Нови идеи за Европа по време на криза
Роман Леви
Без решителни и конкретни действия ЕС рискува да изпадне в рецесия, растяща безработица и падане на жизнения стандарт, твърдят английските либерали. Съществува реален риск Европа да се върне към протекционистки политики от миналото. В този смисъл решаването на икономическата криза е неотложен приоритет, смятат те. Лидерите в Европа се договориха за строга финансова дисциплина и наказания за страните, които я нарушават.
Новите правила и условия са вписани обаче не в Лисабонския договор, а в междудържавно споразумение. Новият европейски пакт цели засилване на бюджетната дисциплина в страните от ЕС. Великобритания твърдо заяви, че не приема споразумението. Позицията на Великобритания бе продиктувана от това, че не получи гаранции за интересите си в областта на финансовото регулиране. Нещо повече британският премиер заяви, че Великобритания ще блокира всички опити за въвеждане на общоевропейски данък върху финансовите транзакции, защото това ще застраши работните места и просперитета в Европа. Той заяви, че ще направи „всичко възможно”, за да спре използването на ЕК и Европейския съд от страните, приели бъдещия фискален пакт по силата на междуправителствено споразумение.
Кризата в еврозоната започна заради дълговите проблеми на Гърция, но се разви в дългова криза на целия блок. Тази криза е по-опасна от срива на пазарите през 2008 г. Несигурната съдба на еврото застрашава и политическата цялост на ЕС. По-голямата фискална координация, дисциплина и солидарност сред страните от Еврозоната ще имат благоприятен ефект върху европейската икономика. Но фискалните ограничения, сами по себе си, не могат да решат проблемите на ЕС, ако не се справим с основната причина за кризата - хроничната липса на конкурентоспособност на Европа в света на глобалната икономика.
Налице е спешна нужда от реформи за пълно премахване на търговските бариери в рамките на Европа, както и от целенасочена политика за формиране условия за икономически растеж и просперитет, за създаване на нови работни места. Държавите от ЕС трябва да поемат собствените си отговорности, за да не се стигне до такава ситуация новоприсъединените и по-бедни страни от Източна Европа да плащат за дълговете на Гърция, на Италия и на други „галеници” от еврозоната. От друга страна, необходимо е пълна предвидимост и предсказуемост при вземането на решения от държавите на ЕС. Това не става с промени на съществуващите правила, залегнали в Лисабонския договор, а с тяхното спазване. И не на последно място трябва да има прозрачност и откритост при вземане на решенията на лидерите от ЕС. Това де постига чрез реален политически дебат, а не чрез централно налагане на решения от по-големите държави на по-малките. В никакъв случай съдбата на ЕС не може да се диктува от временни съюзи между държави, които дори нямат ясна идейна концепция за бъдещето на единна Европа.
В началото на годината се състоя безпрецедентна среща на водещи министри, партийни лидери и европейски комисари от либерално-демократичните партии в целия ЕС. Между участниците личаха имената на сър Греъм Уотсън /председател на партията на европейските либерали ЕЛДР/, Ник Клег /вицепремиер на Великобритания и лидер на британските либерал демократи/, Оли Рен /еврокомисар по икономическата и монетарна политика/, Сесилия Малмстрьом /комисар по вътрешните работи на ЕС/, Карел де Гухт /еврокомисар по търговията/, Андрюс Ансип /министър-председател на Естония/, холандският премиер Марк Руте, Винсент ван Куикборн /вицепремиер на Белтия/, Ги Верховщад /лидер на Алианса на либералите и демократите в европейския парламент/, Ян Бьорклунд /вицепремиер на Швеция/ и други. На тази слеща беше приета обща декларация, която съдържа основните насоки за борба с европейската криза – създаване на работни места, икономически растеж и реформи.
В декларацията се подчертава, че икономическите проблеми на ЕС не могат да бъдат само чрез строги икономии, а по пътя на засилване глобалната конкурентоспособност на съюза. Подчертано е, че спешно са необходими широкообхватни реформи за създаване на условия за икономически растеж и просперитет. Необходимо е премахването на търговските бариери в рамките на Европа чрез завършване на програмата за единен пазар до 2015 г. Завършване на единния пазар в сферата на услугите и дигиталните технологии, което би донесло стотици милиарди евро за европейската икономика и би генерирало хиляди евро, като допълнителен годишен доход за средното европейско домакинство. Необходими са още реформи на социалното и трудово законодателство на ЕС, които да спомогнат за създаването на гъвкав пазар на труда, повишаване на европейската конкурентоспособност и увеличаване на заетостта.
Засилването на икономическите връзки със САЩ, Япония и други основни търговски партньори на ЕС, включително чрез стартиране на нови търговски преговори, ще донесе допълнителни огромни приходи за европейската икономика и би генерирало милиони работни места.
Друг важен приоритет за ЕС е ангажимент от държавите-членки и институциите на ЕС да съсредоточат ограничените си финансови и човешки ресурси да работят за развитие на конкурентоспособността, иновациите, научните изследвания и инфраструктурата. Намирането на надеждни решения за кризата в Еврозоната остава приоритет номер едно за ЕС и през тази година. Постигането на по-голяма фискална координация, дисциплина и солидарност ще има благоприятен ефект върху икономиката на еврозоната, но това не трябва да става на цената на разделение и разединение на държавите от ЕС.
Британският премиер Дейвид Камерън се разграничи от новия фискален пакт, но и предупреди, че няма да допусне този нов фискален съюз да използва или прескача европейските институции и ще блокира решенията му. В случая британският премиер не само защитава националните интереси на собствената си държава /между впрочем вътрешната политика на британското правителство е ангажирана изцяло със защита на интересите на хората с ниски доходи и тези подложени на риск да останат без работа/, но и се стреми да постави на дневен ред нови приоритети на ЕС – засилване на конкурентноспособността на съюза, увеличаването на заетостта, завършването на програмата за единен европейски пазар, засилване на връзките с другите най-мощни икономики в света и спешната нужда от реформи за създаване на условия за стабилен икономически растеж и просперитет.
На 30 януари сутринта преди срещата на върха, страните Ирландия, Естония, Холандия, Швеция и Финландия се присъединиха към предложението на Англия за мерки, които стимулират растежа в Европа. Предложението изисква задълбочаване на интегритета на общия пазар, да се намалят регулациите и да се засили стремежа към намаляване на младежката безработица. Едновременно с това правителството на Гърция категорично се възпротиви да идеята на г-жа Меркел за налагане на специален комисар, който да контролира националния бюджет на страната през следващите десет години и практически икономическите решения на гръцкото правителство.
< Предишна | Следваща > |
---|