Защо месиите не искат да бъдат либерали

Станислав Анастасов

За ланския* сняг

9 май 2012 г., двореца Батенберг, Русе. Меглена Кунева, официално обявява намерението си да създаде нова партия. Основна цел: „Очаквам и искам да сме първа политическа сила, ще направим всичко възможно да го направим още на тези парламентарни избори“. От отделянето си от НДСВ (което не е сигурно кога точно стана, защото структурите на НДСВ изнесоха предизборната кампания на Кунева за президент) до този момент, тя претендира че е либерал, че е в центъра, че е умерена и споделя ценностите на либералната демокрация.

Толкова е „убедителна“, че дори немската фондация за свободата „Фридрих Науман“ я представя като „либерален кандидат с голям потенциал“ в изследването си на либералните партии от централна и източна Европа и я лансира и финансира нейни инициативи чрез политическия институт на НДСВ ЛИПА. Разбираемо, допускат че след като е била еврокомисар от АЛДЕ, тя споделя либералните ценности вътрешно, а не ги ползва само като етикет или за европейска легитимация. Дори някак си на политическите опитни немци не им прави впечатление малката подробност, че Кунева има претенции да представлява всички български граждани, независимо дали те го искат или не.

1 юли 2012 г., София. Тече официалното учредително събрание на политическия проект на Меглена Кунева „България на гражданите“. В последния момент преди да се гласува програмната декларация, в която е посочено, че политическия проект е дясно-центристки (каквото и да означава това) се внася поправка, че „България на гражданите“ е дясна партия. Поправката е одобрена единодушно. Кунева веднага кандидатства за член на ЕНП, а фондация „Фридрих Науман“ остава шокирана. Нещо като газ и десен мигач и както често става и в движението по пътищата мигачът е подаден след като маневрата вече е предприета.

Ако немците още се чудят и маят как се стигна до тази колосална грешка, кой ги е подвел, то за българските зрители, и особено за либералите от ДПС (най-стария член на Liberal International и АЛДЕ) всичко е ясно. Ясно е, защото и европейският опит на либералните партии го подсказва ясно. В Европа няма либерална партия, която да е първа политическа сила, а ако има, то това е само за изключително кратко време. А това не съответства на апетитите на Кунева да стане първа, веднага, а ако може и завинаги. Тя също го знае добре и затова отправя поглед надясно, към Европейската народна партия, по-известна в Европа като всеяден динозавър. Да, ЕНП не е толкова голяма защото там са всички, а защото там има всичко. Или преведено от политически на разговорен език в ЕНП не е важно каква идея или идеология имаш, важно е да хванем колкото се може повече хора на въдицата. При либералите е малко по-различно, ценностния дебат не е прибран в килера и цедката е ситна. Либералния интернационал и АЛДЕ много добре внимават кого приемат за член на политическото си семейство и дали той наистина е посветен на ценностите на либералната демокрация.

Пълна про(под)мяна

И внимават доста по-добре от немските си колеги в България. Правя това уточнение, защото фондацията за свободата „Фридрих Науман“ е изключително успешна и коректна по цялото земно кълбо в популяризирането на ценностите на либерализма и е много критичка към проектите в които инвестира, поне колкото Либералния интернационал и АЛДЕ. Но представителството им в България до такава степен се е объркало, че се е подписало под анализ на либералните партии, в който споменава, че ДПС е по-скоро „отцепник в либералното семейство, който не спазва нормите“. Интересна оценка за партия, която има вицепрезидент на Либералния интернационал в лицето на д-р Джевдет Чакъров и вицепрезидент на младежкия либерален интернационал IFLRY в лицето на моя милост. Нищо изненадващо, щом анализаторът е Даниел Смилов (близък съратник на кръга Капитал и настоящ „политически мозък“ на уж гражданските протести, колумнист на в.Капитал). Той е ясен, но защо българското представителство на „Фридрих Науман“ се подписва под анализа на либералните партии на един афиширан десен политолог е доста неясно.

Реалността заменя виртуалната такава

Да кажем че е грешка. Но да се оценява НДСВ като либерална партия към този момент е не много подходящо. И то по не една причина. Най-прясната: на 19^ти октомври на редовно заседание на изпълнителния комитет на Либералния интернационал НДСВ бе изключена като член. Единодушно, без никакви дебати и само с един коментар от бюрото на ЛИ: „Това не е кой знае каква загуба, в България има силна и стабилна либерална партия, ДПС.“

В интерес на истината нямаше и никаква изненада сред делегатите-представители на други политически партии от Европа и целия свят. Те помнят много добре, че НДСВ в началото също се опита да стане член на ЕНП, защото така се появи в България – с голяма подкрепа, окрилена от невъзможни очаквания и без никаква идеология. Спрени да станат член на ЕНП не от собственото си вразумяване, а от ветото на Костов, те се обърнаха към либералното семейство. Тук е моментът на признаем, че полибералчването на НДСВ е до голяма степен заслуга на Симеон Сакскобурготски. Той беше човекът, който внасяше елементът на рацио и умереност в поведението на НДСВ и ги приведе в подходящ вид за либералното семейство. Логично с неговото напускане партията съвсем загуби ориентация и идеен контрол и започна да се блъска между либерализма и популизма, коалирайки се накрая с партията на Касим Дал, която се афишира като сателитна на съседна нам държава и без никаква идейна база. Загубата на идентичността на НДСВ, доведе и две поредни тотални крушения на парламентарни избори. Така и ръководството на партията не можа да преодолее копнежа по комплекса „първа политическа сила“, така че да се позиционира на едно по-задно, но и по-достойно 3^то или 4^то място. Както е в цяла Европа.

А като говорим за НДСВ нека си припомним само за 4 години колко партии се нароиха от нея. Нека си припомним „Новото време” на Кошлуков, ЛИДЕР на Ковачки, „Българска нова демокрация” на Пламен Панайотов, „Нова алтернатива” на Николай Цонев и проектът Кунева. 6 партии за 4 години и нито една не стана либерална, всички до една се обявиха за десни. И ако се чудите коя е липсващата шеста партия, оставили сме най-доброто за накрая: тази на Бойко Борисов. Та нима той не беше 4 години част от НДСВ? Нима той не беше водач на 2 листи в парламентарни избори 2005? И той беше за малко либерал по пътя си от комунист към десен.

А защо не ляв мигач?

Каква ирония, същото се случи и с Кунева. Ако някой се пита „А защо никой от тях не се пробва при Партията на европейските социалисти?“, отговорът е лесен. Та нали и НДСВ и Кунева претендираха, че са „антикомунисти“, независимо от фактът че Кунева е започнала кариерата си в Комитета за защита на правата на човека към ЦК на БКП, а голяма част от ръководството на НДСВ са потомци на партийна номенклатура преди 1989 г. Какво да се прави, политически микроклимат.

И все пак в измеренията на популизма дясното и лявото често се срещат, както видяхме тези дни с гласуването за мораториума върху продажбата на земя на граждани на ЕС. Пак единствено ДПС остана 100% вярна на идеите си, на ценностите на либералната демокрация и проевропейска партия. Нито ПЕС нито ЕНП скочиха на сестринските си партии в България, много удобно.

Либералната маска като кредитна карта

И все пак трябва да има някакво обяснение защо тези факири на политическата мимикрия избират точно либералната идея за старт на политическите си проекти. Като добронамерени партньори на фондация „Фридрих Науман“ изключваме, че тя сама стартира подобни инициативи, които впоследствие напускат завинаги либералното лоно.

Уви, както и в много други ситуации в живота, отговорът е във финансирането. Немските политически фондации разполагат с много добър финансов ресурс, и то съвсем легален.Когато тази даденост се съчетае с не много съвестен местен референт на съответната фондация с малко политическа амбиция кашата става съвършена и непознаващите балканския манталитет немци биват въвлечени в дубиозни политически проекти, културни институти и подобни и забравят за старите членове на либералното семейство.

Разбира се веднага щом наберат достатъчно сила политическите бенефициенти веднага започват да надничат към популизма, като дори в случая на Кунева либералните партньори бяха отграничени едностранно от нея. Няма как, политическата лакомия както и кулинарната е грях, но не типично либерален. Затова и повечето либерални партии се примиряват, че не е задължително да са първа политическа сила и се съсредоточават върху качеството на предлаганите от тях решения и идеи. Както и тяхната консистентност, още нещо което ги прави непривлекателни за популистите.

Вместо епилог

Картинката е ясна. Ако месиите станат либерали, то те трябва да се придържат към идейната рамка на либералната демокрация и да бъдат последователни в посланията и действията си, тоест или трябва да престанат да бъдат месии или просто политически ще загинат. Със същия успех дяволът може да бъде стане праведен, но вече няма да е дявол. Обаче и месиите и дяволът искат да си бъдат такива. Не съм ясновидец, не искам и да бъда такъв, но най-младият политически проект-герой от разказа ни рано или късно няма как да не последва съдбата на вече погиналия.

П.С. Амин на НДСВ (като член на либералното семейство)