Иновацията в българския политически живот и нейният носител

Исмаил Кабак

Ако се приеме за вярна мисълта, че: „Малцина могат да правят политика, но всеки е в състояние да я преекспонира в своя полза“, би могло да се даде отговор на въпроса –Защо всички партии излязоха победители от изминалите местни избори през октомври 2015г. ?

И докато в братската коалиция ГЕРБ и Реформаторски блок подаваха сигнали в полицията и прокуратурата един срещу друг, личният приятел на премиера Бойко Борисов, Петър Москов от Реформаторския блок издекламира: „Както преди 140 години- Плевен падна.“ От кого – от побратимената герберска партия. Плевен падна -ама не съвсем. В Общинския съвет на Плевен ГЕРБ има 10 общински съветници, а Реформаторския блок 9, т.е. победата не е точно победа.

Какво пък от това? Насред площада, под зарята Миглена Кунева и братя, обявиха свободата от коалиционния партньор. Колко ли са били малцината в Плевен, които могат да правят политика, е с неизвестна константа, но и ГЕРБ и Реформаторския блок приеха резултатите като победители- едните получиха болшинство в Общинския съвет, другите пък кметското място в Общината.

Медийният отзвук също бе такъв, в зависимост от отразяващата медия – „ура за избрания реформаторски кмет“ и „честито за гербаджийския общински председател“. За пореден път обаче, четвърта власт в България мери с различен аршин, отразяването на резултатите на различните партии.

Въпреки непрестанните подмятания за кукловодната роля на хора от ДПС в повечето частни медии, в подобна ситуация, либералите бяха сочени с пръст като пораженци. Едва ли остана човек в страната, който да не е разбрал за „колосалната загуба“, за „разбиването на ДПС“, „за падналият бастион – Дулово“. Всъщност кандидата за кмет на ДПС губи от своят опонент, чиито отношения по между им, могат да определят като „братко и батко“. Стари депесари наказват други депесари. Никъде не бе отразена победата в местния парламент в Дулово. ДПС печели 17 места за общински съветника от общо 29. Както става ясно, либералите печелят мнозинство в Общинският съвет. И въпреки подмятанията за т.нар. „медии на ДПС“, изборният резултат в Дулово, с изключение за „разбития бастион на ДПС“, всичко останало потъна в пълно медийно затъмнение. Аналогични са случаите във Видинско и Смолянско. И в двата областни града партията направи пробив. Дори и опонентите на Движението, ще трябва да признаят, факта, че за 25 години политически живот, ДПС е единствената българска политическа партия, която съумява освен да задържи повечето си избиратели, а и да се пребори за нови.

От 90-те години насам и СДС и БСП претърпяха своя катарзис. При СДС – „демократично“ всеки си взе шапката, за да се върне със своя формация, и всички от членове да се превърнат в съпредседатели и председатели на еди-какво си. И така започнаха огромните напъни, за да минат 4%-та граница на Парламентарните избори и после пак да се разцепят на съставните си части. Колко до БСП, там нещата си остават тъжни. Като основна причина за невъзможността на „Миков и сие“ да задържат не само избирателите си, но и депутатите си, от левицата посочиха отново за виновник ДПС. И не защото хората от ДПС привличат БСП избиратели и депутати, а защото митът за злото и тъмните сили на ДПС, държи в Парламента три националистични, прикриващи се под маската на патриотизма, формации. Следователно - защо омразата към ДПС да не задържи и една социалистическа формации. Всъщност, политиката не обича поредицата от неуспехи, и в един момент ти просто не участваш в нея. За пореден път, волята на избирателя бе е съвсем различна. В края на 2015г. ДПС печели кметски постове, в населени места, където успоредно с подготовката за избори се учредяват и все повече структурни организации.

В най-сериозен мащаб на разгръщане влиянието на ДПС в количествен и географски аспект е област Смолян. И докато победата на Хасан Азис и ДПС Кърждали бе напълно очаквана – в седемте Общини на областта, кметовете са на ДПС, то завъртането по същият начин на въртележката и в Смолянско (по конкретно в общините Мадан, Рудозем и Борино), се оказа изненада и за най-големите социологически анализатори. В Смолянският край живеят освен етнически българи и български мюсюлмани и възможността да се „пробие“, „да бъдеш приобщен“, „да бъдеш припознат за лидер“ в тези населени места на избори, е много малка. В Родопите се води борба за всеки един глас. Буквално.

Политическите амбиции, взеха превес и над делника и над празника. Преди дата за провеждане на изборите, мюсюлманите честваха своят най-голям празник Курбан Байрям. Тази година обаче празникът в Родопите не премина празнично, а предизборно. На Байрям има традиция, да се иска прошка от по-възрасните. В населени места като с. Река, общ. Смолян, например: гербаджии ходеха да искат прошка само от по-възрастните, чийто семейства ще гласуват за ГЕРБ. Гербаджии на Депесари прошка не поискаха, дори да бяха роднини. И обратното. Някои поискаха да загърбят политическите си различия, но не на всички им бе позволено. Разбира се и тук заплахи не липсваха. Горските предсказваха страшна зима, без да раздават дърва за огрев, ако не гласуваш за „правилния човек“. Партиите, чиито кандидати бяха етнически българи плашеха останалите, че: “Като не гласувате за мен, помаците ще ви управляват! Друга алтернатива няма!“. Не липсваха и изказвания с обратен знак, от страна на по- деспотичните и егоцентрични партийни формации. И ако в големите градове се брои бюлетина по бюлетина, то в малките общини и населени места в Смолянския край се брои глас по глас, не анонимен, а с име. Иван е гласувал за този, Махмуд за онзи. И всеки знае, че гласувайки за някого, то той ще трябва да понесе и последиците от това.

Тайна на вота няма! Тук ти обещават работа и дърва, но в замяна на гласа на цялата рода. „Няма да бъдеш назначена на обещаната ти от нас работа в Горското стопанство, защото шурека ти не е гласувал за нас, а за циганската, турската, помашката, грешната партия!“- случаят е действителен, годината е 2015! Само че разчетите на гласовете по централите на партиите в столицата, не са взели нещо в предвид. Може би най-важното. Изграденият от суровият и тежък начин на живот - нравът на родопчани. Рудоземчанин не би могъл да бъде купен с 30 или 50 лева, нито да се полакоми за тройка кебапчета. Подхода със заплаха, би го капсулирал или пък би провокирал акт на несъгласие към насилствената подмяна на волята и потъпкване на свободата (Възродителният процес не е толкова далечен и все още не е забравен).

Следователно тук изниква въпроса- На какво се дължи победата на ДПС в област Смолян и най-вече в Общините Мадан, Рудозем и Борино?

Освен запазването на двете общински кметски места в Борино и Мадан, на тези местни избори Движението за права и свободи вече има трима общински кметове, а броят на общинските съветници, в цялата Област Смолян от 21 през 2011г., през 2015г. те са вече 32 души. Кметове на населени места, избрани с листат на ДПС от 4 през 2011, в края на октомври 2015г. те са вече са 35 кмета. Въпреки, че никъде в медиите не бе отразена победата на партията, факт е, че ДПС „проби и в Смолян“. В Община Рудозем от 14 население места, избирателите избират кандидата за кмет на общината на ДПС, но те затвърждават своята подкрепата и като гласуват за листата за общински съветници на ДПС, които са 11 души. За кметове на кметства - от 14 села, в 13 от тях гласоподавателите избират кандидатите на либералите от ДПС. Но това не е толкова важна новина за медии, социологическите агенции и политическите анализатори. В същност няма какво толкова да се анализира. На местните избори 2011г. в Община Рудозем, ДПС –няма общински съветници, няма кмет на община, няма кмет на населено място, но на месните избори 2015г. Община Рудозем, ДПС- 11 общински съветника, Кмет на Община - ДПС, 13 кметове на кметства ДПС.

Аналогична е ситуацията и в Община Мадан, като тук разликата е в това, че ДПС за втори път печелят поста кмет на община. През 2011г. броят на общинските съветници от Движението е 5, кмет на кметство-няма. От есента на 2015 г. вече освен, затвърждаването на още един четиригодишен мандат на кандидата за общински кмет от ДПС, съветниците стават 8, а в 20-те населени места, кандидатите за кметове на кметства от ДПС печелят в 18 кметства. Партията успя да запази поста общински кмет на Община Борино, също така има и повишаване на доверието към себе си, като и в тази община вече има кмет на населено място.

Странно защо, този пробив дори не бе коментиран. Този факт ми направи впечатление и в анализа на Емине Гюлестан, публикуван в предия брой на сайта. И докато цялата страна е заливана с догадки по въпроса: „Ще пристане ли Радан или само Пепи ще остане?“, хората все повече започват да съзнават важността на избора си, на вота си, на значимостта си, като избиратели. Независимо, че псевдо победители пируват по площади и благодарят на Бога за минималния вот на доверие или на шанса да бъдат избрани на принципа: „избери по-малкото зло“.

За да бъдеш успешен в политика е необходимо новаторство, дори и в обещанията, подхода, в сама политическа мисъл. Да си в опозиция, и да печелиш все повече гласове, кметски места и общински съветници - възможно ли е? Без помощта на държавния ресурс, или дори срещу него; без обещания за работа, без 50 лв. или тройка кебапчета – възможно ли е? Ако да - това иновация в българския политически живот ли е? И ако носител на тази иновация е ДПС, то тогава кой е губещият?