Данъкът върху депозитите дойде, данъкът върху слънчевото греене остана за след месец

Ахмед Илязов

Пристрастен съм. Имам влог от 4700 лева, понеже пестя за кола. Трябват ми поне още 2000. Така годишната лихва е 200 лева, а данъкът ще бъде около 20 плюс таксите, които ще начисли банката, плюс преводите, т.е. – ще оттекат поне 50 лева. Толкова мога да спестя за половин месец. Започвам така, понеже наистина не намирам никаква логика в подобен данък. Той няма да засегне реститутите, те вече са уредили този проблем, той няма да засегне и най-богатите – техните авоари са извън България. Тогава кога ще засегне?

Представете си следната ситуация – младо семейство спестява за жилище. Трябват им около 100 000 лева за двустайно в София. И двамата имат добра работа, работят много и извънредно, така че могат да отделят (с масирана помощ от родителите) 1000 лева месечно за депозита си. Надеждата им е да достигнат сумата 50 000 за четири години и после да вземат кредит за останалата сума. Така след четири години ще могат да мислят за дете, което ще имат къде да гледат, а и кредитът ще е по-поносим за месечно плащане. За тази цел мизерстват. Не ходят на кино, спестяват от кафе с приятели, живеят в мизерно жилище с нисък наем. Та тези хора, които цепят стотинката, нямат кола, това са пари за бензин, винетка, гуми.., как ще преглътнат ако една партия реши, че те могат да се лишат от 200 лева годишно от влога си, защото толкова ще им е данъкът върху лихвите от депозита? Та това са отгладуваните пари от липсата на лятната им почивка. Тези млади хора ще имат ли хъса да се блъскат по 12 часа дневно, само за да доставят частта от тези 120 милиона, които му трябват на кабинета Борисов? Дали ще Блъскат, като не са сигурни дали лихвата върху депозита им ще покрива поне половината от инфлацията?

И друг случай. Има една баба, която реституира сграда на централна софийска улица. На първия етаж е банков клон. Втория, третия до петия са офиси, кантори, представителства. Бабата живее във Виена, тук климатът не и се нрави, получава месечен наем от сградата точно толкова, колкото им трябват на младото семейство. Парите обаче отиват по сметка в австрийска банка. Там се и олихвяват. Понеже бабата се води инвалид, ходи с бастун, то годишният данък за сградата е малък, а и няма друго жилище у нас. На бабата не й пука дали ще въведат този данък или не. Парите и ще си текат към банката, която има клон точно до виенския и дом, а България тя отдавна е отписала дори и като туристическа дестинация.

Мои близки наскоро продадоха имоти. Единствената им дъщеря им спечели конкурс и влезе в престижен английски университет. Продаваха не само имоти – и колата, и земеделска земя. Събраха около 50 000 лева, защото при влизането дъщеря им трябваше да декларира, че притежава парите, необходими за обучението и – 20 000 паунда. Парите й трябва да бъдат по сметка на нейно име поне до началото на втората година. Отделно за общежитие и храна трябваха по 800 паунда на месец. Тук не влизат и учебниците, таксите за транспорт,интернет, телефон и т.н., общо оценявани на още 300 паунда, които те трябва всеки месец да вкарват в сметката. Само от въведения нов данък върху лихвите на депозитите тези родители ще губят годишно малко повече от 500 лева. Т.е. – ще трябва и тях да ги отгладуват.

Работата е там, че бабата няма как и да иска да направи нищо за икономиката, пък и не иска, докато младото семейство може, но едва ли ще иска. А онова момиче, което иска сетне да се върне от Англия, за да подкрепи старините на родителите си, едва ли ще го направи. Защо да се връща, като държавата всячески пречи?

Тема за размисъл на финансовия министър, разбира се, ако има време да извършва подобна дейност.