Панацея ли е фискалната политика?

Георги Петров

Разходването на бюджета, както и целите, които биват залагани в него са приоритет и отговорност на всяко правителство. Последните няколко години непрестанно се акцентира на фискалната политика, като предпоставка за икономическата стабилност на страната, но така ли е в действителност, или както и при КТБ, това е прах в очите на електората.

Настоящия анализ ще даде отговор на тези въпроси, а именно: 1.) Как се разходват средствата заложени в държавния бюджет, както и измененията в гласуваните разходи на държавните министерства, 2.) постигнати ли са заложените цели, 3.) кои са източниците на финансиране.

Точка 1.)

Разглеждайки бюджета за 2014 г. в сайта на Министерство на финансите, не може да се говори за прозрачност на представената информация. Формулите в приложените файлове excel г. ги няма, трудно, а на места е дори невъзможно, дадената информация да бъде транспонирана. Дори и след разиграването на 100 различи сценария, човек трудно би разбрал какво формира тези общи приходи, без помощи в размер на 26 милиарда лева. в бюджет 2014 г.

Тъй като в Приложение 1. от отчета за изпълнението на държавния бюджет на република България липсва сходимост с предходния период, данните в долната таблица са преработени по начин, които да направи информацията съпоставима и да даде представа за увеличението / намалението на разходите по структурни звена, както и за гласуваните разходи на съответните министерства.

Както ще видим в таблиците, увеличенията в разходите се дължат основно на „Ангажименти за разходи“. Това са гласуваните увеличения за бюджет 2014 г., както и нови задължения натрупани през 2014 г.

Няма как да не направят впечатление разходите в колона Изменение и по специално частта „Ангажименти за разходи”, които влизат от 2014 г. Измененията са значителни, а най-големите са за здравеопазване, увеличение от 501 661 хил. лв., от които ангажиментите за разходи са 476 385 хил. лв. Прави впечатление, че разходите за ангажименти са близо до дефицита, който се очакваше в системата към същата година.

Бюджета на Министерство на отбраната е 1 722 233 хил. лв., от които 654 789 хил. лв. са ангажименти поети през 2014 г., а увеличението спрямо 2013 г. е в размер на 560 318 хил. лв.

Министерство на труда и социалната политика 2 907 502 хил. лв., от които 1 819 743 хил. лв. са ангажименти поети през 2014 г. Увеличението в това министерство е най-голямо 1 884 939 хил. лв.

Всички разходи по министерства търпят сериозни увеличения, в т.ч. и текущите разходи на страната, които са се увеличили с 907 602 хил. лв. Това се дължи изцяло на увеличението в субсидиите спрямо 2013 г., като същите търпят увеличение от 923 673 хил. лв.

Сумарно, ако вземем увеличенията в основните министерства, които сме посочили + увеличението в текущите разходи + намалението в капиталовите разходи и увеличението на вноската за европейския бюджет, общия размер на увеличението е 6 342 914 хил. лв.

Какви са заложените цели в това непрестанно раздуване на разходите на държавата. И защо в системата непрестанно се наливат средства без да се извършат каквито и да е реформи…

Точка 2.)

„Цялостната философия на Бюджет 2014 г. е поставена върху търсене на конкретни резултати, а именно рестартиране на икономиката и ускоряване на растежа, защото само при една работеща икономика можем да говорим за устойчивост, стабилност на публичните финанси и фискална дисциплина.”

Петър Чобанов - министър на финансите, а това изказване е по време на обсъждането на първо четене в Народното събрание на проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2014 г.

Постигнат ли е желания ефект за ускоряване на растежа и рестартиране на икономиката?

ПОКАЗАТЕЛИ ЗА РАСТЕЖ

БВП отчита увеличение спрямо 2013 г. в размер на 1 641 мил. лв., като достига връх от 83 612 мил. лв. Безработицата отчита спад от 1,1%, средно-месечните доходи се увеличават от 775 лв. на 828 лв., а БВП на глава от населението се увеличава с 291 лв.Изглежда целта за ускоряването на растежа и рестартирането на икономиката е постигната, но на каква цена.

Точка 3.)

Очевидно е, че ръста в икономиката е станал за сметка на раздуването на разходите в публичния сектор, а именно държавните министерства и институции, които се явяват и неразделна част от него. Всичко това е станало за сметка на външния дълг, които търпи увеличение от 4 735 мил. лв. и е формиран от увеличението във външния дълг за сметка на публичния сектор 4 870 мил. лв. или увеличение от 61%.

Като цяло трябва да се вземе предвид, че в това уравнение ние взимаме сумата на БВП за реална, тъй като не разполагаме с достатъчно налична информация за да направим необходимите корекции. В действителност най-важното що се касае до БВП, е дали говорим за БВП, който може да се приеме за постоянен, тоест идващ от сектор, който по принцип е с основна роля при формирането му или на друг сектор, при който същия ще се дължи на събитие в икономиката, което има висока вероятност да не се повтори в бъдеще. Пример за това е усвояването на средства по европейски програми ....

В случай, че тази корекция бъде направена нещата биха изглеждали дори по зле. Ръстът може да е повече от минимален на фона увеличението във външния дълг, който достига 92,1% от БВП, а след корекцията тоест намалението му, този процент може дори да надхвърли 100% от вече реалния БВП. Ако добавим към това и редица сектори на държавата, които съществуват при непрестанен дефицит, а именно здравеопазване, енергетика и др. нещата изглеждат потресаващи.

Дългът може да е бъде предпоставка за растеж когато държавата генерира по голяма доходност в процентно изражение спрямо процента на лихвите по външния дълг, който трябва да плаща на кредиторите си. Тогава реално се използва ефекта на финансовия лост на ниво държава, но за тази цел институциите в самата да страна трябва да са добре оптимизирани и да не формират дефицит. В противен случай дори и при спазване на по горното условие това ще бъде все едно да налееш вода в пробита кофа. Колкото и вода да наливаш едно е сигурно, тя ще изтече.. Разликата тук е една, че ще дойде времето когато сметката ще трябва да се плаща, въпросът обаче е кой ще я плати.