Неудобните мюсюлмани в Родопите

Репортаж от Сърница

Исмаил Кабак

Както в град Сърница, така и в Рудозем и Пазарджик, мюсюлманите споделиха притесненията си, че от 2010 г. (тогава започна досъдебното производство срещу 13 имами) недоверието и отчуждението на християните е станало по-силно осезаемо за последните 4 години. Като основополагащ фактор за това капсулиране, те изтъкват процеса срещу 13-те имами, които са действащи духовни водачи, именно в този регион.

На 19 март т.г. съдът в Пазарджик произнесе присъдите на 13 имами - виновни, в проповядване на радикален ислям, както и в участие в нерегистрирана у нас фондация "Ал Уакф ал Ислями". Имамът в Пазарджик - Ахмед Муса Ахмед - осъден за проповядване на антидемократична идеология, за членство в организацията „Ал Уакф Ал Ислями” и проповядване на религиозна омраза, на една година затвор и глоба в размер на 5000 лева. Районният мюфтия на Пазарджик Абдулах Салих, както и ходжата в Сърница Саид Мутлу – осъдени за проповядване на антидемократична идеология и ръководене на незаконната организация- по 1 година условно със срок на изпитание три години, както и 3000 лв. глоба. Останалите 10 имами, съдът призна за виновни в това, че са членували в организацията и наложи административни наказания за всички по 2000 лева.

Щом тези духовни водачи, виновни именно за проповядване на противоконституционни идеологии, то налице би трябвало да е и съпричастността на техните миряни и последователи от Пазарджишкият регион. Вместо агресия и нападки, местните мюсюлмани са по-скоро едни уплашени хора, стремящи се да обяснят, че нито те, нито техните проповедници са лоши хора, че религията им не ги тласка към война и бунт, а напротив. Защо мъже и жени на средна възраст, чувстват неудобство, когато говорят за религията си? Защо често пъти погледът им е сведен към земята?

За да се намери отговор на тези въпроси, трябва да се обърне поглед към един близък до нашето съвремие исторически период - т.нар. „възродителен процес” (във всичките му фази). Исторически - общо прието е, че днес страната ни е различна, политиките й са други, отношението към правата на личността е друго, но хората…, хората са същите и ако тази политика на „възраждане” тепърва ще се изучава в учебниците, то хората си я спомнят, та нали всичко това продължи до преди малко повече от 20 години. И тогава, през недалечният исторически период, отново там, в Родопите, по признак религия и име различно от общо приетите християнски имена, имаше гонения и насилие. Ако откажеш да свалиш забрадката – режат ти косата, ако не искаш да си смениш името - търсиш подслон в гората… За жителите на гр. Сърница, чийто ходжа е един от осъдените, това дело е за да се напомни на мюсюлманите, че се наблюдават, да си знаят мястото и да не забравят, че са различни. И именно тази тяхна различност ги прави уязвими.

„Някой, някъде, каза, че си казал”

– такива са част от доказателствата на обвинението. Един таен агент от ДАНС, познат като Агент 003 (анонимен свидетел) е заявил, че Саид Мутлу е проповядвал радикален ислям. По-късно в хода на делото става ясно, че Агент 003 никога не е присъствал на проповед, лекция или намаз воден от ходжата на Сърница. Но това са подробности.

По време на обиска през 2010 г. отново от дома на Мутлу е изнесена религиозна литература в десетки чували, в които не е намерена дори и една проповед свързана с омраза или апел към антидемократични деяния. Но това е без значение.

Също така не липсваха и абсурди ситуации, в които като че ли обвинението не бе съвсем запознато с собствените си обвинения, като например - обвинения в проповядване на идеологията салафизъм, което в същност се оказва, че на практика е невъзможно, тъй като салафизмът дори не е идеология, а метод за изучаване на исляма. Незначителен детайл. Само на такива „подробности”, „без значения” и „детайли” е съшито цялото обвинение. Ако не беше страшно, сигурно щеше да е смешно.

Но не това е краят на този процес, присъдите без съмнение ще бъдат обжалвани, тъй като още от началото на процеса имамите, категорично отхвърлят обвиненията за това, че извършват каквато и да била противоконституционна дейност. А и в края на процеса самите прокурори не бяха особено убедени в застъпваните от тях тези. Какво ще се случи на по-горна инстанция, времето ще покаже, факт е обаче, че успоредно със старта на съдебното дело, бе дадено началото на още един процес. И това е процесът на противопоставянето.

Докато в съдебната зала съдия Ивета Пърпулова изчиташе присъдите, пред съдебната сграда, полицията бе разделила две групи хора. Представители на националистическите партии и организации и от другата страна мюсюлмани от пазарджишкия регион. Единствено навременната реакция на органите на реда, не позволи да се стигне до физическа саморазправа. Обидите на религиозна основа от страна на националистите валяха една след друга: „К’во си се увила в тия чаршафи? Тука е България, като искаш да ги носиш – отивай си в Анадола!”. От другата страна, като че ли този път на коментарът за „чаршафите”, не му се отдели обичайното внимание, защото афектът на мюсюлманите бе предизвикан от осъдителните присъди: „Това не е справедлив процес! Това е процес и срещу нас самите!” .

Дали случващо се е справедливо – времето ще покаже. Но е факт, че в последните 4-5 години, откакто започна досъдебното производство по делото срещу 13-те имами, се случват доста несправедливи неща в България. Религиозни храмове многократно са осквернявани. На 16.03.2014 г. джамия  в гр. Шумен осъмна с надпис на врата „Смърт”. Няколко месеца преди това на стената на джамията „Шериф Халил Паша” (която е и паметник на културата) „Смърт за вас!”. Със свастики бе нарисувана и цялата джамия в Плевен. Вандалските прояви срещу мюсюлманските храмове зачестиха неимоверно. Според сърничани именно изразите, както „Талибани отивайте си в Анадола! Тук е България и вие нямате място тук! Това е нашата родина и тя е християнска държава!”, напомнят за по-скоро политически конфликт, отколкото за религиозен.

Неотдавна, именно лидерът парламентарно представената партия АТАКА бе тръгнал с вихрушката си за да попречи на намаза в джамията в София, тъй като призивът за молитва бил прекалено шумен и това много дразнело атакистите, защото това е България, а не Турция. Отново през 2010 г., като че ли по план започна шумната полицейска акция, бяха обискирани домовете на 15 души от Сърница, като за това в родопското градче бяха изпратени стотици полицаи, следователи и служители на ДАНС. Въпросната акция се извършва непосредствено след протестите на мюсюлманските духовници в страната. Протести срещу възстановяване от тогавашната власт (мандата на ГЕРБ) на Недим Генджев на поста главен мюфтия, които не се ползва с доверие от мюсюлманската общност в държавата тъй като по време на „възродителният процес”, той е заемал тази длъжност, но според мюсюлманите не е направил нито опит в защита на техните права.

Политическа игра ли е това? „Стимулиране” на избиратели? Кой е виновен и кой невинен, решава съдът. Ако някоя от страните счита, че решението е несправедливо има втора, трета инстанция, Страсбург и т.н. Обаче, едва ли мюсюлманите в Сърница, в Рудозем, в Пазарджик, в България са виновни, че са различни. Всеки има правото да вярва, в който Бог желае, стига да не нарушава и да не засяга правата на другия. Това, че една жена е със забрадка или бурка, не е еквивалент за това колко е умна тя, т.е. кърпата не прави жената по-глупава, но въпреки това, няма жена със забрадка, която работи в публичния и частният сектор. Още повече, че дори в някои училища от този регион казват на забрадените момичета да ходят с шапки, но не с и с кърпа.

А колкото до мъжете от този район има три възможности – дърводобив, работа в мините, отглеждане на картофи. Често пъти и един човек се занимава, поне с две от посечените дейности. Между 70-80% от младежите в Сърница или в момента учат висше образование или вече са го завършили, след което се връщат в града, стоят няколко години без работа и с диплома от ВУЗ-а в ръка, заминават в Англия да берат малини. Да, може би хората в Родопите са малко по-различни от останалите жители в другите региони на страната – техните ръце са по-груби. По-груби са защото работата с тютюн, картофи, в мини, дърводобив е изключително трудна и тежка. По какво не се различават ли - и те правят всичко за децата си, да ги изучат, да помогнат на родителите си, както всички останали хора.

Това, че се молиш в петък или в неделя, и че казваш „Слава на Аллах!”, а не „Слава на Господ Бог!”, не те прави по-малко родител, брат, син, не те прави по-малко българин, не те прави по-малко човек. Човек има малко права, негови, лични, чрез които той да се чувства свободен, сам да избере, кое го прави щастлив. Сам да определи религията си е едно от тези малкото лични права, които имаме. Показването и незачитането на тези права е незачитане на свободата, на личността на човека. Страшно е когато човек се стеснява от религията си, когато гледа надолу и се стреми да обясни, че не е лош човек. Страшно е да очакваш отхвърляне, само защото си различен.

България е родина за християни, юдеи, будисти и за мюсюлмани. Тя не е различна за различните вероизповедания или етноси, тя не се отчуждава от теб, защото не си християнин.