Skip to Menu Skip to Content Skip to Footer

Писмо

ПечатЕ-мейл

Четвъртък, 10 Септември 2009 08:43

Господа,

Заинтересува ме Вашият сайт, тъй като изразява мнения, в много отношения сходни с моите. Позволете ми да споделя някои свои мисли, а вие да дадете вашето тълкувание.

В последно време станах свидетел на ред от героизми, извършени от това правителство. Някои от тях много ми харесаха. Едновременно това ме и смутиха:

  1. Беше изпратен специален самолет за българския моряк, закъсал в Иран. Персонално, за да го докарат  и лекуват тук.
  2. Българското правителство и лично премиерът се зае с решаването на случая с българската гражданка в Македония, попаднала в затвора за дребно нарушение.
  3. Бяха изпратени няколко самолета до Скопие, за да докарат преживялите ужаса на Охридското езеро. Премиерът дори се възмути как президентът се е срещнал преди него с тях.
  4. С един телефонен разговор премиерът намали цената на един строителен обект – спортна зала с деветнадесет милиона.
  5. Бойко Борисов научи и се възмути от розовите ВМВ в МНО. Генерали в розови коли! Нареди да се премахне това безобразие.
  6. Ако и да беше ден на траур, Бойко Борисов нареди да тръгне метрото от стадион „Васил Левски” до Шератон, за да разберат всички колко добър кмет е. То се строи вече четири години, ако е дълго малко повече от 800 метра.
  7. Бойко Борисов разкри как един бивш премиерски съветник получавал огромна заплата от „Информационно обслужване”. Уволни го веднага. Намали заплатите там. На негово място прати своя съветник.

От всичко това става ясно, че премиерът не си поплюва. Поема ангажимент и го изпълнява. Не се страхува от тежестта на работата и броя ангажименти. Въобще всичко иска да ни увери, как всичко се прави за човека, в името на човека. Почти приказна ситуация от времето на зрелия социализъм.

И тук за мен възникват няколко други въпроса:

  1. Защо парламентът не работи, защо не му се подават законопроекти от основния източник за тази дейност – Министерския съвет? Премиерът не натиска ли министрите си? Вярно ли е, че за последния месец Народното събрание е работило само 100 минути и какви за разходите за това, спрямо нормалните заседания?
  2. Защо не се подадат от министър-председателя поне най-основните показатели, които трябва да залегнат в основния закон на страната за следващата година – закона за бюджета, който вече трябва да е на път за парламента? А дали е така?
  3. Каква е политическата програма на управление на този кабинет на малцинството в срок от една година, или за мандата? Вярно ли е, че до сега не е било избирано правителство, което няма ясна програма за управление?
  4. Ще има ли искане от парламента за нещо черно на бяло като програма, стратегия, концепция или екшън план за това управление или ще го караме от един до друг проблем?

Разбира се, ние трябва да оценим човешката чувствителност на премиера към всекидневните и доста тежки в някои случаи лични проблеми, но дали не е редно с тези проблеми да се занимават хора от екипа му, а той да говори и да мисли по доста по-сериозни национални въпроси, по които дори и не се говори. А мен това ме интересува. Защото аз пращам и от моите данъци няколко стотинки за самолета в Иран и Скопие, аз плащам и спортната зала, а как да знам дали не е могло да се намали още, защото аз плащам и в „информационно обслужване”, а там пак има премиерски съветници.

Моля да ми обясните това практика ли е в други държави членки на ЕС? Може ли да има такова правителство, толкова чувствително към личните проблеми и толкова непрозрачно по обществените му намерения? Как следва да се оцени това?

Мустафа Халил
Бургас

 

 

Уважаеми г-н Халил,

 

Разбираме Вашите притеснения. Те са всъщност не само на Вас, а и притеснения на политическите партньори на ГЕРБ. Искам да Ви припомня че само преди три дни бившият премиер Иван Костов изрази становище напълно идентично с вашето за работата на кабинета: „Работи се на парче”. В подобен смисъл е и изказването на лидера на СДС Мартин Димитров, който постави като ключов въпрос липсата на каквато и да било антикризисна програма в работата на това правителство. Самият факт, че десните политици (при това припознати от партиите в ЕС) поставят така въпроса, говори че проблемът не е просто голям, а е по-скоро същностен за цялото дясно пространство и неговото бъдеще.

Задължително условие е при избирането на една правителство, то да представи програмата си пред парламента. Защото Република България е парламентарна република и Народното събрание е най-висшият орган на властта.  В този смисъл министър-председателят и правителството се отчитат пред парламента за всяко свое действие или бездействие по тези документи. Така че наличието на програма е условие за де следи работата на кабинета. Доколко е в рамките на обещаното и в каква степен то се изпълнява.

В кръга на общоприетата практика да се дават сто дни толеранс на новото управление, в което време то да има време да влезе в час, и ние спазваме тази норма. От което не следва, че не виждаме, не разбираме или не следим извършеното. Обръщаме Ви внимание, че щом като г-н Костов и г-н Димитров недоволстват от работата на кабинета, макар и все още под сурдинка, това говори как стоят нещата. Ако трябва да бъдем още по-конкретни – те очевидно стоят трагично.

Що се отнася до другите страни членки на ЕС, на нас не ние познат подобен случай. Оценката ще бъде дадена от опозицията и по-специално от либералите още веднага след стотния ден. Но е много по-важна оценката на избирателите при частичните местни избори в края на октомври. По принцип чувствителността към социалната тема (определено позитивно качество) е приоритет на всички леви правителства. Това обаче твърди, че е дясно. Поради очевидния хаос и непоследователност в действията ние не можем дори идеологически да определим неговия профил. Но във всеки случай не се вмества в традиционните за ЕС представи за ляво, дясно или център. Как следва да се оцени това? Труден въпрос. Защото не са минали стоте дни. Но ако те минаваха днес, то управлението може да се оцени като:

-          Хаос и липса на координация в отделните звена на властта,

-          Непоследователност в действия и изявления (особено в енергетиката),

-          Липса на сериозна законодателна дейност,

-          Реваншистки напъни,

-          Алогични трансформации в държавната администрация,

-          Икономическа яловост (няма идеи за излизане от кризата),

-          Липса на визия и цялостна концепция за управлението.

Това определено не може да се квалифицира като „добро управление”. Независимо от напъните да се преодолее корупцията и да се задвижи държавната машина, оставащи само на нивото на усилието.