Свободата и достойнството са в основата на съвременния свят

Дейдра Макклоски

В това есе икономиста историк и социален критик Дейдра Макклоски твърди, че развитието на съвременния капитализъм и света като цяло не могат да бъдат адекватно обяснени с „материални фактори”, както поколения историци са се опитвали да правят. Наблюдаваме промяна в начина на мислене на хората в бизнеса, в обмена, в иновациите, в разпределението на печалбите, които са основополагащи за съвременния капитализъм. Същевременно се наблюдава повишаване на качеството на живот на широките слоеве на обществото с развитието и комерсиализацията на съвременното селско стопанство, медицината, електротехниката и другите постижения на съвременното общество.

Дейдра Макклоски е професор по икономика и история в Университета в Илинойс в Чикаго и Лондонското училище по икономика и политически науки. Тя е автор на 13 книги по икономика, икономическа история, статистика, реторика, както и на художествени произведения и мемоари. Тя е била съиздател на списание по икономическа история, като има множество публикации в научни списания. Нейната последна книга е „Буржоазното достойнство: Защо икономиката не може да обясни съвременния свят”.

Промяната е в начина на възприемане от хората на пазарите и иновациите, които са предпоставки за настъпването на индустриалната революция и състоянието на съвременния свят. Старото конвенционално мислене няма отношение към търговията и иновациите. Познатото материалистическо мислене счита, че индустриалната революция е обусловена от материалистически предпоставки – инвестициите, по-високите темпове на натрупване на капитала или империализма. Сигурно сте чували добре познатите фрази: „Европа е богата заради колониализма си”, „САЩ е построена на гърба на робите”, „Китай бележи икономически растеж вследствие на търговията”.

Но дали индустриалната революция не се е появила вследствие на промените в начина на мислене на хората и особено при възприемането си един спрямо друг? Да предполагаме ли, че парните машини и компютрите, произхождат от нов тип рационализатори, а не от трупането на тухла връз тухла или на гърба на африканци.

Икономисти и историци започват да осъзнават, че е било необходимо нещо повече от експлоатация или акумулиране на капитал за началото на индустриалната революция, а имено: настъпила е голяма промяна в начина на възприемане от западната цивилизация на търговията и на иновациите. Хората са започнали да харесват „процеса на съзидателно разрушение”, нова концепция заместваща старата. Прилича на музика. Нова група замества старата визия за рок музика с нова, ако достатъчно хора свободно възприемат новото. Ако предшестващия тип музика се смята за по-лоша, тя е „унищожена” от креативността. По същия начин, електрическото осветление „унищожи” керосиновите лампи, както и компютрите „унищожиха” пишещите машини. За наше добро.

Действително историята стои по този начин: до промяната в начина на мислене /до около 1600 година при холандците, а при англичаните до около 1700 година/, човек е получавал почести, ако е служел като войник или свещеник в замъка или в църквата. Хората, които просто са купували и продавали стоки за препитание, или изобретателите, са били презирани като греховни измамници. През 1200 година един тъмничар отхвърля молбите за милост на един богат човек: „Вие живеете в такъв разкош! Как може да не сте съгрешил?”

През 1800 година средният доход на човек за цял ден навсякъде е бил мужду 1 и 5 долара, в днешни пари. Средно хората са получавали по 3 долара на ден. Представете си да живеете в днешно време с 3 долара на ден в градове като Рио де Женейро, Атина или Йоханесбург. /Някои хора го правят и понастоящем./ Това е три четвърти цената на капучино в някое кафене. Това е било и си остава ужасно.

Тогава нещо са променя в Холандия, а впоследствие и в Англия. Революциите и реформацията в Европа, между 1517 - 1789 г., даде глас на обикновените хора, наравно с този на епископите и аристократите. Европейците, а и останалите народи, започнаха да се възхищават на предприемачи като Бен Франклин, Андрю Карнеги и Бил Гейтс. Средната класа започна да се приема като нещо добро и започна да й се дава възможност да създава блага и да се справя добре с това. Хора от средната класа, които живеят в различни части на света като Великобритания, Швеция или Хонк Конг, казват: „Иновациите водят до инвестиции в краткосрочен план, а в дългосрочен до просперитет.”

И това на практика се случва. Като се започне от 1700 година с гръмоотвода на Франклин и парната машина на Джеймс Уат и се мине през 1800 година, и се стигне до настоящи дни. Западните страни, които в продължение на векове са изоставали от Китай и арабските държави, стават поразително новаторски.

Давайки, за пръв път в човешката история, на средната класа достоен живот и свобода, резултатите са налице: парна мащина, автоматичен текстилен стан, поточна линия, симфоничен оркестър, железница, акционерно дружество, аболиционизъм, парна печатна преса, евтина хартия, широка грамотност, евтина стомана, евтино плоско стъкло, модерен университет, модерен вестник, чиста вода, подсилен бетон, феминистко движение, електрическа светлина, асансьор, автомобил, нефт, почивки в Йелоустоун, пластмаса, половин милион годишно нови английски учебници, хибридна царевица, пеницилин, самолет, чист въздух в градовете, граждански права, сърдечна хирургия и компътър. В резултат на това обикновените хора, особено много бедните, просперират в резултат на създадената средна класа. Най-бедните пет процента от американците имат климатици и автомобили, подобно на пет процента от най-богатите индийци.

Понастоящем същата промяна става в Китай и Индия, които съставляват 40% от световното население. Голямата икономическа новина на нашето време не е Голямата рецесия между 2007-2009 година, колкото и неприятна да беше. Голямата новина беше, че Китай през 1978 година, а след това Индия през 1991 година, приложиха либералните идеи в икономиките си и възприеха подхода на „съзидателно разрушение”. Сега стоките и услугите на глава от населението са четирикратно повече от тези при миналото поколение.

До сега, в многобройните дъпжави, възприели принципите на свобода и достоен живот за средната класа, средностатистическият човек заработва и консумира над 100 долара на ден. Запомнете, че само преди век сумата е била 3 долара при същите цени. Като не се взема впредвид големия напредък в качеството на ред стоки, от електричество осветление до антибиотици. Младежите в Япония, Норвегия и Италия са в средни стойности около тридесет пъти в по-добри условия на живот от прадедите си. Постигнат е напредък в редица области на съвременния свят – повече демокрация, еманципация на жените, по-голяма продължителност на живота, по-добро образование, духовно израстване, художествени постижения. Това са част от постиженията на съвременната история, заедно с 2, 900% ръст на храна, образование и пътувания.

Постиженията са толкова големи и безпрецедентни, че не може да ги отдадете на рутинни причини, като например търговия, експлоатация, инвестиране или империализъм. Имено това икономистите могат добре да обяснят: рутинното. На практика всички тези рутинни неща са се случили в голям мащаб в Китай, Османската империя, Рим и южна Азия. Робството е било обичайно за Близкия изток, търговията е била мащабна в Индия, инвестициите в китайските канали и римските пътища са били огромни. Но големия прогрес не се е състоял. Има нещо дълбоко погрешно в обичайните икономически обяснения.

С други думи – погрешен подход е да се гледа съвременния свят изключително през призмата на икономическия материализъм, независимо дали се касае за ляв исторически материализъм или дясна икономика. Разковничето е в идеите за човешко достойнство и свобода. Както икономическия историк Джоел Мокир посочва, че „икономическите промени за всички периоди зависят, повече отколкото икономистите смятат, от вярванията на хората”. Гигантските материални трансформации са следствие, а не причина. Идеите или „реториката” са причина за нашия просперитет, а заедно с това и за нашите съвременни свободи.