Иван Костов или чакащият кокала

Осман Октай

автентичен авторски разказ, запис от 1998 г.

Вие ме връщате в годините назад, когато след изборите през 1991 г. октомври месец СДС реализира в парламента 110 народни представители, а ДПС - 24 и беше невъзможно да се направи мнозинство на което и да е правителство без ДПС. Тогава политическите формациии, които влязоха в парламента бяха три. Съвсем нормално беше, както за страната така и за европейските държави, да

се стигне до коалиционно управление на СДС със ДПС. На 4.11.1991 си спомням първото заседание на парламента вечерта в клуба на "Подкрепа" на ул. "Узунчовска". Бяхме поканени на среща със ръководителите на партиите, представляващи СДС. Освен Филип Димитров, който беше лидер на СДС тогава, участваха още Стефан Савов, Елка Константинова, Николай Василев, Михаил Неделчев, д-р Васил Михайлов, Стоян Ганев, от КТ "Подкрепа" Радослав Ненов със Асен Мичковски. Ние бяхме с Ахмед Доган, а по-късно към нас се присъедини и г-н Юнал Лютви. Тогава се стигна до комична и несериозна ситуация. Неизвестно защо за мен на тази среща присъстваха две личности, които не бяха в партиините ръководства. Единият беше Иван Пушкаров, а другият беше Иван Костов.

Дори някой си позволи въпроса: "Какво правят тези господа тук на тази среща?", а репликата на г-н Савов беше: "Ами какво, чакат кокала." И чак в четири часа призори Михайл Неделчев се сети, че СДС не може да направи кабинет без коалиция със ДПС. И така в четири часа всички замълчаха след казаното от Неделчев и се обърнаха към нас с очакване, какво ще отговорим. Но това стана след реплика на Филип Димитров: "Изслушах ви господа, със божията благословия аз вече ще направя кабинет". Тогава, малко преди да напуснем заседанието, г-н Доган си позволи само една реплика:" Благодаря, че все пак след толкова дълго време се сетихте, че коалиционни партньори са ви нужни. Филипе, аз те моля да слезеш на земята, остави Бога на мира, защото нашите проблеми са тук, нека седнем сериозно и да помислим какво ще правим от тук нататък." Всъщност с това приключи и първата ни т.нар. "среща - консултация".

На следващия ден започнаха сериозните разговори за съставянето на коалицонен кабинет. Аз не знам дали в практиката по света съществува такъв парадокс, може би заради това, че ние не сме били достатъчно зрели политици, или пък сме били така наивни да мислим, че след като всички сме демократи и дадената дума тежи, започна големия спор. Дали следва да има подписано политическо споразумение за коалиционно управление или да не съществува такова. Ние нямахме претенции за пряко участие във властта, но държахме да има подписано политическо споразумение за коалиционно управление със заложени принципи за управлението на страната, които касаят страната и малцинствата в България. Това подписване се отложи и още тогава бяхме пред угрозата да няма излъчен кабинет. СДС излезе с довода, че не е разумно да подпишем това споразумение малко преди предстоящите януари месец президентски избори. Оказа се, че едва ли не ще компрометира СДС, защото виждате ли СДС е продало България на интересите на турците. А това може да стане причина да загубим президентските избори. Ние се съгласихме отчасти с този довод, знаейки ситуацията през 1991 г., все още

националистическите настроенията и националистическите възгледи в страната бяха много силни. Не подписахме този документ, но въпреки това подкрепихме кабинета на Ф. Димитров, без да имаме министри и без да имаме подписано споразумение. За това казвам, че едва ли съществува такъв парадокс в световната политика. Това грубо казано означаваше някой да управлява за наша сметка. И без действително да управляваме, ние трябваше да носим негативите и отговорностите на тази власт.

Минаха президентските избори и на всички им е известно как д-р Желев беше окичен с прозвища като "фес", защото Велко Вълканов проведе

националистическа кампания, но въпреки това д-р Желев спечели с пет-шест пункта. След успеха му, отново възникна актуалният въпрос за подписването на политическото споразумение. Нашите "коалиционни партньори" обаче се направиха на разсеяни и не искаха въобще да седнат на масата за преговори.

От този момент започнаха нашите сериозни търкание със СДС. През март им предстоеше национална конференция, на коята ние категорично отказахме да присъстваме. Лично Стефан Савов доиде да ни моли да имаме представители на там, нали все пак "уж сме коалиционни партньори", и че едва ли Европа ще погледне добре на нашето отсъствие. И ние изпратихме един колега от ЦОБ - Ариф Агуш, който нямаше пълномощия да се изказва, но буквално беше насилен от Снежана Ботушарова, която тогава водеше конференцията, да излезе на трибуната и да приветства конференцията. Всъщност това беше първият сигнал за обществеността, че нещо между СДС и ДПС не върви.

След това последва оставката на Димитър Луджев като министър на отбраната, без наше знание. После последваха майските събития за промени в кабинета, отидоха си някои министри и нови бяха наложени от кабинета. И при цялата тази сложна ситуация отново не се стигна до подписване на споразумение и за да не бъдем упрекнати, че ние сме свалили първото демократично правителство. През цялото време някой се опитваше да ни извива ръцете. И тогава стигнахме до съгласието, че веднага след съставянето на кабинета и промените в него през май 1992 г. ще отделим две работни групи, които ще съставят текст, който да бъде подписан от ръководствата на двете силни политически централи, за да се формиира силно коалиционно управление. По този въпрос дори г-н Юнал Лютви прочете една много силна декларация след самото гласуване на кабинета. Излъчиха се двете работни групи, на СДС ръководител беше Александър Йорданов, а нашата работна група се ръководеше от Шерифе Мустафа. Близо месец работиха и съгласуваха текст за споразумение, но когато бяха готови, около средата на юли, изведнъж Ф. Димитров каза, че те са коалиция от 16 партии, и че той не може да поеме отговорност от името на всички и да подпише този документ. За това ние би следвало да преговаряме отделно с всички тези политически партии и съответно да подпишем споразумение с всяка поотделно. Ние приехме това като подигравка с нас. БСП веднага внесе вот на недоверие към кабинета.(точна дата) Единствено г-н Доган гласува против кабинета. Това беше така наречения "червен картон на Доган". А цялата парламентарна група подкрепихме кабинета. Дори се чуха подигравателни гласове, че парламентарната група на ДПС вече не се подчинява на Доган, че вече е сам и т.н. Дори това не им послужи за урок, че наистина трябва да се подпише споразумение.

И така решихме, че е време за следващата ни стъпка. Трябваше да падне нечия глава, но да не е толкова болезнено като главата на министър - председателят например. Взехме решение в тесен кръг (без това да е достояние на колеги, случва се и това в политическият живот) и внесохме предложение за сваляне на председателя на парламента Стефан Савов, без да имаме някакво лично отношение към него като личност или като председател на политическа формация, или пък като председател на парламента. Просто трябваше да се покаже, че това мнозинство не може без нас. И така, Стефан Савов бе свален от пост. Парламентът остана без председател. СДС отказаха да посочат

заместник и дълго време парламента работи с временен председател, а ние не се съгласихме той да е от друга политическа сила.

В този момент изтече информация по така наречения случай "Македонгейт", ставаше дума за една нерегламентира и тайна сделка за оръжие със съседна Македония. В тази сделка имаше съмнение за участие на хора от обкръжението на Филип Димитров, дори имаше съмнения за пряко участие на министри и негово участие също. Нещо което скандализира парламента и обществеността. Трябваше да се излезе някак от тази ситуация. СДС не искаше да се прави нищо по този случай и така да се потули. БСП поискаха извънредно заседание на закрити врати по този въпрос. Политическа практика е в такива случаи винаги да се успокоят политиката и държавата. Проведохме заседание на ЦС на ДПС, на което свалихме доверието си от кабинета.

Искам да подчертая, че нямахме за цел да бъдем инициаторите за свалянето на кабинета. Нямаше да искаме вот на недоверие, а само щяхме да го уведомим, че нямаме доверие в неговото упрваление. От създалата се ситуация ако не вземеха кардинални решения на "Раковска" 134, ситуацията следваше да бъде непридвидима и за страната и за съответната политическа централа и нейните лидери.

Така се взе решение за закрито заседание на което трябваше да реши проблема "Македонгейт". Но от централата на СДС отказаха да участват на това заседание, БСП предложи един текст след дискусиите, че министър- председателя е виновника, ние обаче не се съгласихме с това становище. Въпреки неучастието на СДС на закритото заседание, парламентът прие текст, които даваше изход на министър-председателя. Въпреки съпротивата на БСП, ние го наложихме, защото беше по-добре да е този текста, отколкото да нямаше никакъв. БСП накрая го осъзна и гласува за текста, които предложихме. Този текст не обвиняваше пряко министър-председателя, а по-скоро негови съветници, които са злоупотребили с властта. Там се посочваше, че той не е употребил достатъчно контрол върху тях, с което са застрашили националната сигурност на страната. От тук натък от него се очакваше само един ход: да се освободи от съветниците си.

Точно тогава, в този момент се появи лицето Иван Костов. До този момент Иван Костов беше само един финансов министър и нищо повече. Той никога не е интересувал от това какво става в СДС, в ДПС, или пък във коалиционните ни взаимоотношения. Винаги е бил много далеч от тези неща, независимо, че сега се пише за създател на СДС, за човек, който познава много добре тези процеси, за падането на Филип Димитров и коалиционните ни взаимоотношения. За наша голяма изненада на следващия ден в 17.55 часа във кабинета на тогавашния зам. председател на парламента Кадир Кадир се появи Филип Димитров със Иван Костов, а ние бяхме със г-н Доган. Филип Димитров каза, цитирам буквално: "Ахмед, доидох да те информирам, че току що депозирах в деловодството на парламента искане за вот на доверие. След като вече съм упрекнат, че поставям под въпрос националната сигурност на страната, аз искам доверие. Ако нямам това доверие, не мога да продължа." Той се правеше на ощипана девойка. Тогава г-н Доган каза следното: " Филипе, оттегли си искането докато е време, защото ще паднещ. Още повече, че знаеш, че централният ни съвет има решение за недоверие към теб и твоето управление. Така че ако се гласува токова нещо вътре в парламента, ти просто си отиваш." Тогава за пръв път аз чух изразена позиция от Иван Костов (значи

това е през 1992-ра година). Той каза: " Ахмед, съгласи се, че този човек има достойнство. Не може цял парламент да му се подиграва и той да се държи така все едно нищо не се е случило. Той е длъжен да иска това доверие". А г-н Доган го попита: "А ако не го получи?", а Костов отговори: "Поне ще си отиде с чест".

Дълго мислихме след това за тази странна намеса на Иван Костов. Кой беше той, че да доиде с лидера на СДС и министър-председателя. Дали само като член на кабинета? Дали е достигнал до извода, че вече има изключително влияние върху министър-председателя, но той съзнателно (ние сме дискутирали много сериозно върху това с г-н Доган) провокира Ф. Димитров, за да може да стане някой друг министър-председател. И започнахме да се питаме, кой е този, който иска да става министър-прдеседател на България. И за да не изпадам в подробности ще кажа просто кабинетът падна.

Развиха се драматични моменти в нашите взаимоотношения със СДС. На изчаквания и надлъгвания. Аз имах честта да бъда опълномощен да водя преговорите от името на ДПС по-скоро грубите, техническите преговори, а г-н Доган присъстваше на преговорите на който беше и Ф. Димитров в качеството му на председател на СДС. Всъщност тогава ние поставихме няколко условия, но едно беше съществено: действително да се подпише това коалиционно споразумение и да се излъчи следващия министър-председател, та дори той да се нарича пак Ф. Димитров. Но да го има това споразумение черно-бяло, без отново да имаме претенции за пряко участие с министри, защото тогава още нямахме готови кадри (или пък още не ги познахме и не разполагахме с тях).

Искахме обаче да имаме възможност да предлагаме имена, които са авторитети и в страната и сред нашите избиратели. Поставихме и още едно условие: който и да министър-председателят на България, предложен от СДС, да има една техническа процедура, т.е. те са 110 народни представители, а ние сме 24, събираме се двете групи и правим едно заседание, представя се кандидатурата или кандидатурите и се преминава към тайно гласуване. Пак повтарям ние сме 24 гласа срещу техните 110, т.е. нашите гласове са глас в пустиня. Но ние поставихме изрично това условие, за да може двете парламентарни групи действително да изберем, а не някоя партийна централа да ни извие ръцете и да ни диктува условията. Този демократичен подход не бе възприет от СДС до края на преговорите, така се провали всяка номинирана кандидатура. Първоначално на Ф. Димитров, след това на Лучников, после на Йордан Соколов.

Това доведе до т.нар. бунт на "сините мравки". Над 80 депутати от СДС, когато осъзнаха, че някой ги подвежда на тези преговори, и че някой ги лъже и манипулира, провокираха този бунт на "сините мравки". Ние от своя страна наложихме техни представители да участват на преговорите, за да научават от първа ръка информацията. Водачът на сините мравки, в момента е в кабинета на президента г-н Стоянов, казва се Константин Павлов. Но сред имената на тези 80 народни представители от СДС не бе името на Иван Костов.

На една от поредните ни официални тайни срещи - вечери в Горна Баня, заедно с Ф. Димитров и Едвин Сугарев присъстваше и Иван Костов, който се съгласяваше със всяко едно наше условие стига да се направи този кабинет, в който той да играе важна роля и ако може той да е министър - председател. А ние постоянно получавахме послания в онзи смисъл, че той ще бъде

номиниран от СДС, че те ще си работят в това направление за номинация, а само трябва да приемем това условие. От нас се очакваше да докараме нещата до там, че да не се съгласяваме за никой друг номиниран, а те от своя страна ще направят така, че той да е номинираният от СДС, за който ние трябва да гласуваме. В този случай казахме, че правилото двете групи да гласуват заедно важи, а ако спечели Иван Костов, нека бъде той.

Отчасти по тези въпроси аз съм заел позиция още през 1997 година, по време на парламентарните избори, когато дадох голямо интервю в "Труд". Тогава казах, че този човек се готви пет години за този стол, и че ще след пет години той ще седне на него и нека България и българският народ знаят кой ще я управлява. Тогава изпълних политическият си и обществен дълг да информирам обществото за това, което ще се случи през следващите години от управлението на този човек.

Та с една дума ние през цялото време знаехме предварително за неговите амбици.и и пряко участваше вътре в СДС, когато се провеждаха сериозни консултации, които за съжаление не се получиха, именно заради такива хора, като него. Заради кариерата си провалиха политиката на СДС. За това днес седем години след тези събития, нека не се измисля нова история. Защото има много хора, които са още живи и могат да си спомнят.

Искам да припомня една случка на Иван Костов. Когато аз и г-н Кадир трябваше да се срещнем по наши идеи за законопроекти с тогавашния правосъден министър Лучников и министъра на финансите Иван Костов, заради изгубено имущество на наши изселени хора по време на възродителния процес. Искахме информация от министерството за конфискуваното имущество и финанси на такива граждани. Кое беше подозрителното тогава? Кабинетът беше в оставка, водеха се интензивни преговори и под предлог, че бърза за чужбина Иван Костов предложи да се яви сам на срещата. Тази среща се състоя в кабинета на Кадир Кадир. Аз имам запис от нея и ще бъде много интересен за историята ни. Сега, след седем години, му благодаря за неговата откровеност, защото в присъствието на Кадир изказа лични съображения и мнения за цялостната политика на СДС. Оказа се, че той нямал нищо общо със СДС, с политиката на СДС, че той е само един технократ, министър на финансите и точно такъв трябва да посочим за министър - председател на страната. За първи път споменавам този акцент. Та всъщност не ДПС свали първото демократично правителство в страната, то се самосвали от всичко, което казах до тук, с изключително големи политически грешки и интриги вътре в цялото им политическо ръководство. Защото ние търсехме партньорство и сериозно коалиционно управление, съгласувани отговорности. За съжаление това не се случи и нека никой не ни упреква седем години по-късно, че с помощта на ДС сме свалили това правителство. Никой не е имал намерение дза сваля правителството на Ф. Димитров. Дори напротив, ние направихме всичко възможно да го запазим. А все още си мисля, че ако тогава не се бяхме съгласили да подкрепим едно такова правителство без споразумение може би съдбата на България щеше да се развие по-различно. Но историята един ден ще отчете всичко това и ще отсъди. Нека Иван Костов не упреква движението за нищо. Но гузен - негонен бяга. И нека не забравя, че от 1990 до 1994 година той не беше нищо повече от един министър с комерсиални цели.