Реформата в образованието ще върне самочувствието на българските учители

Йозлем Садкова

Много промени настъпиха в България след 1990 г. Освен промяната на политическият живот в страната, България стана член на НАТО и на Европейския съюз. Променена бе социалната и здравната политика, промяна има и в българското училище, а тя е следната:

~ от 1,6 милиона ученици, тази година 2012г., прекрачилите прага на училището са наполовина - 825 000 ученици, а учителите са със 100 000 по-малко.

Престижът на училището като институция намалява, интересът на учениците също, колкото до ентусиазма на учителите, то той също спада.

Единственият показател, който бележи ръст е средната възраст при учителите. В момента едва 0,1% или около 280 души са младите учители – 25 годишна възраст, а учителите на възраст между 45 и 59 години са 26 338души. Възнагражденията на българските учители са най-ниските в Европейският съюз. Учениците завършват училище с все по-малко знания.

За да се стигне до сегашното състояние в училищата, съществуват няколко причини:

• Неефективна образователна реформа;
• Липса на модернизация на учебният процес;
• Ниско заплащане на учителите;
• Липса на стимулация при учениците;
• Остарели учебници и учебен материал.

В момента издръжката на едно училище зависи само от броя на учениците в него. Благодарение на демографския срив и ниската раждаемост, както и високия процент на обедняващото население на нашата страна, бюджетът на училищата става все по-малък.

Преди години бе намерен подход към родителите с ниски доходи, да изпращат своите деца на училище, защото за учениците в началният курс бе осигурена безплатна закуска. От известно време насам закуската с топло мляко е заменена с една ябълка, което автоматично ни връща в начална позиция.

В България често срещано явление е училище с ученици, участващи в различни състезания, спечелили награди от различни конкурси и олимпияди, да са с по-нисък бюджет от училища, в които средният успех е едва добър 4, но са с преимуществото да имат по-голям брой ученици. Това, разбира се рефлектира върху състоянието на учебната база, заплащането на учителите, следователно и върху самите ученици. Въпросът е:

~ Защо училищата, които показват по-добри резултати не биват стимулирани по някакъв начин, а се процедира точно по обратният ред?

~ Това някакъв вид политика ли е?

Може би създалата сетака ситуация е угодна, защото такъв тип промени в новият проекто закон не са предвидени.

Образованието очертава визията на една държава

Не случайно държавите с най-добър стандарт на живот инвестират с преимущество в образованието на децата си. Средният процент отделян от БВП на страната за сектор образование в Европа е 5%. В България за образование се отделят 3,4%, за Швеция и Финландия процентът в над 6,1%. В страната с едни от най-високите резултати в сектор образование е Дания, а проценът, които бива отделян е 7,2% .

Липсата на модернизация в образователната система, отделечава учителите от учениците, следователно и учениците от училището. За това спомага и липсата на млади педагози, но как би бил стимулиран един млад човек да заеме с толкова отговорна и трудоемка професия, със стартова заплата от 460 лв. и то при положение, че е назначен на пълен щат. Това автоматично би го поставило под прага на бедността, защото за 2011 г. в тази графа попадат всички граждани с месечен доход под 537 лева. За да се достигне нивата на средната заплата у нас на един млад учител ще са му необходими поне 4-5 години стаж, за да получи евентуално възнаграждение (и то само в най-добрия случай) в размер на около 700 лв. или около 340-350 евро. За да се достигне максималното възнаграждение в средните училища е необходим 25-годишен трудов стаж.

Освен желязна воля и упоритост, учителите трябва да се примирят и с това, че техните колеги в европейските държави получават в десетки пъти по-високи заплати. Един начален учител в Германия започва със стартова заплата, която се равнява на заплатата на няколко български професора, а ако биват сравнявани средните заплати тук в България и в Германия – в Германия учителите получават 12 пъти по-високи заплати. В Румъния, наша съседна държава и паркьор в Европейският съюз, учителските възнаграждения са със средни нива от около 520-540 евро, но по-любопитен е фактът, че учителите в Македония получават около 450 евро, а в Албания 420 евро. Страни, за които ние приемаме, че са по-бедни от пнас.

Дори с такова възнаграждение, за българският учител ще бъде непосилно да се снабди с необходимите в учебният процес материали и помагала, защото разходите за тях не се покриват от образователното министерство. А за един професионалист, независимо в коя област цели да се реализира, е от изключителна важност да следи новите течения в съответната специалтност. Колкото по-широк е спектора му на познание, толкова по-голям интерес ще събуди в учениците. В момента по-малко от 10% от дипломираните млади педагози работят в българските училища. Т.е. – носителите на най-съвременните знания са извън системата.

От тази учебна година осезаемо се усеща недостига на учители по физика, химия и биология. Пенсионираните вече учители продължават да посещават класните стаи, защото няма кои да ги замести в учебният процес. През проведената тази година кандидат-студенска кампания, едва по един кандидат-студент е записал като своя първо желание химия и физика. За да бъдат запълнени местата в педагогическите специалности, практиката от няколко години насам е да се приемат кандидат студенти с незавидни резултати от матурите и кандидат-студенските изпити.

Синдикатите поискаха увеличение на учителските заплати с 20%. Управляващите отговориха лаконично, че евентуално от догодина (като не бе уточнено календарна или учебна година) увеличение на заплатите ще има, но не за всички и не по-равно. И така още веднъж бе затръшната вратата пред младите учители.

На фона на гореизложеното, днешните протести на полицаите за повишаване на заплатите, като че ли са малко неуместни. Служителите на МВР получават средно възнаграждение от 1000 лв., след като са калкулирани данъците, ползват се със социални привилегии, по-голям годишен отпуск, но като че ли за техните искания, медийният отзвук беше в пъти по-голям, а учителското недоволство, някакси премина незабележимо.

Умишлено ли се случва всичко това в българската образователна система?

Печели ли някои от све по-неграмотните български граждани? Защо новият проектозакон, като че цели не да подобри образователната среда, а точно обратното? С приемането му, обучението по майчин език няма да бъде с точно фиксирани часове и следователно – лесно изтласкан от учебните програми. Министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов, аргументира своята позиция, като заяви, че не може да осигури учители. Намалелият брой на желаещите да изучават майчиният си език, чисто статистически (от 57 000 до 10 000), като че ли успокоява министъра.

В образователните системи на нашите европейски партньори, дори отказа на 10 деца от някакъв вид образователна програма, би събудило тревога както в управляващите, така и в гражданското общество. Това тук, в България не се случва.

Може би тук се крие и отговора, защо вече учениците гледат на училището, като на някакъв тип задължение, безкрайно скучно и безинтересно.

Дипломи за средно образование се раздават на кило, могат да се купят и на пазара, а те, очевидно незаслужени и лесно придобивани. Именно този факт успокоява средношколниците, прекрачвайки училищния праг, те знаят, че с минимални услия, ще се дипломират.

Отдавна четенето на книги се е превърнало в занимание, носещо полъха на една отминала епоха.

От десетилетия не са преиздавани някои учебници, изключение правят добавките в учебниците по история, но това да добавиш материал като този : «Кой е сегашният министър-председател и кога България е приета в Европейският съюз», съвсем неозначава, че е попълнена графата ''нова история'', а учебните предмети не се изчерпват само с историята. Има много нови открития в областта на биологията, химията, физиката, астрология, има нови прекрасни литературни произведения, но дали има място за тях в българските учебници?

Колкото по-скоро успеем да върнем всички или поне по-голямата част от учениците в кластната стая, колкото по-скоро бъде върнат интересът и любопитството в учениците. И не на последно място – да бъде върнато самочувствието на българските учители, то толкова по-скоро ще бъде задвижена и държавната машина в в посока на нейното бъдещо развитие. Образованието трябва да бъде един от главните приоритети за страната, защото то дава основите за активно гражданско общество, условията за икономически напредък, а чрез него ще бъде постигнат по-качествен и по-добър начин на живот.