Мюсюлманската общност е вратата, която не допуска радикален или фундаментален ислям в България

Исмаил Кабак *

През септември тази година бе началото на съдебният процес срещу тринадесетте мюсюлмански духовни водачи в Пазарджик. Такъв вид процеси съдържат в себе си изключително деликатна тематика, защото могат да бъдат засегнати личностните права и свободи на човека, принадлежащи му по право.

За съжаление, като че ли българските медии не оценяват правилно ситуацията, в която е поставено българското общество. Въпреки порицанията от страна на Европейския съюз, касаещи журналистическата общност в България за нейната непрозрачност, дори и в този случай журналистите загърбиха всякакви професионални, нравствени и морални норми.

Медиите са за да информират, но заглавия, тиражирани от медиите и как информират българските граждани, относно съдебният процес срещу тези мюсюлмански духовници:

1. btvnews.bg: “Как "Ал Кайда" намери пътя до окръжния съд в Пазарджик”;
2. btvnews.bg: “Започва дело за радикален ислям”;
3. novanews.bg: “Продължава делото за проповядване на радикален ислям”;
4. „standart”: “Стотици мюсюлмани отново обградиха съда в Пазарджик заради делото за радикален ислям”;
5. dnevnik.bg: “Съдът в Пазарджик заседава по делото за радикален ислям, отвън има митинг в защита на подсъдимите”;
6. blitz.bg : “Съдят мюсюлмани уахабити за тероризъм в Пазарджик”.

A ето и как бе разтълкуван обвинителният акт:

„Повдигнатите обвинения са за участието на тези лица в нелегалната радикална организация "Ал Уакф ал ислями". Също така са повдигнати обвинения за налагането на антидемократична идеология и за ръководенето и членуването в радикалната организация, която налага ново тълкуване на исляма, пораждащо омраза към друговярващите.”

От гореизложеното единственото, което кореспондира с истината, е че са повдигнати обвинения. Обвиняемите могат да бъдат подведени под отговорност, ако бъде доказано, че на територията на Република България са разполагали със сдружение, което не е било регистрирано по указаният законов ред и следователно не са били осчетоводявани пари, за които следва да не е заплатен данък, т.е. могат да получат административни санкции.

Колкото до обвиненията по Наказателния Кодекс, за подбуждане на омраза на религиозна основа, обвинителите полагат основите на своят обвинителен акт, върху два акцента:

Първият: Направеният обиск през 2010 г. в дома на един от обвиняемите,който е сочен за лидер на нелегална организация Саид Муутлу (ходжа в Сърница). От дома му бяха иззети чували с документи: религиозна литература, книги, компютри, мобилни телефони.

След проведената акция, втората стъпка от страна службите бе да бъде направен превод на иззетата литература, тъй като голяма част от литературата е на арабски език, по обясними причини. Поради липса на кадрови потенциал в МВР, специализиран в тази тематика, превод на литературата е бил извършен от български арабисти извън службите. Позовавайки се на направеният превод, е повдигнат обвинителният акт.

Въпросът е там, че не е извършено тълкувание на превода

Както текстовете в Библията, така и текстовете в Корана и във всяка друга религиозна книга, изискват тълкуване, а не просто прочитане. Дори и да бъде доказано, че във въпросната литература съществуват пасажи, които могат да събудят притеснения, те не могат да бъдат доказателство, нито пред съда, нито пред обществото, че е бил разпространяван радикален ислям. Също така е била намерена и литература на други чужди езици, като английски, а ако в направеният превод от английски се окаже, че това е религиозна литература отнасяща се за християнството, то това би ли било доказателство и ако да, какво?

. „Та нали за да запазиш мира, трябва да опознаеш подходите на войната.”

Не може просто заради литература (с неясен характер), някои да бъде подведен под съдебна отговорност. Във всяка домашна библиотека има различна литература, наситена с убийства, мафиотски истории и т.н., това прави ли притежателят й престъпник? Това, че в дома на православно християнско семейство в домашната литература може да бъде намерен Корана, прави ли ги мюсюлмани? Именно човешкото любопитство е в основата на развитието.

Интересен е фактът, че на провежданите лекционни курсове от обвиняемите имами, никога не са били посетени от никого от обвинителната страна. Нито едно длъжностно лице не е присъствало на срещите на духовните лица с вярващите. Обвинението е заложено в свидетелски разкази на неколцина души, но дори след като стана ясно, че ще бъде образувано дело от такъв характер, лекционният курс не е бил преустановен и реално не имало пречка пред разследващите да се запознаят от първа ръка със случващото се.

Вторият акцент в обвинителният акт са паричните постъпления в посока от Саудитска Арабия към България, по точно към въпросните лица. Всичките тринадесет духовни лица са с висше духовно образование, получено именно в Саудитска Арабия. Дори този факт е напълно достатъчен, за да разсее всякакви съмнения за участие на групировки като ''Ал Кайда'' и ''Хизбула''.

През 2003 г. бяха извършени два атентата от терористичната групировка ''Ал Кайда'' в град Рияд, столицата на Саудидска Арабия. Убити са 44 души, над 270 са ранени, нанесени са огромни материални щети. Немислимо би било да се говори за каквото и да е влияние на въпросната терористична групировка на територията на Саудидска Арабия. Атентатите са извършени именно заради отказа на Саудитска Арабия да подкрепи групировки като ''Ал Кайда'' и '' Хизбула''.

Факт е, че на някои от обвиняемите ежемесечно биват превеждани суми от Саудитска Арабия, като част от сумите не са теглени.

Защо не е направено питане от българска страна:

1. Защо се изплащат тези суми?
2. Изплащат ли се държавни пари и ако да - те социална придобивка ли са и защо?
3. Превежданите пари само от въпросната организация "Ал Уакф ал ислями" ли са?
4. Защо част от тях не са изтеглени?

Възможно ли е, тези пари да са държани и да се изплащат по установен законов ред и в това да няма нищо нередно? Със сигурност отговорът въпросът е по-прост и лесен, за сметка на догадките. Умишлено ли липсва международен контакт относно това дело? Защо не са повикани експерти от Саудистка Арабия, които пояснят по-точно какъв е предметът на дейност на "Ал Уакф ал ислями"? Нали именно на техен конгрес, проведен в Истанбул се крие разковничето за хода на делото.

За да бъде повдигнато дело, от такъв характер, с такава широка обществена значимост, обвинителният акт трябва да бъде много добре и старателно подготвен. Не е достатъчно само да се използват няколко по-различно звучащи думи и те да са достатъчни за да бъде един човек осъден. И тук не става въпрос само за съдебния процес, като такъв.

Тук голямата отговорност пада и върху медиите. Не е нормално за която и да било държава по света, толкова свободно да се борави с думи като „радикален ислям”, „фундаментален ислям”, да се използват имената на световни терористични организации, като не само, че биват използвани, но и биват обвързани имена с тях, без да има каквито и да било доказателства за тяхната съпричастност към такива организации.

Неразбирането идва именно от незнанието

Въпреки, че мюсюлманската общност е втора по-големина след християнската, незнанието и неразбирането е ескалирало до такива нива, че думи като сунити, шийти, уахабизъм, салафизъм и т.н. предизвикват безпокойство и страх. През последните няколко дни тези термини бяха използвани многократно, и като че ли колкото повече се повтаряха, толкова по-страшно звучаха, а в същност те са просто различни течения в исляма, както са православието, католицизма, протестантството и др. за християнството.

За вещи лица на делото са призовани арабисти, т.е. хора които знаят арабски, но не владеещи тълкуванието на Корана, на исляма като религия, а в това дело са обвинени хора, духовни водачи, представители на големи общности. Няколкократно бе споменато, че организацията "Ал Уакф ал ислями" са последователи на уахабизма, следователно всичките обвиняеми имами (част от които са присъствали на техен семинар в Истанбул), като членове на тази организация са се обявили против светската държава и подбуждали омраза към християните и друговярващите като цяло. Тези твърдения повишиха напрежението, както в мюсюлманските среди, така и сред християнското население.

А във действителност същността е, че нито на салафизма, нито на уахабизма имат конкретна насоченост към държавното устройство и управление на страната. Салафизмът се занимава с начина на изпълнение на религиозните обреди, а характерното за уахабизма е забраняването на култа, обявяват се против издигането на пищни джамии и др.

В България живеят 1 милион мюсюлмани. Повечето млади хора желаят да изучат в подробност същността на изповядваната от тях религия, а колкото по-ограмотен е един човек, то толкова по-трудно ще бъде извършена манипулацията върху него.

На територията на страната има Богословски факултет, намиращ се в Софийския университет, защо след като мюсюлманите в България са толкова многобройна общност и е на лице желанието им да продължат образованието си, но с религиозна насоченост, те не могат да се възползват от правото си, заложено в демократичните устои на Българската Конституция? Да, няма Висш Ислямски институт или факултет, но въпросът е защо няма такова заведение?

Щом в университетите няма възможност да се задоволят нуждите на това мюсюлманско малцинство, като се създаде звено, в което да се обучават бъдещите ислямски духовници, то защо се спира проект на Главното мюфтийство повече от десет години и веднъж завинаги да бъде решен този проблем.

Защо продължава да се бави акредитацията на проектираният вече Висш ислямски институт, както и на какво се дължи прекомерното забавяне на реституирането на мюсюлманските имоти.

Щом родната държава не успява да осигури подходяща обстановка, младите хора да се обучават и да бъдат полезни тук, в родината си, то те ще търсят по-добри условия в чужбина, в случая Турция, Саудитска Арабия и др.

Не случайно териториите на нашите географски ширини биват наричани ''балканска салата''. Преплитат различни религии, различни култури, различни народи, което прави воденето на такъв тип дела изключително трудно.

"Моето безпокойство, споделяно и от други представители на граждански организации е, че с процес срещу толкова много имами и мюфтии, високо уважавани от своето паство, веднага се задейства механизмът на лошите спомени сред мюсюлманската общност", казва Д-р Антонина Желязкова, директор на Международния център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия (glasove.com).

Правото да избереш религията, на която ще се уповаваш, е заложено в Конституцията и Хартата по правата на човека. Това, че някои прави опити да се злепоставят духовните водачи на дадена общност, без да разполага с неопровержими доказателства, се превръща в игра с огъня. Интересното в случая е, че точно българските мюсюлмани, не биха позволили да се случи това, в което те биват обвинявани. Те не са и никога не са били мост на терористични групировки, те са вратата, която недопуска радикален или фундаментален ислям на територията на страната, защото радикален ислям означава да бъде написано още едно ново изречение в Корана, защото радикален означава краен, а както в Библията, така и в Корана, хората биват призовавани да не бъдат крайни.

В Корана съществува айет, в който е записано, че мюсюлманинът трябва да се отнася по най-добрия начин с християни и юдеи. Българското мюсюлманско малцинство изпълнява този айет, със същото им е отвръщано и от другите общности, изповядващи различна религия.

Страхът и неспокойствието, които се всяват в българските граждани са лесно запалими. Ако обвинените бъдат оправдани, че не са подбуждали към омраза, насилие и т.н., някой ще поеме ли отговорност за оправените обвинения, за опетнените имена, за манипулирането на широка общественост или и тази история ще се забрави...

* Авторът Исмаил Кабак е завършил журналистика, жител е на Сърница, община Велинград, област Пазарджик.