Сатаната ДПС изскочи от преизподнята

Фели Тадежер

Преди дни видният политик и държавник Мартин Димитров, зам. председател на парламентарната група на Реформаторския блок, в едно свое интервю пред национална телевизия изясни смисълът на съществуването на реформаторите. Обратно на общоутвърдената представа, целта е не реформи в икономиката, правосъдието, здравеопазването или друга сфера, а ликвидирането на ДПС от политическия живот на страната. Не от управлението, а прекратяване на съществуванието на тази политическа сила. С други думи – ДПС е онази сатанинска сила, която ликвидира възможностите на боговете от РБ да реализират своите велики дела и за това те не могат все още да се разгърнат с пълна сила. Понеже представите на г-н Димитров са като на всеки протестант, образът на ДПС е като този на Луцифер, подгонен от Бога (на реформаторите, в това число и Мартин Димитров).

Сигурно нямаше да повярвам ако някой ми го беше казал, но го чух със собствените си уши от този толкова уважаван от мен титан на политическата мисъл, какъвто безспорно е г-н Димитров. А и за да това е още по-сигурно, препотвърди го и друг български политически гении – министър Петър Москов. А още по-рано – и бащицата на съвременната българска демокрация Радан Кънев, В добавка министърът на отбраната Николай Ненчев не откри никаква разлика между политичческите идеологии на РБ и ПФ, а Найден Зеленогорски заяви, че ДПС е основния враг на реформите и значи на РБ. И у мен възникна сериозното съмнение – аджеба, защо такива мастити политически умове и титани на мисълта са се фиксирали в ДПС до такава степен, че тяхната фиксация е достойна за наблюдение от висококвалифициран клиничен психиатър.

Проблемът е там, че реформаторите, още след два месеца управление, показаха и доказаха колко кадърни са в изпълнителната и законодателната власт. Или по-точно – колко некомпетентни, непродуктивни и безсмислени са. Вижте дори само броя на внесените от тях законопроекти. И понеже вече е повече от ясно, че икономическата им програма е пълен боклук, а здравеопазването по техните представи се отъждествява с това до всяка линейка на спешна помощ да сложат полицай, а икономическите режими никак не се облекчават, то трябваше да се намери някакъв жертвен агнец, който като бъде заклан, с надеждата че ще донесе божията благословия на икономиката, образованието, отбраната, правораздаването и здравеопазването. И какъв по-добър агнец от сатанизираното ДПС?

Да, ама възниква един дребен проблем. Такъв като този, когато една муха се опитала да надлети орел. Почти технически проблем, но практически нерешим. За ДПС гласуват два пъти повече, отколкото за седемте партии в РБ общо като цяло. И още един пак технически проблем – ДПС е в парламента вече 25 години, а РБ няма 2.5 месеца. Защо тогава такива титанични умове каквито са реформаторите са припознали ДПС като вселенското зло? Дали само неадекватността им като законодатели и управленци е причината?

Едва ли. Причините са много по сериозни от просто отклоняване на вниманието от тяхната политическа и управленска немощ. Проблемът е друг – ужасяващ страх. Не от електората на ДПС, не и от четвърт вековната история на тази партия. А от друго – ДПС доказа, че има потенциал и ресурс да управлява, докато РБ доказа че няма. Този политически Франкенщайн, съшит от огризките на бившето СДС, НДСВ, ДСБ и с участието на дезертьори от ДПС, БЗНС и още две никому неизвестни партии, по в самото им зачатие няма заложени креативни способности (с други думи – импотентни са по рождение). Т.е. – и да искат не могат да са продуктивни. Може само да демонстрират посредствено опозиционно поведение, типично за извънпарламентарна партия, което в условията на изпълнителната власт е пълен абсурд. И това е вече очевидно и за големия им коалиционен партньор ГЕРБ. И ГЕРБ не просто го разбира, а вече го усеща на собствен гръб, дори започва да се страхува от това. Да се занимаваш с детска градина от 23 повярвали си политици, да ги влачиш на гръб, да им овладяваш прекомерните амбиции, при това докато управляваш страната, е направо усилие, граничещо с героизъм. А от горе на това – те, реформаторите, да твърдят че са мозъкът на управлението, докато сами не могат и да сменят дори и памперса си, е направо подвиг за мандатоносителя.

Обаче на ГЕРБ сега не му е до подвизи. Причини – повече от милион. Как да обясниш на реформаторите, че Патриотичният фронт носи огромни негативи на България пред Европа, заради ксенофобските им изявления. Как да обясниш, че щом срещнат премиерът ни в Брюксел първо питат защо още ПФ продължава да им е коалиционен партньор? И то само заради прищевката на реформаторите. Това, и да си вундеркинд, няма как да обясниш на госпожа Меркел, Жан Клод Юнкер, или не дай си боже на Жозеф Дол. Там такива като Валери Симеонов просто органически не понасят. А това носи сериозни негативи най-вече на премиера Борисов, който всячески се опитва да бъде харесван в Брюксел.

Друга сериозна причина е че реформаторите, както се казва „ни се водят, ни се карат”. При тях достигането до единно мнение е толкова трудно, както координиране действията на двама шизофреници в ремисия, теоретично възможно едно на десет милиона, практически – абсолютно невъзможно. Типичен пример е гласуването на пенсионната реформа. Както по отношение на визията, така и по отношение на инструментариума на нейното прокарване. Това на ГЕРБ се наложи да търси помощта на ДПС, за да може да вкара идеята си по отношение на пенсионното осигуряване. Неизбежна промяна, която бързо трябваше да се случи. И това още повече озлоби реформаторите. Как така ДПС ще гласува с ГЕРБ, при това – без голямата партия да изчака поне още 3-4 месеца, докато реформаторите се натуткат, да разберат за какво точно става дума, да стигнат до някаква идея обща за промяна (ако въобще стегнат до такава, поради вродената им импотентност), пък тогава да я наложат на ГЕРБ като тяхна, защото видиш ли, те били мозъчния център на реформата, а мандатоносителите са били само количеството, осигуряващи мнозинството. Това дори и Борисов няма как да понесе. И не го понесе.

Отнесе го министърът на финансите Владислав Горанов. Дясната ръка на РБ – „Протестна мрежа” бързо спретна хепънинг, поискаха оставката на министъра, позоваха се на подкрепата на президента, дадоха знак че са готови да спретнат същото, което спретнаха на Орешарски – платени протести до отмаляване. Въпросът е в това, доколко Борисов в частност и ГЕРБ като цяло се плашат от вече добре познати политически и популистки манипулации. А докога президентът на нацията ще се изявява като политизиран фен на реформаторите.

Но да се върнем на друг особено специален проблем – защо РБ така много държат на участие във властта при това неотменно с Патриотичен фронт? На пръв поглед това е необяснимо. Нали РБ кандидатства за член на ЕНП, а там не си падат по антисемитски, расистки или ксенофобски уклони. От изявленията на премиера стана ясно, не си е умирял от кеф като са го питали за ролята на ПФ в неговата коалиция. Точно обратното. Според твърде добре информирани източници от Брюксел, Борисов са чудел как да измисли нещо друго, но се получавало само неразбираемо мънкане, въртене на очите във всички посоки и обилно потене. За какво им е на реформаторите да подлагат на такъв огън премиера? Отговорът не е толкова лесен – не е заради самото изтезание на Борисов, не е и заради мнозинството. При осигурени поне 6 гласа от бившата група на Бареков и мнозинството е вързано. Т.е. ПФ не са вече никакъв фактор за крепене на кабинета. Тогава защо са им на РБ ПФ?

Най-възможният отговор е този: За да не изричат те на глас това, което мислят за ДПС, за турците, ромите, евреите или чернокожите. РБ по същността си е формация без ясна идеология, без ясна визия или стратегия за управление. Т.е. – приятно изглеждаща външна опаковка зад което се крие, по точно – не се крие, защото нищото не може нито да се крие, нито да се покаже. За да се прикрие тази визонерска импотентност на нищото, те трябва да се пренасочват вниманието. Това е и причината ДПС да се обяви за основен враг, за сатаната на демокрацията.

Илюзията, която ни пробутват, е проста – първо да ликвидираме ДПС, после и „нашите чужди” (турци, роми, евреи, католици, мюсюлмани, протестанти), които са виновни за това, че два месеца не замирисва дори и на идея за реформа, например в икономиката, а после всичко ще тръгне по мед и масло. Но изказването на такава теза гласно от РБ значи окончателното им отсвирване от каквато и да е евроатлантическа структура. За това им е жизнено необходим ПФ. Той може свободно да говори това, което лидерите го РБ мислят. Например така: „Национализмът е като обединителна идеология и жизнена енергия, която трябва да се въздига в култ, за да премахне злотворното влияние на … (което и да е малцинство) марксизма и комунизма ... все плод на космополитизма и интернационализма, който е убийствен за националното ни битие.". Цитатът не е от реч на трибуна г-н Симеонов, макар че звучи като негов, а на ген. Никола Жеков, но днес напълно се вписва в политиката на ПФ, а значи удобен за РБ. Няма смисъл да обясняваме кой е генерал Жеков, стига само да добавим, че е личен приятел на Адолф Хитлер и най-доверения му човек в България през 30-те и 40-те години на миналия век.

Но да не бъдем празнословни – ето нови примери – военната реформа не върви, значи виновен е турчинът, назначен за заместник министър, защото е агент на МИТ. Спешната помощ не стига на време, виновни са ромите, защото бият докторите. Образованието е на никъде, виновен е онзи, комунистите, които е вкарали в училище портретите на Асен Златаров, Фредрик Жолио Кюри и Ломоносов. Но не са вкарали в учебниците например националната икона генерал Христо Луков, бащицата на демокрацията в България проф. Богдан Филов или изключително модерната и в днешни дни организация „Съюз на националните легиони” (националсоциалисти), заедно с генерал Никола Жеков, нейн почетен председател. Това послание се крие зад открития урок във Видин на професора (вероятно по научен комунизъм) Тодор Тодоров, сегашен министър на образованието. Но инак всичко това изглежда атрактивно, щипеш млади госпожици, говориш нелепици, които се възприемат като най-съвременна истина от последна инстанция. Видяхте че дори че апостола на реформаторите Радан Кънев не просто застана зад духовната убогост на министъра на образованието, а и силно я поощри. Ако искате още примери – просто следете новините - такива „реформаторски” събития има поне по две на ден.

Това няма как да не тежи на врата на ГЕРБ като воденичен камък на удавник. И колкото по-бързо ГЕРБ намери сили да се „отвърже” от ПФ, а от там и с неспособните и некомпетентните от РБ, толкова по-вероятно е да няма предсрочни парламентарни избори заедно с местните. ГЕРБ има много малко време да решава тази особено тежка дилема.