Из историите на един лъжец и на един забележителен премиер

Борис Мюнхаузенов

“Поставен в твърде унизително положение, бях принуден да изпълнявам задължения по-скоро чудни, отколкото трудни, и не толкова неприятни, колкото досадни. Заповядаха ми всяка сутрин да изкарвам на полето пчели, а вечер да ги прибирам в пчелина. Веднъж аз забелязах, че една пчела се е отлъчила от рояка. Върнах се да я диря и открих, че са я нападнали две мечки. Мечките се мъчеха да разкъсат пчелата на късчета, за да излапат меда й. Нямах никакво оръжие.

Носех само една сребърна брадвичка... Налетях срещу зверовете с надежда да ги изплаша. Хвърлих брадвичката. Наистина сполучих да освободя бедната пчела, но надхвърлих целта: брадвичката полетя нагоре и се вдигна толкова високо, че отиде, та се не видя, и най-сетне падна на месечината.”

Ако мислите, че това е част от ново интервю на премиера Бойко Борисов, лъжете се. Няма такова нещо! Това е разказ на най-големия лъжец в литературната история – барон Мюнхаузен. Нали си спомняте - неговото име става нарицателно и се употребява за хора, които разказват невероятни истории и небивалици. А и недейте да правите никакви паралели между двамата. Такива въобще не може и да има. Българският премиер никога не лъже. Той говори само истини, такива истини, които са от последна инстанция и не подлежат на коментар или на искрица съмнение. Ето, четете:

„Направихме много добри неща, които другите нямаше да направят без нас, или по-точно щяха да ги направят след 20 години, а те са изключително важни за хората. Така че може би така е било писано”.

Или:

„Самотата ми помага.Защото мога да си работя по всяко време. Без да се съобразявам с жена, деца, тъщи, лели, чичовци и т.н... Да, самотата е кофти в личен план. Не е добре, но пък толкова съм обсебен от желанието да успеем, че то компенсира другото”.

Или:

„А и събитията си следваха своя естествен ход. В един момент много-много не зависеше от мен. Исках да остана главен секретар на МВР. А ме продадоха много бързо... И за мен не остана място. Ако не беше това съвпадение след няколко дни да има избори за кмет на София, щях да отида в канала. Така че без нищо сам успях да направя това, което съм в момента. Сам самичък.”

Или:

„Друг път се засилих да прескоча едно блато. Пришпорих коня и когато стигнахме в средата на блатото, разбрах, че то е много по-дълбоко, отколкото предполагах. Затова се върнах назад и излязох на брега, за да се засиля още повече. Но тоя път се случи нещо ужасно: цамбурнахме с коня и аз затънах до шия в блатото. Навярно щях да загина, ако не се бях сетил да се хвана за собствената си коса и да се самоизтегля. Коня държах между краката си и по тоя начин спасих и него”

Простете, последното не е цитат на г-н Борисов. Много се обърках. Това е част от разказа на барон Мюнхаузен за собственото му спасение, за да не отиде в канала, простете ми отново, да не отиде в блатото. Продукт на обсебилото го неистово желание да успее. Нещо се обърквам. Но се съмнявам, че причината може и да не е само в главата ми. Май има и нещо в текстовете, което много си подхожда. Или бъркам?

Глупости, какво общо може да има между един световно известен лъжец и един забележителен български премиер? Нищо, абсолютно нищо, разбира се. Има си хас и да има нещо общо.