(Анти-)Балканизми

Станислав Анастасов

„Великите сили винаги са се намесвали в Балканите, така че да ги разделят, да противопоставят отделните държави и това да спъне развитието им”.

Тази теза ни се набива в главите от основното, през средното а при някои дори и във висшето образование. Определено е вярна, фактите го потвърждават. Защо обаче винаги оставаме само в областта на негативната конотация на тезата? Защо не търсим решение, а се вглъбяваме върху омразата си към другите балканци, така че вече терминът „балканизъм” е натоварен с негативни тълкувания?

Интересно в, защо чак след 2007-ма година, когато България стана член на Европейския Съюз мнозинството българи започнаха да пътуват до съседните ни държави – къде по работа, къде транзитно, къде от чист туристически интерес. Чак тогава, 18 години след началото на демокрацията (а оттогава насам не е особено трудно да се пътува до съседи ни) ние разбрахме от лични впечатления, че румънците не са потомци на Дракула и Чаушеску, че сърбите не са толкова националисти колкото си мислим, за разлика от хърватите, за които не предполагахме. Не знаехме още, че и македонците са нормални хора като нас, не потомци-мегаломани на Александър Македонски и определено изпитват симпатия към българите. Да не говорим, че и страдат от факта, че те вече не могат да пътуват без виза до България. По същата логика турците не ни чакат с ятагани на Капитан Андреево-Капъкуле, но за това пък съседите ни Гърци не се смятат много-много за част от Балканите – те са по-скоро нещо като Западна Европа в Югоизточна Европа.

Но да оставим шегата и приятните емоции настрана. Членството ни в Европейския Съюз точно в този исторически момент ни носи и един несравним политически шанс – ако го оценяваме и ако знаем какво да правим за да го използваме.

Европейският съюз с настоящето си устройство е уникален либерален проект. Основният принцип при вземане на решения е равнопоставеност, независимо от големината на страната (да не забравяме, че всички балкански държави са относително малки и с малко население). Още повече, когато става дума за представителност, малките страни се ползват от така наречените малцинствени права, т.е. малките държави имат надпропорционален брой евродепутати. Общо 3-те най-големи балкански страни имат 57 евродепутата, докато огромна Германия има 99. И това при условие, че все още 7 балкански страни не са членове на ЕС. Нека само си представим: Балканите с поне толкова евродепутати колкото Германия. Действащи като едно цяло.

В допълнение се радваме на кохезионната политика в ЕС, интструментализирана чрез различни фондове, допълнена от общата селскостопанска политика, който несъмнено са отлична възможност за изпреварващо развитие на балканските членове на ЕС. Да не забравяме, че там са отделени и не малко средства за инфраструктура, но отново зависи от нас как ще ги използваме.

Нека видим към днешна дата как се възползваме от този изключителна във времето рамка от възможности.

„Строим магистрали” каза един колос с инициали на продукт на френския козметичен гигант Гарниер(линк). И то какви магистрали?! Артериите на Европа – кораби масово ще започнат да използват пристанища Варна и Бургас, всяко от тях поотделно с по-голям капацитет от пристанището в Барселона! После всичко се качва на тирове и контейнеровози, които ще ги транспортират до Централна и Западна Европа, даже през тунела под Ламанша и чак то Острова и дори Ирландия и Исландия! А като минават тировете по магистралите, ние ще развием някакъв бизнес покрай тях, който ще вдигне на крака средната класа в България! (какъв тип бизнес се развива покрай магистралите е друг интересен въпрос, който няма да разглеждаме тук).

Естествено, написаното с курсив в по-скоро плод на въображението на дете играещо си с конструктор ЛЕГО, отколкото визия за развитието на България от сегашното правителство. Или е? Тъжно, тъжно. Много добре знаем, че речният и морският транспорт са най-евтини, че Хамбург и Амстердам са най-големите пристанища в Европа, а тези в Бургас и Варна са с капацитета на пристан за круизни кораби. Но не това е важното. Тъжното тук е, че явно правителството ни играе чужда игра, не Българската, не и Балканската. Строенето само на магистрали е толкова ефективно за местното население тук, колкото и инфраструктурата строена от Израел в ивицата Газа е полезна за палестинците. Очевидно играем поредната игра, която ще ни вкара в следващия Балканизъм. Защо вместо да си направим стратегия за развитие на страната като част от Балканите в Европейския Съюз, продължаваме играта „Сър, йес сър!” (този израз беше и прякор на един български еврокомисар от близкото минало)?

Все пак има лъч надежда. От новините разбираме, че все пак Министъра на външните работи „си сверява часовника”. И то не с кой да е, а с косоварите. Щеше да е смешно, ако не беше тъжният факт, че те все пак явно са по-в час от нашето правителство. Там Младенов научил от колегите си, че имало Евроумора на Балканите, а Брюксел май не взимал Балканите за приоритет. Добро утро!

Като говори тези неща, дали външният министър разбира, че именно сестринската им партия ХДС на Ангела Меркел прие на конгреса си резолюция, в която явно задава развитието на Европа на две скорости, като А и Б отбор. Балканските страни, които още не са членове на ЕС даже може да бъдат В отбор, за по-сигурно че все пак разделението на Балканите ще се запази, като добра предпоставка за спъване на всякакви видове политически обединения тук. Нещата стават още по-интересни, когато погледнем сайта на Европейската Народна Партия и установим, че същата тази резолюция в по-мек вид е предложена като тематична за предстоящия им конгрес в Марсилия на 7-8 декември. А там българската делегация предвождана от ГЕРБ има 31 делегата. Каква е тяхната позиция към такава концепция за Европа? Дават ли си сметка, че ако тази позиция бъде възприета, всички тези фондове, малцинствени права и принципът на равнопоставеност в ЕС отиват в историята, а с тях и историческият шанс за балканските държави. Та пак да попитаме: Каква е позицията на ГЕРБ и правителството към тази резолюция и как мислят да защитават нашата визия за Европа каквато е? Да забравяме, че те освен Министър на външните работи имат и вицепрезидент на ЕНП. Румяна Желева, името говори ли Ви нещо?

Докато пеленачетата в политиката като цяло и международната такава в частност се червят в стил „Сър, йес сър!” и забавляват Европейските християндемократи, последните имат и претенцията да водят хорото в Европа („Същевременно немско-френските предложения в ЕС могат да бъдат успешни, само ако са подкрепени от малките държави” – от резолюцията на ХДС). Та пак да попитаме, какво мислят малките хора от голямата партия на малката държава?

Същевременно либералното семейство в Европа е на път да бъде оглавено от един верен приятел на България и ДПС, Британец. Достоен представител на родината на модерната демокрация, който не позволява да се опетни името му на всяка цена. И най-същественото, представител на страната, която най-ожесточено се бори срещу разделението на Европа на А и Б отбор, въпреки че би попаднала в по-силния екип. И без скрупули се противопоставят открито и ефективно на Меркел и Саркози.

При тези дадености и в тази ситуация вече е необходимо такъв дебат да бъде проведен и в обществото, преди правителството ни за пореден път да подпише нещо важно под масата. А ако то не може само, винаги може да търси консенсус с другите политически партии – тук каузата е наднационална и всяка партия трябва да поеме и носи своя дял от отговорността в съответното политическо семейство. В противен случай рискуваме пред очите ни да се сътвори поредния Балканизъм (у нас вече и с измеренията на национална катастрофа), който да ни отдалечи от модела на развитие на България и Балканите, или с други думи да изпуснем историческият шанс да поемем по пътя на анит-балканизмите и развитието.