Въпросът с бежанците

Емине Гюлестан

На 24 септември в предаването „Референдум” по българската национална телевизия дискусията, която се разискваше беше дали България трябва да приема бежанци от Сирия. В началото на предаването тези “за” и тези „против” бяха почти 50 на 50 в мнението си. След края на предаването процентът гласували „против” се увеличи с около 7%, т.е. 57% от зрителите изказаха мнение, че България не трябва да приема бежанци.

Въпреки разумните аргументи на повечето от участниците, бяха изказани също така доста плашещи доводи като неколкократно се чу и името на Ал Кайда. Съвсем естествено е общественото мнение да е поляризирано. Страхът от непознатото и дълго натрапваната ни връзка между ислям и тероризъм със сигурност са основните фактори диктуващи нежеланието на мнозина от нас да не искаме да отворим вратите си за бежанците. Друг проблем, е че страната ни няма нужния административен и инфраструктурен капацитет.

Както потвърдиха и властите, в момента в страната ни има около 5 000 бежанци, като капацитетът ни е запълнен до максимум. Не е тайна, че бежанците са настанени в помещения от затворен тип предимно предназначени за нелегални имигранти, като центровете в Бусманци и Любимец. Условията са под всякакво ниво, често напомнящи повече на затвори, отколкото на приемни центрове. Липсват преводачи и подготвени кадри, които да подпомогнат процесите по настаняването и по започването на процедурата за статута на тези хора. В целия този дебат за бежанците - фактът, че българската държава е абсолютно неподготвена е много повече тревожен.

В този смисъл, трябва да се направи разграничение между бежанците и имигрантите като отделна категория. Защото ако имигрантът търси по-добър икономически живот и напуска волно страната си, то бежанецът се страхува за собствения си живот и за този на семейството си и бива принуден да напусне. Самата етимология на думата бежанец идва от бягам, или събирателно казано бежанците са хора, които бягат от собствената си държава поради военен конфликт. Доводи като – „за нас няма, защо да се харчат пари за тях и защо не идат другаде, ами идват в България”, са по скоро липса на солидарност и разбиране, че тук става въпрос за фундаменталното човешко право да поискаш убежище бягайки от родината си. България е страната към която част от тези хора се насочват, защото като прекосиш Турция или минаваш през България, или през Гърция, където положението е многократно по тревожно. В този смисъл, да се чувстваме специални е леко наивно.

Слушайки новините през последните дни, като всяка една тема витаеща в общественото пространство, тази за бежанците има опасност да се истеризира и разумните аргументи да преотстъпят на крайно популистки изказвания. Евентуалната бежанска вълна така изглежда се носи из въздуха, като страшна мисъл, която никой не смее да изкаже на глас. България е страна член на Европейския съюз с всичките права и задължения произтичащи от това членство. Тя е и външна граница на съюза, което предполага и строг контрол на границите особено за нелегални имигранти. В този смисъл България винаги е била разглеждана като транзитна точка към Западна Европа, защото тя не е толкова развита най-вече в икономическо отношение, както западните държави. Имигрантите нелегално преминали страната много рядко имат за цел да остават в нея, защото страната ни не е в Шенген, което би улеснило значително трансфера до желаната дестинация някъде в Западна Европа. Няма и как да пропусна, че това ще е и голямо изпитание за страната ни що се отнася именно до Шенген. България, която е изпълнила техническите критерии и имаща модерна апаратура по граничните пунктове, така изглежда би трябвало да се справи поне с нелегалните имигранти, разграничавайки ги от бежанците.

За да се разбере , обаче колко критична е ситуацията днес трябва да се знаят и някои данни през годините. Global Detention Project в своеобразен портал за състоянието на бежанците и държавната политика спрямо тях и нелегалните имигранти. Те използват доста данни, които разкриват най-вече тенденциите свързани с миграционните потоци в отделните държави. Изключително впечатление ми направи, че според доклад на радио „България”, който е цитиран от Global Detention Project : „ Годишно в България около 1000 души търсят закрила като бежанци. Връхната точка на търсещи убежище като бежанци се отбелязва между 2001 – 2003 година, когато военните конфликти в Афганистан и Ирак са най-жестоки. Само през 2002 година, 5 000 са потърсили статут на бежанци. Като тази цифра намалява драстично до 600 през 2006.”[1] За съжаление не можах да намеря по конкретни данни около тези години, но със сигурност историята е била аналогична.

В този смисъл, България в момента има поне подкрепата на Европейската комисия, която както вече стана известно, би трябвало да помогне с финансова помощ. Върховният комисариат на ООН за бежанците изрази готовност да помогне с експерти. Със сигурност България има към кого да се обърне за помощ, въпросът е да го направи навременно и съвестно. Представителите на политическия живот са единодушни поне, че трябва да се поиска съдействието на нашите партньори.

Мисля, че е уместно да поместя и мнението на зам.-вътрешният министър Васил Маринов след заседанието на Министерския съвет : „Нашите мерки са насочени към засилване на охраната на границата. Ние и в момента я охраняваме. Лицата, които са задържани в момента на преминаването им, ние не може да ги държим с часове. Това са малки деца, бременни жени, имаше случай на родилка преди две седмици. Няма как да ги задържим; те се нуждаят от защита, и трябва да я получат.”[2] Профилът на повечето хора, които търсят убежище са жени с деца, което от своя страна би послужило за успокоение поне на част от хората.

Зачестилите инциденти в бежанските лагери, особено в Овче Купел, беше повод да се заговори за увеличаването на престъпността и дребните кражби, слагайки под общ знаменател всички сирийски бежанци. Именно по този повод: „Криминални прояви имаме от лица от Северна Африка, които са без доходи. По-голямата част от сирийските граждани идват тук с финансово обезпечение,”[3] се изказа зам.-вътрешният министър Васил Маринов. Важно, уточнение и още една отличителна черта на бежанците. Те не идват в България надявайки се на помощи от държавата, а със свои спестявания. В този контекст, Маринов допълва: „Ако има такива случаи, сирийската общност е готова да покрие щетите на всички български граждани. Освен това ни предложиха помощ с преводачи, което ни е изключително необходимо. Това са хора, които ще могат, още с влизането на бежанците в нашата страна, да разпознават, кои от тях са сирийски граждани, и кои от тях използват ситуацията, за да могат да получат по-бързо някакъв статут на закрила. Също така ни предложиха и помощ за ремонтиране на помещенията, където ще бъдат настанени сирийските граждани.”[4] Най-важният ресурс на държавата се оказва именно сирийската общност, която не еднократно заяви готовност да помогне на държавните институции.

В тази сложна картина, единственото обобщение което може да се направи е че България е неподготвена за предизвикателствата на глобалните ако щете промени. Бивайки винаги транзитна точка за повечето имиггранти, тя не е развила адекватен административен капацитет, въпреки предупрежденията за тази вълна от една година насам. Ако оставим настрана лошото икономическо положение, в което се намира страната ни, единствената дума, която описва отношението на България към бежанците е нехайство. Нехайство е да знаеш какво може да се случи и да не предприемаш нищо по въпроса. От друга страна, опитите на политиците да намерят свободни жилища, където до настанят повече хора, като старите казарми е нужен подход. Също така, бежанците не идват с нагласата да останат за постоянно в приемащата ги държава. В такива моменти, обществената нагласа би следвало да бъде по-отворена, а за целта трябва повече информираност. Времената не са 90те – години, когато българското правителство отказа да приеме албанските бежанци. Сега, България има съвсем различен статут, ако щете на международната сцена – което предполага адекватен отговор към тази криза. 5000 души ако не можем да приемем, какво можем да очакваме занапред?

[1] http://www.globaldetentionproject.org/countries/europe/bulgaria/introduction.html

[2] http://www.mediapool.bg/kabinetat-dade-dva-darzhavni-imota-za-vremenno-nastanyavane-na-bezhantsi-news211557.html

[3] Ibid.,

[4] Ibid.,