Изборите за кмет във Варна – сигнал какво очаква всички ни

Йозлем Садкова, Исмаил Кабак

Точно като след дълбок зимен сън, гражданското обществото в България се събуди и поиска да бъдат чути неговите искания. Като инструмент, с които да бъдат чути, хората използваха протестите и на тези протести на първите редици бяха варненци. Те показаха как и кога трябва да бъде извършван един протест, а именно тогава, когато излизаш, осъзнавайки къде е проблема, имайки воля да се справиш с него и с ясни параметри очертавайки неговото решение.

За варненци проблемът се състоеше във високата безработица, монопола, налаган не отвън, а от правителството, корупцията в общината и най-вече безразличието и дори отегчението, с което те гледаха, ако изобщо проглеждаха управниците, към болката и страданието на хората.

Да, през пролетта на 2013г,. всяка вечер България следеше с интерес, колко сплотени и непоклатими са гражданите на морската ни столица Варна. И ако днес някъде има протести, то не би било редно те да се причисляват към пролетните, защото, ако сега на т.нар. протестни събития, протестиращите играят футбол по затворените булеварди, а до тях припяват ъндърграунд групи, то във Варна се случи нещо друго.

Тук нямаше разделения между протестиращите, нямаше млади, нямаше стари, наравно протестираха и работници и собственици от малкия и средния бизнес. Тук нямаше провокатори, тук нямаше и търсачи на телевизионна слава. Тук бяха само хората и техните искания. Преди пет месеца варненци, свалиха от удобните им кресла, както кабинета, така и кмета.

Едното няма как да не доведе до другото, тъй като кметът (вече бившият) Кирил Йорданов бе избран с подкрепата на тогава управлявалата партия ГЕРБ и няма как да не харесваш ГЕРБ в София, а във Варна да ги харесваш, все пак водят една и съща политика. След натиск на многохилядните протести, на 6 март Кирил Йорданов подаде оставка и всички смятаха, че бе дошъл края на управлението на ГЕРБ. През май месец тази година бяха насрочени изборите за народни представители, а през юли месните, за кмет на Община Варна.

Като че ли на парламентарните избори нищо толкова фрапиращо не се случи във Варна. Отново имаше ниска избирателна активност, сигнали за купуване на гласове, сгрешени протоколи, политици, които непрестанно се обвиняваха един друг за какво ли не. Така създалата се ситуация не предизвика голям интерес, защото такава беше ситуацията в цялата страна, от най-големият град до най-малкото село, защото в продължение на 23 години, ние така провеждаме избори: наред с многото обещания, ниска избирателна активност, купуване на гласове и взаимни обвинения.

На първия тур на изборите за кмет, избирателната активност е била едва 23% от имащите право на глас близо 290 000 жители на общината или това прави по-малко от 70 000души. Необходимо е да се отбелижи, че на протестите през март месец, броят на протестиращите бе между 50 000- 70 000 души, а често бройката прехвърляше тези граници. И въпреки обидно ниската избирателна активност, никой от кандидат кметовете не успя да събере над 50 % доверие от гласувалите.

1. Христо Бозов (независим подкрепен от БСП и “Движение България на гражданите”,) - 30%, (21 880 гласа)

2. Иван Портних (ПП „ГЕРБ”)- 26,89% (19 612 гласа)

3. Чавдар Трифонов (независим) - 17,13% (12 497 гласа)

4. Веселин Марешки ( Партия "Либерален алианс") - 16,15% (11 783 гласа)

5. Михаил Куликов (независим)- 2,93% (2136 гласа)

6. Веселин Василев (независим) - 2,52% (1836 гласа)

7. Алексадър Йовчев ("Атака") - 2,30% (1676 гласа)

8. Младен Станев ("Земеделски народен съюз") - 1,27% (930 гласа)

9. Радостин Морфов ("Българска социалдемократическа партия") - 0,82% (595 гласа)

Дата 07.07.2013 г. бе обявена за провеждане на балотаж между първите двама, получили най-много гласове: Христо Бозов и Иван Потрних. След вечерта на първият тур, борбата за народното доверие не можеше да се нарече нито честна, нито спортмеснска. Започнаха унизителни нападки към един от опонентите. Диалог между кандидатите нямаше, нямаше и дебати, на лице бяха само похвати, целящи да нагнетяването на нетърпимостта между хората. Незаинтереновостта, с която варнеци наказаха местните политици, като че ли ги улаши до толкова, че в периода между двата тура ситуацията във Варна наподобяваше на филм с криминален сюжет. Арести на политически лица, охранителни фирми бяха наети за да следят кой си стои вкъщи, с кого общува и дали ще гласува.

От векове наред, тук на Балканите, най-болезнената и най-деликатната тема е междуетническите отношения. Тема, за която тук на тези географски ширини са водени войни и заради която дори днес, една дума би могла до доведе до множество конфликти. Що за политически опонент е този, който би превърнал своята кампания, в антикампания на другият, засягайки тематика, противопоставяща различните етноси. Какъв политик или по-скоро какъв човек трябва си, за да извърсваш дела, целящи да доведат до нетърпимост на междуетническо ниво.

В една юлска сутрин билбордовете във Варна бяха ''накичени'' с лозонги: ''Избираш Бозов- получаваш фес'', ''Гласуваш с №5 (Бозов), избираш ДПС''. А още по-интерестното е, че ДПС не участваха, в местните изборите за кмет на Варна, тъй като не илъчиха собствен кандидат, както и че хората от Движението за права и свободи официално не обявиха подкрепата си за нито един от кандидатите.

Не липсваха и флаери, раздавани от млади момичета на видима възраст не повече от 17-18 години, които минавайки ти подхвърлят едно лисче и с бързи крачки, почти тичешком се отдалечават. Именно това поведение на тези подрастващи младежи будеше любопитсвто в хората да прочетат, какво се случва и защо така тичаха тези деца. Флаерите бяха с надписи : ''Бозов е с турците'', '' Да изметем боклука'' и т.н. Доколко е достойна и правилна постъпката на възложителя на тази задача, на нейното съдържание и най-вече избора на разносвачите, на които дори отговорът на въпроса какви са задълженията и правомощията на един кмет им се струва като висша математика?

В жертва на този вид недостойна пропаганда се превърна не само лицето, чието име бе използвано, но и целият град. За това Варна реши още веднъж да накаже политиците, като постави рекорд за слаба активност на изборите. Как Варна се превърна от мощният двигател на гражданското общество в България в най-ленивия гласоподавател. Морската столица ясно изрази своите искания, но не се намери кои да да я чуе. В най-студените дни на годината броят на излезлите на улицита се равнява на гласувалите в местните избори през лятото. От 290 000 имащи право на глас, вота си са упражнили малко над 75 000 души. Дори в деня за размисъл, нямаше и минута за размисъл. По медийте валяха различни скандални новини, провокации и т.н..

С изключителен интерес бе следен престоят на Янко Станев в полицията. От полицията така и не дадоха яснота, защо е задържан Станев, имало ли е сигнал, какъв е бил той. Сигналът идва ли от гражданин или е акция на полицията, ако действително е бил замесен в търговия с гласове, защо е задържан в деня преди изборите, а не по време на изборния ден? Изминаха седмици от задържанието, но яснота така и не бе дадена, от районната прокуратура, се присъединиха към недомлъвките на полицията и ... това беше. Какво по-точно се случи с Янко Станев? Бе задържан в деня преди изборите на обяд и бе освободен в деня на изборите по обяд. Политически арест, обслужване на нечий интерес, малко шум...

А в деня на изборите? От рано сутринта както в кварталите, така и пред урните с предимно ромско население имаше разположени звена на охранителни фирми, които следяха потока от хора и дали изобщо има такъв. След като бяха отворени урните, започнаха да валят и сигнали за нередностти до края на деня, но най-големите бяха в ноща след изборите. Изключително несериозно отношение имаше от страна и на членовете на секционните комисии и от страна на полицията. Липсваше какъвто и да е контрол, относно съхранението и превозването на бюлетините.

Чакането на края на изборния ден дотолкова уморило членовете на секционно избирателна комисия, че помолили наблюдателите в изборния процес да занесат чувала с бюлетините. Кошмарни нарушения, част от чувалите бяха оставени отворени по средата на улицита, докато председателят на СИК отишъл да попита колко още време ще чакат.

Резултатите :

~ 26,36% избирателна активност.

~ Действителните бюлетини са 75 169 бр., недействителни са 1370 бр.

1. Иван Портних (ГЕРБ)- 51,41% (38 642 гласа);

2. Христо Бозов (независим, подкрепен от БСП и “Движение България на гражданите”) – 48,59% (36 527гласа).

Рекордно ниска избирателна активност. Разликата между двамата е 2 115 гласа, т.е. 51% от 26% гласували, или само 13% от варненците са избрали новият кмет. Или може би не съвсем, та нали Варна не искаше управлението на ГЕРБ в града си, в страна си, а сега има кмет пак от ГЕРБ? Какво се случва с този народ или какво се случва с този протокол? От 385 секционни избирателни комисии, в над 50 от тях, в протокола съставен и подписан от комисията, има грешки, които не би трябвало ОИК И ЦИК, както и Информационно обслужване да пренебрегнат.

И този път няма как да се говори за манипулация, свързана с ромските гласове, защото нередностите са видими, на лист хартия, с имената и подписите на попълните протоколите. На изборите през юли сензацията не бе СИК в училище „Елин Пелин”, а тази друг, в район на Варна - Одесос. Във въпросната секция, освен членовете на СИК в изборния ден са присъствали и един наблюдател от „ГИСДИ” и един представител на ПП „ГЕРБ”. В секционния протокол на комисията може да бъде видяно следното:

Общият брои на избирателите по избирателен списък – І и ІІ са 700 души, а общият брои на гласувалите е 707души/след направена корекция върху числото, било е 706/, т.е. всички избиратели имащи право да гласуват във въпросната секция, плюс дописани още седем под чертата, което не е вярно, защото в урната са били намерени 220 бр. бюлетини!!!

220 бр. от които 4 недействителни и като брой на действителните бюлетини е записано числото 116, вместо 216 бр. При разпределянето на действителните гласове се вижда, че са общият им брой е 216. Изводът е следния, гласували по избирателният списък са 707 човека, а в урната са намерени 220 бюлетини, а за броят на действителните бюлетини е записано числото 116 , вместо 216. Пълен абсурд!

В друга секция в урната са намерени 220 бр. бюлетини, като броят на действителните е 119, от тях за Бозов са гласували 126 бр., а за Портних 93 бр. Простата аритметика показва, че общият брой на действителните бюлетини трябва да е 219! Отново пълен абсурд! Още по-абсурдно е, че тези протоколи са приети от ОИК-Варна, Информационно обслужване и от ЦИК.

За съжаление това се повтаря в над 50 от СИК-а в града. Въпросът е още колко протокола, трябва да се проверят, за да се стопи разликата от 2 115 гласа, може би още 5, а останалите сгрешени волно и неволно протоколи? Варна се лута в омагьосан кръг, изгони един кандидат на ГЕРБ, за да избере друг. Какво се случва? От известно време насам се случват неща в политическият живот, които са лишени от логика. А дали някои не се възползва от ленивостта на търпеливият български народ? А дали някои сам не се провъзгла си за първи сред народа? А злоупотребите, манипулациите и нередностите по време на изборният процес?

Съвсем скоро Варна ще поиска от виновните за пагубната ситуация в града да поемат своята политическа отговорност, защото ако сегашното статукво се запази, невъзможността на плащане на битовите сметки ще се окаже един малък акцент от това, което ни предстои.

Ето затова варненци не излязоха да гласуват. Въпрос на време е да потърсят сметка на отговорните за този фарс, т.н. избори за кмет 2013 г. Дано търпението им е по-дългосрочно от предизборно ремонтираният бул. „Сливница” от Кирил Йорданов (ПП ”ГЕРБ”), който бе ремонтиран „изцяло” април т.г. и точно преди местният вот юли – пропадна. Българският народ е търпелив, такава е Варна, до моменти като този през март 2013 г., когато като огромна вълна изми улиците на града от наглостта на тогава власт имащите.