Образование на кредит

Йозлем Садкова

Наблюдаваната тенденция в университетите през последните години е да се повишават таксите. За учебната 2011/2012 с около 15% повече ще плащат студентите в 16 висши учебни заведения в България. Средно за да заплатят една семестриална такса, на студентите са необходими около 300 лева в държавните и от около 1000 лева в частните университети. Прекален лукс ли се превърна образованието ни или и за него единственият начин да се сдобиеш с диплома, принуждава студента да се обвърже с дадена банка, посредством договори.

Като изход от създалата се ситуация държавата и банките предлагат изключително популярното студентско кредитиране. Практиката за този вид кредитиране е заложена в Европа и Америка, а от неотдавна идеята за ниско лихвен кредит за образование прохожда и у нас. От 2010 година студентите, които не могат да продължат образованието си, поради финансови проблеми, имат възможността да се възползват кредит, осигуряващ финансирането им в академичните среди.

Такъв вид подпомагане за бъдещето реализиране на българската младеж е инструмент за реализиране на ключови национални и европейски политики, заложени в изпълнение на стратегията "Европа 2020”.

В европейското пространство броят на студентите, които се възползват от именно такъв вид кредитиране (по специално Кредит за заплащане на таксите за обучение), се увеличава ежегодно. Всяка държава определя своята политика, относно лихвените проценти върху студентските кредити. Във Великобритания кредитополучателите сключват договори за безлихвени кредити. Практиката на френската страна е въпросните кредитите са натоварени с 3% лихва. В повечето държави, в които се предлага заем в помощ на студентите, лихвите варират под и около 4%. В България студентите освен главницата по кредита, също така трябва да изплатят и 7% лихва, дължима от кредитополучателя за срока на договора за кредит.

"Основна цел на програмата за студентско кредитиране, която започна през 2010 г., е създаването на условия за свободно развитие на висшето образование, както и за достъп до висше образование чрез споделяне на финансовите отговорности между потребителите и държавата", поясниха от Министерството на образованието, младежта и науката.

Кредитът бива два вида:

1. Кредит за заплащане на таксите за обучение.

2. Кредит за издръжка.

И при двата варианта не се нуждаете от поръчители, защото държавата се явява в ролята на такъв.

Същността на кредита се разкрива в следните пунктове:

- Покрива таксата за обучение или предоставя средства за издръжка на дете;
- Фиксирана лихва не по-висока от 7% за целия период, без обезпечение и без никакви такси и комисиони;

- Гратисен период по време на и една година след завършване на обучението;
- Погасяването на кредита става на равни вноски в срок до 10 години след гратисния период.

Кредит за заплащане на таксите за обучение.

Критериите, които са договорени от държавата и кредитиращите институции, за да получи студента въпросният кредит е необходимо той да е:

1. Да е студент, магистър или докторант - български граждани, граждани на друга държава - членка на Европейския съюз, на друга държава от Европейското икономическо пространство или
на Конфедерация Швейцария.

2. да не е навършил 35 години;

3. се обучава в редовна форма за придобиване на образователно-квалификационна
степен "бакалавър" (бакалавър или професионален бакалавър) или "магистър", или на образователна и научна степен "доктор" в създадено и функциониращо по законоустановения ред държавно или частно висше училище

4. да няма придобита същата образователно-квалификационна или образователна и научна степен;

5. да не е отстранен и да не е прекъснал обучението си, освен в случаите,
предвидени по закон.

Кредит за издръжка.

Втората възможност за студентски заем е предназначена за студенти, които са се сдобили с дете по време на следването. Неговият размер e сформирана от университетската такса и издръжка, равна на минималната работна заплата. Задължението се изплаща на равни вноски за 10 години, след изтичане на гратисният период. Ако обаче до петата година от изтичането му студента се сдобиете с второ дете, държавата заплаща не погасената част от дълга.

Усвояването на отпуснатия кредит се осъществява чрез преводи по банковата сметка на висшето училище или научната организация в срок, определен в договора за кредит, но не по-късно от последната дата за заплащане на таксата за обучение за съответния семестър.

Студентските кредити с държавна гаранция са с минимална лихва от 7% и се връщат за максимум 10 години. Кредитополучателя не дължи такси и комисионни за управление на кредита.

За да бъде реализирано горепосоченото кредитиране е необходимо ясно да се дефинират отношенията между връзка 4 страни участващи в него, а именно:

· Студент

· Държава

· Банка

· Университет.

Студента подава искане за отпускане на кредит към банка. Гарант за студента пред банката е държавата. Искане за заплащане на семестриалната такса на студента, постъпва в банката от университета. Банката изплаща дължимата сума по банков път на висшето учебно заведение. След изтичането на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит, кредитополучателя е задължен да изплати, преведените суми от банката към университета плюс натрупаната 7% лихва. В случаите, в които студента се явява нелоялен платец, т.е. не успява да погаси вноските по студентският си кредит, държавата изплаща цялата дължима сума на банката, след което студента от клиент на банка, става клиент на Агенцията по държавни вземания.

Тук параметрите на държавната социална политика са трудно определими, защото единственото сигурно е заплащането на семестриалните такси към университетите. Въпросът е '' На кого става гарант държавата? На университетите за техните заплатени такси?''

Министерството на образованието, младежта и науката е сключило договори с Банка ДСК ЕАД иРайфайзенбанк (България) ЕАД и Алианц банк България АД.

Другите банкови институции, също така предлага възможности за студентско кредитиране. Разликите са в това, че банките, които нямат сключен договор с държавата, не са задължени да провеждат своята банкова политика по зададените параметри в Закона за кредитиране на студенти и докторанти. Лихвата и дължимите такси не са фиксирани, което позволява варирането им в зависимост от текущата им тарифата, а държавата не би могла да бъде поръчител. В тези случай, не е рядкост, когато разликата между студентски и потребителски кредит е леко доловима или липсваща. Положителните страни на този вид студентско кредитиране са, че финансирането би могло да се използва за обучение в чужбина, както и за покриване на разходите за живот (наем, консумативи, издръжка и др.).

Държавата е гарант за отпусканите банкови кредити. "За 2012 година от бюджета е осигурена банкова гаранция в размер на 80,5 милиона лева", съобщи образователният министър Сергей Игнатов. Парите ще се използват в случай, отпуснатият кредит не се покрива редовно към съответната банка, поясни министърът.

От възможността да покрият академичните си разходи, чрез студентски кредит са се възползвали 4825 души. Обща стойност на отпуснатите кредити възлиза на над 20 милиона лева.

"В рамките на следването кредитополучателят заплаща само лихвата по кредита, а след дипломирането започва и същинското погасяване на задължението към банката", поясни Сергей Игнатов.

Практиката показва, че най-много са желаещите от Нов български университет, Варненския свободен университет, УНСС и Софийския университет. Размерът на заемите варира в рамките на 144 – 10 000лв. Най-кредитираните специалности са „Право”, „Комуникационна техника и технология” и „Архитектура”.

Сумите, които се изплащат за погасяване на кредита, са около 50-60 лева на месец. "Смятаме, че за един период от 3-4 години, колкото е обучението, тези суми едва ли ще натоварят студентите", коментира Светослав Гаврийски, изпълнителен директор на "Алианц банк България" АД.

Един от критериите да бъде отпуснат студентски заем е студента да е в редовна форма на обучение, което автоматично превръща възможността да работи и да учи –'' мисия невъзможна''. Именно тази част от студентското съсловие едва ли би се съгласило изцяло с думите на Гаврийски, тъй като голяма част от българските студенти ежемесечно плащат наем, консумативи, учебници, разходи за храна и транспорт. Предвид средната работна заплата от 500-600 лв., много семейства ще трябва усърдно да спестяват, за да могат да осигурят финансова подкрепа на своите деца, за да могат те да покриват месечните си разходи+ студентският заем, който реално ангажира студента с 13-14години.

Сигурна инвестиция ли е образованието? Каква стабилност предлага студентското кредитиране? Как би могъл да бъде осигурен студент, изтеглил заем от 200лв. на семестър, който освен ежемесечните си финансови задължения, трябва да изплаща и лихва, в размер на 7 % от въпросният кредит? Превръща ли се дипломата за висше образование- награда от лукава хазартна игра? Дали всеки български гражданин би могъл да си осигури качествено образование, ако не разполага с достатъчно средства?

Според условията, регламентирани в обнародвания през 2010 г.Закон за кредитиране на студенти и докторанти. Максималната сума, която се отпуска, зависи от семестриалната такса на ВУЗ-а. Парите се отпускат единствено за покриване на таксите за следване - те не включват плащания за квартира, общежитие.

Съществува ли механизъм, чрез който студентите да бъдат облекчени от финансовите окови? Разбира се, че съществува.

В страни като Великобритания за студентите, които изплащат своето образование, посредством такова кредитиране, бива осигурена работа от самият университет. Ръководството на университета предлага работа на своите възпитаници в администрацията, корпусните общежития, библиотеката, столовата и в поддръжката на университета. По този начин студентът в редовна форма на обучение получава възможността, самостоятелно да осигури своята ежемесечна издръжка. Също така много други учреждения осигуряват почасова работа, съобразена с учебният план. Това на практика е предпоставка реализацията на другите видове студентско кредитиране ( различните видове студентското кредитиране за издръжка) да бъде сведена до минимум.

Изплащането на кредита започва един месец след изтичане на гратисния период съгласно погасителния план, уговорен между страните. Гратисният период е периодът от сключването на договора за кредит до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит.

Кредитополучателят погасява общия размер на кредита на равни месечни погасителни вноски в 10-годишен срок, считано от края на гратисния период.

Общият размер на задължението на кредитополучателя се формира след
изтичане на гратисния период и включва:

1. главницата, чийто размер се определя от сумата на отпуснатите средства за
такси и/или издръжка;

2. лихвата, дължима от кредитополучателя за срока на договора за кредит.
Каква е гаранция на един студент, че след като се възползва от въпросното студентско кредитиране, ще може да го инвестира в бъдещето си? Дали единственото нещо, което ще получи е излишна задлъжнялост?

В Лондонските университети общият размер на сумата, необходима за заплащане на семестриалните възлиза на около 20 000 паунда. Процентът на реализация на трудовият пазар е висок, именно защото в пред дипломиращият период, освен теоретичната подготовка, студента има практически занятия, стажове и т.н., от които излиза освен с диплома и с препоръки от евентуални бъдещи работодатели. При средна работна заплата от около 3 000 паунда, погасяването на студентсктият заем е напълно изпълним в срок от 1г. и 6 месеца. При невъзможност да бъде обслужен кредита в определите срокове, кредитополучателя може да поиска разсрочване. Ако въпросното разсрочване надвишава период от 2год., едва тогава върху кредита започва да се начислява лихва.

В България кога се отсрочва изпълнението на задълженията на кредитополучателя?

Отсрочка на изпълнението на задълженията на кредитополучателя е възможно при настъпване на трайна нетрудоспособност 70 или над 70 на сто – за срока, определен в експертното решение на ТЕЛК или НЕЛК, но за не повече от три години от датата на инвалидизиране. Също така и при записване в редовна форма на обучение за придобиване на следваща научна степен или квалификация.

Като гарант държавата заплаща не погасената част от общия размер на задължението (главница и лихва), в случаите:

1. Смърт на кредитополучателя;

2. Настъпване на трайна нетрудоспособност 70 или над 70 на сто за срок, по-дълъг от 3 години от датата на инвалидизиране;

3. Раждане или пълно осиновяване на второ или следващо дете в рамките на 5 години от изтичането на гратисния период (това право може да се ползва само от единия родител).

Банките нямат право да изискват или да получават каквото и да е
обезпечение от кредитополучателите или от трети лица.

Възможна ли е опцията ''Опрощаване на студентските дългове''?

Въпрос на държавна политика. Практиката сочи, че правителството на САЩ, многократно се е възползвало, да изплати част или целият студентски заем на част от своите граждани. Средният размер на студентско кредитиране в страна на ''неограничените възможности'' е $240 000. За да бъде уважено искането за опрощаване на заема, студента трябва да отговаря на няколко изисквания:

- извършваш доброволен труд

- изпълняваш военна служба

- учиш и практикуваш медицина в определени типове общества

- отговаряш на други условия определени от програмата.

Равносметката за това, дали са положителни и отрицателни последиците от „нововъведената опция” на българските студенти, ще стане ясно след време.

Дали именно от такова „пресяване” се нуждае българското образование, за да могат да изпъкнат амбициозните и отдадените студенти или ще превърне студентите в „кредитни академици” , задлъжнели за дълги години напред?

В университетите около 1/5 от студентите не успяват да завършат своето висше образование. Ако към разочарованието, че не се сдобил с заветната диплома, се добави и огромна сума пари, над която се начислява лихва, превръща старта на един млад човек в път без изход.

Въпреки „облекчената” форма за кандидатствтане и отпускане на студентскто кредитиране, студентите са задължени да сключват договори с предварително зададени договорни отношения от други две страни. Това превръща студентския кредит в потребителски, но с друга формулировка.

В Холандия всеки студент има правото на безлихвен кредит с падеж до 10 години от завършването. В други европейски държави лихвеният процент не надвишава 4%, а в България е едва 7%?