Реалната ситуация в образователната система – 50% двойки на кандидат-студентските изпити

Йозлем Садкова

На 9 юли се проведе изпита по български език и литература в Софийския университет „Климент Охридски“. Темите, които бяха избрани са: "Страданието, като съдба в поезията на Пейо Яворов". Другият им избор беше да съпоставят цитати от стихотворението "Повест" на Атанас Далчев и от "Вяра" на Никола Вапцаров.

Броят на желаещите да се явят, за да покажат знания по БЕЛ е общо 1552-ма кандидат-студенти. В продължение на няколко месеца, зрелостниците имаха възможност да се явят на поне още два подобни изпита: матура и предварителна сесия във университетите. Целият този цикъл, би следвало да се превърне в предпоставка за отлични резултати на редовната изпитна сесия, тъй като в тестовата част, младежите трябва да илюстрират своите познания свързани с правописните и лексикалните правила в българският език, що се касае до различието в структурата на изпитните задачи, то тя е само в третата част, а именно -интерпретативните разсъждения по отношение на зададената тема или цитат.

От месец януари до месец юли зрелостниците претърпяха няколко метаморфози, които са ясно изразени в техните постижения на трите изпита.

На предварителния изпит по български език и литература в СУ през януари, двойките са над 52%.

На проведената се през месец май матура, бе показан значителен прогрес, като слабите оценки по предмета са едва 5,49%.

Месец юли на редовната сесия за провеждане на кандидат-студентския изпит по български език и литература в Софийския университет „Климент Охридски“ са се явили 1552-ма кандидати. 751 кандидат-студенти имат "двойки" или в процентно съотношение- 48,39 %, а 18,36 % са получили оценка между 3,00- 3,49 и 9,86 % са получили оценка между 3,50 - 3,99.

На изпита няма нито една пълна шестица. Анулирани са две работи.

Възможно ли е такова драстично разминаване в резултатите за толкова кратък период от време? Къде изчезва разликата от 45% неграмотност и как се появява отново след два месеца? Изпитът е един и същ, полагащите изпита са едни и същи?

Разликата е в критериите за оценяване. В резултат, на което много кандидат-студенти имат нереални представи за знанията си. В липсата на модерно и адекватно оценяване е заложена разликата от тези 45%.

За да бъде съпоставимо българското образование е необходимо да се въведат единни стандарти за оценяване, отговарящи на европейските. В тази насока образователната реформа не е само препоръчителна и необходима, тя е наложителна. Държавната политика в образователният сектор трябва да бъде насочена към създаване и утвърждаване на практики за обективно оценяване, защото видът и начина на оценяване е функция именно на образователната система. Оценяването допринася за практическо осигуряване на равни образователни възможности. За да бъдат гарантирани равни образователни възможности, трябва да бъде осигурено обективно оценяване. На практика, скалата по която се оценява българските зрелостници , чрез Министерството на образованието, младежта и науката, не предоставя възможност за обективно оценяване

При Европейската система за оценяване (ECTS) за да се смята, че изпитът е успешно взет, трябва да бъде преминат минималният праг от 48-60% получи поне среден (3) D , за оценка добър (4) С 61-79%, за Много Добър (5) В 80-94%, а за Отличен (6)А95-100%.

При българската скала за оценяване, въведена още през 2008г., минималният брой за Среден (3) е 23%, за Добър (4) е 41%, за Много Добър (5) 59%, а за Отличен (6) е 95%.

Именно заради това значително разминаване в оценяването, българските висши учебни заведения използват успоредно и двете скали за оценяване, защото ECTS гарантира академичното признаване на българското обучение в чужбина.

Защо реформите в сектор образование не се задвижват все още? Защо не се взимат под внимание препоръките които отправят към нас международни организации и институции? Резултати на кандидат-студентите трябва да се разглеждат не само като израз на техните индивидуални умения и характеристики, но и като цялостна характеристика на образователната среда, в която те се обучават.

В никакъв случай не може да се твърди, че 100% от завършващите средно образование протягат ръка към студентката книжка, но огромните различия в оценяванията на СУ и в оценяването на матурите (от МОМН), будят съмнения за нещо нередно или най-малкото объркано.

Оценка добър 4 на матура е равна на двойка, както в повечето европейски държави, така и в българските университети. Колкото до оценка отличен 6 тя отдавна е ''мисия невъзможна за кандидат-студентите, защото в университета се изисква от кандидатите да умеят да интерпретират проблематиката, посочена в задачите с литературна насоченост.

Неправилният начин на изказ, непознаването на граматичните особености, невъзможността да се направи задълбочен анализ, все по-слаби умения в създаването собствени разработки, водят до близо 50% двойки на кандидат-студентските изпити.

В Софийския Университет кандидат-студент може да бъде приет с оценка от матура, но само в определени специалности. Разликите в резултатите на зрелостниците на двата изпита са толкова драстични, че за специалности като право, кандидат-юриста е длъжен да се яви и на двата изпита (БЕЛ и история), независимо от постигнатият му резултат на матурата. Също така, отличната оценка от матурата по български език, не гарантира прием в специалността „психология" в Алма матер.

В интервю за Агенция „Фокус” доц. д-р Гергана Дачева, преподавател по съвременен български език (стилистика) и история на българския книжовен език в Софийския университет „Св. Климент Охридски”, съобщи,че:

„Една част от зрелостниците не бяха изобщо посягали към така наречения 41 въпрос – интерпретативните разсъждения по отношение на цитата, който беше даден, което обаче не води до кой знае колко по-ниска оценка. Те пак са изкарали, ако са решили теста и останалите задачи, могат спокойно да имат петица. Това прави неравностойна оценката на тези, които кандидатстват с този коефициент с матурата и на тези, които се явяват на изпита”.

Колкото до онази част от завършващите елитните гимназии с отличен успех, по- голямата част от тях продължават обучението си в чужбина. През тази учебна година се очаква повишаване с 10% на българските студенти в Дания, Англия и др. европейски държави. Като предпочитана образователна дестинация се очертава Дания, тъй като образованието там е безплатно. В Холандия сега таксата е 1700 евро на година. Във Великобритания таксите са между 8300 и 10 000 британски лири. Въпреки високите такси, студентите там имат право да изтеглят студентски заем, с облекчен режим на погасяване, съобразен с нуждите и възможностите на кредито-получателя.

Освен качествено образование, отговорността на институциите в чужбина към студентите не приключва. На бъдещите висшисти бива предлагана работа, съобразена с провежданите учебни занятия. Също така се ползват с редица социални привилегии (здравеопазване, транспорт и др.). Образованието, не бива да бъде разглеждане само като етап от живота, който идва на 7 годишна възраст и приключва на 19 или в най-добрия случай, продължава още няколко години. Да се образоваш, означава да инвестираш. Да инвестираш в себе си, във възможността да придобиеш знания и умения, самочувствие и гъвкавост. Но за да бъде тази инвестиция успешна, освен вътрешната мотивация, са необходими и други компоненти. Стабилно функциониране на образователната система, организация на учебния процес, модернизирана учебна програма, отговаряща на нуждите и интересите на младите хора и не на последно място резултати. Адекватно и обективно оценяване, което да следи за развитието на реалната ситуация в образователната система. Да бъдат използвани политики за отстраняване на проблеми в образователната среда.