За КТБ и другото по-важно от всичко това

П. Павлова

През последните месеци се изписа много относно КТБ, като същевременно медийното внимание беше отклонявано далеч от истината, или тази истина беше представяна по начин, по който хората биха приели, но важното бе да се прикрие наглостта и безочието на шепа хора. И все с мисълта, че българина бързо забравя и нещата ще се уталожат с времето, все едно че ги е нямало, все едно, че са маловажни.

И очевидно това се случва. От извесно време случаят с КТБ дори не е водеща новина, по скоро медийното внимание всячески е насочено върху предстоящите избори, Цветан Василев си почива спокойно, или продължава да върти финансови сделки, а хиляди хора чакат парите си от пенсии и заплати и ще чакат незнайно още колко. За вложителите с милиони дори не коментираме. Бързо от центъра на камерите се скри и Иван Искров, който дори привидно не се извини, че БНБ не си е свършилa работата, че са допуснати грешки и т.н

Но има ли грешка в действителност? Или всичко е било работа и действие в реда на нещата и с умисъл, че това ще продължи и никой няма да разбере същността на това „проспиване” в КТБ.

Защото не е възможно по толкова безобразен начин да се заобиколи Централната Банка а оправданието да е, че средствата са били изкарани през свързани дружества, a как иначе да бъдат изкарани с камион през входа ли? Това само по себе си води до друг въпрос, най-важния и той е: има ли банков надзор, упражняван от БНБ. Което всъщност ще отговори има ли управляваща с присъщите и функции Централна банка, има ли наистина стабилна банкова система, има ли държава в управлението на тази система.

Основната функция на управление „Банковия надзор” е да регулира и контролира дейността на търговските банки в страната, с цел поддържане на стабилността на банковата система и защита на интересите на вложителите. Дейността на управлението е насочена към контролиране и спазването на законовите разпоредби в т.ч. подзаконовите нормативни актове, регламентиращи дейността на търговските банки и издадени от Централната банка. Очевидно няма условие, което да е спазено, като се започне от регулацията до контрола и се премине към стабилността на банковата система, а за интересите на вложителите дори няма нужда от коментар.

Функциите на БНБ по отношение на банковия надзор са:

§ Българската народна банка упражнява надзор върху дейността на банките за спазването на установените със Закона за кредитните институции правила и на издадените актове по прилагането му, за осигуряване на нaдеждно и сигурно управление на банките и на рисковете, на които те са изложени или могат да бъдат изложени, както и за поддържане на адекватен за рисковете собствен капитал.

§ Българската народна банка извършва надзорен преглед на правилата, стратегиите, процедурите и механизмите, въведени от банките в изпълнение на изискванията на Закона за кредитните институции и на актовете по неговото прилагане, и оценява рисковете, на които са или могат да бъдат изложени. Въз основа на прегледа и оценката, БНБ определя дали правилата, стратегиите, процедурите и механизмите, въведени от банките, начинът на тяхното прилагане, както и собственият им капитал, осигуряват стабилно управление и покритие на рисковете.

§ Периодичността и интензивността на надзорния преглед и на оценката се определят от големината на съответната банка, от системното й значение, характера, мащаба и сложността на дейността й. Надзорния преглед се извършва поне веднъж годишно.

§ Надзорът обхваща дейността на банките, лицензирани в Република България, включително за дейността им, осъществявана чрез клон или директно на територията на държава членка или на трета държава.

Изброявам всички тези точки за да може да стане напълно ясно, колко от тях БНБ е изпълнило при „надзора” върху КТБ, а това може да стане, като се обърнем към отчетите на дружествата свързани с КТБ и г-н Василев.

За целта е използвана публична информация от Търговския регистър или от сайтовете на самите дружества, като ТЕХНОЛОГИЧЕН ЦЕНТЪР - ИНСТИТУТ ПО МИКРОЕЛЕКТРОНИКА, дружеството шапка, което държи дялове от основните дружества на Цветан Василев. Много от дружествата нямат публикувани отчети за 2012 г. и 2013 г. но имайки предвид, че глобата е между хиляда и петстотин и три хиляди лева, а в случая става дума за стотици милиони, считам за нормално подобно необявяване. Поради тази причина ще обърнем внимание на наличните отчети, за да видим, колко е трябвало на надзора на БНБ за да разбере или поне да се усъмни, че не всичко е така както изглежда !

/Сумите представени в статията са в хил. лв./

I. ТЕХНОЛОГИЧЕН ЦЕНТЪР ИНСТИТУТ ПО МИКРОЕЛЕКТРОНИКА АД

Както вече казахме, ТЦ ИМЕ АД държи дялове в основни дружества на Цветан Василев а именно:

- 90% от капитала на ПРОФЕСИОНАЛЕН ФУТБОЛЕН КЛУБ БОТЕВ;

- 94,9% от капитала на ТЕХНОТЕЛ ИНВЕСТ АД придобило 74% от капитала на БРОМАК ТЕЛЕКОМ ИНВЕСТ АД;

- 94,9% от БРОМАК ИНВЕСТ АД, дружеството през, което Цветан Василев държи дяловете си в КТБ;

- 100% от капитала на АГРО ФИНАНС КОНСУЛТ ЕООД собственост на групата;

- 100% от капитала на РОДИНА ПРОПЪРТИС ЕАД;

- 100% от капитала на СИ ДИ ДИВЕЛОПМЪНТС ЕАД, които държат 50% от ПРОЕКТ СТРОИТЕЛИ НА МОДЕРНА БЪЛГАРИЯ;

- 100% от капитала на БОЛКАН ГЛАС АД собственост на групата;

- 100% от капитала на ВИТРО ИНВЕСТ АД собственост на групата;

- ХИДРОЕНЕРГИЙНИ ПРОЕКТИ ЕООД 100% собственост на АГРО ФИНАНС КОНСУЛТ ЕООД;

За да можем да коментираме приходите на дружеството нека първо обърнем внимание на предмета на основната дейност, която е трябвало да осъществява дружеството, и която е била заложена при неговото създаване.

Информацията за предмета на дейност е извадена от Търговския регистър: Научноизследователска, проекто-конструкторска, маркетингова, внедрителска, производствена, инженерингова, консултантска и посредническа дейност в областта на електрониката и микроелектрониката, производства в чисти помещения, търговия в страната и чужбина, отдаване под наем на сгради, площи и помещения, оборудване на съоръжения, обучение и кваливикация на кадри, други дейности, незабранени от закон, придобиване и управление на участие в търговски дружества.

Очевидно основната дейност на дружеството е свързана с производствена, консултантска и посредническа дейност в областта на електрониката и микроелектрониката, което трябва да се явява и осносния източник на приходи на дружеството. Но дали е така в действителност?

Очевино няма нищо подобно! Приходите, които ТЦ ИМЕ АД реализира от „Стоки и услуги” от 2010 г., представляват една незначителна част от общите приходи на дружеството и се вижда как техният дял намалява в три последователни години, като през 2012 г. приходите от „Стоки и услуги” са едва 3,1% от общо приходите на дружеството а брутната печалба от тях е 2,0% от приходите.

Не така стоят нещата при „Финансовите приходи”, при които се наблюдава трендиране като процент от общо приходите на дружеството. Към 2012 г., те представляват 96,9% от общите приходи на дружеството а общатата брутна печалба от тях 27,9% към общо приходите спрямо 57,4% през 2011 г.

Интересно как дружество, което трябва да се занимава с електроника и

Интересно как дружество, което трябва да се занимава с електроника и микроелектроника не може да реализира дори 10% от приходите си, три последователни години с нещо близко до основната си дейност. За сметка това, като основен двигател на приходите му са приходите, които то реализира от лихви и операции с финансови инструменти. Дали това е достатъчно основание БНБ да се усъмни, че нещо не е наред ? Нека продължим:

Като се вижда от последния ред, балансовото число, което представлява сбора от всички активи или сбора от всички пасиви, нараства три последователни години и към 2012 г. неговия размер е 842 358 хил. лв. а увеличението спрямо 2012 г. и 2011 г. е в размер на 372 852 хил. лв., между 2012 г. и 2010 г. 520 533 хил. лв. или над половин милиард. Ако погледнем таблицата по внимателно ще видим, че увеличението се дължи на огромния ръст във „Вземанията” 111,5% или 381 170 хил. лв., от които основен дял заемат „Други вземания” 273 328 хил. лв. Разбира се направавих опит да проверя в пояснителните бележки, какво представляват тези двеста и седемдесет милиона други, но такава информация естествено не е предоставена.

За да се финансират тези активи, основните источници на капитал на дружеството банки, свързани предприятия, търговски заеми са се увеличили с 361 083 хил. лв. Имайки предвид, че предоставените заеми са от свързани в т.ч. дори и търговските са от свързани дружества, които също се кредитират от КТБ, можем спокойно да кажем, че само за периода между 2012 г. и 2011 г. чрез Корпоративна са се финансирали 361 083 хил. лв. или (триста шестдесет и един милиона и осемдесет и три хиляди лева) „Вземания”, или нищо общо със сгради, машини, съоръжения, материални запаси, които поне биха били предпоставка за реална дейност и инвестиции в активи носещи реални парични средства. Вместо това дружеството инвестира във „Вземания”, които най–вероятно са предоставените кредити на свързаните му дружества, и от които в последствие ТЦ ИМЕ АД ще реализира приходите си от лихви и операции с финансови инструменти.

Ако добавим балансовото число към 30.06.2013 г., ще видим, че дружеството е гонило милиард балансово число, а ръста е последователен и през четирите отчетни периода.

През същия период дружеството намалява общо „Вземанията” със 178 641 хил. лв. за сметка на инвестицията, която прави в „Дъщерни предприятия” в размер на 298 320 хил. лв., или нещата си продължават по старому, като всичко става с пари на КТБ.

Графично представени, нещата изглеждат още по фрапантно! Едни намаляващи приходи дори и били те от свързани дружества, спад с 53,0% в нетната печалба за сметка на непрестанно винансиране на Вземания 111,5% и съответно Задължения 152,8%. обуславящи увеличение на балансовото число с повече от половин милиард лева.

И нищо не свършва дотук. Нека видим поне какъв е приносът на ТЦ ИМЕ АД за българската заетост. След направената справка по месеци за броя социално и здравно осигурени излиза, че средно от 2011 г. до 2014 г. в дружеството се осигуряват 12 човека или 12 човека управляват, работят, произвеждат в дружество за производство на електрониката и микроелектрониката. Имайки предвид какъв е размерът на заплатите по ОПР за 2012 г. можем да кажем, че средната заплата е била около 4 хил. лв. спрямо 2011 г., когато нейния размер е бил 11 хил. лв. Излиза, че тези 12 човека са целият персонал, в това, иначе на теория изключително предприятие, и че всеки един от тях е управлявал активи за 76 847 хил. лв (над 76 милиона!) към 30.06.2013 г.

Звучи просто невероятно, движението на толкова колосални за България маси ликвидност, изливащи се към едно от цяла група свързани дружества, а най-потресаващото, е че това не прави впечатление на никой от така наречения банков надзор.

II. СИ ДИ ДЕВЕЛОПМЪНТС АД

Последният отчет публикуван в Търговския регистър на Си Ди Девелопмънтс АД е от 2011 г. Няма как да не направи впечатление, този като цяло празен отчет, както и сметките, които го формират. Актив в размер на 73 581 хил. лв., който е формиран на 95% от сметка „Акции и дялове в предприятия от гупа” 68 525 хил. лв. и „Вземания от предприятия от гупа” 1 387 хил. лв. От другата страна на баланса в Пасива, дружеството отчита загуба две последователни години 2011 г. – 4 532 хил. лв. и 2010 г. – 4 553 хил. лв. и започва 2012 г. с натрупана загуба в размер на 14 851 хил. лв. а Собствения капитал от 12 000 хил. лв. е станал – 2 851 хил. лв., което е индикатор и за неговата декапитализацията. Пасивът е равнен на 100% през сметка „Задължения към предприятия от гупа” в размер на 76 432 хил. лв. или 76 432 – 2 851 Собствен капитал = 73 581 хил. лв. точно колкото е и сумата на Актива.

От отчета за приходи и разходи можем да видим, че за 2010 г. и 2011 г. дружеството е реализирало общо финансови приходи в размер на 257 хил. лв. срещу общо финансови разходи в размер на 9 224 хил. лв. за същия период, и по този начин разходите за лихви, които то трябва да плаща на своите кредитори обуславят неговата загуба и съответно стоят в основата на неговата декапитализация. Не бива обче да се пропуска факта, че тези 76 432 хил. лв., които представляват „Задължения към свързани” (които най вероятно са към ТЦ ИМЕ АД) са отпуснатите кредити, по които са дължими тези лихви и съответно в другото дружество, което се явява кредитор те ще бъдат отчетени като приход а то от своя страна, най вероятно няма да се декапитализира а напротив ще разпределя дивиденти за добре свършената работа. Това във никакъв случай не променя факта, че реален приход няма, просто правно кредита отпуснат от КТБ на едно дружество преминава през серия от дружества под различни форми инвестиции, дялове, заеми, вземания и други от което се променя неговото правно статукво и в крайна сметка резултата както винаги е ясен, загубата за едни е печалба за други.

След проведената справка излиза, че в СИ ДИ ДЕВЕЛОПМЪНТС работи един човек, но все пак не можем да искаме да работят твърде много хора в дружество, което не е създадено с цел да извършва дейност.

III. ТЦ ИМЕ ВЕСТ АД

Последния публикуван годишен отчет на ТЦ ИМЕ ВЕСТ АД е към 2011 г., и нещата не стоят много по-различно от гледна точка на сруктурата на активите, от колкото при Си Ди Девелопмънтс АД. Съществената разлика е в промяната на балансовото число (сбора от всички активи), което към 2011 г. е в размер на 150 074 хил. лв. спрямо 2010 г., когато неговия размер е 1 445 хил. лв. или увеличението спрямо 2010 г. е в размер на 148 629 хил. лв. Увеличението на активите, също както и при Си Ди Девелопмънтс АД, не е в земи, сгради, машини, материални запаси т.е. реални активи носещи реални парични потоци а в акции и дялове в „Свързани предприятия” в размер на 100 000 хил. лв. и „Други предоставени заеми” 42 971 хил. лв.

Увеличението в активите логично води до въпроса, кои са източниците на финансиране на тези активи ? Отговора на този въпрос можем да разберем от Пасива на баланса а именно „Задължения към финансови предприятия” 48 994 хил. лв. и „Задължения към свързани предприятия” 96 707 хил. лв. с което можем да кажем, всичко е с пари на КТБ и в частност неговите вложители, общо в размер на 145 701 хил. лв. В ОПР нещата са обичайните: общо 1 837 хил. лв. приходи от лихви за 2010 г. и 2011 г., спрямо 3 424 хил. лв. общо финансови разходи за същия период.

IV. СЕНТРЪЛ ТЕХНО ПРОПЪРТИС ЕАД и СЕНТРЪЛ ТЕХНО ИНВЕСТ ЕАД

Общото между двете дружества, гледайки отчетите за 2011 г. е липсата на дълг, било то от банки, свързани и т.н. За сметка на това Собствения капитал и на двете дружества е както следва:

- СЕНТРЪЛ ТЕХНО ПРОПЪРТИС ЕАД - 60 000 хил. лв., от които записан но невнесен капитал 30 000 хил. лв.

- СЕНТРЪЛ ТЕХНО ИНВЕСТ ЕАД – 40 000 хил. лв., от които записан но невнесен капитал 21 104 хил. лв.

Останалото са предоставени заеми на предприятия от гупа, както следва:

- СЕНТРЪЛ ТЕХНО ПРОПЪРТИС ЕАД – 28 536 хил. лв.

- СЕНТРЪЛ ТЕХНО ИНВЕСТ ЕАД – 17 067 хил. лв.

И двете дружества реализират единствено финансови приходи от свързани предприятия, както следва;

- СЕНТРЪЛ ТЕХНО ПРОПЪРТИС ЕАД – 981 хил. лв.

- СЕНТРЪЛ ТЕХНО ИНВЕСТ ЕАД – 616 хил. лв.

И в двете дружества работи средно по един човек от тяхното създаване. Излиза, че в двете дружества са наляти 51 104 хил. лв. за да може същите тези дружества да предоставят заеми на други свързани дружества от групата 45 603 хил. лв., отново едни пари да минат през серия от дружества и накрая да излезнат не като кредит или кеш, който реално няма как да докажат, а като печалба, дали от инвестиции, дялове, предоставени заеми. В действителност не би имало значение, защото законът я определя като такава.

V. БГ КОРПОРЕЙШЪН ЕООД

Последните публикувани отчети са от 2011 г. И нищо ново, балансовото число бележи рът от 25 094 хил. лв., като към 2011 г. неговия размер е 43 980 хил. лв. спрямо 18 886 хил. към 2010 г. Ръста е от придобитите „Акции и дялове в предприятия от група” 8 127 хил. лв. и „Други заеми” 20 080 хил. лв., които най-вероятно са отново към свързани дружества. Финансирани са 11 691 хил. лв. от КТБ и 15 184 хил. лв. от свързани, които естествено пак са финансирани от КТБ, така че с тях общия размер на предоставените от КТБ средства става 26 875 хил. лв.

Сценарият при всички дружества е еднакъв, финансират се вземания, акции и дялове, които са към свързани дружества. Една група от по-големи дружества като „ТЕХНОЛОГИЧЕН ЦЕНТЪР - ИНСТИТУТ ПО МИКРОЕЛЕКТРОНИКА АД” предоставя огромни търговски и финансови заеми на останалите кухи дружества, които се финансират от КТБ и с отпуснатите средства погасяват към дружеството предоставило търговския или финансов кредит. Тези дружества са обречени да бъдат на загуба и поради тази причина кредитите по тях ще се разсрочват а размерите ще се увеличават за да могат да погасяват милионите лихви, които дължат всяка година. Разбира се, схемата се разраства непрекъснато, като се откриват нови дружества с пари на КТБ с милиони очредителен капитал, които започват да инвестират в други свързани дружества а тези инвестиции се финансират отново една част от КТБ а друга от огромни заеми от тези големи свързани фирми, които също разбира се ще продължават да финансират тези вземания отново с пари от КТБ.

Не знам дали хората разбират, какво е това за мащабите на България, но по приблизителни данни, размерът на изнесените от КТБ средства е най-малко 1.5 милиарда което е колосално.

Вярвам, че БНБ и в частност цялата общественост трябва да действа като едно, може би за пръв път от много време. Държавата, в лицето на БНБ, трябва да се погрижи, хората допуснали това да се случи да си понесат последствията! Начинът, по който се реагира сега ще даде ясен знак на другите, че за напред такива неща се наказват и се наказват с цялата сила на закона. Забравиме ли бързо, хората може да са сигурни, че след 5 до 10 години пак ще плащат обяда на някой а този обяд винаги е безкрайно скъп. Като цяло, или поне на теория, България винаги се е опитвала да дава примери с по големи страни от нея. Казвам това защото искам да дам за пример Еnron. Въпреки, че не е банка, тoзи кoнглoмepат, peализиpал пpихoди за 2000-та гoдина oт 110 милиаpда дoлаpа, пpитeжаващ активи за 65 милиаpда и в топ 10 на най-големите компании в САЩ, банкpутиpа тoчнo за двадeсeт и чeтиpи дни. Звучи нeвъзмoжнo за тoгавашнитe акциoнepи, анализатopи, банкepи, служитeли и pабoтници, нo банкpутът сe oказва истина.

Как се е достигнало до това? Благoдаpeниe на pазмepитe на кoмпанията и счeтoвoднитe измами, кoитo главният счeтoвoдитeл Pичъpд Кoузи и финансoвият диpeктop Андpю Фастoу, съумяват да пpилoжат. За съжалeниe тази измама унищoжава спeстяванията на хиляди инвeститopи в кoмпанията, а пeнсиoннитe фoндoвe на двадесет и двeтe хиляди служитeли и pабoтници изчeзват. Мoжe би, пo-важнo oт тoва e фактът, чe сe пoказва нeвъзмoжнoстта на кoнтpoлнитe институции да упpажнят активнo свoитe функции – peстpикция на нeпpавoмepната дeйнoст и peгулиpанe на счeтoвoдната и финансoва инфopмация, кoятo кoнглoмepати катo Enron пpeдставят пpeд свeта в свoитe финансoви oтчeти. Счита сe, чe кopпopацията e имала oдoбpeниe oт SEС, пoзвoляващo на кopпopацията да начислява бъдeща пeчалба, oщe в мoмeнта, в кoйтo e пoдписан eдин дoгoвop. Oщe пoвeчe, чe тe имат възмoжнoст да oпpeдeлят в какъв pазмep щe бъдe тази пeчалба, бeз да сe взeмат пpeдвид, фактичeскитe паpични пoтoци, кoитo щe влязат в кoмпанията oт тази сдeлка. Използвайки този метод, те изкривяват приходната част със стотици милиони, но това е за приходната част, като в разходната част те отчитат своите оператвни разходи в свързани дружества по името Чубака, Раптор и много др.

Резултатът е увеличаване на приходите свиване на разходите, което води до по голяма нетна печалба, която от своя страна води до непрестанен ръст в цената на акция. Ден преди SEC да пристъпи към действие цялата информация оклко 2 тона хартия е унищожена от одитиращата компания Аrthur Аndersen. Основателят на Enron и негов изпълнителен директор Кенет Лей бил от бизките хора на Буш по това време. Enron e пpимep за кoмпания, кoятo e била „пpeкалeнo гoляма, за да паднe” – със силни вpъзки в дъpжавната администpация, същo тoлкoва силнo oбвъpзана с гoлeми кopпopации, банки, издатeли и пpoчие, също както и дружествата на г-н Василев. Съчeтаниeтo oт тeзи фактopи я е направило пoчти нeуязвима.

Да се върнем на Еnron. След като всичко е станало факт и въпреки стоците изнесени милиони от тогавашната управа, с които тя е можела да плати на когото и да било, нищо не е спряло съдебната система на САЩ да въздаде справедливост. Някои от директорите са платили по около 30 милона само за адвоктската си защита. До последно Кенет Лей претендира, че всико е ставало зад гърба му, същото важи и за считаният за финансов гуру Джефри Скилинг, който дори напуска 4 месеца преди балона да гръмне. Но както се казва уви, Кенет Лей е осъден по шест от шест обвинения, той обаче почива през юли, преди да бъдат официално прочетени присъдите. Джефри Скилинг беше признат за виновен по 19 от 28-те обвинения и получава 24 години в затвор, като това е най-голямата присъда по делото "Enron". Истината, е че въпреки всичко което е станало, тези хора бяха гонени до дупка и в карайна сметка получиха точно това което заслужаваха. Разликата между Enron и дружествата на Цветан Василев освен размера на присвояване е, че едното е укривало финансова информация, която изкривява отчетите на компанията с милиарди, докато дружествата на г-н Василев дори не са го криели просто е нямало, кой да ги види. Т.е, банковият надзор на БНБ е бил със силно затворени очи. И това отговаря на въпроса, зададен в началото на статията.

Вярвам, че ако искаме това да не се повтори, а бързо да се върне доверието на инвеститорите и хората, трябва да се действа бързо, точно и със замах, като се започне от кадрите, които представляват БНБ и се стигне до г-н Василев и приближените му фирмаджии. Държавните органи, съдебните и прокуратурата знаят кое и как, важно е да имат волята за действие.

В противен случай, с риск да се повторя, сме обречени на безконечен брой серии от този сапунен сериал, в който и богатите и бедните плачат, кой за повече, кой за по-малко. И целият народ ще-неще плаче също.