Skip to Menu Skip to Content Skip to Footer

От записките на един полудяващ

ПечатЕ-мейл

Четвъртък, 09 Юли 2009 16:28

Самуел Леви
„Срам, срам… докъде стигнахме - като народ да гласуваме за Бойко Борисов… без изобщо да се интересуваме от фактите от неговата биография, от поведението му - че само се оправдава, оплаква, напада; без да се питаме този човек кога работи; без да ни интересува колко зле управлява София; без да ни интересува колко много забогатя… Кой е всъщност крадецът, корумпираният, комунистът… Аз се срамувам, много…”

Така една жена от форумите описва своите усещания след смазващата победа на ГЕРБ над три главата управляваща коалиция в страната. Срамът е качество, присъщо на хомо сапиенс (на мислещата личност) и това определено не е негатив. Защото срамът поражда въпроси, а въпросите, изискват анализ, а анализът – дава нови отговори. И времето непосредствено сред победата (за едни, за други – срамът) е най-доброто време за размисъл. Какво се набива на очи на пръв поглед в резултатът от тези избори?


Отново проработи феноменът, че се е родил Спасителят, който ще ни измъкне от блатото на собственото ни нежелание сами да се оправим. Че ето го той- Месията, яхнал бял кон, вдигнал високо над главата си копието на собствената си победа, ще доубие три главя змей, яхнал страната ни и ще се възцари лелеяната всемирна благодат. Само че възниква една дребна подробност. Три главата коалиция-змей е вече убита по силата на собствения ни избор. НДСВ не е дори в парламента. БСП има едва една трета от мандатите на Спасителят (по професия пожарникар-охранител), единствено живо е ДПС. От което следва че и тази глава трябва да бъде ликвидирана. По същия начин, както в приказката или в мита за Св. Георги. Врагът е ясен, копието е вдигнато... Вариантът заработва за не знам кой пореден път. Първият, който аз си спомням, беше с мустакатият герой Жорж Ганчев и неговият Български бизнес блок. Предпоследният беше с НДСВ и царските обещания за осемстотинте дни до същинското благоденствие. Колко дни ще трябват на този юнак? Още колко пъти ще се налага да броим по осемстотин, за да видим, че Спасителят пак не е този? Или е пък точно Този!


По мнението на повечето избиратели, у нас се е състояла дясна революция. Редица политолози обясняват, че лявото се е свило до под 18%, че центърът има пак под 18% (толкова са гласовете на ДПС – 14.47 и 3% - за НДСВ) , докато всичко друго грее в ярко дясно. Тогава какво е дясно? „Дясно е ГЕРБ” – твърдят политолозите. Но според един от идеолозите на дясната политика в България, лидерът на Синята коалиция – г-н Иван Костов „ГЕРБ не е дясна партия”. Той това го доказва пространно и задълбочено, и още по-важното солидно аргументирано – в едно програмно интервю пред Таня Джоева в списание „Тема” още през март 2006 година. Като при това с впечатляващи аргументи доказва защо и в бъдеще ГЕРБ не би следвало да се смята за дясна партия. Ако не вярваме на Иван Костов, то тогава Синята коалиция следва да не е дясна. То тогава каква е? Въобще що за десни партии са тези партии, които в бедни страни сами получават с вот на доверие над 50% от мандатите в парламента? 


Какво ще е бъдещото управление, след като в него ще влизат (поне по предварителните заявки) две десни партии с еднотипна идеология според членовете на ЕНП, които една друга не се признават (или поне дълбоко се съмняват) в дясната си идентичност, а лидерите на партиите доскоро се наричаха един друг „Гаргамел и неговите смърфове” и „продуктът на Любен Гоцев и Бригадир Аспарухов”. Това ли е  Непобедимият, Спасителят яхнал бял кон с вдигнатото за победен удар копие? Или може би това беше змеят? Съвсем да се объркаш... Спасителят Гаргамел ли е или е „продукт на Любен Гоцев”? Една измислена (и ненужна по волята на избирателя) коалиция от изключващи се величини – това ли е благоденствието?


Съставът на парламента поддържа усилващата се епичност на момента. В него влизат натиканите в ъгъла социалисти, подложените на обстрел либерали от ДПС, Новият Спасител и Командирът (работното име на г-н Иван Костов), но наред с тях едно взводче от националсоциалисти и чета консерватори. Те също искат да споделят победата. Нещо повече – четата консерватори доскоро бяха в една парламентарна група с христиандемократите на Синята коалиция, но те не харесаха войводата Яне Янев, та го натириха от себе си. Сега Яне ще има да си го връща. От друга страна взодчето на Сидеров няма как да търпи националсоциалистическата си същност, заплашена от проказата на еднотипието на консерватора Янев. Първите стрели вече прелетяха. В името на кой е по-баш другар на демократа Борисов. Впрочем взводният Сидеров също по едно време беше в синята коалиция, ама тогава тя се казваше по-инак. Такъв драматизъм и Чехов трудно може да измисли. Кога ли ще гръмне пушката от стената? Едноактна ли е пиесата? Или ще изкара поне до първия антракт?
Съставът на това народно събрание включва общо мнозинство от две трети - 162 депутати, смятащи се за вероятно десни от по-ляво (националсоциалистическо) до най-дясно (консервативно), но с неясно точно каква идейна идентичност. Единственото, което засега личи че може да обедини тези десни политици е омразата към ДПС. Първо – защото са участвали във властта преди тях, после – щото са либерали, и на най-първо място „защото доганизират България”. Терминът „доганизация” няма ясна и точна семантика, така че се използва засега малко „на ангро”. Според „Атака” това е синоним на „турцизация” („много власт им дадохме!”), а според г-н Янев „доганизация” включва и личния пример на г-н Ахмед Доган като политик. Проблемът за „доганизацията” ще е един от фундаменталните проблеми на следващия парламент. Ще се нищи точно семантичния му обхват, нюансийност, пейоративност, съвместимост, съчетаемост и т.н. Това ще е пир по време на чума (прощавайте – световна икономическа криза). Без съмнение – „доганизацияата” ще бъде разнищена. Ще победи световната икономическа криза (или чумата)! Обърках ли се? Дано! Или?


 Три главата змия-змей в ДПС е събрала сили с цели 610 000 гласа. Това ДПС не е постигало никога до сега. На предните избори имаше 467 000 гласа. Това е ръст със 140 000 гласа. Независимо от това, че другата либерална партия практически изчезна от парламентарния ландшафт. За какво говори това? За прогнозируема, прозрачна, последователна и системно провеждана политика, или за корумпираност, подмолност, парчета от баницата, антибългарщина? Или за болни мисли на един нездрав политик, оправдаващ собственото си неможене с чуждото можене? Антибългарска ли е тази партия, която печели 15% от гласовете на всички избиратели, ако че баш най-майсторът Вежди Рашидов губи унизително за ГЕРБ в Кърджали с 68 на 19% (много на малко)? Ако че Вежди има такава майка, дето и досега помнят в този край, ако че Вежди го награждаваха преди дни в Москва! Луда работа! Доган дори не е от този край, така ли беше? Или бъркам? Или кърджалийци бъркат? А този път защо прословутите рейсове дойдоха от София, а не от Истанбул? А защо в Шумен проф. Георги Колев е от ДПС, а и победи Георги Александров от ГЕРБ? Там нямаше ли рейсове от някъде? Защо проф. Колев е по-българин от г-н Александров, а г-н Доган по-българин от Вежди Рашидов, ако че са и двамата победители от „антибългарската” ДПС? Как може най-българинът Волен Сидеров да загуби в Бургас, а отгоре на всичко по петите му до го гони най-небългарина Йордан Цонев? Въобще българщината не включваше ли и понятието толерантност, или много бъркам? Или упражнението мажоритарен вот беше безсмислено след като световно известното име на историка на българщината проф. Андрей Пантев загуби от доскорошния полицейски съветник Цветан Цветанов при това доста унизително в столицата на българщината Велико Търново?


 Поставени по този начин въпросите не изглеждат лесни за анализиране, а и за последващо неизбежно решаване. Но въпросите сега няма дълго да чакат решенията си. Защото отзад иде кризата. Ако бъдещият господин Премиер не може да отговори адекватно и интелигентно на поставените по-горе въпроси, отваря духа от бутилката, от която никога не е излязло нищо свястно. Защото не всичко е точно такова, каквото изглежда. Засиленото националистическо говорене в последно време роди доста изкривени представи за действителността. Много истини потънаха в странно було, зад което прозират някакви непонятни форми. „Доганизацията” „турцизация” ли е или е изпълнение на най-нормалните европейски изисквания за междуетнически взаимоотношения на взаимно възприемане и съчетаване на културите? Най-напред лидерът на ГЕРБ и бъдещ премиер г-н Бойко Борисов ще трябва да се отговори на тези въпроси. При това публично. Защото досега нямаме нито един убедителен и адекватен негов отговор на поставените по-горе въпроси. Проблемът е че срамно или не, той вече е избран. И трябва да носи тежестта на короната, която толкова много искаше. Инак между „осанна” и „разпни го” разликата е само ден. Това г-н Борисов трябва да помни винаги.