По-добрата демокрация – тази на младото поколение

Ракшан Моллова

В процеса на целия живот у хората се проявяват две тенденции – от една страна, да имаш, да притежаваш, тоест, „притежателният модус”, а от друга страна - „битийният модус”, което означава да бъдеш, да даваш, да делиш с другите, да се жертваш, да помагаш, да клониш към духовното. Наистина в повечето случаи в условията на пазарната революция всеки един от нас търси материалната „утеха”.

Ставаме роби на нашата собственост, на нашите вещи. Може би някои ще опонират, като изтъкнат, че това твърдение едва ли не ни пренася векове назад във времето или още в естественото, натуралното състояние на човека. Но ние трябва да решим към кой от двата принципа да се ориентираме повече. За съжаление, общества, чиито основни принципи са алчността, притежанието и печалбата създават социален характер с ориентация към притежалния модус. Но преди да се осъществи промяна в какъвто и да е аспект – политически, икономически или социален, е необходима коренна промяна в човешката природа, за да покажем, че печалбата не е единственият принцип в човешките взаимоотношения в съвременните общества. Някои хора си казват ”по-добре да се държим така и да си пасуваме, защото не знаем, ако рискуваме да променим нещо в нас, какво ще ни се случи и какво ще изгубим”. Това важи много и за политическите демокрации – тя би била по-добра, по-„активна”, ако всеки един от нас превърне благополучието на обществото, ако не във върховна цел, то поне в основен приоритет. Само тогава отделният индивид, ако превърне икономическия, социалния, политическия успех на страната си, не само своето развитие, а и това на околните в основна цел, може да бъде предпоставка за началото на по-„активната”, по-стабилната демокрация и сравнително по-хуманния човек. Но трябва да се отбележи, че това означава и поемане на пътя на трудностите.

Какво наблюдаваме на национално ниво, когато говорим за двете тенденции в характера на съвременния човек. Със сигурност забелязваме присъщите за пазарната индустрия маниери на човешко поведение: алчност, печалба на всяка цена, ограничаване на индивидуалната свобода, нетърпимост, все повече разрастване на човешкия егоизъм, ограничаване възможностите за развитие на другия, когото възприемаме като конкурент, ограничаването на някои икономически свободи, противопоставяне на изискванията за свобода чрез очакването на „Месията”, който по силата на предписаните й способности за „магьоснически” функции може да става първоизточник на новия земен рай и т.н. Това са все черти, присъщи на една „пасивна демокрация”, в която липсва единодействие между всички граждани и се откроява все повече човешкия егоизъм. От друга страна все по-силно започва да се усеща противопоставяне между негативния и позитивния национализъм в Република България, което зарежда либерална демокрация с повече опасности. През последните седмици бяхме свидетели и на вражда и омраза на базата на политическа принадлежност измежду младежи от различни националистически организации, които завършиха с побой.

Всеки път след определен период от време човешкият мозък започва да емитира въпроси като: „а сега накъде” независимо дали става въпрос за форма на управление, за промяна в социално-икономическата структура. Какъв е оттук нататък моделът на развитие в страната – дали тенденцията на развитие е да се моделира бъдещото качествено развитие на демокрацията или да се отклонява демократичното развитие по посока на разрастващия се деструктивен национализъм, чиято заплаха е толкова ясна – спънка пред по-нататъшното развитие на стабилната демокрация. Завършена ли е демокрацията в страната, дали е достатъчно усъвършенствана или все още има нужда от последващо развитие и подобряване?! В тази връзка ние най-накрая трябва да решим накъде вървим оттук нататък – дали оставаме в същото положение да бъдем пасивни наблюдатели, или дойде вече времето, в което да рискуваме да поемем рискове по пътя към невъзможното, необятното, на новото – но с цената на много трудности. И ако има действителна необходимост от нов тласък, кой би бил носителят на позитивния заряд на демократизация в страната. Преди да пристъпим към темата е необходимо да дадем дефиниция на думата „демокрация” през различните периоди от нейното възникване до момента, да направим кратка историческа ретоспекция и респективно определим компонентите, които включва демократичната система, да проследим кое е първото, което трябва да предприемем като стъпка, за да тръгнем към по-добрата, качествената, т. нар. активна демокрация, да анализираме как чрез взаимодействието на отделните компоненти на демократичната система и мерките, чрез които е възможно най-успешното осъществяване на функциите й.

Международната сцена се характеризира с борби за позиции и влияние. От една страна стои либералната демокрация, от друга - автокрацията. В последните години докато в света се надигат било автокрации, било негативните трендове на деструктивния, на лошия национализъм, демокрациите остават разделени и объркани от различни проблеми – засилващата се вълна на засилване на националистически тенденции се наблюдава все повече и на международно ниво, което застрашава парламентарната демокрация. В такъв момент става нужен принципът на обединение, а не на разделението, за да може отново да се моделират и усъвършенстват демократичните принципи и норми.

Ако вземем под внимание класическото определение на понятието „демокрация”, ще трябва да се върнем в Древността при Аристотел, Платон и Херодот. В труда си „Политика” Аристотел различава следните форми на управление: тирания, охлокрация и демокрация. Аристотел отхвърля властта на мнозинството, на народовластието. Той го определя като власт на плебса.

В Европа за демокрация се говори още от времето на Френската революция, период, когато французите се борят за свобода, равенство и братство. С установяване на Френската република Робеспир формулира тезата си за демокрация: „ Демокрацията е държава, в която суверенният народ, ръководен от закони, които са негово дело, върши това, което умее и възлага на свои делегати да вършат това, което сам не може да направи”. Но поради несъвършенството на тогавашната френска законодателна система тезата на Робспиер не постига успехи.

Според Абрахам Линкълн демокрацията е управление за народа, чрез народа и от името на народа. Тук 16. Президент на САЩ има в предвид по-скоро не врастването на народа като плебисцит, а делегирането на неговата воля на конкретни представители, които да го представляват и защитават интересите му. По-късно един от съвременните либерални философи Макс Вебер дава определение на демокрация, което тотално противоречи на дефиницията на термина от Античността – пряката демокрация. Според Вебер демокрацията не би трябвало да се разглежда като самоуправление на народа, а „като управление на народа чрез произлязъл от народа елит”. С това твърдение Вебер поставя една основна теза за това как демокрациите да подготвят и създадат един наистина ефективен, работещ и доверчив елит. Съвременната демокрация и качественото й функциониране се опират на тази теза дали излъченият политически елит е способен да изпълнява.

Друг съвременен автор, Франсис Фукуяма, казва:„в края на историята вече няма сериозни идеологически съперници на либералната демокрация”. Всеки един от нас знае на кого принадлежи фразата „Демокрацията не е най-добрата форма на управление, но няма по-добра”. Уинстън Чърчил! Все повече са привържениците на демокрацията, като се има впредвид и нейното възтържествуване след Втората Световна война. Наистина неизбежните недостатъци при демокрацията са така или иначе по-малки и по-малко от недостатъците на другите политически системи. При нея на възможните злоупотреби се противопоставят по-ефикасни корективи, както и пороците са сравнително по-лесно поправими отколкото при тиранията, тоталитаризма, абсолютната монархия. Предимство на демокрацията е, че тя не пречи да живеят на тези, които най-искрено я ненавиждат, на тези, които създават форми на авторитаризъм в присъщите й рамки. Факт е, че и демокрацията не може да живее без противницигте си, както всяка една друга система.

Демокрацията не е ново начало и не за първи път навлиза в света, но тя става широко обсъждана и модерна тема през 20. век. Тя е старо, добре познато на античния свят начало. След края на Студената война победи по-добрият светоглед либерално-демократичният. Това бе мечтата на Просвещението – триумфът на либералните и демократични принципи. Френският философ Емануел Кант мечтаеше за „вечен мир” в свят от либерални републики, изградени на основата на желание на хората за мир и материални блага. Терминът демокрация става модерен през 20. век. Самият факт, че светът се бори за неговия триумф и успява да го постигне след Втората световна война, когато демокрацията надделява над фашизма, както и с възторжената победа на демократизацията над комунизма след Студената война, говори достатъчно ясно, че съществуващият световен ред се базира на ценностите на либералната демокрация като система, която се базира на развита икономика и възможности за материални блага, лична свобода, признания, свобода на мисълта и съзнанието.

Елементи на съвременната демокрация:

• Правова държава:
• Разделение на властите с много качествена и честна съдебна съдебна система, която следи
• Многопартийна система: функциониращи политически партии, способни да който излъчват най-качествения елит управление на страната
• Народен суверенитет,
• Избори
• Гражданско общество
• Свобода като право и като дълг

Преди да пристъпим към функциите и задълженията на всеки един от елементите на демокрацията ще трябва да дадем отговор на въпроса дали е възможна промяна в човешката природа. Това означава, че всички ние, отделните индивиди, формиращи гражданското общество трябва сами да изградим нова хуманна концепция за човека. Според мен тя може да се постигне, ако вложим всичко от себе си в нейното осъществяване – правилно се възползваме от ценностите на демокрацията и от нейните компоненти, отбелязани по-горе. Освен това би било добре да се научим да носим повече положителна енергия и да се възползваме от свободата като право и задължение. Но бих искала да отбележа, че това не ще стане възможно само с говорене нито на добродетелите, нито недостатъците на демокрацията – свободата, личната инициатива, пазарната икономика, а основно чрез правилното им тълкуване и приложение. Като говорим за свободата като право и дълг е редно да си зададем основен въпрос от демократичното развитие на страните и съответно да намерим отговор защо не само в нашата страна, а и в много страни в света народът е в очакване на поредния Месия – „човекът-Суперсила” , който е чакал някъде навън, и всеки момент като се втурва да „спасява” народа от всички „злощастия”. Нека се запитаме това очакване на Месията не ограничава ли нашата свобода? Да, до известна степен, защото вместо сами да поемем инициативата да осъществим подготовката за промени, които желаем и отговорностите и задълженията, които стоят пред нас, ние изчакваме Спасителя, като му възлагаме всичките си надежди и очаквания за „блестящо” бъдеще.

За да се осъществят промени в съвременните демокрации, не е необходимо да се поемат много рискове. Обществото изпитва нужда по-нататък от появата на млади хора, способни на гъвкави и свежи идеи в съответствие с реалните условия в страната. Говорейки за необходимостта от по-хуманната концепция за човешката природа, мисля, че не е невъзможно. Тя е възможна, както бе възможна и техническата революция. Кой би предположил появата на телефоните, на самолетите, на интернет ие т.н.. За да стане възможно обаче, трябва да работим всички – и млади и по-възрастни. Бъдещето принадлежи на активната, на гъвкавата демокрация, възможна само чрез единодействието на младите хора. Младите хора от новото поколение мислят по друг начин. Те високо ценят приятелството, толерантността, солидарността, уважението, те са най-облагодетелстваните по отношение на достъп до образование, мобилност, знания в сферата на технологиите.

За реализирането на тази нова теория за „активната” демокрация, базирана на нови, свежи методи и на новата, „хуманната концепция за човека са необходими фундаментални стъпки в развитието на съвременните общества и нации. Какви могат да бъдат те? На първо място необходимо е човекът да не е само потребител, а активен участник в обществения живот. Само тогава, когато човек проникне в живота на другия, личният му живот най-малкото може да стане интересен. Дали чрез следните мерки, представени по-долу, може да стане възможна появата на качествената демокрация – тази на новото, на идващото: наблягане повече върху изучаване на общовешките ценности; основни религиозни принципи и човешки добродетели; създаване на условия, които насърчават духовното развитие у младите хора, а не само материалната изгода; присъствие на повече дисциплини в областта на природните и физическите науки в училище, които ще бъдат полезни в оползотворяването на природните особености в страната; насърчаване по-нататъшното развитие на науката; създаване на общество, обединено на основата на братство, на единство, просперитет, без борба за надмощие. Но това няма да стане само с изброяване на тези мерки, а с първо с отговора на въпроса дали хората са готови на тази стъпка, дали по-големите умове и всички ние, гражданите, сме готови за нея и ако отговорът е „да”, какви по-нататъшни усилия и мерки бихме предприели за нейното реализиране.