Примитивизмът ни удави

инж. Марина Руменова

Вместо увод

След трагичния случай в с. Бисер със скъсаната язовирна стена всички станаха експерти по хидротехническо строителство и хидрология. Обществото бе залято с каква ли не помия от мнения, репортажи, графики, „компетенции” и какви ли не тълкования, изпразнени от смисъл, „дърдорене” и недоумения. Разбира си от знайни и незнайни журналисти, политолози, политици, ветеринари, директори на разни дирекции и предприятия.

И типично по Български (вече не за първи път в последните три години) най-изненадващо е назначен за директор човек без подходяща образователна степен, не че друго, той човекът започнал да следва, но станало му трудно, прекъснал, загубил студентски права, забравил и малкото знания и станал директор – ами да, защо не, нали е най-лесно? В медийното пространство си позволиха да коментират всички – за съжаление само няколко предавания поканиха експерти от областта на хидротехниката, а на практика не ги оставиха да изкажат теза и да анализират проблема (не че в рамките на 5-7мин. може да се развие дори теза по толкова дълбока и всеобхватна тема, трупала недомислия повече от 22 години.). Поканени бяха едва четирима експерти от областта на хидротехниката.

Много по –важно се оказа да се отразява сензацията абсолютно неадекватно, като се създава паника и се насажда страх сред хората. Толкова ли беше трудно през средствата за масова информация, съвместно със съответните служби за защита на населението да се подава навременна и адекватна информация как населението да действа и да се сведе до минимум възможността от паника – основни неща от курса по гражданска защита, които и децата от 2-ри клас знаят за разлика от някой водещи? Тук обаче нямам за цел, а и не искам да коментирам какво се случи и как се реагира в медиите, как реагираха органите на реда. Ще се опитам да направя скромна съпоставка в една друга насока, а именно мониторинг и управление на водите и хидротехническите съоръжения в световен мащаб и в нашата героична България.

Международната комисия по големите язовири през 2008 год. отпразнува своя 80 годишен юбилей. По този повод излезе официалната статистика - регистър за големите язовири в света. Международната комисия по големите язовири, в която членуват 93 страни, поддържа регистър на язовирите в света по държави, основни данни за типа и

конструкцията и за тяхното предназначение. В него са включени големите язовири с

височина над 15 м или такива с височина 10-15 м, но с обем над 3 млн. куб. м. вода. Тук са включени всички съоръжения от бетонен, земнонасипен и каменнонасипен тип.

В света са изградени над 50 000 големи язовири. Най-много са в:

Азия (39%), Северна Америка (32%) и Европа (19%).

Начело по брой на изградени язовири са:

Китай - 26 278 изградени и 66 язовира са в процес на изграждане;

САЩ - 9 265;

Индия - 4 636 и над 40 язовира са в процес на изграждане;

Испания - 1 267 и

Корея - 1 205 язовирни стени.

В Европа - Швейцария, където е изградена най-високата бетонна язовирна стена „Гранд Диксанс” (284 м) има 167 големи язовири в експлоатация и е застроила 86,6% от технически възможния енергиен потенциал.

На Балканите водеща в това отношение е съседната ни Република Турция, която има изградени 172 големи язовири и в строителство са 26 язовирни стени. Към момента се изгражда двойно дъговата язовирна стена „Деринер” в Североизточна Турция с височина на стената 249 м и ВЕЦ с мощност 670 MW.

В световен мащаб се наблюдава добре планирана стратегия за комплексно и ефективно използване на водните ресурси, съобразена с принципите на опазване на околната среда. Световно призната концепция за устойчиво развитие предвижда:

Ø „Икономически растеж, който е в състояние да задоволи нуждите на съвременното общество в дългосрочен план, без да лишава бъдещите поколения от възможността да задоволяват своите нужди.”

Дефиницията „Брундланд”, на името на норвежкия министър-председател, оглавил Световна комисия за околна среда създадена от ООН гласи: „Развитие, което покрива нуждите на настоящето, без да компрометира способността на бъдещите поколения да покрият своите нужди.” Този синтезиран израз на разбирането за устойчиво развитие на обществото предполага да се избират и насърчават стратегии за икономическо развитие, съобразени с опазването на природната среда и биологичното разнообразие на Земята, опазване и подобряване качеството на околната среда. Устойчивото развитие означава живот от „приходите на Земята” вместо разрушаване на „нейните капитали”. Това значи поддържане на нивата на консумация на възобновяеми ресурси в баланс с нивата на тяхното възобновяване. Означава също предаване на следващите поколения не само на богатства, изградени от човешката цивилизация, но и на природните богатства .

Къде е България?

Над 2300 изградени язовира (числото е ориентировъчно, защо ще коментираме по- късно), от които 216 големи язовири по класификацията на Международната комисия по големите язовири. Хвостохранилища и сгуроотвали – над 40, но да не се отделяме от темата за язовирите.

За предназначението им предлагам следната таблица:

В съответствие със Стратегия за устойчиво развитие на България, 2007 г. индикатори за устойчивост са:

• Икономически просперитет;

• Опазване на околната среда;

• Участие в глобалното сътрудничество за устойчиво развитие;

• Социална справедливост и кохезия.

До тук, всичко звучи добре подредено, логично структурирано е в синхрон със световните тенденции, но дали е така в действителност? Искам само да спомена, че аварии на водоподпорни съоръжения има и в световен мащаб. Има няколко случая на компрометирани язовирни стени и то големи – Язовир „Св. Франсис” през 1928 год. убива повече от 450 души , язовир Malpasset  южна Франция, аварира през 1959 – жертви 421 и др. В България за щастие няма подобни инциденти с такъв мащаб.

Нека се спрем на една друга подробност – кой и как експлоатира и управлява водохранилищата в България? Разбира се типично по нашенски нещата са размити и разводнени в обща колективна безотговорност.

1. Министерство за земеделието и храните - следва извадка от техен доклад:

„Министерство за земеделието и храните стопанисва 163 броя, от който 158 са в баланса на „Напоителни системи” ЕАД (включително 21 броя комплексни и значими язовира - публична държавна собственост) и 5 броя, съответно при „Хидромелиорации-Севлиево” ЕАД.” – объркахте ли се? Аз –да, сумарно 5+21+158=184 броя. Друго интересно е тези 21 броя комплексни и значими язовира - публична държавна собственост – кои и как точно отговаря за тях? Продължаваме да четем доклада: „Основното им предназначение е за напояване, а 16 от тях се използват и за промишлено и питейно-битово водоснабдяване. Всички язовирни стени са от насипни материали – предимно земнонасипни, с изключение на язовир ”Тополница”, който е с бетонова стена тип „Ньотцли”.” – уважаемо министерство, нещо и на Вас не Ви е много ясно какво стопанисвате – представям си как го поддържате е експлоатирате.

2. Друг горд собственик на водоемите е предприятие “Язовири и каскади”

към НЕК - те стопанисват 43 язовирни стени, 671км тунели и канали и над 500 водохващания. В интерес на истината те са най-добросъвестният стопанин на съоръженията си.

3. Министерството на околната среда и водите, респективно Дирекция

“Управление на водите” съгласно Закона за водите отговаря за управлението и разпределението водите на 53 броя комплексни и значими язовири. – Ето нещо интересно, на което попаднах: „ В условията на протичане на високи води за минимизиране на риска от наводнения се извършва: ежедневна оценка на състоянието на водите в язовирите и прогноза, Басейновите дирекции извършват ежедневна оценка на състоянието на водите и водните обекти в рамките на съответните басейни. Въз основа на събраната информация се извършва анализ и се предприемат съответните действия. При установяване на вероятност за висока вълна в реките, които напускат пределите на страната, чрез Министерство на външните работи се уведомяват незабавно компетентните органи на съответната страна.” Това на фона на аварията в село Бисер – не ви ли звучи някак си увиснало във въздуха? Изписано на хартия и оставено да събира гордо прах на нечие бюро, в скромната канцелария на поредния Андрешко?

Горепосочените учреждения общо стопанисват около 280 язовира (ако приемем, че МЗХ се грижи за 184), ами какво се случва с останалите около 2000 водоема? Към момента не е много ясно колко точно са язовирите – защо ли?

4. Някой от тях се стопанисват от ВиК – дружествата, това са язовири, които са

за питейно – битови нужди – пример е язовир „Камчия” и „Ясна поляна” – ВиК Бургас.

5. Разбира се дълбоко съм убедена, че всяко министерство и държавно учреждение или някаква агенция, административна служба и каквото там се сетите от държавната администрация – може да извади документ от архива си, че притежава цял язовир или поне няколко квадратни метра от водната му повърхност. Разбира се и доста частни предприятия приватизирани по няколко пъти също имат такива архиви – Кремиковци например.

Всички други съоръжения са в състояние на безстопанственост – позволявам си този термин защото след завършване на процеса на възстановяването на собствеността върху земеделските земи по-голяма част от всички язовири и водоеми са актувани като публична общинска собственост. Съгласно нормативните разпоредби контролът върху техническото им състояние се осъществява от Гражданска защита и басейновите дирекции към Министерството на околната среда и водите. Накратко язовирите са прехвърлени към общините, т.е. към кметовете. Най-често общинстака администрация не разполага с административен и финансов ресурс да управлява, експлоатира, поддържа и ремонтира съоръженията. Най-лесното и логично за общината е да го отдаде на концесия. Точно тук е разковничето – наетите обекти се използват вече не по предназначения, за правилна експлоатация и дума да не става. Най-честите нарушения са – замонолитване, тампониране или бетониране на основните облекчителни съоръжения - основния изпускател. Той се намира най-често в долната част на стената и изпълнява няколко важни функции – една от който е - през него се изтака язовира. При отварянето му освен водни маси протича и твърдия отток (наносите) – това е особено важно за речния баланс на твърдия отток в речното корито под язовирната стена, както и пряко вляе в чашата на езерото. Още на проектно ниво се предвижда периодично промиване на наносите, т.е. изпускането им в реката. Ако периодично не се изпускат наносите – започва интензивна ерозия на речното корито и на бреговете по поречието, което от своя страна води до геотехнически проблеми – обрушвания, свличания, активизиране на свлачища, на места срутища, подкопаване на пътища и мостови съоръжения. Ето една неправилна експлоатация на едно съоръжение предизвиква ефекта на доминото за други по течението на реката. Погледнато във финансово изражение – спестени пари от ремонт и поддръжка на язовир, но похарчени за геозащита и брегоукрепване, ремонт на мостове и пътища и др. техническа инфраструктура.

Не ми се иска тук да засягам и проблема и кашата с концесиите на язовирите и Агенцията по рибарство и аквакултури, какво се случва там, кой я управлява, с какво образование е, какви „експерти” кротко трупат трудов стаж.

Започнахме с желанието да направим паралел в световен мащаб и България. Скромно мога да обобщя за нашите проблеми, които са толкова големи и сериозни, че нещата са повече от трагични. В последните 22 години по въпросите с водното дело е създадена огромна безпринципност, безотговорност и престъпна безразличност. Кой е виновен за „инцидента” в село Бесер, изобщо това инцидент ли е, или природно бедствие?

Едно е сигурно, бедствие е, но не природно. Най-тъжния парадокс, е че липсата на гражданско общество, заедно с управляващите ни министри, експерти и прочие величия, са най-голямото бедствие за България. Още по-тъжно е, че докато умуват тия и ония и си прехвърлят топката кой крив, кой прав, пролетта ще дойде, интензивното снеготопене ще е факт и тогава ...

Не искам да бъда лош пророк, но състоянието на много от язовирите (малките и безстопанствените) е повече от опасно. Каква стратегия за управление какво чудо – тук в България министрите не знаят кое министерство оглавяват ние искаме от тях стратегия за управление на водите и язовирите. Стратегии били писали в Европа, Международната комисия по големите язовири, Световна комисия за околна среда, ООН, някакви протоколи от Киото – какво е това, какви са тия, те не са по-важни от нас и бате... той не ни е казвал за тях! „Икономически растеж, който е в състояние да задоволи нуждите на съвременното общество в дългосрочен план, без да лишава бъдещите поколения от възможността да задоволяват своите нужди” – твърдят европейските изисквания. Ама че странни хора за тези европейците – те нямат ли си друга работа – не знаят ли за мотото на българското правителство – след нас и потоп?

Язовирите и водите на България са едно значително природно и техническо богатство, което има крещяща нужда от адекватно експертно и финансово управление. Крайно време е една институция да отговаря за експлоатацията, контрола, аварийните, планови ремонти и поддръжка на тези съоръжения, да се създаде единен регистър на съоръженията. Да има финансови ресурси и балансиран бюджет за управление на язовирите. Не на последно място и законов акт, който да е в синхрон със световните принципи и приоритети за енергиен и воден баланс. Нуждаем се от работещ механизъм, не от пожелателни разкази.

В противен случай, нещата ми звучат доста гротескно – Стоят си господата в уютните кабинети и тайничко се надяват: Дано да има още наводнение, че да постигнем размера на щети до заветните 0,6% от БВП, че Европа и Кристалинчето да ни отпуснат финансова помощ. Да дойдат паричките, а ние знаем как да ги разпределим и да ги похарчим, за колички, силиконче, почивка на Бали, Карибите и други скромни дестинации. Какво толкова, че са се издавили животни, че паднали някакви сгради и съоръжения, че имало човешки жертви. Ще им раздадем по 300-400 лева и те пак ще гласуват за нас (простете ми цинизма).

В заключение ще си позволя да цитирам проф. д-р инж. Димитър Тошев: „Обнадеждени сме, че нашето мнение ще достигне до политиците и в бъдеще те ще се съобразяват с компетентното мнение на хидротехническата гилдия” - заключителна реплика произнесена на Научно техническа конференция „Язовирното строителство в Република България – настояще и перспективи” проведена в София, 18 февруари 2011. Една година по-късно нищо не се е чуло.