Свобода на словото – основно право

Алисе Хасанова

В периода 27.11.2011г.-04.12.2011г. в гр. Истанбул, Турция, бe проведена среща на Международната Федерация на Либералната Младеж (IFLRY) на тема: „Свобода на словото – право и отговорност”, както и конгрес, в който Младежко ДПС се открои с най-високо международно признание в лицето на заместник председателя на Младежко ДПС Станислав Анастасов, печелейки поста вицепрезидент на IFLRY - световната организация-чадър на младите либерали, обединяваща 104 организации от всички континенти.

Свободата на словото е една от основните ценности на младежката организация на Либералния Интернационал (IFLRY), тъй като тя е основен елемент на едно свободно и толерантно общество, без дискриминация, даващо равни шансове и отчитащо индивидуалността и правaта на малцинствата в светa – все характеристики, присъщи на либерал-демократичната система на управление. В рамките на IFLRY, чиято политика се базира на универсалността на човешките права и на тяхната ненакърнимост, свободата на изразяване има еднакво значение, но от практиката установихме, че има и много различни измерения във всяко общество. С появата на социалните медии и нарастващото им влияние сред младите хора, изключително важно е да се обсъди тази концепция и да се разбере значението и в различните култури. Срещата постави акцент върху това до каква степен свободата на словото като право на изразяване носи със себе си отговорности, особено в дигиталната ера. Основната цел на IFLRY е да се формулира база за изчерпателно проучване на темата, която е много подходяща за младите хора, защитаващи либералната идеология. Идеята е да се включат максимален брой младежи в разсъжденията относно свободата на словото.

Очертаха се следните принципи на действие:

· Взаимно опознаване чрез различни игри с цел интегриране на участниците;

· Формиране на концепция относно свободата на словото: „Всеки има правото свободно да изразява своето мнение; това право включва свободата да отстояваш мнения без намеса и да търсиш, получаваш и разпространяваш информация и идеи чрез всякакви форми на медия и независимо от границите” (чл.19 от Всеобщата Декларация за правата на човека);

· Преглед на отделните страни: какви са проблемите в нашите страни, какви са възможните решения, как другите участници могат да добринесат, какво се случва у дома и по света;

· „Мозъчна атака” чрез симулация на играта „Съдът”, влизайки в ролите на защитници на три типа държавно управление – популистка държава, конституционнамонархия и либертанско управление;

· „Глобално кафе” – размисли и разсъждения върху следните теми: „Младежка цензура: трябва ли непълнолетните да бъдат защитавани от определени видове реч?”, „Права и отговорности: трябва ли либералите да защитават свободна реч, която подкопава други либерални принципи?”, „Какво могат да направят младите либерали, за да насърчат отговорността в свободата на изразяване?”, „Конфиденциалност срещу свобода на словото”;

· Запознаване на участниците с местната реалност вТурция;

· Придобиване на практически умения – как да напишем проекто-предложение (полезни сайтове: Съвета на Европа, Фондация Атлас, Националния демократически институт, Европейската младежка фондация);

· Уебинар върху темата за сободата на словото – осъществяване на връзки с млади либерали от различни краища на света чрез средствата за масова комуникация или по-конкретно интернет пространството (скайп, фейсбук, блогове, туитър); споделяне на информация, идеи и опит, разпространяване на посланието за свобода на словото;

· Оценка на резултатите от срещата и заключение – „Продължавайте да се борите за свободата на словото!”.

В срещата взеха участие либерали от редица страни по света: Англия, Армения, Белгия, Бразилия, България, Дания, Канада, Колумбия, Ливан, Литва, Норвегия, Румъния, Словения, Сърбия, Турция, Украйна, Финландия, Холандия Хърватска Швеция и Шри Ланка. Активната дейност на подбраните участници, професионализмът на екипа на IFLRY и неформалните обучителни методи допринесоха за успешно постигане на поставените цели на срещата, а именно:

- да се изследва темата за свободата на словото от младите хора във и извън Европа в дигиталната ера, особено ролята й като сила за приобщаване на младежта;

- да се определи степента, до която правото на свободно изразяване включва и дадени отговорности;

- да се ангажира младежта в дискусии за свободата на словото и да се повиши информираността за социалните отговорности, които я съпътстват.

Ако разгледаме свободата на словото в контекста на българското медийно пространство, ще установим, че словото е категория, която е политически зависима и крайно манипулируема. С настъпването на промените в България през 1989г. (краят на комунистическия режим и начало на демокрацията), започна едно ново време – време на свободна многопартийна политическа система, свободен пазар, свобода на словото, но не и на свободни медии. Медиите днес са все още зависими и контролирани от правителството, частните медии от рекламодателите – само 1 национален телевизионен канал, 3 национални и 20 регионални радио станции, абсолютен монопол върху рекламния пазар, непрозрачно финансиране на медиите, политически манипулации, склюване на договори с големите предприятия. Една безизходна ситуация, в която журналистите се оказват „с вързани ръце”, ограничени да отразяват свободно позиции, За медиите се казва, че са „четвъртата власт” в държавата (наред със законодателната, изпълнителната и съдебната), защото имат важна роля за оформяне на мнението на хората по различни теми и проблеми като корупция, престъпност, здраве, социални проблеми, възрастови различия и т.н. От друга страна независимостта на тази власт по никакъв начин не е гарантирана. Напротив, сегашната регулативна рамка, гарантира зависимостта на медиите. Тясната обвързаност на определена партия с медиите поражда липсата на безпристрастно отразяване на новините, вместо това те пропагандират дадена идея, а така наречената “жълта преса” в повечето случаи изказва неверни твърдения. Медиите не би трябвало да се схващат като вид власт, а като изразител на разнородните интереси на гражданското общество, които то произвежда ежедневно.

Последвалият конгрес на IFLRY представляваше глобално общо събрание на организациите-членки на IFLRY – представители на Централна и Източна Европа, скандинавските страни, Северна и Южна Америка, Азия, които отразиха 2011г. като година на важни промени и предизвикателства. Разнообразни панелни дискусии дадоха възможност за активно взаимодействие между младите либерали от цял свят, които представиха своите нови идеи за каузата на свободата през 2012г. Освен това конгреса гласува нова версия на Манифеста, който очертава основните принципи на IFLRY.

Финалната фаза на конгреса бяха изборите за ново ръководство на IFLRY. Oрганизациите-членки избраха ново Бюро, което да оглави федерацията за срок от две години. За президент на IFLRY бе избран белгиецът Томас Лийс, за генерален секретар – Наоми Рокум от Норвегия, за ковчежник – Джоао Виктор Гуедес от Бразилия. Същинската надпревара беше за четирите Вице-президентски места, като претендентите за позицията бяха с богата история и познати в либералния свят, представители на най-различни страни: Канада, Шри Ланка, Германия, Дания, Ливан, България, Холандия. След една тежка предизборна кампания, наситена с множество политически дебати, коалиции и емоции, налице вече беше дългоочакваният резултат. За Вице-президенти бяха избрани заместник-председателят на Младежко ДПС – Станислав Анастасов, Матеуз Трайбовски от Канада, датчанинът Крисчън Драгсдал и Рабих Фахредин от Ливан.

Това е успех на Младежко ДПС – за пръв път представител от България става вицепрезидент на IFLRY, световната организация на младите либерали, която обединява 104 организации от всички континенти. Безспорно този успех в международен план доказва, че ДПС вече не е само национален фактор, а и фактор в световния либерален живот. Нашето постижение като политическа сила до голяма степен се дължи и на подкрепата на балканските държави-членки на Международната федерация на либералната младеж. Сплотеността, приятелските взаимоотношения и общото политическо действие между българи, румънци, словенци и сърби предизвикаха значителен респект у европейци, американци, скандинавци, азиатци.

Несъмнено в един такъв момент, ние виждаме ползите от инициативата ни за Балканската либерална мрежа ISEEL, която има за цел да подсили сътрудничеството между младежките либерални организации на Балканите, така че на конгреси на LYMEC и IFLRY да действат координирано и като едно цяло. По този начин тежестта на района значително се увеличава, превръщайки се в незаобиколим фактор при вземането на решения.

Явни примери за резултата от сътрудничество между балканските държави и за особено значимата роля на Младежко ДПС като политическа сила бе: приемането на сръбските либерали в LYMEC с активното лобиране на Младежко ДПС; спасяване на македонските приятели от изключване от LYMEC (поради финансови затруднения и неплащане на членски внос повече от две години); приемането на резолюция за премахване на двойните стандарти на конгреса на Европейската Либерална Младеж (LYMEC) в гр.Барселона, Испания, която резолюция бе изготвена от Младежко ДПС и подписана от представителите на Румъния, Сърбия, Словения и Хърватска.

Регионът на Югоизточна Европа със сигурност е най-комплексният в Европа. Това е място, където няколко големи религии, различни култури и етнически групи са съществували съвместно в продължение на векове, а днес то продължава да бъде кръстопът между отделните цивилизации на Европа, между Изтока и Запада, дори между рационалното и духовното. Също така, това е място, където съвместното съжителство бе насилствено прекъснато от въоръжен конфликт или особен тоталитарен политически режим и медийна манипулация. Днес пред нас – балканските народи, стои една много важна задача: възстановяване на доверието между хората, зачитане на гражданските и човешки права, спазване на демократичните стандарти. Като млади либерали, ние вярваме, че нашето предимство е нашето познание и самоувереност, че ние заедно трябва да създадем нашето общо бъдеще, насърчавайки диалога между равни партньoри в обхвата на и извън Балканите. Посланието, което предаваме, е диалог, комуникация, образование и зачитане на различията.

Защо ISEEL в толкова важен? Защото Балканската либерална мрежа от една страна осигурява защита срещу опасността от национализъм, нетърпимост, корупция, „промиване на мозъци”, нарушения на човешки права, а от друга – предупреждава за слабата комуникация между политици и институции в рамките на региона. Ние промотираме един стабилен регион, сътрудничество, мирно съжителство, активен междукултурен диалог, зачитане на културното разнообразие, зачитане към човешките права, благоденствие и отворени граници. Целта ни е да създадем Балканска либерална мрежа със силна позитивна енергия, която привлича млади политически лидери и ги стимулира към активно участие в процеса на изграждане на добре интегрирана и финансово устойчива организация.