Учителите станаха лоши ученици

За селскостопанската ни политика без визия

Мария Крумова

Всичко от самото начало беше представено като нещо страхотно полезно за България, от което само ще имаме ползи и ще усвоим страшно много европейски средства за по-добра конкурентно способност на европейския пазар. Започна се с бурно представяне на всички мерки по програмата за развитие на селските райони, които ще спомогнат на българският селскостопански производител за подобряване на качеството на своята продукция, за обновяване на машинно тракторният парк, за производството с ниска себестойност на българската продукция.

Самата програма за развитие на селските райони започна със закъснение от повече от една година, което беше показател и за нейното развитие в следващите години. Страната ни неумело беше договорила сумите по различните мерки от програмата за развитие на селските райони. Бяха заложени големи суми за мерки, които нямаха адекватно отношение към конюнктурата на селското стопанство. Големи суми бяха договорени по горските мерки, по които предварително беше ясно, че няма да бъдат изразходвани. Грешка беше, че не се заложи на развитието на зеленчукопроизводството, картофопроизводството и отглеждането на други култури характерни за нашето селско стопанство, където България има огромни традиции.

Нямаше поглед върху създаването, развитието и модернизацията на мелиоративните системи в страната (след разрушаването на този така важен компонент за устойчиво развитие на селското стопанство). Както всеки земеделски производител знае, че без напояване няма добър добив и качество на продукцията. Ще дам следният прост пример: преди демокрацията съществуваха няколко милиона декара поливни площи, а сега за съжаление останаха около стотина хиляди декара. Почти петдесетократно намаление. Както знаем, в световен мащаб температурите през цялата година вече са с тенденция да се увеличават (с няколко градуса на година), което предполага и нови усилия за справяне със зърнения баланс и световното изхранване на човечеството. Единственият начин за това справяне са мелиоративните системи и увеличаване на водния баланс на страната ни. За съжаление по-често се чуват изказванията на някои политици, които твърдят, че много от язовирите били някаква налудничава идея (гьолове или глупостта на хидро инженерите) за източване на държавни средства. Добре, но не са ли те решение за справяне с водният баланс на България? Не е ли това поглед в бъдещето на за справянето ни с този проблем?

Отпуснаха се огромни средства на зърно производителите от това правителство по схемата за единно плащане на площ ( ДПП). И какво се получи: между 70-80% от общите средства отидоха при тях. От тази схема бяха ощетени малките производители, които обработват по-малки площи и също така и животновъдите. Не стигна това, но в последните години бяха и наказани за застъпванията при очертаването на площите (така наречените недопустими слоеве), грешка за което имат вина служителите на Министерството на Земеделието, но производителите бяха глобени и изгубиха правото да ги заявяват за следващи години (тези „огромни средства“ на декар от двадесет и пет шест лева). Предвид разпокъсаността на земята в полските и планински райони, това е огромна помощ за тях.

Тази седмица имаше изявление, че се очаква зърнена криза в България заради липсата на почвена влага при зърното, което респективно означава покачване цените на зърното и/или внос му. Направих не толкова точно изчисление, че себестойността за производството на зърно (пшеница, ечемик и т.н) излиза около четиридесет лева а производителите получават около тридесет лева субсидия от ДПП. Направете сметка за какви разходи говорим. Субсидиите за всички са еднакви дали са зърнопроизводители или зеленчукопроизводители, няма значение, но дали е така дали разходите при производството на зеленчуци, плодове, картофи или тютюн са еднакви?

Разходите разбира се са много по-големи. Представете си един тютюнопроизводител или производител на картофи в планинските райони, който получава същата сума, при положение че трудът му е много по-тежък. Просто защото там няма механизирано обработване. Защо те не се подпомагат на килограм качествена продукция, за да има поне известна равнопоставеност между земеделските производители? Всички Виждали сме как тези хора всекидневно се борят за оцеляването си, какъв къртовски труд полагат за изхранването на семействата си.

Нека погледнем и животновъдството ни, очаква се затварянето на около сто хиляди ферми, който не отговарят на изискванията за първа категория. Пресметнете колко семейства остават на улицата без поминък с който досега са се препитавали и с какво ще се занимават от тук нататък И още - на каква възраст трябва да се преквалифицират за да работят и къде ще намерят работа. Няма ясна и системна държавна политика в сектор земеделие, защита на малкия и среден земеделец, а те точно от това имат крещяща нужда в момента. Дано не съм лош пророк, но вероятността от много лоши доклади от ЕК по програмата за развитие на селските райони е огромна. Одитите на ЕК (това е сигурно) ще са незадоволителни за нас и дано не се наложи да връщаме средства в европейския бюджет, защото това ще е пагубно за нас. Надявам се да не плащаме членски внос, който да е в пъти повече от колкото усвоените средства от програмата за развитие на селските райони.

Да вземем примера на Полша, която до момента е усвоила над 67 милиарда евро от Брюксел, и политиката за членството е стигнала до там, че Германия и Франция искат да наложат квоти за износ на селскостопанската им продукция. За мен това е правилна политика за защита на родното производство и стимулиране на икономиката им. Или друго. Вземете например субсидирането на литър био мляко в Германия. Фирмата изкупува млякото на евро и петдесет цента, а в магазина същото мляко, но вече опаковано със цялата себестойност и печалба се продава на евро и двадесет цента. Ето това е директна държавна субсидия. Колко простичко, но същевременно ефективно. Там не съществуват и такива големи земеделски производители, всичко е така прецизно създадено, като гръбнака на цялата стопанска икономика е изградена от малки и средни стопанства. Не съществува монопол от големи производители и така всеки получава заслуженото си съществувание. Има райониране в производството на земеделска продукция, което спомага за развитието на всички сектори и не позволява условия за производство на свръх продукция. Това което имахме, но безвъзвратно разрушихме. От държава, която учеше Европа на земеделие се превръщаме в техни ученици.

Авторът е земеделски производител