Ник Клег - За отговорен капитализъм

Позволете ми да започна с въпроса: Кой иска да съществува безотговорен капитализъм? Защото няма да намерите много хора, които се застъпват за повече безразсъдство, за краткосрочност на визията или по-голямо разпределение на благата от върхушката. Напротив – налице е все по-широк обществен консенсус, че ни трябва точно обратното: по-устойчива икономика, по-балансирана икономика, където благата се разпределят пропорционално и в зависимост от заслугите.

Този консенсус, съществуващ сред политическите партии, е съчетан с малка доза цинизъм. Аз мога да го разбера. Това е, в края на краищата, успешен период за нашите банки. Но има по-широко тълкуване за задаващата се промяна в политическия курс.Някои го отдават на резкия спад, който отбелязва националната ни платежна единица.
Либералдемократите са застъпвали тезата за по-балансиран капитализъм в продължение на много години. Винс Кейбъл (министър на търговията – б. прев.) предупреди още през 2006 г., че нивата на банковото кредитиране са "безразсъдно безотговорни" във времена на "нарастване на лошите дългове". Станахме свидетели на очертаващата се бездна в нашата икономика между малък брой печеливши и всички останали. И ние предупредихме за пагубния ефект на такава политика. Така че ние приветстваме новата политически курс - въпреки че не е толкова нов за нас. И ние искаме да се възползваме от нарастващата подкрепа за така наречения "отговорен капитализъм" и да го приведем в действие.
За да направим това, тъй като обществения дебат продължава, трябва да сме наясно с намеренията си. Защото, дали ще го наречете нова икономика, етична икономика, социално-ориентирана пазарна икономика, отговорен капитализъм, има голяма разлика между хора с мнение за културата на корпоративните бонуси и свръхразходите и хората, желаещи реална промяна в практиките и принципите, които ръководят корпоративния живот. Извиването на ръце или порицаването на големите нарушители няма да бъдат достатъчно наказание. Дебатът не би трябвало да се превръща във война на думи, но едно истинско състезание на идеи за това как да се реформира икономиката ни.
В настоящия момент искам да ви обърна внимание на нашата либерална диагноза на какво не е наред и да предпиша възможния лек..На първо място е диагнозата. Защо сегашния капитализъм преживява криза? Аз твърдя, че това в основата си, представлява криза на управлението. Понастоящем имаме икономика, движена от изключително мощни интереси. Интереси, срещу които политиците не успяват да се изправят. Лекарството, казано накратко е преразпределение на властта. Миналия месец, предложих визията си за създаване на едно отворено общество и говорих за необходимостта от децентрализация на политическата власт, за да създаде силно гражданско общество. Днес искам да говоря за децентрализация на икономическата власт в същия смисъл.
Преди да кажа нещо повече, искам да изясня нещо: Капитализмът в настоящия момент може да бъде политическа боксова круша, но погледнато в дългосрочен план: това е един от най-големите успехи в историята на човечеството. Никоя друга човешка иновация не е довела до такъв напредък и не е вдигнала жизнения стандарт толкова последователно. Свободният пазар катализира идеи, открития и експериментиране. Когато той работи добре, той е меритократичен (участие във властта на способните – б. прев.) и освобождаващ. Той генерира богатство за най-уязвимите и нуждаещите се в обществото. Ние либералите, силно вярваме в добродетелите на пазарната икономика. Но само ако това е в полза на мнозинството, а не в полза на неколцина. Нашата икономика е в опасност да се превърне в икономика, монополизирана от малцинството, обслужваща тесни икономически и групови интереси. Аз не съм тук, за да говоря против големия корпоративен бизнес - това едва ли е правилната аудитория. Големите британски фирми са гръбнакът на нашата икономика: нашите работодатели, генератори на благосъстояние, лидерите в нашето общество. И аз съм благодарен на много от нашите най-големи фирми, особено, за ангажиментите им към по-голяма корпоративна и социална отговорност.

Само през изминалата седмица над 100 големи компании подписаха картелно споразумение, отварящо вратите си за младите хора от всякакъв произход, с цел подобряване на социалната мобилност. Радвам се, за да видя, че някои от представителите на тези фирми присъстват тук.И знам, че много хора в тази зала ще се съгласят, че нашата икономика търпи сериозни щети. Това просто не може повече да продължи, заради тежката криза и рецесията, милиони обикновени хора се борят да преживеят някак си. Все още относително малко са промените на върха.
Така не може да продължава, за повечето хора, средно заплатите падат с около 3% годишно, но заплащането на ръководния състав се увеличава средно с 13%. През последните 25 години, заплатите на изпълнителните директори на корпорациите скочиха с 1200%. Получава се огромен дисбаланс, когато благосъстоянието и влиянието е разпределено между малцина. Това има социално дестабилизиращ ефект. Морално то не може да бъде оправдано. А това е лошо за икономиката.
Нашият проблем е това, което Джеси Норман нарича стария познат капитализъм. Лесно е да се порицават изпълнителни директори, банкери и бизнесмени. Но ако сме честни, това е провал на политиците и регулаторните органи, а не както властите твърде често ни плашат, с влиянието на корпорациите. Дали това са политически партии от всички цветове защитаващи разнообразни интереси или регулаторните органи, които се борят да спрат големите супермаркети, убиващи средния и малък бизнес, дали това е обвързаността на големите медии с определени политици, проблемът е сходен.
Няма нищо ново под слънцето. Владетелите винаги са облагодетелствали приближените си. Корпорациите естествено искат да наложат своя монопол на пазара. Това е една от причините, либерали като започнем от Джон Брайт до настоящите да бъдат такива големи защитниците на свободната търговия. Земевладелците на 19-ти век и началото на 20-ти век са били доволни работниците им да плащат повече за прехраната, поради действието на защитните мита. Неслучайно Лойд Джордж (бивш министър-председател, либерал – б. прев.) през 1906 г. говори за ​​"продоволствени данъци", създадени да облагодетелстват определена група хора.
Най-голямата опасност за капитализма е тенденцията на прекалено сближаване между управляващи и големи индустриалци. Само преди три години станахме свидетели на драматичните последиците от тази близост. Това представлява политически, регулаторен и икономически провал. Политически провал, поради факта, че британското правителство защитаваше интересите на големите корпорации. Политиците отказваха да се заемат със съществените икономически проблеми. Вместо това, те без основания се надяваха, икономическият растеж да продължи.
Регулаторен провал, тъй като Съветът за финансова отчетност (бълг. еквивалент на КЗК – б. прев.) се провали при изпълнението на поставените цели. Регулаторният орган има за цел да защитава от възникването на пазарни монополи. Но този орган се провали, купен или подплашен от онези, върху които трябваше да осъществява надзор. Подобно на политическия елит и бизнеса, регулаторът отказа да се вслуша в предупрежденията за настъпващия икономически срив.
И не на последно място икономически провал, поради липсата на дългосрочна визия и безразсъдството по отношение на банковата ни система, което доведе цялата икономика на ръба на пропастта. Политици защитаващи корпоративни интереси, неработещи регулаторни органи, алчен икономически елит – ярки признаци на стария познат ни капитализъм.
Напълно подкрепям Ед Милибанд (новият лидер на лейбъристите – б. прев.),който миналата седмица, декларира необходимостта от създаването на условия за по-отговорен капитализъм. Твърдя че лейбъристите трудно ще предложат някаква визия за икономиката ни, докато те напълно не осъзнаят грешките, които са допуснаха като управляваща партия, по време когато икономиката ни стана толкова опасно небалансирана. Дори на Ед Милибанд е трудно да се вярва, когато говори че ще се бори срещу лобизма, защитавайки интересите на синдикатите, които многократно са демонстрирали симпатиите към партията му.
За либералите от Гладстон до Гримонд (бивш лидер на либералната партия – б. прев.) - ролята на държавата винаги е била да се бори срещу безотговорната, непрозрачна централизация на властта. Да се даде преимущество на националния интерес пред лобистките интереси. Ето защо настоящото коалиционното правителство полага усилия за по-голяма прозрачност на управлението, за търсене на ефективни мерки регламентиращи по-ясно финансирането на политическите партии, за да се намали влиянието на лобистките интереси в политиката. Необходимо е да се политическата класа ясно да се разграничи от корпоративния свят. Необходимо е ясно разделение на властите в рамките на действаща пазарна икономика.
Трите основни политически традиции във Великобритания (консерватизъм, социализъм, либерализъм – б. прев.) дават различни отговори на въпроса за това къде е мястото на държавата в икономиката. Считам, че либералите са дали най-точния отговор. Традиционното схващане на консерваторите е свързано с това, че пазарите трябва да бъдат оставени да се саморегулират. Така ще се стигне до реална конкуренция и равнопоставеност на икономическите субекти.
Това означава, че ролята на държавата е да стои възможно по далеч от икономиката. Но пазарите, оставени без държавна намеса, може да генерират концентрации на икономическата мощ, под формата на монополи и картели, които отслабват конкуренцията и действат срещу интересите на обикновените хора.
Традиционната левица дава приоритет на широката държавна намеса в икономиката. Социалистите отхвърлят монополизирането на пазара и настояват за по-голяма държавна намеса.Но прекалено натрапчивата държавна намеса подтиска икономическия растеж, който води до повишаване на жизнения стандарт и стимулира търсенето от потребителите.
Либералите алтернативно вярват, че ролята на държавата е да поддържа равновесие, така че да не се допуска нито саморегулация на пазарите, нито да се допуска неконтролируема държавна намеса. Либералите не искат да се допуска подмяна на държавната власт с корпоративна власт. Но ние ще използваме държавната власт, за да се гарантира правилното разпределение на пазара. Разбиването на монополите и защитата на откритата, свободна и честна конкуренция. Либералната икономика не е просто либерална икономика - това е справедлива икономика.
Да вземем например една доста актуална тема свързана с неравенството в заплащането. Дясната визия е, че покачването на заплащането на ръководния състав ще бъдат коригирано от конкуренцията на трудовия пазар.
Лявата визия е, че държавата трябва да поеме нещата в свои ръце, като определи нива на максимално заплащане или заплащането да се облага със съответни данъчни ставки. Либералите имат по-балансиран подход. По отношение на заплащането на ръководния състав има опасност то да се превърне в затворена, неконкурентна и непрозрачна система. Държавата може и трябва да се намеси, за да се ограничат изключителните ексцесии в това отношение.
Така например искаме реформи, за да се спре практиката изпълнителен директор работещ за една компания да получава заплащане от изпълнителния борд на друга компания. И ние виждаме изключително важната роля на държавата при преразпределение на благата чрез данъка върху доходите. В действителност, един от най-значимите реформи по време на управлението ни е промяната на данъка върху доходите. С тази реформа хората с по-ниски доходи могат да задържат повече от това, което печелят.
Но либералите също приемат, че неравенството в заплащането не е само задача на държавата. Ние трябва да дадем повече правомощия в ръцете на акционерите и служителите, които също да могат да определят заплащането на ръководния състав. Трябва да се доверим на хората, не на свободния пазар или държавата.
Това е в същността на концепцията за по-отговорен капитализъм: властта да е в ръцете на хората. Икономически активни граждани, които да са в състояние да се противопоставят на корпоративните интереси. Но нека да обърнем внимание на подхода, с който даваме повече правомощия на тези две групи, а именно: акционери и служители.
Първо, акционерите. Част от предизвикателството е да накараме все повече от тях да се държат като собственици, а не като отсъстващите наемодатели. Ако не са доволни, ние не искаме просто да продават акциите си и да продължат напред, ние искаме активно да участват в работата на дружеството, като им дадем повече правомощия и те са наясно как да ги използват.
Коалиционното правителство иска да въведе задължителното участие на акционерите, които да определят заплащането на ръководния състав, като част от пакет от мерки за затягане на дисциплината. Винс Кейбъл (британският министър на търговията – б. прев.) ще предложи този пакет от мерки следващата седмица, но мога предварително да ви кажа, че ние ще преразгледаме начина, по който акционери и други лица, ще имат достъп до информацията на техните дружества.
Често, причината инвеститорите да останат пасивни е поради това че нямат основания да предприемат нужните действия. Вземат под внимание годишните доклади на дружествата. Акционерите следва да ги използват като един вид отчетен доклад, колко добре се разходват парите им. Понастоящем много от докладите са трудно четими, не даващи реална представа за състоянието на дадено дружество. Стотици и стотици страници с факти, цифри, диаграми и графики. Изобилие от информация, но никъде няма отчетност как се разходват средствата, или просто резюме къде отиват парите - колко се разходват за заплати на изпълнителните директори, каква част от тях отиват за дивиденти и каква част се реинвестира в бизнеса.
Тази информация е абсолютно необходима за всеки инвеститор, който се опитва да се изчисли стойността на активите в пари. Някои компании се справят по-добре и имат по-голяма прозрачност, но не достатъчна. А някои от тях просто трупат докладите.
Правителството ще принуди компаниите да дават ясен отчет, така че инвеститорите да нямат нужда от счетоводители при разчитането им. Ние търсим мерки за увеличаване на прозрачността, но тук става въпрос за две много прости промени: Първо акционерите ще трябва само да погледнат една цифра, а не дузина, за да видят щедрото заплащане на изпълнителните директори, и в този смисъл трябва да се следва ясна политика, където ясно да са предвидени мерки за затягане на финансовата дисциплина.
Второ има нужда от ясна отчетност как се разходват парите. Така че, ако една компания има твърде много разходи за борда на директорите в сравнение със сумата, която се реинвестира в бизнеса, ще трябва да обяснят защо и да покажат на вложителите, къде отиват парите им. Това е начина да са дадат повече правомощия на акционерите. Но това не зависи само от правомощията на акционерите. В крайна сметка вложителите търсят печалби, подобно на управителите очакващи високо заплащане. Някои просветени акционери може да видят ползите от добре платената работната сила, но хората, които най-добре се грижат за интересите на служителите са самите служители. И точно за интересите на обикновените хора не се говори по време на този обществен дебат.
В едно отворено общество, в едно либерално общество, хората имат политически и икономически интереси. И с течение на времето, овластяването на работниците може да има един изключително трансформиращ ефект върху корпоративната култура. Хората искат да работят във фирми, които са динамични, но те също ценят стабилността. Те искат фирмите да си осигуряват големи печалби, но не на всяка цена. Те вярват, че усилията и постиженията трябва да бъдат възнаграждавани преди всичко друго.
Това не са ли точно стойностите, на които всеки държи в бизнеса?
Има, разбира се, различни начини служителите да получат повече правомощия.
Например повече права, като правото да поискат гъвкаво работно време и по-адекватна отпуска за отглеждане на дете. Но днес искам да се фокусирам по-специално на икономиката на работническата собственост, крайъгълен камък на либералната икономическа мисъл за век и половина.
Джон Стюарт Мил се надяваше, че фирмите, притежавани от служителите им ще сложат край на "постоянна вражда между капитал и труд" и либералите винаги са поддържали тази идея. Защото ние не вярваме, че нашият проблем се корени в капитализма, а считаме, че твърде малко хора имат капитал. Имаме нужда от повече хора, които да притежават реален дял във фирмите си. Повече от икономическите идеи на Джон Люис, ако речете. И много хора не си дават сметка, че работническата собственост е изключително подценяван инструмент за отключване на икономическия растеж.
Аз не ценя работническата собственост, защото вярвам, че това е "по-добра", по-приемлива алтернатива на останалите възможности в корпоративния свят. Това са архаични стереотипи. Фирмите, които са ангажирани служители, които притежават парче от тяхната компания, са също толкова динамични и гъвкави, колкото и конкурентите им. В действителност, те дори се справят по-добре: по-рядко отсъствие от работа, по-малко текучество на персонала, по-ниски производствени разходи. Като цяло по-висока производителност и по-високи заплати. Те са по-добре подготвени за икономически срив от други компании.
Дали икономиката на работническата собственост е панацея? Не. Гарантира ли успеха на една компания? Разбира се, не. Но фактите и историите на успеха не могат да бъдат пренебрегнати, и трябва да го имаме предвид, ако говорим сериозно за икономически растеж. 80-те години беше десетилетие на акционерната собственост. Желая настоящето десетилетие да принадлежи на работническата собственост.
Давам си сметка, че това е голяма амбиция. И това няма да се случи мигновено. Но това няма да се случи изобщо, без правителството да води целенасочена политика, така че да гарантираме икономиката на работническата собственост да влее свежа кръв в британската икономика.
Ние вече правим това в публичния сектор. И, разбира се, радикалната реформа в британските пощи, за които има особени заслуги министър Ед Дейви (либерал, министър в коалиционното правителство – б. прев.). Правителствата се борят за бъдещето на британските пощи в продължение на десетилетия. Под ръководството на настоящия министър тя най-накрая ще се превърне в търговско дружество, в което служителите ще имат значителен дял. Напомних, че повече такива дружества, притежавани от служителите им, са необходими и в частния сектор.
Правителството, работейки съвместно с професионалните организации и бизнеса, ще заличи препятствията за реализиране на тази цел. Служителите и собствениците на фирми информирани ли са добре за дружествата собственост на служителите им? Дали счетоводителите и адвокатите, които ги съветват им дават повече информация за тях? Има ли бюрократични пречки, които да премахнем? Дали данъчните органи третират такива фирми справедливо? Има ли нужда от модел, който да следват обикновените хора предприемачи?
Ние ще назначим независим консултант, съставен от специалисти в областта, който ще ни помогне да намерим отговорите и решенията на подобни въпроси, които ще бъдат повдигнати на среща на най-високо ниво, която ще председателствам през това лято.
От решаващо значение за всичко това, разбира се, ще бъде насърчаването на частната инициатива. Един от вариантите, който обсъждаме, е да предоставим на служителите възможността да поискат свой дял. Представете си автоматичната възможност за всеки служител, да става собственик, ползвайки се от съответните данъчни облекчения, като това стане често срещано явление. Ясно е че детайлите на този вид политика трябва да бъдат добре обмислени. Ние трябва да установим кои компании ще бъдат успешен модел и кои не - може да бъде трудно постижимо за малкия бизнес, например. Но ние трябва да започнем да мислим глобално, не да се питаме: „защо?", а "защо не?" Обмисляйки такава законодателна и данъчна база, която да е ясна и достъпна, за да дадем шанс на повече такива фирми да успеят, като има повече служители начело им.
И това ме довежда до сентенцията, с която искам да завърша, а именно икономическата власт да бъде съсредоточена в повече ръце. Тъй като обществения дебат за по-отговорен капитализъм продължава, либералите ще отстояват позициите си:
Край на стария модел на капитализъм, където корпоративните интереси надделяват над националния интерес. По-добър баланс на властта в икономиката, както и между политиката и бизнеса. Това е пътят към едно по-безопасно, по-стабилно, по-проспериращо икономическо бъдеще. Това е начинът, за постигане на по-голямо благоденствие и по-справедливо разпределение на благата.
- За един по-отговорен капитализъм. За един по-либерален капитализъм.
(лекцията е изнесена в кметството на Лондон)

16 януари 2012 г.