Приключенията на Капитанът на Титаник и Мистър Пица

Станислав Анастасов

„Тук е като остров на стабилността. Спокойно. Тихо. Няма течения. Далеч сме от бурите“.

Тази измислена реплика не е на министър Дянков и неговият капитан Б.Б., а по-скоро реплика на духа на лоцмана на Титаник от дъното на Атлантическият океан. За съжаление, приликите са плашещи. Подобно на капитанът и лоцманът на Титаник, недооценили риска от едно пътуване през северния път, нашите премиер и финансов министър предприеха какви ли не приключения с държавата ни, и сега тя е стабилна и спокойна…на дъното. Разликата между нашите герои и тези на Титаник (мир на праха им, те поне геройски са загинали с лайнера си, докато нашите със сигурност са си приготвили ВИП спасителни лодки) е, че онези от дъното на океана не дават безразборно акъл на тези над повърхността кое как се прави.

Наистина на дъното може да е много сигурно и спокойно, но жалко за пасажерите, в случая гражданите на България, които са си платили билета за пътуването, а се оказват на дъното на океана.

Има още една интересна аналогия между печално известният кораб и скъпата ни държава: има ли са близнаци. В случаят с Титаник в корабът Олимпик, служил още дълги години, а в нашия случай е Румъния, северната ни съседка, на която правителството ни се подиграва от дъното колко е зле.

Но дали наистина е така? Вярно е, че по време на преговорите за присъединяване към ЕС Румъния изоставаше от нас по редица показатели и беше сочена като по-лошият ученик от двамата. Неопровержим факт е, че в момента Румъния не се ползва с благосклонния поглед на Европейската Комисия, с който Б.Б. уж разполага по линия на ЕНП. Какво показват обаче данните?

Последните данни на Евростат сочат, че безработицата в родината ни през Август 2012 (когато и сезонната заетост е най-висока) е 12,5%. За същият месец в Румъния е 7,1%. Горе-долу наполовина, тъй като и безработицата си има долен функционален праг. Но да погледнем и ефекта от мерките за ограничаване на младежката безработица, или както гласеше рекламата на МТСП „Да си опекат работата“: 29,4% безработни под 25 години за България, срещу 23% за Румъния. Нещо по-интересно – докато при нас и двата индекса се покачват последната година, при северната ни съседка спадат.

Много интересно. В лексиката на правителството на ГЕРБ това би звучало като „Растеж надолу“. Пак иновативни концепции от смелият капитан на Бистришките тигри и унищожителят на най-старата академия на науките, по-известен по нашите земи като Мистър Пица.

Ако читателят се чуди откъде му е познато това прозвище, отговорът е в Бюджет 2010. Ето един линк за припомняне: http://www.monitor.bg/article?id=219593

Малката постна пица, в която уж беше залегнала философията за реформи на някои сектори, мерки за икономии и специалитетът на Мистър Пица: ускорен растеж от 2011 г. нататък с нива от минимум 4,8% и дефицит от 0,7% от БВП.

Ето ги и реалните числа за растежа на БВП: 0,4% за 2010 г., 1,7% за 2011 г. и 0,5% прогнозно за 2012 г. Дори да ги съберем кумулативно едва стигаме половината на 4,8%, пък уж растежът трябваше да е минимум толкова на годишна база.

За сравнение „закъсалите“ ни съседи имат -1,6% за 2010 г. (да не забравяме че и там си имаха инвариция на Борисов на има Басеску), 2,5% за 2011 г. и 1,4% за 2012 г. Излиза, че със сериозния спад от 2010-та Румъния има същия ръст на БВП за трите години колкото България. Да не говорим че за следващата година прогнозният растеж на съседите е 2.9%, а нашият 1,9%. В публичното пространство различни представители на правителството коментират растежа от 1% до 3%, сякаш става дума за някакъв коефициент на залагания в черно тото.

Въпреки тази нерозова картина, Мистър Пица всъщност е много положителен персонаж. Като всеки супергерой и той се е учил от други такива и заимства по някоя и друга идея от тях. Докато затриваше половината малък и среден бизнес през последните 3 години, имах съмнения на кого се е метнал, но с предложението за данък върху лихвите от депозитите вече всичко ми се проясни. Прототипът е на Робин Худ. Дори данъкът върху транзакциите, които 10 страни членки на ЕС искат да въведат или вече въведоха, беше наречен шеговито данък Робин Худ. Причината е проста: данъкът се налага на финансовите транзакции на юридическите лица, един вид взима от сравнително по-богатите и дава на по-бедните, като големите компании понасят по-голям дял от кризата. Мистър Пица обаче не би се осмелил да плагиатства директно и не дай си боже да свърши като немския си колега Гутенберг (бивш министър на отбраната), затова естествено е прибавил от оригиналността си и е модифицирал супергеройската идея: той ще краде от бедните и ще дава на богатите. Гениално и неповторимо! Междувременно обаче мистър Пица пропусна да обложи залозите, въобще хазарта, борсовите спекулации и печалбите от тях. Те сигурно са пари на най-бедните.

Как става това преразпределение, всички знаем много добре. Събираме в хазната колкото се може повече и оттам парите отиват по обекти и обектчета, по магистрали и мостове, които се изпълняват вече от една дузина фирми. Нещо като едновремешното ГУСВ – Главно Управление на Строителни Войски.

Но както и да е, ясно е че това управление си отива. И подобно на Жан Виденовото и то ще е обидено на всякакви групи от обществото и ще се опитва да ги накаже. Вече три години с голям успех се унищожава всякаква инициатива на малкия и средни бизнес, но по думите на капитанът Б.Б. и Мистър Пица „Бедните хора нямат спестявания.“. Напомнят ми 1:1 за Виденов, който наричаше пионерите на частната инициатива в България „чорбаджии“. Няма и проблем, че зам.-супергероят на Мистър Пица Владислав Горанов в ефира на БТВ, може би от скромност, спомена че имал към 20 000 лева депозити, докато декларацията му от сметната палата от тази година показва че има депозити за към 112 000 лева и още 45 000 налични (сигурно в гардероба вкъщи?!). Може би ги е прехвърлил в някоя друга държава, за да избегне данъка върху лихвите от депозит или спекулира на борсата, не дай Боже да печели от хазарт. Няма значение наистина, но това донякъде обяснява защо министерството на финансите няма сетивност за кризата и защо е далеч от нея.

Нашите супергерои, именно на територията на северната ни съседка, получиха и първите сигнали, че са бити карти – на конгреса на ЕНП в Букурещ. Ако унижението от отхвърлянето на кандидата на ГЕРБ за бюрото на ЕНП беше позамазано в българското медийно пространство, то посланието за ръководителите на ГЕРБ беше ясно: селските номера на вървят по света.

Но като си отива капитанът, нека бъде така добър да не закотвя кораба за дъното. Може да се намери някоя научна експедиция, която да иска да го извади и да разбере поне какво се е случило в последните му мигове. Ясно е че скоро лайнерът България няма да става пак за морски пътешествия във водите на нормалният живот, но нека все пак капитанът да остави шанс на тези след него. Знае ли се, може пък и корабът-близнак Румъния да ни изтегли да буксир в Шенген например, просто защото съдбата ни е закачила заедно в Европейското пространство.

За супергероите като че ли няма смисъл да се притесняваме много: единият сам ще си бие шута и ще си бъде капитан на някои треторазряден латиноамерикански отбор (който е поне 10 пъти по-добър от тигрите му), а другият ще си изобрети летяща пица, с която да долети до следващата си жива лаборатория, в която да изпробва експерименталните си икономически теории и криворазбрани супергеройски идеали.