Странният Давос

Васил Маргаритов

От 22 до 25 януари 2014 г. в швейцарския курорт Давос-Клостърс се състоя 44-тият Световен икономически форум. Събраха се над 2500 държавни ръководители и бизнес лидери. Специално бе отбелязано присъствието на Виктор Янукович, Виталий Кличко, Бенямин Натаняху, Джеймс Камерън, Тони Блеър, Хасан Рухани и много други очаквани и по-малко очаквани фигури.

Присъстваха обаче и 80 милиардери. Беше отчетено, че от миналата година досега тяхното общо състояние е нараснало с цели 17 процента. С приблизително толкова пък сме обеднели всички ние – останалите простосмъртни. При това говорим в средно-аритметическо изражение. Затова е разбираемо, че резидентите в слабите икономики сме пострадали още по-чувствително, което в никакъв случай не спасява от неприятни дисонанси дори и най-могъщите държави.

Така например в американската икономика 1 % от населението са получили общо 95 % от печалбите във възстановяващата се икономика, считано за тригодишния период от 2009 до 2012 година – ако са правилни изчисленията на икономистите от Калифорнийския университет в Бъркли. В крайна сметка първите 85 богаташи в света в момента притежават половината от богатството на цялото човечество. Едва ли някой обаче се съмнява, че същите тези богаташи си купуват и най-добрата икономическа експертиза, пък и те самите едва ли са толкова късогледи, за да не осъзнават, че никой балон не може да се надува до безкрай. Лошата новина е в това, че при смяната на икономичедските модели обществата са обречени на много страдания, а от старите елити не остава почти нищо.

Ето затова последният форум в Давос може да бъде определенименно като „странен” – защото за пръв път се заговори за нарастващото неравенство като за глобален проблем и в същото време отново прозмучаха ритуалните клишета за това, че мероприятието е насочено в полза на предприемачеството и че на подобни икономически форуми да се говори прекалено много за политика е някак си неприлично. Само че няма как да избяга от реалността, защото едно от определенията на глобализацията е срастването на международните корпорации с международните отношения – и това е неоспорим, макар и противоречив факт. В тази връзка г-н Клаус Шваб – основател и председател на форума – направи знаково изказване, в което посочи, че „днешният капитализъм трябва да е съчетан с дълбока социална отговорност”. Алернативата е ясна – намаляващо обществено доверие в глобалното лидерство.

Всъщност тенденцията за новата странност и неопределеност във форумите на Давос бе набелязана още през 2013 год. Затвърждава се тенденцията да не се акцентира върху една генерална тема и затова още през 2013 нямаше обща пленарна сесия, с която да се открие форумът. Просто в 9.00 часа сутринта на първия ден едновременно започнаха седем отделни заседания с най-широк спектър от теми – от икономиката на Китай до глобална енергетика и безопасността на човешкия капитал. Тази година ситуацията бе идентична, при това с още по-голяма степен на импровизации и непредвиденост. Изведнъж се оказа, че вместо първите важни послания във връзка с кризата в Близкия Изток ще прозвучат именно от Давос, а не от мирната конференция „Женева – 2”. Същото беше и с кризата в Украйна – по време на така наречения „украйнски обяд” г-н Виталий Кличко разви тези, които обаче бяха опровергавани почти директно от теливизионните екрани в залата и чрез директните репортажи от Евромайдан. Впрочем – случайно или не – протестите в Киев се окървавиха именно по времето на форума в Давос.

Така в четириъгълника „ЕС-Русия-Украйна-САЩ” най-странният казус се оказа именно нашият общ европейски дом. Почти всички останаха с впечатлението, че символично усилващата се европейска икономика е като във вица за песимиста и оптимиста – единият вижда чашата наполовина празна, а другият – наполовина пълна. Педседателят на ЕЦБ Марио Драги декларира, че икономиката на ЕС се възстановява, макар и с крайно скромни темпове, но никой не посмя да противоречи на експертите, които посочиха, че ръст се очаква само за богатите страни, докато развиващите се икономики още са на спиралата на забавяне на техния ръст. Дори формулировката на г-н Драги бе странна – това било „драматично възстановяване”.

От своя страна г-жа Кристин Лагард предупреди за риска от дефлация, но почти никой след нейното изказване не каза какви последици и мерки се предвиждат, ако това се случи и ако китайската икономика внезапно се препъне и отбележи рязко забавяне. Странно, но никой не посмя да изключи един такъв комбиниран и кошмарен сценарий за европейската валута и за прохождащия азиатски динозавър.

Другата хронична странност е поведението на Великобритания. Премиерът Джеймс Камерън не пропусна да нападне еврократите за прекалените регулации в ЕС и поиска свобода за шистовия газ, докато в същото време във Франция добивът на шистов газ е обявен за екологическо престъпление. В анализите на ситуацията относно политиката на „Даунинг стрийт” не отсъстваха признанията, че позициите на радикалите в консервативната партия, които настояват за рестрикции срещу работната сила от румънци и българи, не отслабват и едва ли ще отслабнат до провеждането на парламентарните избори. За сведение – очаква се такива рестрикции да бъдат приложени чак до 2018 година.

Разочароващо е, но в Давос и този път не можа да се достигне такова ниво на оптимизъм, че да се утвърди определението „пръви следкризисен” форум. Защото за масовата публика става все по-ясно, че с финансовите проблеми на икономическия ръст развитите страни знаят как да се оправят – в това няма спор. Но как се оправят със същността на ръста? Каква всъщност е главната цел? Само нарастване наБВП? След последната среща в Давос този въпрос с най-голяма сила зависна именно за Еврозоната – и там няма кой да протегне ръка, защото наистина ще се окаже, че единната европейска варута има вродени генетични дефекти. А европейските лидери засега показват, че за спасяването на единната валута са готови да пожертват някои от принципите, които са в основата на ЕС. Казано иначе – лечение чрез ампутация. Ако се наложи. Защото има какво да се спасява – и най-големите евро-критици не отричат, че ЕС успя да създаде доста уникални и ефективни механизми за защита на вътрешния си пазар, който наброява половин милиард потребители и с който вече всеки е длъжен да се съобразява.

На този фон се разиграваше покерът и за процесите извън ЕС – предимно в руското направление. Г-н Джордж Сорос, любимото дете на Федералния резерв на САЩ, посъветва аудиторията да не инвестира в руската икономика и това според него било най-доброто, което може да се направи в момента. От своя страна пък руският олигарх Олег Дерипаска обвини банките в кръвопускането, което причиняват на икономиката, и се опита да развие изконната идея за държавен контрол над банките и регулирани лихви, само че пропусна да каже кой ще регулира олигарсите. Чуха се и дежурните мрачни прогнози на московските икономисти Кудрин и Улюкаев – и посланията за рисковете от влагане на лични пари в икономиката. Което би трябвало да се възприеме като противовес на тезата на Дерипаска и компания, защото внушаваше теория за съживяване на потреблението именно чрез корпоративни финанси и банкови кредити – и това трябваше да е директна покана за чуждестранните инвеститори, които обаче не се впечатлиха особено. А и как да скриеш отрицателен ръст от 2,5% за последната година! В кулоарите един представител на инвеститорския бранш отговори на журналистически въпрос по следния начин: „Вие лично бихте ли инвестирали днес в икономиката на Украйна?”

В тази връзка мнозина си припомниха миналогодишното изявление на Анатолий Чубайс, когато го попитаха за отношенията между Русия и ЕС и какво мисли за евентуален английски референдум за бъдещето на европейското членство. Тогава Чубайс отговори, че в руската делегация се разказвал следният виц – няма страшно, ако Великобритания излезе от ЕС, защото Русия веднага ще влезе на нейно място. Тази година никой не повтаряше гази шега.

Естествено – говореше се и за бедните. Един милиард от световното население живее с по-малко от един долар на ден. Впрочем – няколко хиляди от този милиард оцеляват на територията и на нашата родина. В докладите уж все по-често се промъква предупреждението, че неравенството не може да се спре само с данъци и с институционални реформи, но никъде не прозвучаха конкретни предложения. А ясно е, че ще трябва смяна на модела, на концепцията, на философията на производство и потребление.

Та ето ви още една странност – всъщност рефренът за смяната на модела се върти още от месец май 2010 година. Тогава избухна поредната борсова криза и още през юни световните играчи разбраха, че ако не пуснат печатарските машини за нови банкноти, то има вероятност кризата от 2008 г. да се повтори. Само че печатането на нови емисии е само временно отлагане на проблема. А защо в Давос не се стига до ефективно обсъждане. Ами защото в Давос не може без политици. И понеже все някъде предстоят избори, то няма как шест месеца преди това отговорен политик да седне и да обсъжда антикризисни мерки за икономиката на държавата, която е ръководил през последните 3, 4 или 5 години.

Това, което важи за другите страни обаче, изглежда не важи за Блъгария. Нашият единствен бизнес-представител в тазгодишния Давос, г-н Тихомир Каменов, споделя следното: „Развитието на фокуса на организацията е от безкритично розовите прогнози на „самовлюбени” мениджъри на глоблни концерни към икономически и социални анализи, ориентирани изключително към общественото благо. Спомням си как през 2007 и 2008 почти всички обясняваха, че нищо драматично и катастрофално не може да се случи, а през януари 2009 повечето от „оптимистите” не бяха поканени или бяха уволнени от своите фирми или институции”.

Така че това е последният акцент за странният Давос – това е изключително важен световен форум, а неговото значение явно се подценява от българския бизнес. В Давос участват и най-малките икономики, при това участват все по-усърдно и все по-настоятелно. Защото има неща, които в медиите не може да видиш и да прочетеш, а контакти и поуки се правят именно там – на мястото на дискусиите. Иначе оставаш встрани от процесите, забравят за теб и не те питат дори когато имаш какво да кажеш. А колкото и парадоксално и да изглежда, в контестна на украинските и на близкоизточните събития регионалната роля на България вероятно ще се усилва. На Балканите нищо хубаво не може да стане без нас – нека не забравяме тази историческа поука. И да помним какво всъщност се случи преди седмица в Давос, защото рано или късно, пряко или косвено, то ще засегне и нас. При това чувствително.

А в крайна сметка се случиха всъщност две странни неща – поне за широката публика:

Първо – Путин не успя да се разбере със Запада.

Второ - загатнат бе проектът „Европа – 2”.