Европейски перспективи пред Турция и Западните Балкани

Румяна Радева

В края на 2012 година бе публикуван докладът за стратегията за разширяване на ЕС, който съдържа оценки за напредъка към членство в съюза на Хърватия, Исландия, Турция, Албания, Босна и Херцеговина, Черна гора, Сърбия, Косово и бивша югославска република Македония. В доклада, относно стратегията за разширяване за 2012 г., който обхваща Западните Балкани, Исландия и Турция, се оценява напредъкът и се очертават реформите, които тези страни трябва да извършат, за да влязат в ЕС.

Ежегодният процес на мониторинг гарантира, че страните кандидатки ще биват приемани в ЕС само когато изпълнят всички подробно описани изисквания. Сред тях са подобряване на политическото участие, правните стандарти, публичната администрация, свободата на словото, условията за групите в състояние на социално изключване и икономическа стабилност. Комисията по разширяването предложи също така да се подпомогнат потенциалните страни кандидатки да изпълнят ключови условия за присъединяване на по-ранен етап от процеса на разширяване.

Хърватия се очаква да се присъедини към ЕС на 1 юли 2013 година, като дотогава изпълни всички договорени условия. ЕС подписа договор за присъединяване с Хърватия през декември 2011 година. В договора за присъединяване не са включени никакви предпазни клаузи, каквито бяха определени за България и Румъния. ЕК обаче ще продължи да следи отблизо и реформите в страната през 2013 година докато парламентите на държавите членки ратифицират договора за присъединяване. Членството в ЕС обаче не означава влизане на Хърватия в шенгенското пространство. В края на август 2011 година в Хърватия се повдигна обвинение за корупция на бившия хърватски премиер Иво Санадер. Процесът срещу него е част от антикорупционна кампания, която настоящите управляващи извършват, за да се покрият критериите за влизане на страната в общността.

За Турция се набляга основно, че трябва да положи повече усилия, за да отговори на политическите изисквания и на изкисванията в областта на основните права, включително свободата на словото. Други задължения, които остават приоритетни, са например подобряването на отношенията с Република Кипър и свързани с работата на митниците. Кандидатурата на Турция за членство в ЕС бе блокирана имено заради задълбочаващите се спорове с Кипър и съпротивата на Германия и на Франция за пълноправното й членство. Във френските и немските политически среди дори се заговори за „привилегировано партньорство”, като алтернативен вариант на пълноправното членство на Турция в ЕС. ЕС особено остро критикува Турция заради острите й противоречия с Република Кипър в последно време по повод сондажите за петрол и природен газ, които Никозия осъществява в сътрудничество с Израел, без участие на Севернокипърската турска република, призната от Анкара. Кулминация на напрежението между Анкара и Никозия бе предупреждението на Турция, че ще прекъсне отношенията си с ЕС, след като Република Кипър пое ротационното председателство на съюза през втората половина на 2012 година. ЕС препоръча на Турция да се въздържа от всякакви действия, които биха могли да се отразят негативно на отношенията със съседите за мирното уреждане на граничните спорове. Турция има подкрепата на България за пълноправно членство в ЕС.

Черна гора успешно изпълни ключовите приоритети, набелязани през 2010 година, като необходимо условие за започването на преговори за присъединяване към ЕС. Така през 2012 година ЕК предложи да се започнат преговори с Черна гора за присъединяване на страната към ЕС. Въпреки това дипломати от ЕС са скептични за присъединяването на новосъздадената държава към блока преди 2020 година. Приоритет на държавата по пътя й към ЕС е справянето с корупцията и организираната престъпност чрез заздравяване на законовата и на институционалната рамка в борбата срещу тези явления. По време на преговорите Черна гора ще бъде подложена на безпрецедентно наблюдение на усилията й да се справи с организираната престъпност и корупцията. ЕС започна преговорите с отварянето и временното затваряне на главата за наука и изследвания – първата от общо 35 преговорни глави. Препоръките на ЕС са основно да се предприемат реформи в областта на съдебната система и човешките права, за да се продължат преговорите по тези трудни глави. За новоизбраният премиер на Черна гора Мило Джуканович евроинтеграцията е основна цел. Подобряването на условията на живот и постигането на по-добри условия за икономическо развитие пред страната са свързвани неизменно с процеса на евроинтеграция. Друг основен приоритет пред правителството е продължаването на интеграцията на малката балканска държава към НАТО, като гаранция за стабилността на страната.

През 2009 година Сърбия внесе молба за получаване на статут на кандидат за членство в ЕС. Впоследствие ЕС предостави на Сърбия статут на кандитат-член през февруари 2012 година. Това стана възможно едва след арестите на двама от най-издирваните обвиняеми във военни престъпления в Сърбия. Сръбските власти арестуваха Горан Хаджич и Ратко Младич, което даде зелена светлина по пътя на страната към Обединена Европа. Европейската комисия заяви, че следващата стъпка - започване на преговори за присъединяване, ще дойде, след като Сърбия предприеме по-нататъшни стъпки за нормализиране на отношенията си с Косово, чиято независимост отказва да признае. В тази връзка през октомври – декември 2012 година премиерът н Сърбия Ивица Данич и премиерът на Косово Хашим Тачи проведоха в Брюксел при посредничеството на ЕС три рунда преговори. Двамата премиери дискутираха прилагането на нови мерки за подобряване на живота на косовските албанци и сръбското малцинство в Косово. На тази среща премиерът на Сърбия потвърди позицията на сръбското правителство, че не признава автономията на Косово, но че трябва да има конструктивен диалог между страните. На съвместно заседание на сръбския президент и сръбското правителство беше приета и резолюция за Косово. Основни точки в резолюцията са свързани с позицията Сърбия да не признава независимостта на Косово. Също така напредъкът в диалога да бъде съпроводен с напредъка на Сърбия по пътя на европейската интеграция. Така решението за начало на преговорите на Сърбия с ЕС за присъединяване към блока може да бъде взето през пролетта тази година. Съгласно мнението на повечето експерти, преговорите между Сърбия и ЕС могат да продължат не по-кратко от 3 до 5 години.

Косово е най-големият получател в света на финансова помощ от ЕС на глава на населението и в него се намира най-голямата международна мисия за управление на граждански кризи. Въпреки че ЕС е подпомогнал изграждането на този капацитет, особено в областта на митниците, предоставената помощ за полицията и съдебната власт имат доста скромен успех. Нивата на организираната престъпност и на корупцията в Косово остават особено високи. В съдебната система продължава да съществува политическа намеса, неефективност, липса на прозрачност и неприлагане на законодателството. Ограниченият капацитет на Косово за защита на ключови свидетели и трудностите по преместване на свидетелите в друга държава са значителни недостатъци. В северната част на Косово почти липсва напредък в установяването на върховенство на закона. ЕК многократно потвърди позицията си, че подкрепя европейската перспектива на Косово и че разглежда Косово като потенциален кандидат за членство в ЕС. Но членството на Косово в ЕС изглежда доста далече във времето.

ЕК разглежда Босна и Херцеговина също като потенциален кандидат за членство в ЕС, но отбелязва, че засега в Сараево не е налице готовност за началото на необходимите реформи. Според ЕК, Босна и Херцеговина е постигнала ограничен напредък в борбата с корупцията, която остава сериозен проблем и е широко разпространена в държавния и в частния сектор. В същото време продължава изпълнението на стратегията за реформа на публичната администрация, но координацията между отделните администрации на всички нива остава слаба и реформата на публичната администрация няма нужната политическа подкрепа. Постигнат е напредък в сферата на съдебните реформи, но се подчертава, че политическите атаки продължават да се отразяват на независимостта на съда.

Особено интересен е случаят с Македония. В последния си доклад ЕК отчита, че Македония изпълнява политическите критерии и че е необходимо единодушието на страните от ЕС за започване на преговорите със Скопие. В същото време ЕК иска спора за името между властите в Скопие и Атина да бъде решен в първата фаза в предприсъединителните преговори. Това е четвъртата препоръка на ЕК за започване на преговори. Македония получи статут на страна кандидат през 2005 година. През 2009г., 2010 и 2011г. ЕК също така препоръча започване на преговори. Македония обаче ще трябва да почака за определянето на дата за започване на преговори с ЕС до следващата пролет. Балканската държава ще трябва да продължи да работи за вътрешните реформи, за решаване на спора за името с Гърция и за подобряване на отношенията с България. Ако изпълнява поставените условия, Македония може да се надява да получи дата през юни следващата година. Българската страна също изразява доста резерви по отношение членството на Македония. Отношенията са доста обтегнати и Македония едва ли ще може да очаква пълна подкрепа от европейските си съседи. Така перспективата за членство на Македония в ЕС изглежда невъзможна в близко бъдеще.

В последния си доклад ЕК препоръча Албания да получи статут на кандидат за членство в ЕС, но при определени условия. За да започне преговори за присъединяване към ЕС, Албания трябва да изпълни изцяло 12 основни приоритета, свързани с изборите, върховенството на закона, свободата и основните права. Провеждането на парламентарните избори през 2013 година ще бъде ключов тест и предварително условие за препоръка за започване на преговори за членство на Албания в ЕС. За да получи статут на кандидат, Албания трябва да завърши ключови реформи в сферата на съдебната система и публичната администрация. ЕК ще направи оценка и на бъдещите усилия на Албания в борбата срещу корупцията и организираната престъпност.

В общи линии се очертават няколко основни проблеми, които очевидно се очертават като ключови за всички балкански държави:

- проблемът с правата на човека,

- честността на изборите,

- свободата на медиите,

- правосъдие и вътрешен ред,

- корупция и организирана престъпност.

Очевидно без да се решат тези проблеми, едва ли балканите ще могат да се похвалят с пълноправно членство в ЕС. Тези проблеми засягат дори и приетите вече в ЕС България и Румъния.