Какво ти дава университетската диплома

Йозлем Садкова

По данни на Националния статистически институт на България, около 30% от младежите между 16 и 24 години попадат в графа – безработни. В анализ на Световната банка се прогнозира, че именно слабата активност сред малдото население, става предпоставка за разрастването както на социална, така и на икономическата криза.

Като причини могат да се посочат:

-образователна система, която не дава необходимите подготовка и умения;

- завишени изисквания от страна на работодателя;

- нереалистична себеоцнка.

В повечето европейски държави (като Швеция, Дания и др.) съществува термина здравословна или положителна безработица, варираща в процентно съотношение около 4-5% за всеки отрасал от трудовият пазар.

4-5% показател е напълно достатъчен, за да изиграе ролята на балансьор в отношенията между работник или работодател, защото ако на лице е по-висок процент на лицата останалли без работни места, това дава свобода на работодателя да определи по-ниско възнаграждение за повече положен труд.

Ако процентът падне под ниво 4, то тогава работодателя става подвластен на волята на роботника.

От доста време насам България е в икономическа криза и всеки изпитва последиците от нея по различен начин. Работодателя се стреми да повиши продуктивността си, като използва все по-малко ресурси. Работният ден се увеличава, изискванията също, но заплащането остава на същите стойности.

Ако през 2009 г. е било възможно 300 лв. да се заработят за един месец, при непълен работен ден, то през 2012 г. 380 лв. се заработват за един месец на пълен работен ден.

На фона на тази действителност днес, за младите хора в България професионалната реализация се е превърнала в „Мисията невъзможна”. Все повече български студенти са заставени да работят, за да могат да заплатят обучението си.

И тук идва големият проблем – ''Как да се намери работа, с която студентът сам да поеме издръжката си, да е съобразена (поне минимално) с образователния процес и да е адекватна на възможностите му?''

Университетите в Англия дават възможност на желаещите студенти да работят в кампуса на учебното заведение. Чрез своите студенстски настоятелства студентите биват разпределяни в отркитите свободни работни места в различните катедри, библиотеките, общижитията, като работните часове са съобразени с лекционният курс на студента. Освен заплащане за своят труд, той се ползва с намаление от семстериалната такса. Колкото до чуждестранните студенти, те имат възможността да се ползват и с още една привилегия, след двугодишния си престой там, те получават статут на постоятно пребиваващи граджани и могат да стажуват в различни учреждения.

За българският студент, нещата съвсем не са толкова подредени.

1. Ако в университета се открие свободна позиция, подходяща за нуждите на

студент, то информация за обявявата на информационното табло липсва.

1. Връзката между Студенстки съвет и студенти, също липсва. Студенските

настоятелста в България, като че ли са абдикирали от основната си задача, а именно да са в полза на студентите.

До тук стана ясно, че за бъдещите висшисти единствената алтернатива е

сами да си потърсят работа, без помоща на университетските съсловия.

Повечето студенти учат далеч от родните си места, това е предпоставка, която увеличава месечните им разходи в пъти. Освен семестериалната такса, ежемесечно трябва да бъдат покрити разходи за квартира (евентуално общижитие), храна, учебници, консумативи, транспорт и т.н. Колкото и амбициозни да са днес младите хора, битовите проблеми вземат надмощие и над най-големите ентусиазци.

Непособността за справяне с тези проблеми принуждава бъдещите ни академици да съчетават работата с учението, но колкото и старание да се вложи, винаги едното ще страда за сметка на другото.

В някои от обявите за работа изрично е опоменато ''обявената позиция не е подходяща за студенти'', но има и обяви "подходящи за студенти". При вторите (които очевидно показват толеранс, към това съсловие на обществото), едно от изискванията е опит от 1 г. до 3 г., което на практика означава, че кандидатстващият за работната позиция трябва да учи или втори бакалавър или магистратура, т.е. за всички студенти от първи до трети курс – '' позицията не е подходяща''.

Част от другите изисквания, важащи за почти всики обяви за работа, са: да владее английски и втори чужд език, компютарна грамотност, всякакви видове сертификати, умение за работа в екип, изпълнение на дадена задача в срок и т.н.

Интересното тук, е че това са извадки от обяви за свободни позиции в обслужващият сектор, а не в администрацията.

На своя стрена, студентите ''обрисуват'' свойте CV-та. В тях всички владеят перфектно английски, руски, немски, всякакви умения за работа и т.н., но... това, че знаеш една песен на Бионсе Ноулс или си гледал ''Ну погоди'', далеч не означава, че владееш чужд език. И оттук започва едно непрестанно надлъгване между работодател и работник.

Броят на студентите, които прекъсват обучението си, за да запазят работното си място, расте с всеки изминал месец. Въпреки положените услия, освен физическата неспособност, за това решение спомага и ниското заплащане. Известно, е че студентите биват наемани сезонно, на по-ниско възнаграждение. Липсват и трудовоправни догорни отношения между двете страни, като налице е само устна уговорка. Не се заплащат трудови и здравни осигуровки.

Както всяко лято и тази година на морските ни плажове ни обслужват студенти, с месечна заплата от 380 лв. Заплата, от която ще бъде заделено за семестрериалната такса, за поне един наем и ако останат средства за друго.

Дори при увеличаващите се такси за обучение в чуждите университети, обучението в чужбина се превърна в предпочитано пред българското за повечето младежи у нас. За чуждестраните университети водещо е желанието на студентите да се образоват и да придобият неоходимите умения в избраната от тях област. Водейки се от това, те се стремят да задоволят с необходимото нуждите на своите студенти, като им оказват подкрепа, дори в решението на проблеми от битов характер.

Днешният ден е от изключителна важност за българското образование. В момент на криза е важно да бъдат направени реформи. Трябва да бъде прекратена тази порочна практика, млади и знаещи хора да напускат българската образователна система. Както просветното министерство, така и академичните настоятелства, трябва да променят подхода си към българските суденти, защото те не са само носители на семестериални такси или бройки попълващи нормативните изисквания.

Образователното ведомство има възможността да сключи споразумение с фирми, които са готови да осигурят работни места за студентите, като на своя страна получат дадени облекчения.

В крайна сметка държавата, министерството и университетите работят за студентите, а не е обратното.

Има начин и нашите парктьори от Европейският съюз ни го показват, чрез Инициативата на Европейската Комисия „Младежта в движение” и „Европейска гаранция за младежта”. Единствената предприета стъпка за борба с безработицата при младите хора в България, от управляващите за момента, е че Министърът на образованието, младежта и науката - Сергей Игнатов и министърът на труда и социалната политика - Тотю Младенов подписаха споразумение за обмен на информация между двете министерства.

Обезкуражаващо е, когато в магазин за дрехи те обслужва медицинска сестра, бармана в кафето е магистър, а чистачката в училище е с диплома за лаборант.

Всеки млад човек, прекрачил прага на университета си задава един въпрос-

''Ще успея ли да се реализирам като професионалист в България?''.

Какво ти дава университетската диплома? Възможност просто да кандидатстваш за повече обяви за работа в обслужващият сектор?!

Реформата е повече от необходима и то не само в образователният сектор, а в цялостната държавана политика, защото обществото е на път да бъде погълното, не толкова от икономическа криза, колкото от социална.