Спомен за стария цирк

Атанас Кръстев

Старият цирк изгоря. Не са останали даже картички за спомен. С него си отиде дебюта на Лили Иванова, препарираният кит, страхотният джаз бенд, знаменитият туш преди страшните номера.

Акробати, клоуни, дресьори, екзотични питомни и диви животни останаха бездомни.

Къде са те сега? – питаме се малкото останали, които толкова често си играехме с вратичките на ложите и се забавлявахме истински с чудесните представления под огромния купол. Акробатите се изнесоха трайно в чужбина, за да забавляват френските, английските и американските дечица, клоуните се пенсионираха под напора на „Комиците”, „Шоуто на Слави” и други къде-къде по-развлекателни шоу програми, които пренесоха интереса на нашите деца в сферата на порнографията, чалгата и въобще в чудния свят на новата демократична култура.

Но какво стана с животните?

Питомните веднага станаха на кюфтета. Маймуните и хищниците останаха без всякакво препитание с появата на партиите и Народното събрание. А пернатите - пауни, папагали, гълъбчета, косматите пуделчета и тюленчета, жонглиращи с топка на носа за едната рибка, цялата тази друга дресирана шарения потъна в забвение с навлизането на свободните медии.

И каква беше нашата радост тези дни, когато с вълнение преживяхме жизнерадостното масово бягство на животни от зоопарка и техния мил празник на свободата, който спонтанно си импровизираха в центъра на София! Благодарение на медиите, които винаги се оказват първи при всяко животинско мероприятие, цялата страна успя да се порадва на рядък феномен. Какво нещо е природата! Как само се вълнува човешкото сърце при вида на отприщената жива дивотия! За съжаление на телевизионните зрители, обаче, нищо не може да се сравни с възторга на неволните свидетели на живо. Най-големи късметлии се оказаха множеството мюсюлмани, събрани за петъчната си молитва в столичната джамия Баня Башъ. Поведена от носталгията на побелелия си вожд по стария цирк – и той стара циркова звезда - по пътя си натам, глутница зверове от трудно установими породи се появи в пространството между столичните хали и джамията. Горките животни, видимо едва отървали глада и ножа на още по-гладните цигани, се струпаха пред джамията, привлечени от човешкото множество.

Въпреки опасността от непредвидимото поведение на зверовете, удивените от необичайната екзотична гледка молещи се мюсюлмани, останаха по местата си. Любопитството и вътрешната потребност на човека да опитомява дивото надделя страха. Глутницата ги обгради. То лай, ръмжене, вой, фучене, хиенски смях. Невъобразима гледка! Някои телезрители - зоолози и природолюбители – сигурен съм са били на ръба на припадъка. Такова стълпотворение на избягали диви животни в центъра на многомилионен град е рядък шанс, равен почти на нула.

И съвсем естествено, любопитството на мюсюлманите и бабаитлъка на някои по-млади да излязат по-напред им направи лоша услуга. Под напора на непреодолимия зов на дивото, отделни месоядни се нахвърлиха върху публиката. Яростни скокове, остри нокти, освирепели муцуни, криви зъби, кръв, полиция – с една дума - патаклама! Побелелият цирков ветеран се повъртя напред-назад покрай оградата в очевиден унес от спомена за налудно-ритмичното обикаляне пред железата на клетката, поръмжа гордо към полицаите, които с палките си му напомняха за омразните надзиратели. После се смеси с рошавата купчина от настръхнала козина на глутницата и продължи в посока мястото на изчезналия цирк.

Сигурен съм, че вечерта всеки е превключвал на Дискавъри, Анимъл Планет или Нат Гео, като едноврменно с това е хвърлял по едно око на каналите и СНН. Както винаги, вървяха разкошни филми за дивата фауна. По единия канал хищници се надпреварваха кой кого ще изяде, по другия възторжени природолюбители освобождаваха гепарди, отгледани в специални ферми в Намибия, по друг - древни крокодили давеха антилопи Гну в Окаванго и т.н.

Но освен неизбежно повишеният интерес към филмите за природата, зрителите очевидно очакваха и нещо друго. Всеки развълнувано предвкусваше отразяването на това уникално събитие по света и у нас. Цялата зрителска аудитория потръпваше като как ще влезем в световните новини. Сърцата се изпълваха с обичайната вече гордост как страната ни отново ще бъде център на внимание с нещо неповторимо. Нашата земя, която толкова е дала на света, справедливо очакваше поредния си триумф. Изтерзаният ни от световното медийно затъмнение народ, щеше да докаже за пореден път главозамайващата си изобретателност да влиза във фокуса на световните медии с неподправената екзотика на древната си култура. Най-красивата земя с уникална съдба на най-световния кръстопът. Най-вкусните домати и краставици. Най-старите гори в Европа, Орфей, най-големите ловни трофеи. Най-младите старци. Какво море, какви планини! И устата неволно започват да потрепват пред прилива на едно мощно „Миилааа, Роодинооо...”

Но трябва да си признаем, останахме малко разочаровани. Изключваме, разбира се, невероятното съвпадение с посещението на Орхан Памук, когото всички видяхме как гледа дивното събитие със зяпнала уста. Късмет - попаднал съвсем случайно човека на самото място. А и мъж излезе - щял да си връща Нобеловата награда, докато не бъде присъдена такава на който и да е българин, за каквото и да е. Нищо, че е турчин. Ама, и той един турчин! Ама, нейсе, нали ще свърши работа.

Та, ако не беше тази по своему световна нобелова реакция, с прискърбие трябва да отбележим, че медиите - и родните, и световните, омаловажиха по старому случващото се у нас. За кой ли път народа се задави от справедливо възмущение – къде сте, бе, български журналисти? Стига с това чуждопоклонство! Ако кученцето на Обама се изпишка на моравата пред Белия дом, отразявате това с подобаващо вълнение. Но когато в центъра на София освирепяло множество диви зверове вършее все едно е в сърцето на джунглата, сякаш нищо не се е случило. Сбили се?! Хън-мън, демек – нищо работа. Ама, как така са се сбили?! Абе, такова чудо не е ставало от Ледена епоха 3 насам, бе! За малко да стане възстановка на баташкото клане, а те – сбили се. Възмутително! Затова ще си седим ние вечно на опашката, защото самите ние не си се гордеем със себе си. Но какво да говорим, когато самият министър-председател съвсем омаловажи случая. Нямало нищо опасно, това си било обяснимо преди избори. Пак с тая политика, пак с този страх да не се изложим. Отговорно, но малодушно. Абе, каква политика – тука менажерията е избягала и шета гладна из София?! От какви избори разбират чакала и хиената, вълка и африканското куче?! Ей така, от ниско самочувствие съвсем ще се затрием като нация. Но нейсе, ние нали си се видяхме. Ще си го прикътаме спомена там при този за изгорелия цирк, за изгорялата българска гордост.

Ама и тези мюсюлмани! Да си беше публиката чисто българска, нямаше власт и медии да ни срамят сега. А то – турци. Тия, дето шетстотин години не могат да разберат, че това тука е България! Абе, какви зверове, бе, каква менажерия каква световна слава, какъв просперитет с тези сепаратисти?!

Турците, турците са виновни! Свили се там, един по-сериозно ранен само. Абе, излез напред, хвърли се на зверовете, сакатлък да стане. Пожертвай се за славата на тази нация. Нали и вие сте в Европа? Ама, на - нали са турци, м... им стара, гледат да ни прецакат, да очернят България, да я оплюят, да я осрамят всякак си. Ей, не попаднаха зверовете на хора! От целия център на турците налетяха. Пфу!

Ама изгоря цирка и туй то! Да живее цирка!