Законната кражба на гласовете от 1923 г.

доц. д.п.н. Тодор Георгиев Галунов

В началото на 1923 г. сред част от лидерите на Българския земеделски народен съюз (БЗНС) назрява идеята за предсрочни парламентарни избори. В тази връзка закономерно се поставя дилемата по кой начин управляващите да спечелят най-много гласове, а опозицията да бъде поставена в невъзможност да упражнява реално влияние в новото НС. Отговорът е намерен в извършването на капитална промяна на избирателния закон.

Всичко започва през септември 1922 г., когато тогавашният министър на вътрешните работи и народното здраве Райко Даскалов изготвя проект за промяна в избирателния закон. Целта е изборите да се провеждат не през октомври, както е по закона от 1920 г., а в първия неделен ден на ноември. Причината е намерена в необходимостта земеделското население да се отправи към урните едва когато стопанската година на практика е приключила. Законът e приет на 23 февруари 1923.

Най-важният елемент на реформата е, че се предвижда изборите за народни представители да стават вече не по административните окръзи, а по административните околии. Това се съчетава с новата система на намиране на изборния делител. За пръв път в България се въвежда системата Хер. При нея мандатите се определят като числото на общия брой на подадените гласове се раздели на броя на предвидените мандати за колегията, но без те да се увеличават с единица, което е една от разликите на действащата от 1912 г. методика на Хагенбах-Бишоф. Партиите, които не получат гласове, позволяващи им да се вместят в първия изборен делител, да не участват в разпределението на мандатите, останали нераздадени след определяне на първия делител. Ако никоя листа не получи гласове, позволяващи и да се вмести в първия изборен делител, тогава мандатите се разпределят по добре познатия ни вече начин на Хагенбах-Бишоф, при който броят на гласовете се разделя на броя на мандатите, увеличен с единица. Ако и тогава никоя листа не се вмести в делителя, то се прибавя още една единица и така докато някоя от листите получи число, вместващо се в делителя. В този случай тя взема всички предвидени за околията мандати.

Изчисленията показват, че тези нововъведения ще облагодетелстват най-голямата партия (в случая БЗНС) и ще костват загуба на голяма част от подадените за малките партии гласове.

Въвеждайки околиите като основна избирателна единица, БЗНС цели законово да "открадне" гласовете на опозицията. По тази причина ще си позволя да приведа някои математически изчисления, които да илюстрират нагледно за какво всъщност става въпрос.

За по-голяма яснота на казаното може да се направи паралел с примера даден в закона от 1912 г. и разгледан в една от предишните статии. Условно се приема, че в даден окръг, който представлява избирателна колегия, трябва да се изберат 21 депутати. За тези места се състезават 7 листи. Те получават гласове както следва: I листа - 26 181; II листа - 7 226; III листа - 5 333; IV листа - 4 985; V листа - 4 976; VI листа - 2 575; VII листа - 2 041. Общо действителните бюлетини са 53 317, а изборният делител е равен на 2423. В крайна сметка мандатите се разпределят както следва: I листа - 11; II листа - 3; III до V листа - по два и VI листа - 1 мандат. Седмата листа не участва в разпределението на мандатите, тъй като не може да се включи в първия изборен делител и няма право на участие при допълнителното разпределение на нераздадените мандати. Тя би имала такава възможност, ако в окръга се избират най-много 10 депутати[1].

След промяната от 1923 г. в същия този окръг изборите ще се проведат в 4-5 околии, които са 4-5 в окръг и би трябвало по новата система да дадат максимум 4-5 депутати. Малкият брой мандати дава огромни възможности за загуба на гласове - нещо, което може да се илюстрира достатъчно добре ако за база се вземе разгледаният вече пример. Да предположим, че окръгът, давал досега по 21 мандата, се разделя на 5 избирателни колегии, съвпадащи с административните околии. Първите четири околии ще получат по четири мандата, а петата - 5 мандата. Приемаме, че гласовете за партиите се разпределят съразмерно за петте околии, т.е. делим гласовете от горепосочения пример на 5. Получават се следните резултати: I листа - 5236; II листа - 1445; III листа - 1067; IV листа - 997; V листа - 995; VI листа - 515; VII листа - 408, или общо действителни бюлетини 10 663. Изборният делител ще се получи, като броят на всички действителни бюлетини се разделя на броя на отпуснатите за околията мандати, но без те да се увеличават с единица, за разлика от закона от 1912 г. За първите четири околии делителят е 2666, а за петата - 2133. При този изборен резултат депутатски места ще получи само първата листа, която ще вземе всичките 21 мандата. А съотношението между получените от нея гласове и общия брой на гласовете за останалите формации е 5236 на 5427.

Нагледно се вижда разликата между разпределението на местата по законите от 1912 и този от 1923 г., а тя е 11 места за най-голямата партия срещу 10 за останалите в първия случай и 21 на 0 във втория. Ако окръгът се раздели не на пет, а на четири околии, то отново най-голямата листа ще вземе всички мандати.

В разгледания пример изпъква и ефектът от премахването на единицата като добавка към броя на предвидените мандати при определяне на изборния делител. Ако тя се остави в закона, то поне в петата околия втората по брой на гласовете листа ще успее да вкара в НС един депутат. Тогава изборният делител ще бъде равен на 1178, а тя има 1445 гласа - достатъчни за един мандат.

"Премахването на единицата" съдържа още една възможност за своеобразна "кражба" на гласове, която става ясна, ако се даде пример, при който в една околия се борят две листи за две места. Примерно: ако едната листа получи 2001 гласа, а другата 1999, то първата листа ще получи и двата мандата, тъй като изборният делител е 2000, а предложението на БЗНС е листата, получила по-малко гласове от делителя, да не участва в разпределението на мандатите. На практика се получава, че с разлика само от два гласа съотношението на мандатите става 2 на 0 в полза на по-силната партия. Така малката формация на практика требва да преодолее изборна бариера от 50% за да получи мандат, тъй като 49,99% се оказват недостатъчни. Вижда се, че системата, макар и пропорционална, съдържа в себе си възможност за проявяване на основният дефект на мажоритарната система – дадена партия с малко под 50% да получи нулево политическо представителство. От друга страна една формация с малко над 50% може да вземе всички мандати.

Ако изчислението се прави по закона от 1912 г. то изборният делител ще се получи като разделим общия брой на гласовете - в случая 4000, на броя на мандатите плюс един. Изборният делител ще е равен на 1333, което ще даде възможност двете листи да получат по един мандат.

"Поглъщането" на гласовете на малките формации от по-големите, може да се илюстрира и с пример, извлечен от предлагания от БЗНС законопроект. Приемаме, че за 8 мандата в една околия се състезават 5 листи, като гласовете, подадени за тях са: I листа 16000; II листа 10000; III листа 9000; IV листа 2500; V листа 1000 - общо 38500 гласа. Изборният делител е 4812,5 и по тази причина последните две листи не получават депутатски мандат. Първата листа получава 4 мандата, а втората и третата по 2.

Ако изборите се провеждат по закона от 1912 г. избирателната колегия ще отговаря в административно отношение на окръга, който ще има примерно 20 мандата. Приемаме, че отново се състезават указаните пет листи. Умножаваме гласовете на всяка листа по 2,5, тъй като с толкова пъти са увеличени предвидените мандати. Получава се следната картина: I листа - 40000 гласа; II листа - 25000 гласа; III листа - 22500; IV листа - 6250; V листа - 2500, общо 96250 гласа. Изборният делител намираме, като разделим всички гласове на броя на мандатите, увеличен с 1, или 96250 : 21 = 4583,3. От разпределението на мандатите ще отпадне само петата листа, тъй като не се включва в изборния делител. Вижда се, че по стария закон една формация повече, в случая четвъртата, получава възможност за участие в НС. Следователно нейните гласове не се поглъщат от по-големите формации, което по-точно отговаря на една от целите на пропорционалната система от 1912 г. - да не се губят гласове. В крайна сметка изчисленията дават следната картина на изборните резултати: I листа получава 9 мандата; II листа 6 мандата; III листа 5 мандата; IV листа 1 мандат. Вижда се, че по закона от 1912 г. съотношението на мандатите между най-голямата формация и останалите ще бъде 9 към 11, а по закона от 1923 г. 4 към 4. Разпределението по закона от 1912 г. много по-справедливо отразява процентното съотношение на гласовете. Най-голямата листа получава близо 42% и 9 места, а останалите формации общо близо 58 % и 11 места.

Превръщането на околията в основна избирателна колегия може да доведе то там, че някои малки околии ще дадат по един депутат. Тогава всъщност ще се получи една пародийна смесица между мажоритарна и пропорционална система, но много по-влошена в сравнение с класическата и форма. От една страна кандидатите за депутати ще се излъчват строго по партиен признак, без възможност за участие на независими кандидати или ярки личности, които не са партийно ангажирани, което е главният дефект на пропорционалната система. От друга - за избрана ще се счита листата, получила на първия тур най-много гласове. Така ще отпадне балотажът, което на практика ще принуди по-голямата част от партиите да влизат в безпринципни коалиции с цел печалба на първия тур, тъй като втори тур не се предвижда от закона. Партиите, неуспели да изпратят депутат в НС ще загубят гласовете, подадени за тях, което пък е най-атакуваният пункт на мажоритарната система.

Освен това в закона се предвижда, че Министерския Съвет определя броя на депутатите от дадена колегия най-късно до 20 дни преди изборите, а не месец и половина, както е по стария закон. Подобна промяна показва, че БЗНС възнамерява скоро да предизвика предсрочни парламентарни избори. От гледна точка на целесъобразността, предвижданата мярка не може да се приеме. Законът ясно казва, че кандидат-депутатските листи се регистрират най-късно 14 дни преди изборите. Елементарната сметка показва, че ако броят на депутатите в колегиите се определи 20 дни преди изборите, то за регистрация партиите ще имат само 6 дни, в които трябва да изпълнят всички изискуеми формалности. Подобно решение като правило е в интерес на управляващото мнозинство, което в политическата ни традиция, независимо от партийния цвят, винаги използва инструментите на властта за спечелване на изборите. В случая тези механизми може да се ползват за улесняване регистрацията на правителствените кандидати и за затрудняване тази на опозиционните. Това може да се окаже непреодолимо поради краткия шестдневен срок.

В пленарната зала на НС и на страниците на печата земеделците активно защитават идеята за раздробяването на избирателните колегии и премахването на единицата. Те не крият, че освен официалната цел на реформата - доближаване на народните представители до гласоподавателите, се преследва и друго - новата система да спомогне в бъдещото НС да се представят "силните обществени групировки", а старите партии да се изхвърлят от участие в политическия живот. Последните са обвинени, че са против промените в закона, защото виждат в тях "близката си смърт". За лявото крило в БЗНС партиите, които се противопоставят на реформата целят да вкарат "разрушителни елементи в НС". Развива се тезата, че е назряла необходимостта да се парира възможността малките партии да попадат в изборните органи на властта, тъй като те, като "дребни цирейчета", блокират работата им[2].

Някои земеделски депутати дори имат идея да не се допуска кандидатирането за депутати на лица, които не са родени в мястото където се прави изборът[3].

За земеделските лидери перспективата е цялата страна да стане избирателна колегия, което съответства на духа на съразмерната система, но на този етап трябва да се отстъпи от този принцип. Това е необходимо, тъй като според тях все още политическото съзнание на българина е прекалено ниско. То ще се промени само когато старите партии, "пълни с адвокати", според Ал. Стамболийски, изчезнат и се заменят със съсловни организации. В противен случай централните партийни ръководства ще обсебват винаги избираемите места в единствената листа, а това ще доведе до бързо "мухлясване" на НС, тъй като то ще се "изроди" в място за преизбиране на едни и същи лидери, т.е. в кастов парламент[4].

Критикувайки недъзите на досегашния политически модел, БЗНС обаче "не се сеща", че близкият контакт между избиратели и избраници, както и преодоляването на строго партийното гласуване, се постига по-лесно с мажоритарната система. Тя дава възможност да се гласува не просто за партийни кандидати, а изисква те да са личности с определен обществен авторитет. БЗНС обаче продължава да не поставя под съмнение целесъобразността на пропорционалната система в конкретните български условия, въпреки сериозните промени, които предлагат да настъпят в нея.

Идеите на БЗНС за раздробяване на избирателните колегии предизвикват бурни дебати в пленарната зала на НС. Реформата е окачествена като "нож в сърцето" на пропорционалната система. За него НС се връща наполовина към мажоритарната система. Трябва да се парира възможността в околиите да се избират по един или по двама депутати, според броя на гласовете. Бившият министър не приема начина на назначаване на новите изборни бюра, тъй като околийските началници може да ги обявят вечерта преди изборите. Това ще създаде неизвестност и суматоха в избирателите. Препоръчва само някои прекалено големи колегии да се намалят[5].

БКП (т.с.) се обявява против проекта, който "умъртвява" пропорционалната система в услуга на БЗНС. Комунистите изпадат в добре познатия техен шаблон, като издигат тезата, че трябва не да се реформира избирателната система, а да се разруши "буржоазната" държава, която е източник на всички злини[6].

Българската работническа социалдемократическа партия (обединена) определя предложените промени като "злодейско" посегателство върху ТК, избирателната свобода и "държавната сигурност". Нанася се "смъртен удар" на "единствената" придобивка на демокрацията за последните 40 г. - въвеждането на пропорционалната система. За социалдемократите това е "кръст на народовластието" и "връх на реакционните попълзновения" на земеделците[7]. Някак пророчески звучи тезата им, че ако една сутрин БЗНС "осъмне" свален от власт, то "група от самозванци" ще проведе избори, след които земеделците ще се "чудят какво да правят"[8]. Земеделския режима е обвиняван, че цели да открадне гласовете на опозицията в предсрочните парламентарни избори, което показва, че котерийността и насилието вземат връх над народовластието[9]. Отправят се обвинения към монархията, която "кредитира" БЗНС. Промяната в закона е определена като „услуга” на цар Борис III. По този начин ще се затвърди модела монархът да назначава правителства, без да се съобразява с парламентарната конфигурация, а новият кабинет ще печели изборите чрез "извъртане" и "изкълчване" на избирателната система в своя угода[10].

Тезата не отговаря на фактите, които показват, че през февруари 1923 г. отношенията монарх - земеделска власт меко казано съвсем не са блестящи и това още по-ясно проличава през следващите месеци. Що се отнася до добре познатият ни модел царят да назначава правителство, което да проведе и спечели изборите, трябва да се направи едно уточнение. Новото правителство печели парламентарно мнозинство, като използва инструментите на изпълнителната власт. То обаче не може да променя избирателната система. За целта е необходим закон, който да се приеме от НС, което при избори се разпуска. По-различно е при евентуалните втори парламентарни избори, правени от един и същ кабинет, който има време да промени избирателната система чрез закон, приет от НС, в което има мнозинство.

Радикалдемократическата партия се обявява против превръщането на околията в основна избирателна колегия, тъй като това ще "погребе" пропорционалната система. По този начин до голяма степен ще затрудни и създаването на професионални политици. Неефикасната система на избор ще се окаже пречка политиката да стане привлекателно занимание за много от интелигентните българи, което при общата слаба гражданска и политическа култура ще е пагубно за страната. За радикалите има опасност НС да се напълни "с отпадъци на обществената тиня". Те призовават цар Борис III да се намеси и осуети замислите на земеделците[11].

Демократическата партия критикува проекта, който унищожавал "пропорцията" и връщал мажоритарната система. Предлага се запазването на старата система на изчисление на депутатските мандати, като всички подадени гласове се разделят на броя на мандатите, но увеличен с единица. Така ще се увеличат шансовете на малките формации за попадане в НС[12].

Обединената народно прогресивна партия (ОНПП) обвинява БЗНС, че под маската на народовластието, с левичарски методи, създава проект - "манифест на реакционните попълзновения" и "своеобразен паметник на ретроградство и реакционерство". С предложените промени земеделците се проявяват, като "гробари" на демокрацията. Те извършват държавен преврат, тъй като проектът "обезправява" голяма част от народа и "удушава" и "погребва" пропорцията - "най-ценната придобивка" на старите партии. На атаки е подложен и цар Борис III, който е наречен "мълчалив съучастник" на извършваното дело. ОНПП се обръща към царя да се възползва от конституционните си правомощия и да не утвърди закона, ако той се гласува от НС. Апелира се и към трезво мислещите земеделци да "провалят пъклените замисли на шепата самозабравили се малки и големи сатрапи" и да не дадат възможност изборите да се проведат по "цепеничарската метода"[13].

Национал либералната партия апелира да не се стига до крайността околията да бъде основна изборна колегия, което е "страшно, опасно и гибелно". Предлага се като компромис поне 2-3 околии да образуват избирателна колегия, което частично ще запази основата на досегашната пропорционална система[14].

Народният сговор се обявява против реформата, "удушаваща" народовластието. За него идеалната избирателна колегия е окръгът, който трябва да се запази. В противен случай НС ще се лиши от най-компетентните си лица, а мястото им ще се заеме от лица с местно значение. Това ще доведе до "опростачване" на НС и до затрудняване на ефективната му дейност[15].

Прокараните от БЗНС промени в избирателния закон съчетават в себе си строго партийно-партизанското гласуване на пропорционалната система с големите загуби на гласове при мажоритарната избирателна система. Целта е ясна - управляващите земеделци искат да нанесат поредния удар на и без това по стопилите членската си маса "буржоазни партии". В изпълнение на задачата избирателният закон е променен. Така най-голямата партия - тази на БЗНС получава възможност по законов път да "открадне" гласовете на малките формации.

На 22.IV.1923 г. парламентарните избори за ХХ ОНС са проведени по новия избирателен закон. Терорът и насилието от­ново са основен метод за завоюване на гласове[16]. Изборната активност на гражданите, упражнили правото си на глас достига своя апогей в сравнение с всички дотогавашни парламентарни избори в България – 86, 48% процента от имащите право на глас се възползват от него упражняват. Високата активност се поражда както от задължителното гласуване, така и от острия политически сблъсък, който правителството иска да предизвика със своите противници. БЗНС като управляваща партия неистово притиска своите членове и симпатизанти да гласуват. Опозицията е доста скептична, че скоро може да получи мнозинство в НС. По тази причина до голяма степен тя е “отписала” изборите и така на практика на много места правителствените кандидати реално се борят сами със себе си. Сигур­ната победа на БЗНС и скептицизма на опозицията водят до спад на лицата, получили възможност да упражнят пасивното си избирателно право. За място в ХХ ОНС се борят 1554 кандидати, които трябва да разпределят 245 места, т.е., 6,34 души за един мандат[17].

Числото на предвидените депутатски мандати в новите, силно намалени по размер, избирателни колегии се движи между 2 и 8[18]. Ефектът от промените е поразителен. БЗНС печели 53,8 % от гласовете, което му осигурява 86,5 % от местата в НС. Съотношението между земеделците и цялата опозиция е 212 срещу 33 места в НС. Данните показват, че земеделските депутати завоюват местата си средно с по 2507 гласа, а тези на втората парламентарна сила - БКП средно с по 12748 гласа. Своеоб­разното преливане на гласове от една партия в друга става повече от ясно.

През 1923 г. обаче острият сблъсък на политически и икономически интереси в следвоенна България кара БЗНС да извърши поредния си опит да изтласка старите партии за дълго време, а някои от тях и окончателно от политическия живот на страната. Традиционните партии са лишени от възможност за нормална предизборна борба. Промяната на избирателния закон от 1923 г. катализира създадената открита нетърпимост между политическите субекти, като партизанските страсти продължават да се нажежават. След изборите за ХХ ОНС през април 1923 г., става ясно, че "буржоазната" опозиция на земеделския режим няма реални шансове в скоро време да се завърне сериозно на политическата сцена с нормални избори. Натрупаните омраза и напрежение през юни 1923 г. изправят България на ръба на гражданската война

Разгледаната изборна реформа ощетява сериозно малките партии. Математическата тънкост се състои в това, че мандатите се разпределят само на околийско ниво. Това прави трудно достижима изборната квота и спомага малките партии да не участват в разпределението на депутатските места. Ако направим едни паралел с днешната изборна система на България виждаме и основната разлика – в модерната действащата днес избирателна система се предвижда агрегиране на гласовете на национално ниво. Всички гласове се сумират за цялата страна, мандатите за съответните парти се определят на национално ниво и едва след това се извършва разпределението в отделните избирателни райони. Така днес се осигурява по-справедливо партийно представителство и се преодоляват дефектите на регионалното разпределение на мандатите.

[1] ДВ, бр. 65 от 20.III.1912.

[2] СД на ХIХ ОНС, III р.с., с. 1112-1114; 1153; 1178-1180; Земеделско знаме, бр. 63 от 18.II. и бр. 64 от 21.II.1923.

[3] Пак там, с. 1113.

[4] Пак там, с. 1104 и 1120.

[5] Пак там, с. 1092-1098.

[6] Пак там, с. 1104-1109; 1131-1132; 1140-1141; 1146-1149; 1170-1173.

[7] Пак там, 1175-1176 и 1181; Народ, бр. 30 от 9.II., бр. 35 от 15.II., бр. 36 от 16.II., бр. 37 от 17.II., бр. 43 от 24.II.1923.

[8] СД на ХIХ ОНС, III р.с., с. 1152.

[9] Пак там, с. 1130-1131.

[10] Пак там, с. 1144; Народ, бр. 35 от 15.II.1923.

[11] СД на ХIХ ОНС, III р.с., с. 1132-1134; 1141-1143; 1177-1178; Радикал, бр. 37 от 16.II., бр. 40 от 20.II., бр. 41 от 21.II. и бр. 42 от 22.II.1923.

[12] СД на ХIХ ОНС, III р.с., с. 1134-1140; 1150-1151; 1173-1174; 1177.

[13] Ден, бр. 577 (3396) от 7.II., бр. 587 (3406) от 18.II., бр. 591 (3410) от 23.II., бр. 592 (3411) от 24.II., бр. 593 (3412) от 25.II., бр. 594 (3413) от 26.II.1923; Мир, бр. 6807 от 16.II., бр. 6808 от 17.II., бр. 6809 от 19.II., бр. 6812 от 22.II., бр. 6814 от 24.II.1923.

[14] СД на ХIХ ОНС, III р.с., с. 1145-1146.

[15] Слово, бр. 254 от 17.II., бр. 257 от 21.II., бр. 258 от 22.II., бр. 272 от 10.III.1923.

[16] Цанков, Ал. България в бурно време. С., 1999, с. 146.

[17] Статистика на Царство България. С., 1928, с. 420.

[18] Земеделско знаме, бр. 74 от 16.III.1923.