Гърция трябва да остане в еврозоната

Ако допреди няколко месеца, прогнозите за излизане на Гърция от еврозоната, ни се струваха невероятни, днес тази опция стои повече от сериозно на дневен ред. Международната рейтингова агенция Мудис посочи, че вероятността Гърция да напусне еврозоната заради правителствена безизходица се увеличава. Така задълбочаващата се политическа криза в страната, заплашва да хвърли в хаос разработения план за финансова помощ на държавата, която е членка на еврозоната още от създаването й.

Източници от Брюксел вече обявиха, че докато Гърция няма правителство, няма да получи нова финансова помощ. Еврокомисията официално заяви, че иска страната да остане в еврозоната, но при условие, че изпълнява ангажиментите към кредиторите си. Излизането на страната от еврозоната, ще повлияе негативно върху стабилността на общата европейска валута и ЕС като цяло. Ако Гърция напусне еврозоната в средата на юни и реши да не връща дълговете си, само Франция ще загуби 58,5 млрд. евро, или по 895 евро на всеки французин. С течение на времето сметката ще стане още по-голяма. Германия директно ще загуби 78,6 млрд. евро. А всички европейски институции, взети заедно, ще загубят близо 302 млрд. евро. Печатането на нова валута ще е пагубно за Гърция, а последвалия хаос ще навреди на останалата част от Европа.

Такива мрачни прогнози се появиха в множество западни издания. Най-болната страна в еврозоната, на която бият непрекъснати финансови инжекции, се намира в политически хаос. Несигурната политическа обстановка излага на риск милиарди евро. Експертите се питат какво ще се случи със страната, ако точно сега тя откаже да изпълнява условията за получаването на тези милиарди и потокът от пари секне и как евентуално излизане на Гърция от еврозоната ще рефлектира върху останалите й членки.

Междувременно в Гърция журналисти и анализатори, в синхрон с популистите от крайната левица и десница (влезли в парламента на последните избори), обявяват европейския спасителен план за пагубен и твърдят, че излизане от еврозоната, би повишило конкурентоспособността на националната икономика. Тези дни в съседната ни балканската държава абсолютно всеки е експерт по икономика и финанси. Пътят, който гръцките популисти предлагат е добре познат на гърците – пътя на експанзивна фискална политика и девалвация, така характерни за 80-те години (а и ние го помним от 90-те). Резултат на такава „спасителна” политика е ръст на икономиката в рамките на 0,75%, средна инфлация в рамките на 20%, лихвен процент от 33%, четирикратно увеличение на държавния дълг и дефицит в размер на 16% от БВП. Ако това е икономически рай на девалвацията, по-добре е да не се стига дотам. Освен това младото поколение, трябваше да плати цената за случилото се през 80-те години. Следва период на икономически растеж, два пъти над средния ръст за ЕС, в годините преди въвеждането на еврото.

Основната причина за кризата бе, че Гърция преустанови усилията си за реформи след въвеждането на еврото. Растежът продължи въпреки това, а инвестициите достигнаха пика си през олимпийските игри. Международната обстановка беше благоприятна за моторите на гръцката икономика /туризма и корабоплаването/, а напрежението в отношенията между Гърция и Турция спадна. Още по-важно - непрекъснатото увеличение на заплатите в публичния и частния сектор стимулира потреблението. Разходите за заплати в гръцкия публичен сектор нараснаха със 117% между 1999 и 2000 година. И ако експертите бяха по-внимателни, те щяха да забележат, че гръцката икономика влезе в рецесия не след приемането на новата икономическа програма по средата на 2010 година, но доста преди това – незабавно след глобалната финансова криза от 2008 година, която даде сигнал за края на евтините и лесно достъпните кредити. През 2009 година Гърция натрупа голям публичен дефицит /15,6 % от БВП/, опитвайки се да избегне рецесията, но не успя да го направи /БВП се сви с 3,2 %/. Така държавата опита отново да се справи с рецесията по начин, наподобяващ управлението през 80-те години, но не се получи за пореден път.

И макар да е вярно, че мерките за ограничения потискат икономиката, основния проблем на Гърция не са ограниченията, а несигурността. Ясно е, че независимо от спада на заплатите и независимо от добрите възможности, никой няма да инвестира в гръцката икономика и да създаде работни места, ако няма сигурност какво ще стане в държавата. Доколкото гърците и европейците не дават окончателен и убедителен отговор на въпроса дали Гърция ще остане част от еврозоната и дори ЕС, БВП на страната ще продължи да пада, а безработицата ще се увеличава. А с това – и усещането за безизходица, която няма как да не повлияе върху изборните резултати.

Драхмата няма да реши нито един от проблемите на гръцката икономика, а именно лошото управление на публичните финанси, разточителството в публичното и частното потребление, липсата на средни и големи експортно ориентирани предприятия, изключително висок процент на самостоятелно заетите професионалисти, ниска конкурентоспособност, укриване на данъци, както и невероятно слаб административен капацитет. Още повече трябва да вземем предвид, че Гърция няма да девалвира съществуваща валута, защото драхмата още (поне за сега) не съществува. Страната ще въведе нова валута в състояние на неплатежоспособност. Като оставим настрана логистиката на такова начинание, печатането на нова валута в състояние на фалит е самоубийствен ход, защото никои няма да иска да я купува.

За разлика от Аржентина, Гърция не е износител на суровини. Така няма да има източници за подкрепа на новата валута, която няма да има обменна стойност. Държавата ще бъде неспособна да плаща за вноса на петрол, газ, храна и лекарства с драхми. Ще последва хаос и несигурността ще се разпростре в останалата част на еврозоната. Колкото и да ни се струва странно, това през което минава Гърция е възможно най-добрият вариант. Възстановяването на конкурентоспособността на гръцката икономика и преструктурирането й е единствения начин държавата да оцелее при отсъствие на евтини кредити. Гигантската програма за подкрепа от ЕС и МВФ може само да помогне на Гърция да избегне катастрофата. Но твърдото приземяване не може да се избегне. В известен смисъл, Гърция се намира в „пустинята на реалността”, като стандартът на живот на гражданите се адаптира към един свят без заеми, а перспектива зависи от реалното производство на блага. Оставането в еврозоната и реализирането на мащабна програма за реформи е единствената възможност пред Гърция.

Няма много възможности пред Гърция и истината трябва да се каже. Най-лошото възможно развитие е непланирано, хаотично излизане от еврозоната. Следващите избори ще са момента на истината – в еврозоната или извн нея. Държавата трябва ли да рискува икономиката й да нарасне чрез девалвация на драхмата или новото гръцко правителство просто да договори възможно най-доброто споразумение и страната да остане в еврозоната. Нещо повече - Европа не е същата след избора на Оланд за френски президент. Новоизбраният президент на Франция и германският канцлер обявиха вече, че са склонни да предложат мерки за насърчаване на икономическия растеж в Гърция, ако гърците искат да следват антикризисен план, необходим за оставането на страната в еврозоната. Бъдещето на проекта Европа и в частност на еврозоната е поставено на карта и зависи в значителна степен от избора на гръцките избиратели.

С лека хипербола може да кажем, че бъдещето на Европа зависи от родината на демокрацията. Дали гръцките политици ще имат смелостта да преоткрият държавническото мислене и харизмата на политическия елит на древните елини? Изборът зависи от самите гърци и техния съвременен политически елит.