Напред науката е Слънце, но не и днес

Йозлем Садкова

Традиционно, всяка година, месец септември е свързан с образованието, с подготовата за настъването на новата учебна година. Тази година обаче, освен ученици, учители и родители, септемврийския месец активира и законотврорците да се фокусират в сферата на образованието.

От години различни европейски и световни институции определят образователният процес в България, като „стар кораб, спускаш се стремглаво надолу по дегратационната вълна“.

През новата 2015/2016 учебна година по данни на Министерството на образованието и науката, броят на записаните ученици в училищата е 757 969, 64 841 от тях са първокласници. Родителите на тези близо 65 000 деца, преди да изпратят децата с букет в ръка на 15 септември, е трябвало да заплатят за това скъпо удоволствие средно с около 450 лв. Ето я и самата задача, решаването, на която ще позволи на първолака да отиде на училище със самочувствие и без нищо да му липсва:

1. Учебни пособия: тетрадки, скицник, моливи, боички, сметало, пл. букви, несер- между 50-60лв.

2. Раница- от 30 до 200лв.

3. Ученическа униформа-цената зависи от това колко броя панталони, блузи и жилетки ще купят родителите. Средната цена за панталон е 30 лв., за риза с вратовръзка и блуза около 60лв., а за спортен екип с логото на училището цената е между 80 и 150лв, като бонус ученика получава маратонки или гуменки, т.е. цената на ученическата унифрома около 100-200лв.

4. Дрехи - яке, обувки, чифт дънки и др. Около 200лв.

5. Първа родителска среща - застраховка и училищни мероприятия (състезания, викторини ит.н.) – 50-80лв.

Краен резултат: възможно най-скромната подготвка за първокласник излиза над 450лв.

Колко е скъпо да си неграмотен... За поредна година в доклад на Европейската Комисия, българчета са посочени като най-неграмотни в Европейския сьюз, а за да тръгне на училище в прилежен вид един първокласник е необходима една средна заплата.

Невъзможността на родителите да се спрявят с решаването на тази задача, дава отговор на въпроса: „ Защо броят на молбите за еднократна помощ за първокласник нараства всяка година?“ За учебната 2015/2016 год. подадените молби са над 45 000 или около 70% от семействата на седемгодишни деца нямат финансовата възможност да изпратят децата си на училище. 70% от всички първокласници се нуждаят от финансова помощ, която тази година е в размер на 250 лв. Само в Сливен подадените молби са около 2000, реално обаче ще бъдат подпомогнати около 1 200 деца.

Първият учебен ден е празник не само за учениците, но и за техните учители. Това са хората, посветили се на една професия с благороден замисъл и неблагодарен завършек. Ако преди 10-тина година, да си учител в България бе мисия „Невъзможна“, то днес да си учител в България е мисия „Няма смисъл“. „Няма смисъл“ да си учител в България, защото заплата на старши преподавател е 550 лв, на главен учител е 590 лв., а на камериерка в три звезден хотел е 540 лв., с 14 почивни дни. „Няма смисъл“ защото българските учители вече се преквалифицират в сезонни работници. Наемат се за 8 месеца на временни трудови договори, като осталите 4 месеца са или неплатена отпуска или биват съкратени. Тази практика бе въведена успоредно с делигираните бюджети, тъй като, по този начин директорите „икономисват“ някой друг лев. Колкото до учителите, те водят преговори с директорите, за да останат поне 9 месеца, запътвайки се към Бюрото по труда. „Няма смисъл“ защото зададеният седмичен норматив от 22 учебни часа, на практика е неизпълним за учителите по информационни технологии и информатика, за учителите по физика, химия и биология, тъй като по учебен план, учениците имат по един или най-много два учебни часа по посочените предмети. В училищата с по един два класа във випуск, напрактика учителката по физика, става учителка по биология, английски и физическо, за да покрие норматива.

Липсата на мотивация и сигурност е сред основните причини за 15 години учителите в страната от 120 000 да намалеят до 85 000 учителя. Средната възраст на учителите в България е 57 години. Над 4 000 учителя са над 60 години. Едва около 700 са млади учители до 30 годишна възраст, за останалите, просто „Няма смисъл“. И тъй като все повече родители, ученици и учители не намират смисъл в българскта образователна система, както и каквато и да е продуктивност от страна на Министъра на образованието Танев (самопровъзгласил се за пръв реформатор, без никакви реформи все още), депутатите се заеха с изготвянето на изцяло нов закон за предучилищното и училищно образование.

Самият факт, че закон, свързан с образованието се изготвя от хора, които не са педагози и към момента, а и в професиоанлият си живот не са се сбълсквали с проблемите в българското училище, то това им начинание звучи някак нелогочно, като готвач да конструира самолет. Още повече, че въпросният закон бе отхвърлен изцяло от учителското съсловие у нас. Опсанията на преподавателите и педагозите са свързани основно с неприложимостта на така изготвеният закон. Липсата на модерен подход към предизвикателствата на 21 век, осигурява бъдещият провал на българското образование, чрез неадекватна подготовка на учениците.

В началото на 21 век, безусловно в световната образователна практика е прието, че информатиката и информационните тегнологии са двигателя в еволюционното и модернизизано мисле на човека. Дори в страните от третия свят в Африка, необходимостта от компютърно ограмотяване е водеща в образователния процес. Преди близо 10 години компанията APPLE разработи батерия с по-голям капацитет, за да могат учените в Африка да използват по-дълго компютърните си устройства, дори когато нямат достъп до електричество. Стратегиите заложени в програмата Европа 2020, целят да ограмотят и приобщят все повече младите хора към предизвикателствата на бъдещето, в което интернет общуването измества всякакъв вид друго общуване, както в работната сфера, така и извън нея. Във Финладия, например са на път да въведат единствено писането на компютър, както писмена реч.

В България е точно обратното. В училищата ни седмично са предвидени по 1 час по информационни технологии. В началото на годината дори се заговори за отпадането изцяло на предмета от учебните програми. Стигна се до петиция от страна на учениците и към момента ситуацията е на standby, въпрос на време е обаче, кога ще бъде даден restart. Според родителите пък новият закон е на път да даде start на корупционни практики в училище. Те са силно притеснени от предвидените в новия закон Обществени съвети. Обществените съвета ще са органи, пред които директорите и училищните настоятелства ще дават отчет за всяка функция и практика в училището. От атестация на учители, до провеждането на състезания. Още по-любопитен е факта, че задължителен член във въпросните съвети, трябва да е представител на бизнеса или финансиращ орган. Въпросът тук: „застрашен ли е суверенитете на българското образование?“ Подозрения буди и припирането, отностно по-бързото приемане на Закона на предучилищно и училищно образование.

„След приемането на второ четене на Закона за предучилищното и училищното образование Министерство на образованието трябва час по-скоро да започне с обсъждането на учебните програми. Въз основа на учебните програми ще бъдат разработени и новите учебници.“ – заяви Милена Дамянова вносител на законопроекта. Амбицията на вносителите е до началото на учебната 2016/2017 г. учениците да се обучават по нови учебници, т.е. точно след една година. За една година Закона трябва да е влезе в сила, да са изготвени новите учебни планове, да се създат няколко вида нови комисии: едни - задаващи критерии, други - следящи за изтълнението на критериите, трети - за одобрение на учениците. Закон, комисии, учебен план, автори, издателство, печатница, време на учителеите да се запознаят с нововъведенията и т.н. Доста работа за една година. Но след влизането в сила на закона за предучилищно и училищно образование учениците бързо ще трябва да се „пригодят“ към новостите в учебния процес. Всъщност част от тези новости са добре забравени стари практики.

Вместо устрем към бъдещето, текстовете в новия закон са по-скоро обръщане към миналото. Част от реформите са дословно пренаписани от действащият до 1961 г. образователен закон. Предстои да бъдат предприети устройствени промени, без да бъде извършена така наложащата образователна реформа. От следващата учебна година ще бъдат разместени класовете, в които ще се получава образователен ценз, но на практика липсва програма или план, чрез които да бъдат мотивирани учениците да останат в клас, за да получават нови, приложими знания.

Учебните планове и нормативи ще продължават да се трупат с тежки и напълно ненужни материи, като по този начин ще се повиши апатията сред учениците. Към момента никои от т. нар. реформатори в образованието, като че ли невижда табелата със светещи букви НЕГРАМОТНОСТ. През последните години повече от половината завършили среднообразование в България не могат да прочет изразително статия от вестник. Млади хора завършили 12 клас попълват автобиографиите си с правописни грешки. Ежедневно във форумите се изливат такива словестни излияния, че направо „ти идва да Омреш от смЕх“. Имаш тетрадка, но пишеш неграмотно, имаш компютър, но пишеш неграмотно, имаш нов закон с дуална система – пишеш и работиш неграмотно.

И докато законотворци спорят за това дали учениците от 1 до 3 клас бъдат оценявани с оценки от слаб 2 до отличен 6, децата още в 5 годишна възраст знаят как да използват таблет, смарт фон и компютър и все по-рядко се впечатляват от тетрадките с малки и големи квадрадчета. Независимо дали ще бъде оценявано в 3 или 5 клас, детето днес, ще продължи да идва с таблет на училище и да помага на 57 годишната учителка когато има проблем с телефона.

За следващата предвидена голяма реформа да се готвят седмокласниците, защото те вече ще получават свидетелство за основно образование не в осми, а в седми клас. Любопитно с какво това бързане ще подобри знанията и уменията на учениците? Според някои от законотворците, това е превантивна мярка срещу ранното отпадане на учениците, най-вече от ромски произход. За миналата учебна година над 12 000 е броят на учениците напуснали училище преди осми клас. Всъщност до момента конкретика по въпросната „превантивна мярка“ не бе дадена. Как сбиването на учебен материал от 8 учебни години на 7, ще мотивира учениците и най-вече кактова ще повиши грамотността сред ромите.

Първо - Факт е че ромчетата не посещават детска градина и предучилищна форма на образование. Причините са няколко: непознаване важността на образование от страна на родителите; нежеланието на другите родители, техните деца да учат и играят с ромчета (да, пословичната толератност на българина, всъщност се среща доста рядко); точковото оценяване на родителите, чиито критерии почевето роми не покриват и не на последно място-липсата на свободни места.

Второ - Началното и основно образование. Тук ситуацията е малко по-различна. Без да са посещавали задължителната предучилищна, децата от ромския етност не могат познават същността от трепета на първия учебен ден, не заради друго, просто им е непознато. Липса на подготовка в къщи, липса на досег с учител, липса на ясното какво ще се случи оттук нататък. Ако за другите децата първи клас означава, че вече освен чертички ще пише букви, то за едно дете от махалата, времето в училище е време, в което не се чувстваш на място, осмиван, неразбиращ.

И тук пословичната толерантност на българина някаде се скрива. Във всеки град има училище, в което всички знаят че се обучават само роми. Не, няма нищо отличително в наименованието на училището, дискриминитивно и нетолератно е, но там си учат само роми. Всъщност разликата между предучилищното образование и основното е, че в училищносто образование е важна бройката. Субсидията зависи от бройката. Към момента са закрити 1620 училища. Затова във всеки град, във всяка община има поне по едно училище, в което се учат само роми, а останалите бройки са попълнени от деца на гурбетчии.

Трето - Никои не би искал детето му да бъде осмивано, защото родителите му нямат 450лв. да го изпратят подобаващо в първия учебен ден. Все почесто на въпроса: „Защо детето Ви не посещава училище?“, отговора е „Защото нямаме пари!“. И не, не е защото ромите са свикнали на социални помощи, просто в България е скъпо да си грамотен. Та нали за именно такава социлана помощ чакат над 70% от семействата с първокласници!

Колкото до образователния процес – „Те нямат основата от предучилищната, до 4 клас са ги „пускали“ без да им пишат реални оценки, от 5 клас нагоре работат с тях се превръща в кауза пердута.“ – оправдават своето безсилие учителите. На практика, получаването на основно образование в 7 клас, не би компенсирало липсата на основа и мотивация сред ромското население и порочната практика над 80% от ромите да напуснат училище е с реални шансове да нараства. Преобразуването на структурата за получаване на основно образование ще рефлектира несъмнено и върху работният процес във всички основни училища, особенно в малките населени места. По този начин ще бъде отнемана 1/8 от финансиране на тези училища.

След влизането в сила на новият закон за предучилищно и училищно образование, повечето училища от Северозападния и Югозападния район са пред реалната заплаха от закриване. Неравнопоставеността между едно училище от тези региони и училищата в големите градове ще стане още по-осъзаема. Демографския срив, емигрантския поток и бедността изправят класове с по 10-11 ученика в неравностойна битка за финансирано качествено образование. Потребността да се изучават информационни технологии е еднаква във всички краища на страната, еднакава е и за всички етноси и малцинствени групи, както по селата, така и в градовете.

В колко села има кабинет по информатика? В колко от училищата в Разград например, учениците имат свободен достъп до компютри и интернет? Вярно ли е, че децата в Рило-родопския край получават уроци по компютърна грамотност, практикувайки свойте умения на компютри Правец, чиито операционни ситеми са неприложими никаде по света? Така изготнвеният закон гарантира ли равният достъп до качествено образование на всички ученици в страната? Доколко изобщо държавата позволява на учениците свободно да се ползват от заложените в Конституция права? Реформаторската политика, нова форма на дискриминитационна политика ли е? Форма на пасивна дискриминация ли е неглижирането и омаловажаването на изучаването на майчин език?

Хореографията и изучаването на майчин език са със знак равен в новия закон за предучилищно и училищно образование в графа-Свободно избираема подготовка. Едва ли умението да потропваш в размер три четвърти е толкова необходимо за учебният процес, колкото възможността за едно дете да умеее да владее майчиният си език, за да може правилно да асимилира и осъзнава значението и важността на официалния български език. И ако такива проблеми не стоят пред софииските ученици, но в градовете Сливен, Разград, Кърждали, Левски езиковата бариера между учители ии ученици, се превръща в бетонна стена между децата и книгата, между ученика и образованието.

Освен, че е редом до изуването на хореография, неглижирането на важността от изучаване на майчин език се характеризира и в друг аспект. По никакъв начин, вносителите непедагози на закона за образование, не се ангажират с програма, в която да са определени редът и критериите за начинат, по който ще става преподаването в клас на майчин език. На практика никой от министерството на образованието не се наема с отговор на следните въпроси:

1. Съществува ли изобщо учебник за изучаване на ромски от български и на български от ромски, при положение, че ромският език няма еквивален на писмена реч?

2. Колко и какви са учебниците на турски, арменски и македонски език?

3. Какъв е преподавателският капацитет за цялата страна?

4. Трябва ли учителите от т. нар. смесени райони да преминат курс на обучение по турски, за да спомогната за приобщаването на децата в училищната среда?

5. Ако в Община Руен има 10 деца, които искат да изучават турски език, но освен тях има 2, които искат да изучават ромски или по-кокретно копанарски език, законотворецът гарантира ли равнопоставеност както на децата от турски произход, така и на децата от ромски произход? Ангажира ли се държавата с образованието на децата? Или закона трябва да се спазва от всички, но що се касае до достъпа и реализацията на правата на малцинствата е по-скоро пожелателен? Това пасивана дискриминация срещу две ромчета от Руен ли е? Всъщност, може би няма значение, тъй като една ромка в България трудно би си позволила 450 лв., за да изпрати детет си на училище. Затруднение срещат не само малцинствените групи, затруднение срещат над 70% от родителите. Дали намират смисъл обаче?

Реформаторите в образованието не се ангажират с покачване на процента на грамотността, а с преструктуриране на образователната стълба, нови учебници, Общесвени съвети и подпомагане на частните училища с 20% държавно финансиране. До днес министърът на образованието Тодор Танев (Реформаторски блок) страни от думи като: качествено образование, повишаване продуктивността както на учители, така и на ученици, осигуряване на благоприятна среда в училищата. Към момента впечатленията за него са за възрастен мъж, който в телефона си ученички и който говори по лицеприятен и клюкарски начин за личния живот на световно признати учени. Но най-запомнящ момент на Танев, бе невероятният скандал по време на матурите тази година.

За образование под ръководството на реформаториското мислене на група политици, родителите 70% от пърлокласниците подават молба за еднократна социалана помощ. И докато българският народ прави „финансови гимнастики“ за да осигури образованието на децата си, на бъдещето поколение на страната, в Парламента се гласува Закон за предучилищното и училищно образование, който напрактика е несъвместим с темповете на модернизация в момента. Законът е неприложим днес, защото не би могъл да осигури необходимите знания на учениците, за да могат те след 10-12 години да отговорят на предизвикателствата на техниката, която ще бъде приложима след 10 години. Все повече страни в Европейския съюз въвеждат изцяло електронно обучение в класовете, унас се правят планове ежегодно да се печатата нови учебници.

В 21 век, в страна от Европейския съюз, ученици пишат петиция, да бъдат запазен единственият им час седмично по информационни технологи, които изучават на компютри по с по-голям житейски стаж от техният. Това се случва днес в България, защото за пореден път случайни хора, попадат на неслучайни места. Едно обаче няма да се случи- българските училища ще продължават да изостават в технологичното и качественото си развитие, като остават безсилни за да отговорят на потребносттите на учениците и глобализиращият се свят.

Учителите ще са във все по преклонна възраст, материалната база ще е все по-остаряла, а учебният процес ще е все по-бавен, овехтял и неприложим, а учениците ще са все така демотивирани и неизаинтересовани, докато продължават да неграмотно пишат в скъпите си смартфони и таблети за по 700-1 000 лв..