За разликите между илюзии и реалност

“Crème De La Crème”* на проф. Александър Кьосев

в сайта „OFFNews”

Самуел Леви

Едно по едно – нещата започнаха да идват на мястото си. Това мислех, докато четях фундаменталното интервю на един от адептите на протестите срещу Кабинета – проф. Александър Кьосев. За пръв път един от идеолозите на опита за насилствен преврат (какъвто замисъл имаха протестите) се опитва да повдигне завесата на същността на протеста. Това става не къде да е, а в медийния флагман на миналогодишната юнска вакханалия в София. Но да цитираме: „И когато избухнаха протестите през юни миналата година, моралният импулс на всеки един човек, смаян от наглостта, плюс някаква пролетна енергия, съвпаднаха с имиджа на Делян Пеевски, който всъщност е имидж на мутра. Аз се чудя дали, ако Пеевски имаше друга физика… защото неговата знакова физика символизира омразата към онази прослойка, която беше монополизирала физическата сила…Всички мразят тези хора и когато се случи някой да се персонифицира с тази прослойка, да стане, така да се каже, символ на всички останали, - тогава и възмущението избухва”

Просто приказно, протестът не бил срещу индивидуалността Пеевски, а срещу онова, което изграденият му от кръга Цветанов имидж предизвиквал и – забележете – в добавка и последица от външния му вид. Т.е. – протестът не бил срещу личността, а спрямо образа (природна даденост – пълничък, едричък) и срещу имиджа (изграден от неприятелите му). Това е абсолютно вярно – няма как да не се съглася с моя стар познат Сашо Кьосев. Но ако е така, Сашо, защо ти поведе тези „умни и морални” към пълно самозаблуждение, че става въпрос за борба срещу олигархията? Защо не обясни на студентите си това? Защо не обясни въпроса, че средновековните художници са персонализирали ада чрез образа на Луцифер (странно съчетание между човек и козел), и следва ли, че това е същинският ад? Така ли ще съдим хората по физиономичните доктрини на Чезаре Ламброзо – щом изглеждаш като престъпник, то си такъв, и щом изглеждаш като олигарх, то си такъв, е, меко казано, твърде първично за човек с философско мислене, каквото без съмнение притежаваш. Все пак Ламброзо е писал това във втората половина на 18 век, а сега сме 21.

Понеже е ясно, че няма как ти и приятелите ти да не сте знаели предварително това, то тогава просто сте измамили „младите и красивите” да ви последват в една огромна манипулация. Това значи, че е имало предварителен замисъл, добре структурирана организация за преврат, който просто е чакал подходящия катализатор – външния вид и имидж на Пеевски, или примерно назначението на някой зам. министър на вътрешните работи, или което и да било друго деяние на Кабинета, стига то да може дори и илюзорно да се свърже с мутрите и олигархията. Сам признаваш, че ако Пеевски приличал на Джеймс Франко (красив актьор), протести е нямало да има. Как ти звучи това, на тебе естета, фисософа и моралиста?

Сашо Кьосев не протестираше по времето на управлението на Борисов и Цветанов. Въпреки че много добре знаеше, че Борисов е бивша мутра, а Цветанов е станал такава. Въпреки, че точно те бяха твърде близо до образа на олигархията. Но тогава вероятно са липсвали „пролетната енергия” (разбирай мутренската организация) и финансовия (олигархичен) ресурс, подхранил опитът за метеж. Сашо, тогава ти беше много доволен от Пеевски и Борисов, но много недоволен от опозицията. За моралът на тази позиция няма да съдим, защото не на нас е отредено да ставаме морални съдници. Но може да си задаваме въпроса за моралността на онзи морал, работещ по две писти.

Другият важен, според проф. Кьосев, фактор бил „че всички се смаяха колко много са те самите – тази маса от подобни на теб и мен хора, които бяха изчезнали от видимост, те се видяха заедно и се зарадваха сами на себе си”. Т.е. – хората са се учудили, че те протестират, след като това четири години беше неморално. Едно силно самопризнание, че през режима Борисов протестите са били табу, а когато това табу е било премахнато, то социалната енергия изведнъж е избуяла. Освен че е косвено самопризнание за демократичния дух на Кабинета на Орешарски, то е и тотално отрицание на кабинета Борисов, тогава пак стигаме до въпроса: Сашо, къде дрема тогава, защо не протестираше, защо не изкара студентите, дори и на февруарските протести? Или те е възпирала високата моралност, която изведнъж е избуяла чрез образа на Пеевски и у теб през пролетта? Тогава (през февруари), доколкото помня, беше сред „умниците” (определението е твое), които умуват, умуват и гледат безучастно от страни. Не звучи ли някак твърде шизофренично? Защо не включваш и себе си в този „личен скандален аморализъм”, в който обвиняваш други като Петър Волгин?

По принцип обаче в една своя друга теза проф. Кьосев е прав заради това, че към „умните и красивите” са се добавили и момчетата от ъндърграунда на Цветанов и мутрите на Петното, не е виновен той, но те така или иначе са били и са се осъзнавали като едно единно цяло. Не си спомням тъпаните, зурлите и перформансите да са били отделени от майките с децата. Не си спомням платената агитка на „Локомотив” Пловдив да е била на каквото и да било отстояниие от проф. Кьосев, проф. Калин Янакиев или Асен Генов. Онзи същият Генов, който нацапа с боя скулптурната композиция на проф. Любомир Далчев – типична форма на човешката деструктивност (въпроса обяснява още Ерих Фром). Бяхте рамо до рамо, носехте един и същ лозунг, скандирахте едно и също. Всеки, който е чел поне малко най-обща теория на социалната психология знае, че равнението на интелектуалното ниво на масата никога не става по нивото на „високото”, а винаги е единно с нивото на „ниското” от участниците. Ако проф. Кьосев го е забравил, нека си припомни Серж Московичи, „Ерата на тълпите”, сигурен съм, че няма да сбърка. Т.е. – „умните и красивите” са попаднали в плен на дискурса на Генов, мутрите и платените момчета на Петното и футболните агитки. А това няма как да се определи като „интелектуално” или „морално”.

Но да се върнем на казуса „Пеевски”. Според тебе драги Сашо: „Неизвестни хора от провинцията, по неизвестни начини, в районите доминирани от ДПС, единодушно се обединяват срещу т. нар. „сатанизация” (определението сигурно си спомняш, е на нашия колега по образование – филологът – Лютви Местан) на този човек – и да стане евродепутат и да покаже себе си в Европа. Т.е. – те не се съобразяват въобще с моралния протест на големите градове … - сякаш онези от площада не ги е имало, но над тях те трябва нагло, брутално и тържествуващо да демонстрират своята победа, на провинциални, смотани микро-делянеевци.”. Сашо, не научи ли, че тезата „градът срещу селото” и „умните срещу смотаните” е контарподуктивна?

Тези „малки, смотани микро-делянпеевци”, с които заедно живеем, Сашо, са над 450 000 български избиратели и тях да наричаш „нагли и брутални”, е меко казано – неприемливо от принципите на демокрацията, чийто адепт се изживяваш. Те са толкова избиратели, колкото и ние с теб, но са много хиляди пъти повече, отколкото събрахте ти (и идейните ти братя, в това число и Петното). И значи те са в състояние да настояват и отстояват своята воля в много по-голяма степен, отколкото онези „млади и красиви” с лозунги от типа: „Убий депутат, спаси човек”. Бъркам ли някъде? Между другото, твоя студентка ли носеше онази раница, която пробутваше въпросния слоган? Ти ли ги учиш, че убийството на когото и да е решава проблемите на сраната? Това ли са „младите, умните и красивите” и кои са тогава смотаните провинциали?

Моя позната, чиито баща е „малък смотан провинциален микро-делянпеевец” (разбирай зъболекар в малък град) се излъга да отиде два-три пъти в началото на протестите. Като видя мутрите – избяга. Тя, малката 20 годишна, ги видя и осъзна, че я манипулират, но стария и опитен професор – доктор на науките Александър Кьосев – не. Или е видял (а може би – и поканил петната), но така му е изнасяло и решил „да ги преглътне” в „имени революции”, по тезата на великия Владимир Илич Улянов, по-известен като вождът и учителят по революции Ленин.

За твое съжаление – „революцията” (определението е твое) не успя. По мое мнение – успя – в друга посока – да разкрие интелектуалната импотентност на нейните адепти и да открие същинското лице на организаторите – онези, които събираха във взривоопасна смес млади и подлъгани със стари и платени агитки. Като разчитаха, че тя ще взриви обществения мир с цел смяна на Орешарски с Цветанов и Борисов, с олигарсите около президента Плевнелиев. Това се нарича преврат. Е, не стана. И вече няма как да стане. А в Европейския парламент ще отидат онези, които народът избере, а не онези, които ти или аз харесваме. Това е демокрацията, по-добра не е измислена.

Мога все пак да бъда благодарен на професора, защото макар и с едно пръстче, доста срамежливо, повдига завесата на едно от най-срамните събития в най-новата ни политическа история. Наистина в нарацията му има повече тъга и носталгия по несъстоялия се преврат, отколкото размисъл и разкаяние, въпреки това, налице е първо реално самопризнание за преднамереността на метежа и неуспеха на замисъла.

*“Crème De La Crème” – буквално крем от сметана, в преносен смисъл – върховно, каймакът.