Апогей на политиката и противопоставянето

Исмаил Кабак

Живеем в малка, красива страна, природно богата, както никоя друга. Тук, в България, морето и Балкана са едно цяло. Горите, пясъка, полятата, реките не само, че се допълват, те се възраждат една от друга. Да, природно богата както никоя друга, но щом дори природните сили живеят в унисон една с друга, какво й липсва на малката красива България, кое е нещото, което не й позволява да развива, кое е нещото, което прави народа й все по-беден и нещастен? Кое ли? Самият той, народът!

Едва ли има друга държава, в която да си „против” означава да си жив. Сутрин ставаш, отиваш на работа и си против шефа си, ако не успееш до края на деня да откраднеш от него 5 лв., то поне ще го напсуваш 5 пъти. Прибираш се вечер, пускаш новините и си против: политиците, малцинствата, времето… Времето, то е гадно и винаги неподходящо. Много горещо, много студено, сухо, дъждовно. Гадни са времената, в които живеем.

Що се отнася до върха на пирамидата на ненавистта, там са политиците и малцинствата, но ако има политик от малцинствата, то той автоматично става златен медалист в анти играта.

След броени дни отново ще има предсрочни парламентарни избори. И всички политици, бивши, настоящи, евентуални, започват да водят „предизборни политически кампании”. В западноевропейските страни, към които геополитически се стремим, политиката бива провеждана чрез цял компонент от действия: стратегия, тактика, цел. В България обаче, политика се прави чрез противопоставяне на големи социални групи, съдържаща борба за отстояване на интереси. Чии интереси обаче, общо национални или високо партийни? Как биха могли те да бъдат общо национални, след като са постигнати чрез противопоставяне на социални, етнически и религиозни групи?

Гадни са времената, в които живеем.

Бойко Борисов, лидер на ПП ГЕРБ, през периода 2009-2013 г. е Министър- председател на България, през 1989 г., по време на Възродителния процес, ръководи полицейски взвод в Дулово.: „В България има български граждани, в Турция турски. Който както иска и се чувства като такъв, ако е българин, е така, ако е турчин, да си отиде в Турция. Не целите, а методите на Възродителния процес заслужават критика". ''Аз се гордея с участието си тогава. Никога след това не се чувствах виновен.''

Цветан Цветанов, зам. председател на ГЕРБ, вице-премиер и министър на МВР 2009-2013г.

2009-2013г. Делото срещу 13 имами от Родопите, започнало с обиск, на който до всеки един имам е имало 10 полицая. По време на обиска не е намерено доказателство, което да доказва виновността на духовниците. Мюсюлманите от цялата страна излизат на протестни шествия. Националистическата вълна се надига. Формациите и политическите движения стават многобройни. Техните убеждения са свързани с национализма, а именно, че само дадена етническа има право на държавно управление, за сметка на ограничаването на друга етническа група.

Отношението на БСП към малцинствата едва ли е останало загадка, за който и да е в страната. Историята е, за да се помни, още повече, когато не само че я помниш, а живееш със спомена.

Апогеят на политиката на противопоставянето, за да се обслужват партийни интереси идва от нова партия, която с поведението си показва, че не е ясно закакво същност се бори, защото към момента от ПП „ББЦ”, освен житието и битието на нейния председател Бареков, стават ясни две неща: евентуално ще открият 1 000 000 работни места и ще затворят границата с Турция, за да не могат онези от малцинствата да гласуват. Стана ясно за кои две неща се бори, а коя ли е страната, в която той иска да осъществи тези си желания?

Първо- 1 000 000 работни места, в България безработните са 391 000, а останалите 609 000? Да не би да става въпрос за друга държава?

Второ- на 4 октомври 2014 г. започва най-големия мюсюлмански празник Курбан Байрям и много от изселниците (принудени от тогавашният комунистически режим) се връщат по родните си места, за да прекарат празника в домовете си, с роднините си, с приятелите си. А ако изборите бяха непосредствено преди Великден, дали щяха да затворят сръбската граница, за да се спре гласуването на имигрантите християни. Каква щеше да бъде реакцията на българския народ? Отново ли щеше да премълчи? Страхът от това, че именно изселниците в Турция, няма да гласуват и не симпатизират на Бареков, Кънев, Сидеров и т.н. не би било предпоставка, те да бъдат спирани и задържани на границата. Това хиляди хора, на чийто паспорти пише „България”. Техните права са абсолютно равни с тези от ББЦ. България е родина както на българските християни, така и на българските мюсюлмани, България не е царство за 4 години нито на Борисов, нито на Станишев. В коя демократична страна е воденето на такава политическа кампания срещу другите, срещу малцинствата, допустимо ли е, в коя страна, в България ли?

Именно на анти малцинствените течения партия „АТАКА” успя да се задържи в няколко парламента. Техният лидер бе инициатор на кървавия сблъсък пред „Баня Башъ Джамия”. Тяхната кръвоносна система работеше именно защото те са „против”. И именно тези събития от крехката история на тази партия и вялата им кампания, по-скоро будят притеснение, защото в името на активизацията на 100 души, на 100 гласа, както през 2010 г., нападнати бяха 200 мюсюлмани.

Що се отнася до Реформаторския блок и Патриотичния фронт, отново всеки се противопоставя на всеки и всички срещу „онези от малцинствата”. Братя по оръжие през май, върли врагове през септември, размахващи „розови” касети в ефир (ББЦ и ВМРО). Не, няма да бъде пропусната и партията, в чиито редици се намират политици от малцинствата – ДПС. Общо прието е, че нападките към малцинствата са нападки към ДПС и обратното. Безспорно като партия, основана още в зората на демокрацията в България, „Движението за права и свободи” има своите грешки, политически, кадрови и т.н. но какво наказание трябва да изтърпяват симпатизантите на движението, за да си тръгват от събрание с автобус, на който да пише „СМЪРТ” и „Сапун”?

На 20 септември 2014г. в гр. Провадия обикновени граждани, майки, възрастни хора се прибраха по домовете си, с бял автобус, на който с черен надпис пишеше „СМЪРТ”.

Отдавна борбата за политическа власт, не се състои в това, коя политическа сила е с по-добре подготвена платформа, отдавна вече никой не говори за стратегия, за план на действие повече от 1-2 години. А като че ли вече никой не го интересува. Толкова сме бедни и нещастни, че единствената останала движеста сила е негодуванието.

Днес етническите българи не гласува за демократи, социалисти, либерали, той гласува против възможността „неграмотните” от малцинствата да го управляват. Квалификация давана от българските кандидат-депутати за група български граждани. На всеки дебат (до колкото все още има такива), всички се обединят в тази си теза.

Традиционно най-атакувано е населението в Родопите.

Населението там било неграмотно, неможело да чете и пише, непознават числата, налага ли им кое квадратче да зачеркнат. Съществуват ли толкова безволеви хора? Това са малцинствата в очите на политиците? Безмълвни работници на нивата с тютюна? Неумеещи да разсъждават? Ако всичко това е вярно, как така именно децата от четвърти и седми клас в Смолянска област през 2012 са били на първо място след външното оценяване. През 2013 г. родопчани отново са на челните места с рекорден брой отлични оценки на матурата за зрелостници по български език и литература. През 2014 г. при провеждане на матурите, седмокласниците от западните Родопи са на второ място в страната, на първо място са учениците от столицата.

Учениците 10, 11 и 12 клас от ГПЧЕ „Христо Ботев”- гр. Кърджали, са дългогодишни лауреати на Националното многоезично състезание. Първенци са по владеенето на английски, немски, френски и италиански език. И нека незабравяме, че всички успехи на българските учени, студенти, спортисти са преди всичко успехи за България, медали за България.

Безспорните успехи на децата от този регион, на децата от малцинствата отличното владеене както на български, така и на чужди езици, изцяло опровергават тезите застъпени в предизборното говорене на редица партийни дейци у нас. Дори само противопоставяне на различните етнически и религиозни групи с цел бюлетинно облагоделстване, е проява на нискокачествена пропаганда.

Дали всичко това е евтина пропаганда?

Дали дори един от малцината арабисти в страната проф. Владимир Чуков, не се подаде по това течение? Защо точно две седмици преди изборите в национален ефир (БТВ, Сутрешен блок) той изказа своите опасения, за нещо, което преди минута самият той опроверга? Става въпрос за качен видео клип на Али Муса (прочут от делото срещу 13 имами в Родопите), клип, в който той и група мъже, облечени с тениски, на които има символ от Корана, скандират на арабски: „Аллах е Велик и Мохамед е неговия пророк”. В първите минути от интервюто, той прави буквален превод на скандиранията и обяснява за символиката на знамето, изобразено на тениските, като обяснява, че няма нищо обезпокоително в това. В края на разговора обаче, проф. Чуков изразява своите опасения, че тук може да има последователи на терористичната организация „Ислямска държава” и службите трябва да си свършат работата.

Едно интервю, един човек, две тези?

А дали грешката не е от самото начало, защото би било коректно журналистите на БТВ да представят госта си, освен като арабист и професор, но и като представител на Движение „Модерна България”. И коя от двете си тези излага като академик и коя като политик?

Живеем в малка красива и много тъжна страна. Ненавиждаме този, който има пари, защото е крал, ненавиждаме бедния, защото взима помощи, ненавиждаме малцинствата, защото… просто защото пречат. Пречат когато се разхождат сред нас, пречат когато са в гетото, пречат, защото са неграмотни, пречат защото са образовани и искат да се реализират и се „намърдват на нашите места”, просто са ни най-удобни, за да има кой да ни пречи. Не всичко е въпрос на политика, защото в съседния апартамент не живее нито Бареков, нито Борисов. В съседния апартамент живее жената от белия автобус с черните надписи. Колкото сме по-далечни в отношенията си, толкова по- безчувствени и сиви ставаме. Сиви са делниците ни, сиви са празниците ни, сиви са лицата ни, България е вече сива…

Кой ще бъде облечен във власт на 5 октомври 2014 г. вечерта, ще решат българските граждани, всички те. Какъв то и да е резултатът, едва ли ще промени монотонното ежедневие на българина. В понеделник той отново ще отиде на работа, ще напсува 5 пъти шефа си, ще се скара вечерта на политиците пред телевизора и ще продължава да упреква малцинствата, защото така е устроен този т. нар. „балкански синдром”. А онези от малцинствата ли? На кого му пука, те си живеят там някъде в Родопите, отделени при тютюна и картофите.

За тях отново ще стане въпрос на следващите избори…