Референдумът за нов АЕЦ – излишен и скъп

Ангел Ангелов

След японската трагедия в АЕЦ Фукушима едва ли е сериозно да се мисли, че човечеството може да развива и експлоатира безопасна атомна енергетика. Съществуват ядрени рискове, присъщи на всеки реактор и тези рискове понякога са непредсказуеми. По всяко време, непредвидима комбинация от технологични неизправности, човешки грешки и или природни бедствия, в който да е един от реакторите по света, може бързо да доведе до невъзможност той да бъде контролиран. В АЕЦ „Фукушима” множеството бариери, създадени от инженерите, за изолиране на радиацията от околната среда и хората, бързо пропаднаха.

За по-малко от 24 часа след загубата на охлаждане в първия реактор, масивна водородна експлозия взриви и отнесе последната останала бариера между огромните количества радиация и атмосферата. Аварията в японската АЕЦ Фукушима І е радиационна авария от седма, най-високата степен по международната скала за ядрените събития. Аварията бе предизвикана от земетресение и последвало го цунами в края на 2011 година. Впоследствие медиите съобщават, че в доклад на специална комисия, представен в парламента, се казва, че настоящата не е природна, а технологична катастрофа, защото атомната централа не е била подготвена за природно бедствие от такъв мащаб. В представения в парламента доклад за аварията се обвиняват оператора – компанията ТЕПКО и японските правителствени служби по ядрена дейност. Този извод се разминава със заключението на вътрешното разследване на ТЕПКО от края на 2011 година, че главна причина за аварията е била вълната цунами, чиято височина от 15 метра е надхвърлила прогнозите на сеизмолозите.

Съгласно данни на френският Институт за радиационна защита и ядрена сигурност е засекла рекордно радиоактивно замърсяване в морската вода с изтичане на целзий 137 – 27 милиона тона бекерела. Местоположението на АЕЦ „Фукушима” е позволило изключително разпръскване на радионуклеиди. Разнасянето на целзия в целия Тихи океан в крайна сметка е довело до концентрация от 0,004 бакарела на литър, което е два пъти повече от радиацията вследствие на ядрените опити от 60-те години на миналия век. В по-продължителен период се очаква да се запази значителното ниво на замърсяване на морската вода около атомната електроцентрала. Периодът за полуразпад на целзий 137 е 30 години. Същевременно японската агенция за ядрена и индустриална безопасност е изчислила, че количеството радиация, изтекло в околната среда надвишава най-малко 15 пъти нормата, необходима за поставянето на събитието в седма степен. Въпреки това, количеството изтекла радиация съставлява едва 10 % от освободената при инцидента в Чернобил. На фона на тези данни изниква логично следния въпрос – Как е възможно, въпреки всички уверения, голям ядрен инцидент с мащаба на трагедията в Чернобил от 1986 година да се случи отново, и то в една от най-развитите в индустриално отношение страни в света?

Като последствие от поредната ядрена авария дойде официалния отказ на две от най-големите икономики в света (Япония и Германия) от развитие на ядрена енергетика. През май 2011 година немската Комисия по безопасност на реакторите декларира, че всички 17 реактора в страната са безопасни и в добро състояние, могат да издържат на природни бедствия, крах в охлаждащата система, въздействия, предизвикани от човека. Въпреки това вследствие на силния антиядрен натиск през май миналата година правителството обяви, че до 2020 година дейността на всички реактори ще бъде преустановена. Германия компенсира отказа от ядрена енергетика със силната си подкрепа на енергопроизводството от възобновяеми източници. Федералната република взе решение да обнови и разшири електрическата си мрежа, за да улесни присъединяване на ВЕИ мощности към нея. Плановете на страната и на ЕС като цяло са до 2020 година 20% от енергията да се осигурява от възобновяеми източници. Според данни на Световната ядрена организация към момента делът им в Германия е 11% . От тях на вятърната енергия се дължат 6%, на водната – 4% и 1% на соларната.

Френският президент Франсоа Оланд обяви, че най-старата централа във френската област Фесенхайм на границата с Германия, ще бъде затворена до 2016 година. Затварянето на централата е част от плана му да намали дела на ядрената енергетика на френския енергиен пазар от 75% на 50% до 2025 година. Президентът изрично увери, че затварянето на АЕЦ-а няма да засегне регионалните доставки на електроенергия, нито пък ще доведе до съкращаване на работни места.

В друга държава от ЕС, мнозинството от литовците отхвърлиха с референдум строителството на нова атомна централа в страната. Срещу строителството на АЕЦ в Литва се обявиха 62, 65% от гласувалите. Референдумът има консултативен характер, но мнението на хората ще бъде важен аргумент в дискусиите на бъдещето на ядрената енергетика в Литва. Според анализатори проектът за нова АЕЦ не е приключен и решението ще е на следващото правителство. Очаква се новото лявоцентристко правителство окончателно да замрази проектът от времето на политическите си опоненти за изграждане на нова АЕЦ. Самият проект бе планиран като съвместен между Литва, Латвия и Естония. Централата, която трябваше да влезе в експлоатация през 2020 – 2022 година, се планираше да замени затворената през 2009 година съветска АЕЦ „Игналина”. Стратегически инвеститор за проекта, оценяван на 6 милиарда долара, бе японската компания „Хитачи”.

Подобно на литовците италианците категорично отхвърлиха намеренията на предишното правителство за възраждане на ядрената енергетика в страната. Значителната обществена съпротива срещу изграждане на нов АЕЦ бе продиктувана именно от ядрената катастрофа във Фукущима. 94% от гласувалите 57% от гласоподавателите в страната се обявиха против рестарт на ядрената програма на страната. Италия, в сравнение с Япония, е също сеизмично неустойчива. Въпреки това обаче предишното правителство на Берлускони считаше, че може да инвестира в изграждането на нови ядрени мощности, които до 2020 година да осигуряват 20 % от нужното на страната електричество. Броят на гласоподавателите в този референдум значително превишаваше брая от предишни референдуми, въпреки призива на бившия италиански премиер за бойкот на допитването.

Понастоящем България има една действаща АЕЦ – АЕЦ „Козлодуй” и един проект за изграждане на новия АЕЦ „Белене”. Към момента в АЕЦ „Козлодуй” работят само 5-ти и 6-ти реактори с общ капацитет 2 000 MW. Те са изградени през 1987 г. и 1991г. и са от типа ВВЕР-1000. През 2003 г., след натиск от ЕС, е стартирана процедура за спиране на четирите реактора с мощност 440 MW, защото не отговарят на европейските стандарти за сигурност. През 2004 г. са затворени 1-ви и 2-ри блок на АЕЦ „Козлодуй”, а в началото на 2007 г. са затворени 3-ти и 4-ти блок. Темата за изграждане на нов АЕЦ „Белене” става актуална именно след затварянето на горепосочените реактори на АЕЦ „Козлодуй”. Интересното в случая е, че площадка „Белене” е утвърдена за изграждане на втора АЕЦ у нас с Постановление № 9 от 20 март 1981 г. на Министерски съвет. На 3 юли 2008 г. АЕЦ „Белене” получи разрешение за строителство от Министерство на регионалното развитие и благоустройство. На 3 септември 2008 г. в присъствието на правителствени лица, депутати, дипломати и представители на организациите, ангажирани в изпълнението на проекта, премиерът Станишев даде официален старт на строителните дейности на площадка Белене. На 28 март 2012 г. НС потвърждава взетото преди това решение от правителството на ГЕРБ за спирането на проекта. Последва подписка за провеждането на национален референдум за съдбата на АЕЦ „Белене”. Последва решение на Народното събрание за провеждането на такъв референдум. Такава е историята.

Сериозни съмнения буди самия въпрос дали е от национално значение, а не индивидуален инвестиционен проект, чиято съдба зависи от парите, кредитите и технологиите на инвеститора. Масовият избирател не е ядрен физик и икономист едновременно и не може да носи отговорност за това дали България да развива ядрена енергетика или не. Между впрочем още не е изяснено дори това как бъдещите избиратели ще получат достъп до пазените в пълна тайна договори за АЕЦ „Белене”. За да могат да решат, те трябва да са информирани.

По предварителни изчисления допитването ще излезе на държавата доста скъпо - около 40 милиона лева. Дори се появиха инициативи за провеждането на референдума по електронен път, с цел ограничаване на разходите и по-голяма избирателна активност. В действителност обаче гласуването по електронен път едва ли ще се осъществи, още повече, ако референдумът и парламентарните избори съвпаднат на една и съща дата. Друго основно опасение е, че въпросът за АЕЦ „Белене” може да бъде зададен подвеждащо и двусмислено. Дори в настоящия си вид въпросът, възприет от правната комисия на НС и гласуван от НС, е доста неясен (”Да се развива ли ядрена енергетика в България чрез изграждането на нова ядрена електроцентрала?”). Повечето граждани на такъв въпрос биха дали утвърдителен отговор. Все едно питат хората дали предпочитат да карат нов автомобил. Но гражданите въобще нямат информация за цената, която трябва да заплатят за изграждането на този нов АЕЦ и най-вече дали действително, визирам думите на един депутат, инвестицията ще се изплати след 117 години.

По предварителни изчисления инвестицията за този проект надвишава колосалната даже за европейските стандарти сума от над 10 милиарда евро. Освен сериозните съмнения за икономическата ефективност на проекта, не бяха дадени сериозни доводи защо тези 2 реактора не се построят в Козлодуй, където вече има изградена инфраструктура. Не се говори по темата, че ядрените отпадъци от новата АЕЦ ще се съхраняват изцяло на територията на България. Държавата няма работещо собствено производство, въпреки наличието на уранови залежи и сега разчита изцяло на внос от други страни. Нещо повече в началото на настоящия век цените на урана, с който се захранват АЕЦ, бележат значителен ръст.

Друг основен въпрос, който се поставя е относно законността на самия референдум за строителство на АЕЦ „Белене”. По същността си той противоречи не само на Конституцията на държавата, а и на ред закони – Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление и Закона за безопасното използване на ядрената енергетика. Провеждането на референдум противоречи на Закона за безопасното използване на ядрената енергетика. В неговия чл. 45, ал. 1 е посочено, че „ядрена централа се изгражда по решение на Министерския съвет”. Възложената изключителна компетентност на МС се дължи на условието, че конкретното решение изисква събиране на най-разнообразна експертиза за индивидуален инвестиционен проект, която е недостъпна за избирателите и за народните представители.

Министерският съвет, а не Народното събрание е компетентен да вземе решение за строителството на АЕЦ „Белене”. А чл. 9, ал. 1 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление изрично указва, че национален референдум се произвежда на територията на страната за пряко решаване от гражданите на въпроси с национално значение от компетентността на Народното събрание. В този смисъл е в разрез със закона провеждането на национален референдум по въпрос от компетентността на Министерски съвет. Да припомним, че именно Министерски съвет с Решение № 250 от 29.03.2012 г. се произнесе в полза на спирането на изграждането на ядрена централа в Белене.

АЕЦ „Белене” по същността си е крупен инвестиционен проект, свързан с бюджетни задължения от страна на държавата. (По същество нито един ядрен реактор не би могъл да бъде построен, без значителна подкрепа от страна на държавата, което буди сериозни съмнения относно рентабилността на проекта.) В чл. 87, ал. 2 от Конституцията ясно е записано, че право на законодателна инициатива по въпросите на бюджета на страната има единствено Министерски съвет. Нещо повече, в чл.9, ал.2, т. 4 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление е записано, че чрез национален референдум не могат да се решават въпроси на държавния бюджет. А съгласно чл. 84, т. 9 от Конституцията Народното събрание „дава съгласие за сключване на договори за държавни заеми”. В този смисъл НС изразява отношението си по бюджета и дълга само по предложение на правителството, а не на избирателите.

Референдумът за строителство на АЕЦ „Белене” противоречи на Конституцията и законите на страната. Същевременно то е скъпо и излишно начинание. Бъдещето принадлежи не на ядрената, а на зелената енергетика. Японската АЕЦ „Фукушима” показа за пореден път, че ядрените централи са опасни, скъпи и изключително рискови инвестиции. Управляващите трябва да поемат отговорността за своите решения, а не да я прехвърлят другиму.