Хладилникът изяде правителството

Румяна Радева

Цените на комуналните услуги са гореща тема в България, тъй като съставляват огромна част от ежемесечните разходи на домакинствата. Според данни на Евростат за ЕС-27 през 2011г., държавата ни е на последно място в ЕС по покупателна способност за киловатчас електроенергия. България има средна работна заплата от 385, 47 евро и с нея се закупуват 3653, 74 киловатчаса електроенергия. За сравнение средната работна заплата във Франция е 2936, 97 евро и с нея могат да се закупят 19871, 24 киловатчаса елекроенергия.

Холандия има средна работна заплата от 3244, 39 евро и с нея могат да се закупят 14733, 83 киловатчаса електроенергия. Испания има средна работна заплата от 2118, 98 евро и с нея могат да се закупят 9837,42 киловатчаса електроенергия. В Полша средната работна заплата е 831,68 евро и с нея могат да се закупят 5198 киловатчаса елекроенергия.

Българският ток действително е три пъти по-евтин от германския, но огромната разлика в доходите също е факт. В Германия обаче има и антимонополно законодателство. Клиентите могат да избират между 900 енергопреносители. През последните месеци 2 милиона домакинства са сменили доставчика. Подобни смени на енергопреносителя са често наблюдавани и те са много лесни, като протичат без бюрократични спънки. Смяната на дружеството енергопреносител може да стане по телефона или чрез заявка по интернет. В България действително има три компании на пазара, но българите имат ограничен избор. Парадоксалното в случая е, че всеки от дистрибуторите разполага с конкретен регион от страната. ЧЕЗ доставя електричество в Западна България, Енерго-Про – в Североизточна, а ЕВН – в Югозападна. Това на практика ги направи регионални монополи. Още по-трагичното за държавата ни е, че частните сектори завземат всеки един сектор от икономиката.

Няколко години бяха нужни на Комисията за защита на конкуренцията, за да се усъмни, че пазарът на горивата не е свободен. Една година продължи разследването на антимонополната комисия. Впоследствие комисията заключи, че „Лукойл България” не е злоупотребила с господстващото си положение на пазарите за търговия на едро на бензин А95 и дизелово гориво. Решението не учуди никой. А през август 2012 година министърът на транспорта Ивайло Московски призна, че държавата няма силни механизми, чрез които може да овладее цената на горивата. Как така една държава не може да се справи с монопола, упражняван от „Лукойл" на територията на България? Кое ни кара да бъдем толкова зависими в това отношение от Русия в условията на „пазарна икономика"? Монополният контрол на Русия върху българската енергетика е абсолютна преграда пред модернизацията, поради всеобхватността си и защото изразява икономическа стратегия и манталитет на имперско мислене. Корупционният енергиен монопол е цяла социална система за предотвратяване на модернизацията на България и на реформирането на нейното стопанство и системата й от публични институции до равнище, на което държавата не може да се възползва от членството си в ЕС.

Но да продължим с монополите. „Софийска вода” с години продължава да увеличава цената на водата, като качеството на услугата все повече се сваля. Държавния монопол на „Топлофикация” закрепостява от години обикновените граждани, а от дружеството си правят оглушки за сключване на индивидуални договори с абонатите си. Фармацевтичният монопол ни докара дотам, че да плащаме едни от най-скъпите цени на лекарства в Европа. Монополът е и в медиите, които се купуват на килограм. Беше време някой да нададе глас, но това така или иначе не се случваше. Протестите срещу цените на горивата бяха началото, но за съжаление нямаха необходимата обществена енергия. Управляващите не изпълниха нито едно от исканията на протестиращите и продължиха с политиката на толериране на монопола. Оправданията им бяха предварително известни – тежкото наследство оставено от тройната коалиция, световната икономическа криза и други подобни безкрайни и безсмислени приказки. По телевизията започнаха отново да облъчват хората, че в България всичко върви по мед и масло. Тръгнаха и прогнозите на финансовия министър, че България ще стане средноевропейска държава в обозримото бъдеще. И още, че страната ни върви нагоре, а Гърция вървяла надолу /въпреки че дори понастоящем гърците имат три пъти по-високи доходи от българите/. Точно когато властта на олигархията от ГЕРБ изглеждаше непоклатима, а правителството се готвеше за нов мандат след успешно проведени избори, гражданите решиха да сложат точка на това абсурдно управление. Казано накратко: хладилникът изяде телевизора.

Декемврийските сметки за ток дойдоха прекалено на гражданите. Протестите срещу ненормално завишените сметки за плащане на електроенергия заляха държавата. Хиляди хора в различни градове на сраната се възпротивиха срещу изкуствено завишените цени не само на тока, но включително и на парното. Тези протести добиха израз на всенародна акция срещу монополите. Монополите, независимо дали са частни или държавни, са недобре работещи за гражданите, затова национализацията не е решение на проблемите. В този смисъл не е уместна идеята на БСП електроразпределителните дружества да бъдат одържавени. С изгонването от страната на трите чуждестранни електроразпределителни фирми, контролиращи местния пазар – чешките ЧЕЗ и Енерго-Про и австрийската ЕВН, няма да бъде решен проблема. Още повече едно евентуално прогонване на чуждестранните компании ще бъде възможно най-лошият знак за възможните инвеститори, на които страната ни толкова разчита. Решението на проблема със завишените цени се състой в това ЕРП да работят в пазарни условия, с възможност за прозрачност и контрол от страна на ресорните органи. За момента държавният регулатор трябва да погледне отблизо разходите на разпределителните дружества, които се плащат от крайните потребители.

С други думи, ДКЕВР трябва да си свърши работата и да осъществи ефективен контрол на електроразпределителните и топлофикационните дружество при формиране на цената, отчитане и заплащане на потребената енергия. Позитивна новина е, че Върховна административна прокуратура ще извърши проверка за законността на актовете и дейността на ДКЕВР като специализиран контролен орган по приложението на Закона за енергетиката. За да бъде ефективна проверката прокуратурата трябва да изиска цялата информация за действията на ДКЕВР и за начина, по който е осъществен контрол на електроразпределителните и топлофикационните дружества. Проверката следва да обхване също и дейността на Агенцията по приватизация и следприватизационния контрол за осъществения надзор при изпълнение на приватизационните договори от електроразпределителните дружества. През 2011 г., с решение на правителството Борисов, бяха продадени 34% от държавното участие в ЕРП-тата, каква изгода получихме от това? Че държавата няма контрол вече върху тях. Никакъв. Сега започнаха мащабни разследвания върху тяхната работа. Въпросът е защо толкова закъсня тази мярка? И още – кой имаше политическата изгода да се мълчи по въпроса.

Но каква е основната причина за завишените сметки на гражданите, дължими за разходваната от тях електроенергия, парно и вода? Основна причина за непосилните цени за ток, вода и парно е недалновидната политика на ГЕРБ. Управлението на тази партия е свързано с тотална липса на адекватна политика, на ефективен и прозрачен контрол и на визия. Водената политика на управляващите насърчава монополите в България, защото в продължение на 4 години не се направи нито една крачка към либерализация на енергийния пазар, която е заложена в енергийната стратегия на държавата. А за да има реално понижаване на сметките за ток, спешно е необходимо да се предприемат спешни мерки за повишаване на конкурентно способността на пазара съчетан с бърз процес на либерализация. А какво прави държавата в момента? Утвърждава господстващата роля на монополите и така и не създава условия за реална конкуренция.

Отговорността за водената политика е на целия Министерски съвет и лично на министър председателя Бойко Борисов. Обречени на неуспех са всякакви опити вината да се хвърля върху отделни ресорни министри – Симеон Дянков, Делян Добрев и прочие. Отделен е въпросът, че в настоящия си вид Народното събрание вече не представлява българския народ. Трагикомично е в една държава от ЕС, електроразпределителните компании да оправдават скока на цените на тока с празниците, необичайното студено време през зимата и скорошно увеличение на цените. По същата логика разпределителните компании могат да оправдават постоянно скока на цените с глобалното затопляне, световната икономическа криза или наближаващия край на съществуването на планетата. Още по-несериозно е големи електроразпределителни дружества да смятат закупуването на луксозни автомобили и джипове като инвестиции, което да ги прави част от сметките на клиентите. Това се случва на фона на твърденията на разпределителните дружества в България, че близо 25 % от електричеството се губи, докато се пренася към потребителите. Логично е електроразпределителните дружества да инвестират повече средства в ремонт и модернизиране на електроразпределителните мрежи. За сравнение в останалите източноевропейски държави загубите на електроенергия варират около 8 – 9 %.

През 2011 година бяха приватизирани остатъчните дялове от енергоразпределителните дружества, което окончателно лиши държавата от ролята на регулатор в енергийния сектор. Европейската комисия вече предупреди, че България е приложила частично електрическите и газови директиви на ЕС и предложи дневни глоби от 8488 евро за всяка директива. Управляващите отново не предприеха никакви мерки и останаха пасивни. Дори не се разсекретиха договорите с трите чуждестранни електроразпределителни дружества. А протестите в страната ще продължат, докато енергийният пазар не бъде напълно либерализиран, а българите не получат реален избор между доставчиците. За да се осъществят тези спешни реформи са необходими предсрочни избори и ново работещо правителство в държавата. При работещо експертно правителство, с широка обществена и политическа подкрепа – и без ГЕРБ. Те доказаха, че не могат.