това не съотвествие в критириите за оценяване на знанията и уменията на българските ученици и студенти? Маркетингова стратегия? Неквалифициран и некомпетентен персонал? Липса на достатъчно познания за нуждите на една стабилна образователна система?

Според Европейската комисия, почти всеки втори български ученик има проблеми с четенето и разбирането на текст на родния му език. Българчетата имат елементарна грамотност - могат да четат и да пишат, но почти половината от тях се затрудняват да тълкуват и анализират текст. Само 2.8 % от децата имат високи резултати, с които могат да развият компетенциите си.

По класацията от 1 до 5 на „Организацията за икономическо сътрудничество и развитие”, учениците в България защитават само ниво 2.

21 % от участниците смятат, че четенето на книги за удоволствие е загуба на време. В домовете на 26% от учениците има между 26 и 100 книги, при 20% книгите са между 0 и 10, при 18% книгите в семейството са между 11 и 25. В домовете на 15% от децата има между 100 и 200 книги. Има и голяма разлика в развитието на момичетата и момчетата.

Данните от международното оценяване на ученици „Пиза”, нареждат българските ученици на едно от последните места по грамотност.

България има сериозен проблем и с ранното напускане на училище - българчетата, които не довършват образованието си, са 38%. Повечето от тях напускат училище още след началния курс. Като последица от това е, че българите не могат да си намерят работа, заради липсата на каквато и да е квалификационна степен.

При провелото се преброяване тази година в категорията „никога не посещавали училище”.- броят е 81 хиляди. Данни съобщени на конференция за „Образователната реформа у нас” на Световната банка, се казва, че ако сега не се вземат мерки за образованието в страната, това ще създаде сериозни проблеми. Все повече се увеличава броят на децата, които изобщо не тръгват на училище. Причината - масовото закриване на класните стаи в малките райони. От Световната банка съветват просветното ведомство да внимава със закриването на малките училища: "Независимо от по-ниското качество на обучение в тях е доказано, че учениците се справят добре и завършват", пише в документа.

Не обоснован е нарастващият брои на учителите в прогимназията и гимназията. Той е пъти по-голям в сравнение с другите европейски държави. Съотношението ученици/преподаватели в България е 1 към 11, докато в Холандия е 1 към 16. Процентът на педагозите над 50 г. се е увеличил от 19 на 38 %. В образованието за последните 3 г. са дадени с 46 % повече пари, но те са били оползотворени само в една насока, а именно за заплати на учителите. Това обаче не е довело до повишение на качеството на обучение.

В доклад на Европейската комисия по образование, култура и младежта се съобщава, че българските ученици до 15 години четат най-лошо, в сравнение със свои връстници в другите страни на Европейския съюз. Европейската комисия обяви част от мерките, коитотрябва да се предприемат, с целподобряване на образованието в България:

· по-слабите ученици не трябва да бъдат принуждавани да повтарят клас, защото това ги де мотивира и те напускат училище.

· на учениците, които имат лоша успеваемост, да се предлагат допълнителни часове и да се осигуряват преподаватели на майчиния им език.

· да се развиват вечерните училища, в които пълнолетни граждани да могат да си довършват средното образование

Друг изключетелно важен проблем, водещ до неспособността на учениците да се справят с учебния материал е неуспешната им социализация. Социалните връзки в училищата и обществото изиграват основна роля, в това как ще се определи поведението на учениците. Не са рядкост случаите, в които деца, различаващи се по етнически или социален статус, напускат училище, защото нямат възможност да се интегрират. Действащото законодателство регламентира правото на равен достъп до образование и задължението на детските градини и на училищата да обучават децата и учениците до 16-годишна възраст от домовете за деца с умствени увреждания, децата с хронични заболявания, с девиантно поведение и децата, лишени от родителска грижа. За да се преодолеят етапите на асоциализация, е необходимо по-добро разбиране на принципите и техниките на действията за ненасилие, среда на ползотворно сътрудничество.

Несъмненно трябва да бъде търсена отговорност за неефективната образователна програма в България. Въпреки подкрепата и препоръките на международните ни партньори, неспособността за справяне със ситуацията е осъзаема. Подготовката на младите хора е основната тема в програмите за обучение както на глобално, така и на регионално ниво. Като страна член на ООН, България трябва да има ясна обусловена програма, касаеща образователна система, а именно образователната цел за всеобщо начално и средно образование, покриващо изискванията на страните от ЕС. Само така би могло да се осигури по-широки възможности за реализация на пазара на труда на завършилите училище.

Цели на Хилядолетието на ООН в България

Като препоръки към образователните политики в България, които могат да допринесат за постигането на целите, са свързани с:

· съобразяването на специалностите в средното образование с пазара на труда;

· преструктурирането на училищната мрежа така, че да бъде осигурен достъп до образование на децата от селските и планински райони;

· постепенната десегрегация на ромските училища и повишаване на квалификацията на учителите за работа с етнически малцинства;

· поддържане на финансова стабилност на общинските бюджети по отношение на образователните дейности;

· подобряване на управлението на училищата чрез училищните настоятелства и други граждански институции, свързани с образованието;

· подобряване на образователната статистика, особено на общинско ниво.

Цел : "Образование за всички"

Като държава-член на ЮНЕСКО, Република България извършва дейности в изпълнение на целите на Програмата на ЮНЕСКО "Образование за всички", предоставяйки необходимите информации на съответните органи на Световната организация. Основните приоритети на националната политика в тази насока са:
1. Провеждане на интегрирана образователна политика между всички сектори и институции, свързани с образованието и развитието на децата и младите хора в България;

2. Подобряване качеството и осигуряване на равен достъп до предучилищното и училищното образование;

3. Квалификация и кариерно развитие на работещите в сферата на предучилищното и училищно образование;

4. Възпитание и личностно развитие на децата и младите хора;

5. Развитие на конкурентноспособно висше образование.

Предмет на Европейската стратегия е процесът на обучение на лица над 16 години за придобиване, разширяване и усъвършенстване на професионалната квалификация, с цел подобряване пригодността за заетост, подпомагане на професионалната кариера и индивидуалното развитие. Като резултат от прилагането на стратегията, се очаква напредък по отношение подобряването на гражданската информираност и най–вече мотивирането за участие в продължаващо професионално обучение,което ще доведе до постигане на дълготрайна заетост.

Чрез „Актуализираната стратегическа рамка за сътрудничество в областта на образованието и обучението”, Европейската комисия определя ключовите компетентности, като приоритет за действие. Значимостта на ключовите компетентности за личността се оценява при определяне на националните приоритети и при дефиниране на образователните цели. Цялостната политика на „Актуализираната стратегическа рамка за сътрудничество в областта на образованието и обучението” е насочена към създаване на условия за формиране на различни компетентности, които трябва да се развият у младите хора по време на началното им образование. При обучението им като възрастни, те трябва да имат възможността да развиват, поддържат и актуализират през целия си живот.

В резултат на гореизложените политики в просветната област, би трябвало да се очаква:

· нарастване на участието в предучилищната подготовка;

· намаляване на относителния дял на рано напусналите училище;

· подобряване на грамотността, на знанията и уменията по природни науки, нарастване броя на завършилите средно образование, подобряване на образователната структура на населението, осигуряване на обучение на учители/преподаватели.

За съжаление, резултатите в България засега са доста различни, да си ги припомним:

· над 40 % от българските ученици – неграмотни;

· всеки втори български ученик има проблеми с четенето и разбирането на текст;

· българските ученици на едно от последните места по грамотност;

· 38% не довършват образованието си;

· увеличава се броят на децата, които изобщо не тръгват на училище;

· българските ученици до 15 години четат най-лошо, в сравнение със свои връстници в другите страни на Европейския съюз;

· неуспешне социализация на учениците.

През последните години, качеството на образованието се влошава и има огромна нужда от реформи. Реформи, които да подпомогнат образователната система, за да бъде иновативна и конкурентна на пазара на ЕС. Образователната ни система деградира с всяка изминала година. Над 40% от учениците са слабо грамотни, завършващите уневерситет, излизат все по- слабо професионално подготвени. Не допостимо е млади хора да не могат да боравят с книжоният си език, защото е пагобно за една светска държава, над 40% от гражданското й общество да е слабо грамотно.