Историята на една каскада

Мариана Руменова

Всичко започва на 1 ноември 1900 год. Това е датата на пускане в експлоатация на първата в България Водноелектрическа централа (ВЕЦ). Построена е на река ”Искър” в пределите на днешно „Панчарево” – централата работи и до днес. Тя е построена, за да електрифицира София, скромната и мощност е 1 376 kW. По нататъшното развитие на ВЕЦ е свързано с развитието на промишлеността. До края на Първата световна война са били построени общо 5 ВЕЦ-а с обща мощност 4 300 kW.

За периода от 1947 до 1995 год. са разработени и въведени в експлоатация почти всички водносилови пътища:

- „Баташки водносилов път”

- каскада „Искър”

- каскада „Рила”

- каскада „Петрохан”

- каскада „Доспад - Въча”

- каскада „Сестримо” или” Белмекен-Сестримо-Чайра”

- каскада „Санданска Бистрица”

- каскада „Пиринска Бистрица”

- каскада „Арда” с две подразделения – каскада „Арда” и „Горна Арда”.

Каскада „Арда” включва яз. "Кърджали”, яз. "Студен кладенец", яз. "Ивайловград" и съответните им: ВЕЦ "Кърджали", ВЕЦ "Студен кладенец" и ВЕЦ "Ивайловград".

Каскада „Горна Арда” към настоящия момент проекта предвижда изграждането на три стъпала – три язовира със съответните им под-язовирни ВЕЦ с обща застроена мощност 170 MW. –

яз. „Мадан" с ВЕЦ „Бял извор",

яз. „Ардино" с ВЕЦ „Ардино" и

яз. „Сърница" с ВЕЦ „Китница"

През последните 20 год. развитието на сектора бележи рязко забавяне по отношение на проектиране и строителство – има редица проекти, разработени до определен етап и стопирани.

Най- ярките постижения в Хидротехническото строителство за тези година са два емблематични проекта. Първият е на ПАВЕЦ „Чаира” – това е най-голямата помпено-акумулаторна водноелектрическа централа в Югоизточна Европа. Давана за пример като и най-модерната за времето си централа.

Вторият е проекта „Цанков камък”, който бе пуснат в експлоатация през 2010 год. Проектът беше осъществен съгласно чл. 6 от Протокола от Киото по механизма за съвместно изпълнение с Австрия. Язовирната стена е първата двойно-дъгова построена у нас.
Към настоящия момент има редица проекти за хидротехнически комплекси, които очакват своя ред. Голям брой язовири, които да решат проблемите за водоснабдяване и енегодобив и не на последно място – проблемите с наводненията и засушаването в контекста на все по-големите потребности от прясна вода и електричество. Язовирите ”Яденица”, ”Пловдивци”, ”Нейковци”, ”Луда Яна” и др.

Нека да не забравяме е хидроенергийния потенциал на река ”Дунав” – хидротехнически комплекс ХТК ”Никопол - Турну Мъгуреле” и ХТК „Силистра - Калараш”. Само тези два проекта ще осигурят съответно по 400 MW и 265 MW за Българската държава и по толкова за Румъния.

Екология

Като страна членка на ЕС, България трябва да се съобразява с приетите екологични мерки и директиви, както на Европа, така и в глобален мащаб. Мрежата „НАТУРА 2000” - общо в България към момента са приети от Министерски съвет 336 защитените зони, покриващи общо 34,3% от територията на страната. Нещата до тук звучат чудесно – зелена енергия, екологичен живот, пресни води, липса на наводнения, базирани на световни и Европейски документи.

В таблицата са представени мощностите за електропроизводството през 2010 г.

Както е видно, само 14,7% са от ВЕИ, при положение, че България трябва да достигне минимум 16% през 2020 год. Това показва ясно, че трябва още да се работи в тази насока, но нека да поставим един въпрос. На каква цена да се работи?

На всека цена ли да се стремим към поставените 16%? С цената на екологията, с цената в реален паричен израз. Както е видно строителството на Хидротехнически съоръжения не е за кратък период от 5 или 10 години. Първата ВЕЦ вече е на 111 години и още работи и ще продължава да работи. Някой, всъщност по-голяма част от язовирите, са преминали 50 годишна възраст.

На фона на климатичните процеси и модерния начин на живот населението изпитва все по-голяма нужда от вода – вода питейна, вода за производства (ако икономиката ни заработи), вода за напояване (ако селското ни стопанство се управлява правилно), вода за енергодобив.

От другата страна достатъчно проекти има и в момента. Тук вече е разковничето. Каскада „Горна Арда”, три язовира три ВЕЦ-а обща застроена мощност 170 MW, никой не говори за завирените обеми, колко вода ще акумулират тези съоръжения, какви ще са ефектите от наличието на пресните води, какви ще са ефектите от ретензираните високи вълни по поречието на р.”Арда”, както за населението, така и за земеделието, инфраструктурата, та дори и в международен план. За ефектите към рибарството и аквакултурите, за влиянието върху туризма, ефекта от наемане на местно население в процеса на експлоатация – десетки пъти по-дълъг от строителния период. Да, за тези неща не се коментира. Не се дискутира и въпросът, че там територията е в „Натура 2000” и строителството на съоръжения от такъв тип са в определен разрешителен режим.

Изобщо по темата каскада „Горна Арда” не е на дневен ред да се говори. Колко от населението на България разбра, че отново стартира проекта, колко хора са разбрали, че са ощетени? Нека да направим една ретроспекция на сагата каскада „Горна Арда”.

Всичко започва в далечната 1953-1957 год. период на втората петилетка (за по-младите читатели в периода на планово стопанство всичко се е планирало по петилетки). Погледнато глобално в тези години са били планирани всички големи каскади. В годините от 53-та до 57-ма се изгражда концепцията за каскада „Арда”. До 1989 г. така и не е построена.

Темата става отново актуална в края на 1998 год. (по времето на управление на Иван Костов). Тогава НЕК сключи договор с турския “Джейлан холдинг”, малко по-късно беше учредена и смесената “Хидроенергийна компания Горна Арда”, в която “Джейлан холдинг” получиха 30,1 процента. Именно “Хидроенергийна компания Горна Арда” трябваше да реализира междуправителственото българо-турско споразумение, известно като “ток срещу инфраструктура”, т.е. с приходите от износа на наша електроенергия за южната ни съседка да се изгради каскада “Горда Арда” . През 2000 год. обаче “Джейлан” и собственикът му Махмуд Джейлан фалираха.

През март 2001 год. НЕК се опита да поднови работата по проекта, чрез “Енел Пауърс”. Италианската компания е избрана за стратегически партньор след международен търг. През април 2003 год. южната ни съседка официално отказва да купува електроенергия от нас по този договор. В края на 2007 год. наследникът на “Джейлан” - “Си Си Джи Иншаат Санайъ Ятъръм ве Туризъм” е завела иск за 75 млн. евро срещу НЕК в Арбитражния съд към Международната търговска камара в Париж. Турската фирма оспорваше отнемането на 35-годишния лиценз за каскадата, даден на “ХЕК Горна Арда”, и претендираше за вреди от последвалите преговори с другия стратегически инвеститор за проекта - “Енел”.

На 19-ти юли 2010 год, във Виена представители на българската държавна НЕК и на австрийската комунална компания EVN подписаха акционерно споразумение за изграждане и експлоатация на каската „Горна Арда” в присъствието на премиера Бойко Борисов. EVN е известна у нас като собственик на 67% от електроразпределението в Югоизточна България и на 100 % от парното в Пловдив. Тя ще влезе като акционер в „Хидроенергийна компания „Горна Арда" на мястото на турската „Си Си Джи Иншаат Санайъ Ятъръм ве Туризм А. Ш." - бившата „Джейлан холдинг".

Това поставя ново начало на скандали, нарушения, злоупотреби, отново управляващите си затварят очите, уж в полза на народа. Веднага ще аргументирам последните си твърдения: „До края на 2010 г. ще бъде изготвен техническият проект, а в началото на 2012 г. очаквам да бъде направена първа копка по изграждането на хидроенергийния комплекс „Горна Арда"”, каза премиерът Бойко Борисов през юли 2010 г.

Вече година по-късно все още не е известно да има технически проект, от неофициални източници се твърди, че има проектиране – кои разработва проекта е тайна на всички български хидроинженери. Щом за тях е тайна – това означава, че или проект няма, или той се разработва някъде извън страната. Това вече е прецедент. В България има нормативна уредба, започваща със ЗУТ и всички произтичащи от него наредби и норми за проектиране, включително и „Норми за проектиране па хидротехнически съоръжение” нормите за земетръс и много други. Има и норми издадени от МРРБ И МОСВ – за водните ресурси и прочие и прочие, в този ред на мисли питам – кой от чуждестранните проектанти се е запознал със всички тези и не само тези законови положения – ето го парадокса – твърди се, че се прави нещо, но пълна тайна. Дори за най-големите експерти и светила в областта на хидротехниката - във факултета по „Хидротехника” към УАСГ (единственото място в България, където се обучават студенти по тази специалност) на въпрос за каскада „Горна Арда” - имате ли официална информация какво се случва там с проектите – всички повдигат невинно рамене. Страхотна проява на родолюбие е да пренебрегнеш българските си светила – участвали във всички проектни разработки и строителни процеси до момента в България. За сметка на това да даваш проект на чужда фирма. А какво ще правим с надзора по проекта - според законодателството ни всеки подобен обект се наблюдава от надзорник по съответната част – а именно хидротехнически инженер?

В общественото пространството – отново неофициално, се коментира, че проектът ще се променя, ще отпаднат яз.”Мадан”, за да се намали стойността на инвестицията. Рядко се появява нещо по темата – дори на интернет страницата на НЕК няма официално обявено, че НЕК и EVN са подписали договор, но на английски ако потърсите излизат доста обявления – за този договор. Пак интересна ситуация – защо в България се мълчи, да не би да има натиск върху медиите или те не са твърде бдителни – защото се занимават с поредния силикон на поредната до вчера неизвестна певица?

Нещата не спират до тук. Случайно се оказва, че НЕК и имала 30% вместо 70%, защо НЕК подари 40% на частната EVN? В надзорния съвет бяха избрани Адолф Алмюлер председател, Клаус Колхюбер и Милена Ценова - началник на кабинета на министъра на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков. В управителния съвет пък влязоха Вернер Казагранде и Раймунд Гайсбауер от ЕВН и Лилия Иванова от НЕК. Другото важно решение е промяната в акционерното участие на съвместното дружество. Чрез увеличаването на сегашния капитал от 1 млн. лв. с още 1.39 млн. лв. делът на австрийците ще се увеличи от 30.1% на 69.9 на сто, а на Националната електрическа компания ще падне съответно до 30.1 процента.

Защо и как се избра EVN, защо не се проведе търг? Та нали всичко трябва да е законно, ами ЗОП (закона за обществени поръчки)? Защо отново се раздават картите под масата? Само да припомня, че с АМ „Струма” нещата протекоха пак под масата, през 2011 год. Остава впечатлението, че в България нещата се разпределят между няколко играча, за полза на някой, но този някой не е народа, не е данъкоплатеца! Според Трайков: „Делът на НЕК тепърва ще се променя. Още много увеличения на капитала трябва да се правят - сега е 2 милиона лева, а може да достигне 1 милиард лева и НЕК няма да пропусне да се включи". Интересно съвпадение – че министърът на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков, преди да стане министър е бил прокурист в същата тази компания EVN.

Цената на проекта за нея още не сме си казали – надявам се да сте седнали, за да не паднете. Стойността на проекта по много, ама много груби сметки е около 500 милиона евро. Това е при положение, че в проекта не е правена част ”Геология” - особено важна при такива проекти. Няма още и икономическа обосновка на инвестицията, няма срок на откупуване. Една обикновена аритметика: 500 милиона евро за 170 MW това прави по близо 3 милиона евро за мегават. Момент, този 500 милиона евро, са минимална инвестиция – много е голяма вероятността да станат двойно – историята на хидротехниката помни случая на яз. „Кърджали” с пропуснатото при геоложките разработки – едно не толкова голямо талково тяло, което прави проекта почти двойно по-скъп. Дори и да приемем, че няма да има изненади по геологията – има достатъчно инженерни положения и предпоставки да се твърди, че проекта ще се оскъпи поне два пъти.

С цените – добре – кой пил, кой ял – ние плащаме. Другата малка изненада, е че проекта не е преминал процедура по ОВОС (оценка за въздействие върху околната среда), ами с „Натура 2000” какво ще правим? Почти 80% от територията, на която е предвидено да е проекта е в „Натура 2000”.

А цените на тока за крайния потребител – колко ще струва той на обикновения гражданин? Никъде не е посочено за колко време е договорът, след колко години съоръженията ще останат в полза на държавата - само да отбележа, че водите по закон са изключителна държавна собственост. Да и това ме довежда до следващата тема – ами водно право кой го даде? Защо този проект, дори и на идейна фаза към момента, не е представен на обществено обсъждане, защо Народното събрание не е уведомено за действията на правителството?

На 30 юли 2010 год. на парламентарен контрол темата е повдигната. На неудобните въпроси към премиера Бойко Борисов – той отговаря лаконично и избягва темата. Естествено отговорът му е в духа на популизма и обща некомпетентност. Ето цитат на част от отговора:

„Що се касае до „Горна Арда” проектът, той беше започван, спиран и идеята на този проект, освен като възобновяем източник да се ползва водната енергия и да се предотвратят наводненията, които стават по цялата територия. И това беше едно от питанията, когато бяхме в Турция при господин Ердоган, какво България ще направи срещу наводненията, които има на тяхна територия всяка пролет. И ние като добри съседи, разбира се, искаме да решим и техни проблеми. Що се касае до изграждането и експлоатацията на хидроенергийната каскада „Горда Арда”, е важен проект не само за района на Кърджали, но и за националната икономика.” Само да отбележа, че река „Арда” извира от България, преминава през северна Гърция, после преминава на територията на Турция, отново на територията на Гърция и се влива в Бяло море.

В заключение около каскада „Горна Арда” се върти нещо нещо неясно, както и с всички други големи проекти в последните 2 години. Явно правителството не се чувства длъжно да се отчита пред избирателя, пред парламента. Явно, е че темата се подминава – така леко - това ме навежда на една мисъл дали ще има далавери?